Ездачката, която стана художничка след смъртта на Клорето СН...
Художничката Недолина Павлова е на 28 години. Преди две седмици тя откри втората си независима галерия „ Минало незабравено” в пловдивската изложба „ Artistica”. И във всичките й произведения главен облик е обичаният й кон Клорето де Мал, който тя губи преди години. Недолина е магистър по стопанска система от УНСС, родена е в Хасково, само че живее в прелестния за нея Пловдив и счита да се занимава единствено с изобразяване.
В фамилията на младата художничка се почитат традициите. Кръстена е на баба си Недолина, която пък носи името на своята баба. Не може да не помни деня, в който за пръв път вижда от близко ездитен кон в хасковския парк „ Кенана”. Бела е единствено на 12 години. „ Яздеше го младо момиче - незабавно започнах да я подпитвам по какъв начин човек може да гледа собствен кон. Тормозих родителите си да ме водят по конните бази”, спомня си Недолина Павлова.
И почнала да върви по 3 пъти в седмицата след учебно заведение да язди при гледачката на коне Петя Ангелова. Прекарвала и по цяла лятна почивка във вилната зона на парк „ Кенана” при конете. Там гледачката Петя се грижела непрекъснато за 6 арабски кончета. „ Конят яде доста ечемик и скъпи добавки. Пансионът му излиза приблизително по 500 лв. на месец. В това влиза и тренировката за добра форма. В Божурище е една от най-хубавите бази и там цените може би доближават 1000 лева”, споделя художничката.
Имената на конете се образуват от първата писмен знак на майката и бащата. Името Клорето де Мал се е получило от това на татко му Клинтън Първи. Любимото <210> конче го докарали от фермата в Холщайн, когато било единствено на 2 години. Сега цената на един подобен жребец с такава кръв потегля от 20 хиляди нагоре.
Клорето бил черен, само че с времето почнал да изсветлява. „ За пръв път като го видях, бях стресната - имах това, което постоянно съм желала, и се радвах като малко дете”, споделя тя. Като бил дребен, го обучавала по какъв начин да се движи. После го обяздил треньорът Николай Славов.
Оттогава Недолина обича конете и любовта й не е серпантина и до момента. Започнала да се занимава интензивно с езда в 10. клас. „ Исках да завърша Националната спортна академия с конен спорт. Готвих се седмици за изпита, само че малко преди него ме разубедиха и се отказах”, споделя тя.
Драмата се случила след съревнование в Житница. Клорето спечелил първо място. Когато го прибрали вечерта, получил колика - конете мъчно го понасяли. Натровила се кръвта му и умрял в страдания. Недолина плаче и в този момент - повече от 10 години по-късно, щом се сети за този ужасяващ миг. След това си купила различен кон - кобилата Елмира. Не било същото като с Клорето и след време я продала.
Точно поради загубата на коня стартира интензивно да рисува. „ Така тушех тъгата си. Рисувах, без да вземам уроци. Лицата бяха първият ми опит с акрилна боя”, спомня си Недолина. Първата й галерия „ Усещане” е отдадена единствено на женските лица и е в била в " Капана " по времето, когато Пловдив е европейска столица на културата.
Завършва бизнес администрация и има магистратура „ Регионално развитие” в УНСС. Родителите й я поддържат в решението да продължи да рисува. Майка й работи в Криминална полиция, а татко й е бил дълги години шеф на правосъдна защита в област Хасково.
В фамилията на младата художничка се почитат традициите. Кръстена е на баба си Недолина, която пък носи името на своята баба. Не може да не помни деня, в който за пръв път вижда от близко ездитен кон в хасковския парк „ Кенана”. Бела е единствено на 12 години. „ Яздеше го младо момиче - незабавно започнах да я подпитвам по какъв начин човек може да гледа собствен кон. Тормозих родителите си да ме водят по конните бази”, спомня си Недолина Павлова.
И почнала да върви по 3 пъти в седмицата след учебно заведение да язди при гледачката на коне Петя Ангелова. Прекарвала и по цяла лятна почивка във вилната зона на парк „ Кенана” при конете. Там гледачката Петя се грижела непрекъснато за 6 арабски кончета. „ Конят яде доста ечемик и скъпи добавки. Пансионът му излиза приблизително по 500 лв. на месец. В това влиза и тренировката за добра форма. В Божурище е една от най-хубавите бази и там цените може би доближават 1000 лева”, споделя художничката.
Имената на конете се образуват от първата писмен знак на майката и бащата. Името Клорето де Мал се е получило от това на татко му Клинтън Първи. Любимото <210> конче го докарали от фермата в Холщайн, когато било единствено на 2 години. Сега цената на един подобен жребец с такава кръв потегля от 20 хиляди нагоре.
Клорето бил черен, само че с времето почнал да изсветлява. „ За пръв път като го видях, бях стресната - имах това, което постоянно съм желала, и се радвах като малко дете”, споделя тя. Като бил дребен, го обучавала по какъв начин да се движи. После го обяздил треньорът Николай Славов.
Оттогава Недолина обича конете и любовта й не е серпантина и до момента. Започнала да се занимава интензивно с езда в 10. клас. „ Исках да завърша Националната спортна академия с конен спорт. Готвих се седмици за изпита, само че малко преди него ме разубедиха и се отказах”, споделя тя.
Драмата се случила след съревнование в Житница. Клорето спечелил първо място. Когато го прибрали вечерта, получил колика - конете мъчно го понасяли. Натровила се кръвта му и умрял в страдания. Недолина плаче и в този момент - повече от 10 години по-късно, щом се сети за този ужасяващ миг. След това си купила различен кон - кобилата Елмира. Не било същото като с Клорето и след време я продала.
Точно поради загубата на коня стартира интензивно да рисува. „ Така тушех тъгата си. Рисувах, без да вземам уроци. Лицата бяха първият ми опит с акрилна боя”, спомня си Недолина. Първата й галерия „ Усещане” е отдадена единствено на женските лица и е в била в " Капана " по времето, когато Пловдив е европейска столица на културата.
Завършва бизнес администрация и има магистратура „ Регионално развитие” в УНСС. Родителите й я поддържат в решението да продължи да рисува. Майка й работи в Криминална полиция, а татко й е бил дълги години шеф на правосъдна защита в област Хасково.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ