„Ясен ден” на Емил Стойчев е акцент на месец юни в ХГ Христо Цокев в Габрово
Художествена изложба „ Христо Цокев ” показва един от най-успешните български художници, работещ в областта на живописта-Емил Стойчев. Неговата характерна позиция към изкуството на цвета и формата е приета в международен мащаб. Музеят има достойнството да има редица негови творби, сред които с изключение на изпълнените в класическата за него техника, участват и малкоформатни акварели.
Самобитността на създателя е блестящо забележима и в творбата определена за акцент на месец юни. „ Ясен ден ”, проведен като конвенционален пейзаж е комбинация, изведена в типичния жанр от зрелия интервал на създателя. Създаден през 1970 година, живописният пейзаж впечатлява с динамичност на рисунъка, трудност на палитрата и непрестореност. Тази директност на изрече и „ излятост ” на творбите, създаващи усещане за „ но прима ” са артистичната „ марка ” на Емил Стойчев. Видима е неналичието на съмнение при осъществяването на творбата, остранените тематики, които той избира и, несъмнено, извънредно комплицираната и дълбока живопис.
Авторът принадлежи към потомство, което не може да се „ похвали ” с сходен вид независимост. Във време когато „ работническата тема ”, общите художествени изложения и догмата на социалистическото изкуство господстват навсякъде, той работи извънредно пламенно, посредством саморасъл и авангарден почерк.
Емил Стойчев е водещ образец за гений, който се намира отвън рамките на националното. Той води линия, чиято съвестност и тежест предизвика, вкупом с Генко Генков -несравними живописци, пред които фенът не може да остане безразличен.
„ Ясен ден ” е творба, която рядко би могла да бъде забелязана в представителни експозиции. „ Ясен ден ” обяснява проблеми в българския авангард, които не са наранени даже през 90-те години на 20-ти век. Именно заради тези аргументи Емил Стойчев заслужава внимание, разбор и почтено място в историята на българското изкуство.
Всеки посетител на Художествена изложба „ Христо Цокев ” е добре пристигнал през месец юни, с цел да съпреживее визията и вдъхновенията на Емил Стойчев.
БИОГРАФИЯ:
ЕмилСтойчеве роден на 26 юни 1935 година в София. Започва работа като сценичен художник в края на 1950-те години. От 1991 година живее и работи в Париж. Той е единственият български художник, който показва Източна Европа в каталога на аукционна къща „ Друо “. През 90-те години Жак Ширак, кмет на Париж по това време, го кани да направи галерия в двореца Багател. В края на 90-те години открива огромна галерия в ХГ в Добрич. През 1995 година прави галерия в Музея за задгранично изкуство в София по случай 60-годишнината си. През април 2010 година става почетен лекар на НХА. Участва във всички ОХИ, както и в изложения на българското изкуство в чужбина. Взема присъединяване в: Биенале на живописта в Кан сюр Мер, Франция (1978,1981), Международния панаир на изкуствата в Базел (1978, 1988), Международния панаир на изкуствата в Ню Йорк (1980), в „ Есенен салон ”, в Париж (1979,1987). Урежда независими изложения в: София (1965, 1966, 1971, 1975, 1976, 1985, 1995), Пловдив (1973, 1977), Варна (1977), Сливен (1983), Добрич (1989), както и в: Берлин, Варшава, Мадрид, Прага, Париж, Лимасол, Люксембург, Съединени американски щати, Белгия, Австрия. Негови произведения са владеене на: НХГ, СГХГ, ХГ в: Благоевград, Варна, Русе, Сливен, Добрич, Бургас, както и националните галерии в: Букурещ, Прага и частни сбирки в Европа, Америка и Япония. Награди: Награда на София (1967), Награда на СБХ „ Владимир Димитров – Майстора ” (1979,1985), Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981), Голяма премия на VI биенале в Шчечин, Полша (1975) и на Гр. Съвет в Родом, Полша (1987).
Самобитността на създателя е блестящо забележима и в творбата определена за акцент на месец юни. „ Ясен ден ”, проведен като конвенционален пейзаж е комбинация, изведена в типичния жанр от зрелия интервал на създателя. Създаден през 1970 година, живописният пейзаж впечатлява с динамичност на рисунъка, трудност на палитрата и непрестореност. Тази директност на изрече и „ излятост ” на творбите, създаващи усещане за „ но прима ” са артистичната „ марка ” на Емил Стойчев. Видима е неналичието на съмнение при осъществяването на творбата, остранените тематики, които той избира и, несъмнено, извънредно комплицираната и дълбока живопис.
Авторът принадлежи към потомство, което не може да се „ похвали ” с сходен вид независимост. Във време когато „ работническата тема ”, общите художествени изложения и догмата на социалистическото изкуство господстват навсякъде, той работи извънредно пламенно, посредством саморасъл и авангарден почерк.
Емил Стойчев е водещ образец за гений, който се намира отвън рамките на националното. Той води линия, чиято съвестност и тежест предизвика, вкупом с Генко Генков -несравними живописци, пред които фенът не може да остане безразличен.
„ Ясен ден ” е творба, която рядко би могла да бъде забелязана в представителни експозиции. „ Ясен ден ” обяснява проблеми в българския авангард, които не са наранени даже през 90-те години на 20-ти век. Именно заради тези аргументи Емил Стойчев заслужава внимание, разбор и почтено място в историята на българското изкуство.
Всеки посетител на Художествена изложба „ Христо Цокев ” е добре пристигнал през месец юни, с цел да съпреживее визията и вдъхновенията на Емил Стойчев.
БИОГРАФИЯ:
ЕмилСтойчеве роден на 26 юни 1935 година в София. Започва работа като сценичен художник в края на 1950-те години. От 1991 година живее и работи в Париж. Той е единственият български художник, който показва Източна Европа в каталога на аукционна къща „ Друо “. През 90-те години Жак Ширак, кмет на Париж по това време, го кани да направи галерия в двореца Багател. В края на 90-те години открива огромна галерия в ХГ в Добрич. През 1995 година прави галерия в Музея за задгранично изкуство в София по случай 60-годишнината си. През април 2010 година става почетен лекар на НХА. Участва във всички ОХИ, както и в изложения на българското изкуство в чужбина. Взема присъединяване в: Биенале на живописта в Кан сюр Мер, Франция (1978,1981), Международния панаир на изкуствата в Базел (1978, 1988), Международния панаир на изкуствата в Ню Йорк (1980), в „ Есенен салон ”, в Париж (1979,1987). Урежда независими изложения в: София (1965, 1966, 1971, 1975, 1976, 1985, 1995), Пловдив (1973, 1977), Варна (1977), Сливен (1983), Добрич (1989), както и в: Берлин, Варшава, Мадрид, Прага, Париж, Лимасол, Люксембург, Съединени американски щати, Белгия, Австрия. Негови произведения са владеене на: НХГ, СГХГ, ХГ в: Благоевград, Варна, Русе, Сливен, Добрич, Бургас, както и националните галерии в: Букурещ, Прага и частни сбирки в Европа, Америка и Япония. Награди: Награда на София (1967), Награда на СБХ „ Владимир Димитров – Майстора ” (1979,1985), Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981), Голяма премия на VI биенале в Шчечин, Полша (1975) и на Гр. Съвет в Родом, Полша (1987).
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ