Художникът Лили Димкова е дъщеря на големия народен лечител Петър

Художникът Лили Димкова е щерка на огромния национален врач Петър Димков. Родена е на 16 юли 1932 г. в Стара Загора, където полк. Димков е служил. Завършва Художествена академия в София (1957 г.), компетентност „ Сценография “. Работила е като художник в театъра и киното, както и оформление на книги.

Имала независими изложения живопис в Ню Йорк в музея на Николай Рьорих (1979), в Сан Франциско, Алжир, Мароко, Берлин, Виена и в София. Носител е на медал „ Кирил и Методий “ за приноса й в родната просвета и изкуство, пише Телегра бф.

– Г-жо Димкова, преди дни Световната здравна организация публично разгласи края на пандемията от Ковид-19, която затри милиони животи и провокира стопански безпорядък. Какви заключения направихте за себе си след всичко това, което преживяхме?

– Слава на Бога аз останах здрава, само че в действителност беше доста тежко. За мен този вирус бе завършен от хората по някакъв метод. А за какво го сътвориха, изтърваха ли го, това към този момент не знаем. Една тъмна страна на Човечеството, която аз назовавам Сивата, постоянно съществува.

Така го чувствам аз. Това са хора с голяма скрита власт и извънредно доста пари. Те през днешния ден образуват Сивото държавно управление,  което работи от горната страна ни в сянка, без да се изявява обществено.

– По време на карантината имаше ли миг, в който да си казахте: „ Ей в този момент, в случай че баща беше жив, щеше да откри лек за този тайнствен вирус “?

– Не зная, дали и той би намерил, само че най-малко някакви препоръки може би щеше да ни даде. Наблюдавам, че наред с възрастните Ковид-19 удари и децата на цялото Човечество, да не кажа, че болшинството от новото потомство го прекара. Това ли бе задачата не знаем. Аз всеки ден пия нещо, което съм научила от баща. Това е топличка вода, никога студена. Пия постоянно билкови чайове от лайка, ревен, мащерка.

Петър Димков

Той ги правеше по този начин: две лъжици от дадена билкова примес кипваше във вряла вода, след това запаряваше и пиеше. Но изключително лайката му бе обичаната. Така баща постоянно беше здрав.  Всяка неделя отиваше на Витоша. Тогава се стигаше до планината с трамвая до кв. „ Княжево “ и оттова не се качваше с кола или нещо друго, а тръгваше пешком нагоре. Така на 95 години си отпътува от този свят, без да боледува от нищо, и до последно помагаше на българите.

– Трудно е да се обобщава, само че с какви най-често проблеми го търсеха хората, какво си спомняте?

– С всевъзможни. Татко виждаше заболяванията, само че и тяхната причина. После постоянно търсеше по какъв начин да засилва здравето у индивида, с цел да се пребори самичък. Ако даден човек бе нещо болен или преболедувал, той го съветваше да е по-отговорен и отсега нататък. Казваше, че организмът ни би трябвало да е постоянно във форма, здрав и тогава, която и болест да ни налегне, тя може да бъде преборена. В процеса на лекуване (и профилактика) той обръщаше огромно внимание на позитивната конфигурация.

Винаги, когато пием водата, е хубаво да си споделяме някакво позитивно обръщение, да вземем за пример: „ Ставам здрав, здрав, здрав “. Мием си очите и също изричаме: „ Очите ми стават здрави, здрави, здрави “. Всичко това аз съблюдавам до ден сегашен.

– Как протичаше една консултация с него?

– Идваха заболели от цяла България. Той имаше единствено едно увеличително стъкло, а не като сегашните съвременни уреди. С него поглеждаше в окото, тъй като бе усвоил ирисовата диагностика. Наред с това владееше анатомията до съвършенство. Веднага знаеше кой орган или система боледува и надлежно споделяше на индивида освен проявените проблеми, само че и тези, които могат да го сполетят в бъдещето.

Казваше да вземем за пример еди-къде си имате това и това – би трябвало да се излекува, другояче ще продължавате да мъкнете неприятното със себе си. Нерядко предписваше и бял равнец за филтриране на кръвта. Защото когато сме с чиста кръв, сме чисти духовно и физически.

– Димков е създател на три тома с предписания. От къде знаеше толкоз доста за фитотерапията?

– Той се е самообразовал доста, само че действително неговата майка е била лечителка, откъдето при него потегля всичко. Тя му е диктувала предписания, които той е записвал в една тетрадка. Баща му е бил духовник в храм „ Св. София “, което отново го свързва с Духа и с Доброто. Живели са на софийската улица „ Пиротска “. Бил е толкоз своеволен, че майка му го е връзвала за крачето на масата, че да не изскача навънка. Тогава са минавали каруци и е можел да пострада.

– Истина ли е, че формалната власт му е забранявала да лекува и от по кое време стартира това след 9 септември 1944 година или по-рано?

– След 9 септември стартира. Той нямаше публична тапия, което в един миг се оказа проблем и му бе неразрешено да лекува и да оказва помощ на хората. Въпреки всичко той продължи да лекува тайно, а доста хора му пишеха и писма за съвет. Спомням си, че идваха по 30-40 дневно. Аз и мама помагахме с цялата тази преписка. Въобще цялото му здраве и живот мина в предоставяне на потребни препоръки и в работа на близък.

Друго, което мога да ви споделя, че баща предложения сестрата на грос мама  танте Мици, която бе от Австрия, да пристигна да живее у дома и да ни оказва помощ. Тя бе като баба за мен. Така по това време ние живеехме шест души с дребната пенсийка на баща. Но родителите ми в никакъв случай не вземаха пари на заем. Живееха съгласно националната сентенция “Простирай се съгласно чергата си ”.

Исках доста да изучавам в Американския лицей или в едно друго учебно заведение, имаше “Санта Мария ”, само че и двете бяха доста скъпи. Веднъж му споделих, че желая да изучавам доста там, само че той няма пари, че да заплати образованието ми. Още помня какво ми отговори: „ Ако желаех, можех да бъда милионер, само че за какво ми е таз раница на гърба “. И в действителност по стотинка да бе взимал от хората, на които помагаше, щеше да бъде доста богат. Но той споделяше, че дарбата му е от Бога дадена и за това пари за нея не взима.

– Знае се, че Лечителя е оказал помощ и на дъщерята на Тодор Живков Людмила да се закрепи след автомобилната злополука от есента на 1973 година, която поврежда черепа й. Какво си спомняте от техните срещи?

– Людмила прати авансово някой, с цел да попита дали може да бъде призната. Скоро пристигна у дома и последователно двамата с баща станаха доста близки. Дотолкова, че тя го наричаше Татко Петьо, а той се обръщаше към нея с Мила. Но нейният организъм беше тотално разрушен. Тя имаше проблеми освен с главата си, само че и със стомаха и под дърво и камък. Все отново баща съумя да я излекува.

– Имал ли е срещи Димков с другите явления на неговото време –  Ванга, Слава Севрюкова или Дядо Влайчо-Пророка?

– Всички те му бяха другари. С всичките той имаше срещи на четири очи, по този начин да се каже. Идваха поотделно, сядаха у нас и може би повече от час си говореха. Но какви тематики обсъждаха, не зная. Аз влизах вътре, с цел да почерпя с бонбонче или сладко, само че те мълчаха през това време. Щом излизах, продължаваха да си приказват (смее се).

– Малко се знае, само че татко ви е воин от три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата международна – с медали и ордени за смелост, лекувал е с билки бойците от ротата си от холера, без да даде и нито една жертва на заболяването. Негови бойни приятели след това идваха ли му на посетители?

– Тогава живеехме в провинцията, защото го разпределяха из разнообразни градове в страната. Спомням си, че идваха хора, които споделяха, че са служили под негово командване. Връзката на Димков с армията е от началото на неговия път. Още по времето на царска Русия неговият татко го изпраща да учи в школа за кадети в Санкт Петербург. Като се завръща, влиза в армията, където всички са го обичали. През 1936 година обаче цар Борис III го уволни без никаква причина. Той беше с чин полковник, а го изпратиха в запаса.

Татко бе добър другар и с ген. Владимир Заимов. Ден преди да го разстрелят, татко ми отиде и се сбогува с него. По-късно посещавахме вдовицата му в провинцията, когато никой не смееше.

– С пролетта по българските гори и поля потеглят дъхавите билки и други лечебни растения. Какво споделяше Димков за този интервал?

– Винаги когато можеше, той излизаше измежду природата. Самото дишане на въздуха там ни оказва помощ да бъдем здрави.

– Навършихте достолепните 90 година, споделете каква е тайната на вашето дългоденствие?

– Като по-млада астролози ми направиха общо три хороскопа. Според всичките трябваше да пребивавам приблизително докъм 74-76 години, а аз навърших 90 година Тъй че човек може да удължи живота си с вярно мислене и действия. Аз постоянно съм се стремяла да заобикалям колкото може приема на медикаменти. Разбира се, когато човек е тежкоболен, няма по какъв начин – би трябвало да ги пием с мисъл за своето оцеляване.

В живота си съм гледала още да не пресилвам с нищо. С билките също не трябва да се прекалява. Аз самата съм вегетарианка. Каквото и да съм правела, съм мислела по какъв начин то ще се отрази на здравето ми в позитивна или негативна степен. Ето моите двама братя се споминаха от дълго време –  единият беше по-голям от мене, само че другият бе по-малък. Те обаче пиеха и пушеха. Баща ми ги гледаше строго, само че нищо не им споделяше – това си беше техният избор. Някои споделят, че в случай че пороците са умерени, не вредят чак толкоз, само че за мен те неизбежно поразяват организма ни в една или друга степен.

– Вие сте сензитивен човек създател, усещала ли сте наличието на Димков след неговата кончина?

– Осезаемо е неговото наличие край мен в доста моменти. Имала съм също доста знаменателни сънища с него, само че в този момент не бих могла да ви ги споделя.

– Знаменателна за доста българи бе и къщата на Лечителя на столичната улица „ Златовръх “. Каква е нейната история и бихте ли споделила ориста й през днешния ден?

– Събориха я. Построиха нов блок, в който пребивавам сега. Има и парно, което популярност Богу е положително. Иначе историята на парцела е следната: когато царят уволни баща (не по негово предпочитание, считан за републиканец и славянофил-б.р.) му даде най-малкото обезщетение. С тези пари с мама потеглят да обикалят, с цел да видят дали ще могат нещо да купят в София. Така стигат до нашата улица, където тогава градът е свършвал, и попадат на тази двуетажна къща, която се е продавала поради неплатени налози. И вършат действия да я закупят. В тези дни имаше още няколко в съседство едноетажни, само че всичките бяха с хубави огромни градини с доста дървета, а не като в този момент.

– Тази година означаваме 150 години от обесването на Васил Левски. През 1933-та Петър Димков като пълководец на 21-ва средногорска тайфа избавя къщата на Апостола на свободата. Как се стига до тези събития?

– Решили тогава да строят път, който обаче трябвало да мине през родната къща на Дякона в Карлово. И властта взела решение да я унищожи. Тогава татко ми дружно с няколко от офицерите, без да имат позволение, без да пита стартират да дежурят пред къщата на Левски, че да я опазят от срутване. Нямало е по какъв начин да разрешат това да се случи, тъй като тази къща е една реликва. Доколкото зная татко ми дори е издал заповед на бойците си да стрелят, в случай че някой понечи да приближи дома на Апостола с неприятни планове. Заради това той след това е даден на Военен съд, само че е оневинен.

– В творчеството си рисувате св. Иван Рилски, Василий Врач, Боян Мага. От по кое време датира ползата ви към тези герои?

– След като баща напусна армията, стартира по-често да си остава у дома. Сутрин аз изскaчах от моето креватче, което беше с мрежа, вмъквах се в леглото на родителите ми, лягах на рамото на татко ми и споделях: „ Приказка! “. Той умееше да основава на момента чудни истории с всеки воин от нашето минало. Разказваше ми за царе, светии, за богомилите. Вдъхновена от чутото аз започнах да  рисувам. Въпреки че първоначално бяха единствено драсканици, той поглеждаше и откровено ми се радваше – доста поощряваше децата да развиват гениите си.

– А по какъв начин се срещат с майка ви?

– По време на войните той 8 пъти е раняван тежко. Веднъж, до момента в който лежал в санаториума, на рандеву на прилежащото легло е пристигнала мама. Тя е била ученичка и с нейната майка са пристигнали да видят брат й, който също е бил ранен. Така се срещат. Когато мама приключила, двамата се оженили. После са гледали децата им да имат разлика във възрастта от най-малко 5-6 години. Според баща по този начин всяко дете може да получи нужната грижа от родителите си.