Хубавото на изборите е, че измиват фалша. След месец кампания

Хубавото на изборите е, че измиват фалша. След месец акция идват ония с тоягите, сопите, вилите и търнокопите и въздават правдивост. Всички предизборни бръщолевения за високо публично доверие на тази дребна и самовлюбена градска партия, за политическа незаменимост на онази огромна партия или за международния престиж на една дребна провинциална партийка и т.н, и т.н. се изпаряват бързо като градска бара през юни. Фалшът не изчезва напълно за жалост, само че най-малко за известно време носителите му, разкрили се обилно по време на акцията, се покриват в партийните сенки - там, където им е мястото. В места, цялостни със самодостатъчност и назадничавост.

ГЕРБ завоюва 12-ата си изборна победа. Спечели я макар тежките, перманентните кавги, в които бе потопена - и това повече от ясно демонстрира, че партията има с изключение на работещо твърдо ядро, и необятна външна страна, която не се въздейства от стихии, следствия, факти и тем сходни. Трябва да признаем и друго - съществена заслуга за успеха бе на самия Борисов, който от началото на май взе акцията на ръчно ръководство, централизира я към своята персона и самичък сложи акцентите, които трябваше. Да, на всички места се чуваше недодяланата му банкянска лексика, беше смешен при срещите си с работнички в фабрики за автомобилни дреболии, беше неуместен при посрещането на Ципрас, само че посланията му бяха ясни - ние работим и можем да надграждаме, другите носят неустановеност. Пресилено и неверно е изказванието - гласоподавателите харесват ГЕРБ. Но пък изрично е изказванието - гласоподавателите не желаят смяна, тази " непоклатимост " ги устройва, нямат концепция за нови избори. Защо е по този начин - това е сложен въпрос. Лесният отговор е - " тъй като не виждат опция ", а не " тъй като цъфтим и връзваме ". И нещо значимо -

 

в този момент е верният миг Борисов да почисти ГЕРБ

 

Ако не го направи, ще сгреши. 

Българска социалистическа партия не съумя, тъй като никой не се погрижи за акцентите в акцията. Никой не концентрира посланията, не ги прекара през рупора на обществените мрежи. Нямаше кой да отиграе даже комфортните топки, които медиите подаваха в хода на акцията - и в " Апартаментгейт ", и по останалите скандали социалистите се движеха със закъснението на трен на БДЖ. Кандидатите потеглиха по села и паланки, с цел да приказват с народа, само че се срещаха само с актива на партията, който нямаше потребност да бъде пропагандиран. Освен това пропагандата явно бе за номера от преференцията, а не за партийната предизборна платформа. Въобще не стана ясно дали всички претенденти на изборни места участваха в акцията. Най-лошото бе, че социалистите стартираха акцията разграничени, с ясната декларация, че водачът на партията Корнелия Нинова не носи отговорност за резултатите. Те останаха разграничени до дъно. Чакахме нови разкрития от Елена Йончева, не пристигнаха. Очаквахме някаква истина в думите на Велизар Енчев: " В ход е социологически Костинброд ", не се потвърдиха. Внушаваха ни, че АБВ краде гласове с " Коалиция за България " - нищо такова не се случи - АБВ се издъни със страшна мощ. Лошият резултат на Българска социалистическа партия

 

ще докара до в допълнение напрежение в партията

 

Така напълно предстоящо Нинова загуби втори " нарисувани " избори. Сега Нинова счита, че Българска социалистическа партия е спечелила нещо на този избор, само че за всеки случай предлага процедура по желание на нов ръководител. И тя ще взе участие в тази процедура. 

Вътрешна македонска революционна организация се показа повече от добре. При тях не резултатът е значим - важно е, че войводите изрично легнаха върху целия родолюбив набор. " Атака " и НФСБ се издъниха, те са навън от политическата сцена. Ще ги виждаме още малко в Народно събрание, по малкия екран, само че това ще бъде просто научно доказателство, че има живот и след политическата гибел. Всички приказки за прииждащото националистическо цунами се оказаха гола вода (и тук, и в Европа). " Воля ", която направи относително прилична акция (макар и предстоящо смешна), съсредоточена към Веселин Марешки и неговото присъединяване в митинга в Милано, също не съумя да блесне, макар че облепи с плакати автомагистрала " Хемус ". 

За първи път от години десните имат някакъв триумф в общи избори - вкарват един евродепутат. Ако това е била задачата на занятието - триумфът е налице.

 

Лошите новини за десните обаче са повече от положителните

 

При тази огромна готовност те реализираха резултат от 115-120 хиляди гласа, с който могат да влязат в Европарламента, само че ще гледат българския парламент през крив макарон. На процедура " Демократична България "  имат посланичество единствено поради ниската изборна интензивност. Освен това изборната география още веднъж сподели, че формирования като ДБ са жълтопаветни - 45% от гласовете за обединението пристигнаха от София. Добавете по 4000-5000 гласа от Пловдив, Варна и Бургас, прибавете гласове от чужбина и... спрете да добавяте. Има цели райони в страната, в които десните нямат наличие. Това не е съществено! Не може да претендираш за национално посланичество, без да излезеш от Facebook, където мрънкаш против недодяланите гласоподаватели, които не са разбрали какъв брой готин пич си. Големият проблем на десните е, че не се научиха да притеглят. За тях всичко отвън партийната ядка е зложелател. Така беше, явно по този начин ще я карат и в бъдеще. Ще продължат да се самоопределят като " фактор " и " опция "..., до момента в който не бъдат бити от самостоятелните претенденти. 

Най-доброто, което се случи на тези избори, бяха преференциите - заради доста аргументи

 

хората самоуверено пренареждаха листите,

 

което сведе до санитарния най-малко партийните лапсуси към номинациите. Втората прелестна вест бяха машините - те работеха, интерфейсът им бе елементарен за потребление. Третата блестяща вест бе изумително положителното показване на самостоятелните претенденти. Всички те останаха надалеч от изборната преграда, само че пък хора като Десислава Иванчева и Минчо Христов напряко описаха играта на партии като " Атака ", НФСБ, партията на Зелените, АБВ (прикрита като " Коалиция за България " ) и други Добре се показаха " младите ", групирани към Национална движение „Симеон Втори", и Ваня Григорова... Всичко това показва, че алтернативата може да пристигна не от някоя партия, а от самостоятелен, различим и мощен претендент.

Нещо отвън партиите - ниската избирателна интензивност (тя е по-ниска освен от парламентарните, по-ниска е и от предните европейски избори) може леко да ви подведе. Тя е белег единствено за отношението на българина към евроизборите - странични, неважни, само че не играе значителен миг в резултатите. При по-висок % дали своят вот евентуално резултатите щяха да се повторят - може би единствено Демократична България щеше да изпадне от играта. 

Резултатите от вота отсрочват за неустановен интервал конфликта за преразпределяне на властта в България. Този конфликт надали ще се реализира и наесен, на локалните избори. На процедура статуквото, такова каквото е, се окопа до края на мандата. Единственото преразпределяне, което може да следим във властта през идващите седмици, може да бъде единствено в границите на самата ръководещата партия - ГЕРБ. Леки искания към постове могат да имат Вътрешна македонска революционна организация. Всички останали ще ближат рани и в случай че могат, ще се прегрупират за нови борби.