Хубаво ли е да си българин? И през екрана на компютъра

Хубаво ли е да си българин?
И през екрана на компютъра ви виждам лицата с повдигнатите в подозрение вежди. Че по какъв начин по този начин ще е хубаво да си българин?! Подигравам ли се?!
Ми то в никакъв случай не е било хубаво, тъй като си знаем, че българите сме (тука плюнча пръсти и стартирам да отброявам): мързеливи, нагаждачи, завистливи, злобни, небогати, глупави, лесни за манипулиране, маргинали, парадайса, мърша (цитирам П.Р.Славейков).
Знаем си още, че сме ретроградни и подвластни, че не си почитаме културата, историята, страната, природата, децата, старите хора, дамите, болните. Хубавото в цялата тая работа със самопризнанията обаче е, че си признаваме всички негативи. И още, че сами си се хокаме. Което не значи, че работим за смяната, де. Няма да си скапваме имиджа, я!

Ами хайде стига към този момент! След като по този начин и по този начин сме българи и това няма по какъв начин да се промени, не е ли по-добре да забележим хубавите страни на тази божествена съдба? И най-сетне да осъзнаем, че българщината несъмнено си има и положителни, че дори и потребни страни. Вижте!
Да си българин е екзотично
На всеки умерено пътуващ съотечественик това му се е случвало. Някъде по света си, компанията е интернационална, запознаваш се с всички и в един миг някой пита от кое място си. Ти си знаеш, че това е значим миг, по тази причина с по-висок звук и добра дикция изричаш „ Ай ем фром Бългерия “. В 99% от случаите задалият въпроса внезапно се оживява и с нескрита изненада в гласа пита още веднъж „ Оу, от кое място?! “. „ От България “ отговаряш още по-бавно и ясно.

Мигът е звезден, тъй като внезапно и всички останали, чули с половин ухо странното название на географското място, откъдето идваш, се размърдват с любознание. Ти потретваш името на страната си, като този път се чувстваш задължен да дадеш малко повече геополитически подтекст и започваш да описваш в коя част на Европа сме, с кои по-известни страни граничим и по какъв начин сме принадлежали към някогашния социалистически лагер.
Събеседниците ти стоят ококорени и мощно заинтригувани от загадъчния топос, който би трябвало да локализират върху глобуса. Само си помислете за какъв брой други страни се отделя такова изпитание и внимание от страна на една интернационална група от хора?

Ами не са доста, тъй че несъмнено можем да считаме, че да сме българи си е екзотика. Което значи, че априори сме едни гърди напред по отношение на тези от всеобщо познатите страни. Така де – някой като каже, че е от Италия да вземем за пример, какво повече да го питаш и за какво да ти е забавно?! Ми италианец като италианец – пица, паста, манджаре и Берлускони, ей ти го на! Ама па българин…

Към българина има натурален почит

Като разследване от сложното различаване на мястото, откъдето идваме, постоянно чужденците кардинално се тормозят от нас. Попадала съм измежду хора, които са изпадали в същинско учудване, че отивам на два крайници, не съм необразована, незабулена и мога да се показвам със комплицирани съставни фрази. Това, популярност Богу, все по-рядко се случва, само че пък положителната му страна е, че като всяко непознато нещо, и това става и център на внимание.

И тъй като непознатата публика постоянно има възприятието, че те превъзхожда априори, когато осъзнае, че напълно не е по този начин, мощно се подтиска.

Преди години на едно интернационално посетители в Париж се заговорихме за един специфичен тип японски спектакъл, който в оня миг имаше гастрол във френската столица. Оказа се обаче, че предната седмица същата натрупа беше гостувала и в София, та аз бях единствената в онази компания, която действително към този момент беше видяла спектакъла, освен това в България.

Като разбра това, домакинът на висок глас съобщи: „ Какво доживяхме – преди Париж нещо към този момент да е гледано в България! “ Думата „ България “ беше произнесена с онази интонация, с която ние споделяме да вземем за пример „ На Мачу Пикчу в царевицата “ или „ На г.за на географията “. „ Е, приятелю, добре пристигнал в двайсет и първи век! “, възкликнах аз (с наяве задоволство).

България е лагер за оцеляване

Даже не просто лагер за оцеляване, а подобен за оцеляване в рискови условия. Само си помислете в границите на един четиридесет и няколко годишен живот какви неща е научил един средностатистически съотечественик!

Първо, той знае какво е режим на тока и водата и може да вземе душ с измиване на коса с две пластмасови бутилки от по литър и половина хладка вода.

Второ, на българина му е ясно какво е със заплатата си сутринта да можеш да купиш хиляда хляба, а вечерта на същия ден – два.

Трето, за българина няма въздух, в който да не може да диша. Дали ще е обгазяване в Русе или замърсен въздух в София, Варна и Пловдив, той му изнамира едвам останалите молекули О2 и безшумно и добродушно си ги издишва.

Четвърто, нашият човек знае също по този начин какво е митинг, гражданска интензивност, блокиране на център от таксиметрови водачи, запречване на автомагистрала от тирове, палатков лагер на жители, спокойно шествие, яхнат протест… Знае също, че нормално нито едно от тези неща не работи напълно.

Българинът оцелява с малко пари, върла администрация, разхайтена здравна система, неприятно обучение, високи цени, едва ръководство. Това го прави супер резистентен на всевъзможни естествени и обществени бедствия, които не могат да му предложат и една десета от това, в което той всекидневно е квалифициран. Затова и за българина всяка емиграция е като лятна почивка, в която просто би трябвало да си намериш работа.

Българите разбираме от всичко

Не съм и грам иронична, в противен случай! Това е разследване от предходната точка. Помислете си единствено какъв брой доста неща, за които хората по света викат експерти, у нас си ги вършим сами!

Лично аз (при това като жена!) знам да вземем за пример по какъв начин се боядисва с латекс, по какъв начин се поставя силикон в банята, по какъв начин се обръщат прозорци, какво се прави, когато изгори бушон, по какъв начин се претърсва покрив, кои са първите дейности при наводняване, по какъв начин се поставя кисело зеле и се прави туршия.

При това тези познание не помня по кое време тъкмо към ги получила, тъй като май като че ли постоянно съм си ги имала. Просто съм си израснала с тях – по този начин както се е случило и с всички други българи.

Ние сме… добре де, бяхме добре образовани

Истина е, че в миналото образованието ни беше мощно политизирано, само че пък естествените науки ги научавахме като хората. Допреди двайсетина години към момента можехме да се похвалим със забележителна обща просвета. Това е повода дейните през днешния ден 40-50-годишни българи, които по един или различен метод ни показват по света, да са същински ренесансови мозъци спрямо множеството локални хора.

Не знам дали е поради сложното постигане до информация по време на соца или заради тогавашното схващане, че единственият метод да си релативно умствено свободен, е да учиш, само че онази мода да си учтив и образован към днешна дата към момента работи в името на положителния български имидж.

Българинът е мощно адаптивен

Колкото и да си обичаме традициите, Балкана, Черно море, Левски и хорото, ние сме извънредно приспособими към нова среда. Освен това имаме и чудесното качество колкото и да не съблюдаваме родните си закони, когато сме си вкъщи, да следваме прецизно непознатите такива, когато сме на гурбет или туризъм.

Разбира се, изключвам престъпния контингент, който се подвизава по света с български паспорти. Говоря за тези дребни бг тарикати, които карат по трамвайните релси в София, хвърлят боклуците си през балкона, крадат по малко ток за отопление на персоналните си басейни да вземем за пример и могат да си присвоят я парче от земята на съседа, я къщата му.

Същите тези обаче, попаднали „ на Запад “ или „ оттатък океана “, прегръщат разпоредбите с две ръце и крепко се държат за неопетненото си емигрантско досие. Така че дай ни на нас закони и органи, които добре наблюдават за спазването им, и ни припознай като най-съвестните жители на света!

Накрая, когато, уповавам се, повдигнатите в подозрение вежди към този момент са се разпънали от бликнала национална горделивост, дано си напомним и най-важната причина да имаме самочувствие като българи. И тя не е в мартениците, зелевите сармички, Левски, Стоичков, Джон Атанасов, розовите домати и красивите дами.

Тя е в елементарния факт, че сме антично племе с бутикова бройка, което макар изконния си инстинкт за самоизтребление и вътрешно вредителство, продължава да съществува.

Така че, има вяра!

Инфо: novini.london