Художникът проф. Ивайло Мирчев: Напуснах Художествената академия с много разочарование – студентите искат да ги уча как се печелят пари, а аз искам да ги науча да рисуват!
Художникът проф. Ивайло Мирчев е правоприемник на един от най-изящните рисувачи в българското изобразително изкуство – напусналия рано този свят художник Никола Мирчев. Същият оня, с чиято сила е построен емблематичният изложбен комплекс на столичната ул. „ Шипка “6, където в този момент се намира и Съюзът на художниците, управителен през годините освен от него, само че и от сина му Ивайло Мирчев.
Той е измежду възпитаниците на починалия към този момент Светлин Русев, които неслучайно назовават „ светлинчета “. Мирчев дефинира преподавателя си като многопластов и извънредно надарен български художник. До известна степен бил и могъщ, защото посредством възпитаниците си налагал своя модел на образование на живопис.
Макар да ги държал изкъсо, всичките му ученици му вярвали извънредно доста и се опитвали да му подражават, употребявайки повече бялата багра, който той също употребявал от време на време във формообразуването – с тежки монументални форми, които има при него като формоизграждане.
Мирчев е благополучен, че имал шанса да стане студент на Светлин Русев от първия път, въпреки да не знаел, че ще попадне на него, щом влезнал в Академията. По-късно даже става негов помощник.
Жени се млад – на 27 години, а десетилетие по-късно се развежда. От брака си има една щерка. След това не е имал други бракове, само че пък признава, че постоянно е имал гадже до себе си. Предпочита да няма профили в обществените мрежи, защото дефинира себе си като невротик и бързо би се ядосал от трудове по негов адрес.
Притежател е на премия на името на Владимир Димитров-Майстора, зад която стои цялостен един креативен живот – приключил е през 1981 година и от този момент е професионален художник.
Не се счита за самонадеян – по-взискателен е към себе си и не си е разрешавал да си се радва прекалено много и да си се възхищава, тъй като тогава разочарованието е по-страшно.
Връщайки се обратно във времето си спомня, че татко му не могъл да се изяви като живописец, защото правел ужасно доста илюстрации, карикатури и политически рисунки, с цел да изхранва фамилията. Освен това е бил един от основателите на вестник „ Стършел “.
Мирчев признава, че към днешна дата се усеща чудесно в ателието на татко си.
Покрай майка му, която е еврейка, проф. Ивайло Мирчев е осведомен с традициите и в дома му всичко се спазвало. Баща му пък бил православен християнин, въпреки и безбожник. Шегува се със себе си, че при татко болшевик и майка еврейка, нито е кръстен, нито пък е обрязан.
Признава, че се самообразовал когато почнал да изпитва интерес към религията, неизвестно от кое място. Той е един от дребното хора, купили си Библията – последната направена по време на комунистическия режим – черната. Чел е доста книги и от Стария и от Новия завет.
С голяма респект е към християнството, тъй като тогава в действителност се запалил от концепциите на тази вяра и жертвата на агнеца. Не знае дали е набожен, защото не принадлежи нито към юдаизма, нито към християнството, само че влиза и в Синагогата, и в Църквата, където пали свещ, само че не се кръсти, защото не е кръстен и няма право на това. Почита и има вяра, че има Бог, даже е сигурен.
Майка му даже не направила опит да го въвлече в юдаизма, защото не била фанатизирана. Казвала се Лиза, само че трябвало да бъде кръстена Леа на баба си.
Семейството на майка му е имало редица проблеми поради еврейския си генезис, даже били застрашени от депортация. Възрастните знаели, че е ужасно, само че тя си мислела, че отива на екскурзия, тъй като по този начин й били споделили. Мирчев обаче в никакъв случай не е имал проблеми поради еврейската си кръв, защото името му не го издава.
Не крие, че не харесва процесите, протичащи се в актуалното изкуство и това го отдалечило, тъй като даже не се усеща потребен на студентите. Те чакат от него само да ги научи по какъв начин да печелят пари, а той се мъчи да ги учи на нещата, които той е учил, мъчи се да ги научи да рисуват… Отбелязва, че протичащото се сега значително наподобява на догматичния социалистически натурализъм докъм 60-а година – Сталинския, когато имало една политическа норма, политическа поръчка и от нея просто не можело да се излезе.
Признава, че няма по какъв начин да е богат, тъй като не изкарва огромни пари, само че живее обикновено. Има 5-годишна внучка, която също рисува доста хубаво, само че е рано да се каже, че ще поеме по пътя му. Дъщеря му е правист.
Автор: Уикенд
