ГЕРБ удобно се намести на гърба на мълчаливото мнозинство
Хубаво е, когато ръководещите от ГЕРБ споделят някои истини понякога. Например, че оставката на почитан партиен кадър, колкото и незаместим да е изглеждал досега, в действителност няма изключително значение. Защото системата, в границите на която е работил, остава непокътната.
„ Изградихме един работещ и работещ политически модел, който постоянно се е водил единствено от публичните ползи на всяко едно обитаемо място, на всяка община, на всеки район, на България и нашите съграждани. Доказахме го с нашата мощна евролиста, с чиято победа допринесохме за мощна и обединена Европа ”. Така разказа своето завещание зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов, откакто разгласи, че се отдръпва от партийното управление. За ролята на своя водач Бойко Борисов не загатна нищо.
Това е най-близкото до истината, което можем да получим от ръководещите, стане ли въпрос за метода, по който взимат и удържат властта в страната. Не „ харизмата ” на Бойко Борисов печели избори.
Печели ги „ политическият модел ”,
който партията му построи и поддържа към този момент 10 години.
Всички знаем защо става въпрос - налице е мрежа от авторитетни хора в страната (някои към този момент я назовават партийна номенклатура), обединени под шапката на ГЕРБ, с цел да овладеят и задържат централното и локалното ръководство, както и материалния запас, който тези властови позиции им обезпечават. Точно този запас се употребява, с цел да бъдат печелени избори.
Герберската пропагандна машина, несъмнено, в този момент работи с цялостна пара, с цел да втълпява на хората друга версия - че успеха на евровота е заслуга на мощните мишци на Борисов. Видял партийният необут, че хората му са оплескали работата, запретнал ръкави, седнал зад кормилото на джипа, направил кръгче из страната, просветил хората какъв брой добре (ще) живеят при неговото царуване и - о, знамение! - ГЕРБ се въздигнала от пепелищата на имотния скандал и лишила успеха от ръцете на комунистите. Така почти звучи легендата, която близки до ръководещите медии, мними анализатори и възторжени почитатели на премиера
прибавят към митологията, заобикаляща Борисов
Както се изрази негова симпатизантка: „ Колата се беше обърнала, а той я изправи и на три колела финишира пръв! ”
Приказка за наивници. „ Доста тъпичко е да се счита, че хората са стадо, което ще се впечатли толкоз доста от един потен, разгърнал ризата юначага, яхнал джипа ”, разясняват в интернет по-неласкаво настроените към лидера на ГЕРБ. И с право го споделят. Отдавна мина времето, в което Борисов разполагаше с доверие от 90% и „ магаре да бях вързал за народен представител, щяха да го изберат ”, както се хвали. Сега рейтингът му е 30%, а партията му загуби към 70 хиляди гласа спрямо евроизборите през 2014 година Положението е същото, каквото е към този момент години наред - ГЕРБ остава първа политическа мощ, само че не тъй като е мощна, а тъй като съперниците й са прекомерно слаби. При такова състояние да се рециклира легендата за „ харизмата ” на Борисов и да ни се сервира в нова опаковка е просто неуместно. Срокът на валидност на този политически артикул от дълго време изтече.
Затова да се приказва, че министър председателят бил поел предизборната акция „ на ръчно ръководство ” и по този начин е донесъл успеха на ГЕРБ, значи просто да се припява на ария, която той и антуражът му най-гръмогласно извършват. „ Очевидно, че беше мощно пресилена ролята на Цветанов. Видяхте - изтеглих го обратно ”, твърди Борисов. Ала всички, които най-малко малко се бяха загледали в акцията на ГЕРБ, са наясно, че Цветанов продължи да обикаля из страната, даже откакто сякаш беше „ изтеглен обратно ”. Просто партията не даваше публичност на изявите му, както го правеше преди, за
да не се набива на очи след следващата си апартаментна издънка
Ако Борисов беше толкоз съдбоносен в желанието си да „ пречисти ” ГЕРБ с оставки, както обясняваше, щеше доста преди изборите да е подхванал най-крайната мярка - да изхвърли „ обичното си дете ” от партийното управление. Но не го направи. Защото беше наясно, че неговите лични обиколки по пътища, църкви, фабрики и лечебни заведения са единствено пиар акции за пред телевизионните камери. А Цветанов е оня, който върви на посетители на локалните партийни феодали и обвързваните с тях предприемачи и се знае с дамите им, децата им и цялото им обграждане. Това са хората, които са в основата на политическия модел на ГЕРБ. Не Бойко Борисов.
По тази причина Цветанов беше изхвърлен с ритник от партийното ръководство чак откакто стана ясно, че изборите са извоювани. И в този момент Борисов занапред ще мисли по какъв начин да реорганизира модела по метод, който да изключи присъединяване на досегашния му първи заместител, и в това време да не докара до отслабването му тъкмо преди локалните избори.
Този модел е спорен най-малкото в два пункта. Първият е, че някои от герберите дотам си пуснаха пердето пред очите, че намерено и надменно правят неща, които вършат партията и Борисов уязвими за тежки обществени кавги. Вторият е, че
корупционният модел има своите граници на успеваемост
- не може да съблазниш всички гласоподаватели с градинки, фонтанчета, дърва за огрев и петдесетолевки.
В непосредственото бъдеще първият проблем наподобява нерешим. Герберите държат съвсем изцяло властта в страната, което значи, че държат в свои ръце обществения запас. При това състояние да бъде прочистена партията от корупция е идея пердута. От последните мнения на Борисов се разбра, че възнамерява да приключи практиката да се съвместяват партийни и държавни постове - например кмет или министър да бъде началник на регионална конструкция. Какъв ще бъде резултатът от такава мярка, към този момент е мъчно да се каже. Целта наподобява е по-скоро да се ускори персоналният надзор на Борисов върху ГЕРБ, като отслаби тези хора в партията, които са станали прекомерно авторитетни, тъй като са съсредоточили прекомерно доста власт. Същото желание стои и зад концепцията да се ускори изпълнителната комисия - ръководният орган на партията, който до момента работил „ проформа ”, по думите на Борисов.
Що се отнася до втория проблем, към този момент той се взема решение от единствено себе си. Причината е в ниската изборна интензивност, която на последните евроизбори падна до 33%. В такава обстановка забележителното по мярка твърдо ядро, корпоративният и купеният избор и контролът върху държавната администрация и локалната власт са напълно задоволителни фактори за удържане на изборна победа. В това отношение ГЕРБ напълно стартира да наподобява на Движение за права и свободи - лоялен електорат, съмнителни изборни практики и прилагане на властови запас.
На партията на Борисов няма да й бъде належащо нищо повече, до момента в който болшинството от гласоподавателите се затварят в черупките си и отхвърлят да гласоподават. Било от бездейност, от равнодушие или омерзение, над 4.3 млн. жители с изборни права не са се явили пред урните на евровота. Това са хора, които биха могли да преобърнат политическото развиване на страната, в случай че желаят. Но избират да не го създадат.
„ Явлението се подминава, само че то грозно стои. Държава, чието население поединично се е затворило, което бяга в мизерното си себесъхранение, отказващо да поеме отговорност за себе си и бъдещето на децата си. Срамно е в действителност, само че е реалност, пет милиона български жители избраха да бъдат стригани като безропотни овце ”, разочаровано написа някой в интернет след изборите. И по този начин заключи обстановката - докато разполага с необятния тил на безмълвното болшинство, върху който да се обляга, властта на ГЕРБ ще остане непоклатима.
„ Изградихме един работещ и работещ политически модел, който постоянно се е водил единствено от публичните ползи на всяко едно обитаемо място, на всяка община, на всеки район, на България и нашите съграждани. Доказахме го с нашата мощна евролиста, с чиято победа допринесохме за мощна и обединена Европа ”. Така разказа своето завещание зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов, откакто разгласи, че се отдръпва от партийното управление. За ролята на своя водач Бойко Борисов не загатна нищо.
Това е най-близкото до истината, което можем да получим от ръководещите, стане ли въпрос за метода, по който взимат и удържат властта в страната. Не „ харизмата ” на Бойко Борисов печели избори.
Печели ги „ политическият модел ”,
който партията му построи и поддържа към този момент 10 години.
Всички знаем защо става въпрос - налице е мрежа от авторитетни хора в страната (някои към този момент я назовават партийна номенклатура), обединени под шапката на ГЕРБ, с цел да овладеят и задържат централното и локалното ръководство, както и материалния запас, който тези властови позиции им обезпечават. Точно този запас се употребява, с цел да бъдат печелени избори.
Герберската пропагандна машина, несъмнено, в този момент работи с цялостна пара, с цел да втълпява на хората друга версия - че успеха на евровота е заслуга на мощните мишци на Борисов. Видял партийният необут, че хората му са оплескали работата, запретнал ръкави, седнал зад кормилото на джипа, направил кръгче из страната, просветил хората какъв брой добре (ще) живеят при неговото царуване и - о, знамение! - ГЕРБ се въздигнала от пепелищата на имотния скандал и лишила успеха от ръцете на комунистите. Така почти звучи легендата, която близки до ръководещите медии, мними анализатори и възторжени почитатели на премиера
прибавят към митологията, заобикаляща Борисов
Както се изрази негова симпатизантка: „ Колата се беше обърнала, а той я изправи и на три колела финишира пръв! ”
Приказка за наивници. „ Доста тъпичко е да се счита, че хората са стадо, което ще се впечатли толкоз доста от един потен, разгърнал ризата юначага, яхнал джипа ”, разясняват в интернет по-неласкаво настроените към лидера на ГЕРБ. И с право го споделят. Отдавна мина времето, в което Борисов разполагаше с доверие от 90% и „ магаре да бях вързал за народен представител, щяха да го изберат ”, както се хвали. Сега рейтингът му е 30%, а партията му загуби към 70 хиляди гласа спрямо евроизборите през 2014 година Положението е същото, каквото е към този момент години наред - ГЕРБ остава първа политическа мощ, само че не тъй като е мощна, а тъй като съперниците й са прекомерно слаби. При такова състояние да се рециклира легендата за „ харизмата ” на Борисов и да ни се сервира в нова опаковка е просто неуместно. Срокът на валидност на този политически артикул от дълго време изтече.
Затова да се приказва, че министър председателят бил поел предизборната акция „ на ръчно ръководство ” и по този начин е донесъл успеха на ГЕРБ, значи просто да се припява на ария, която той и антуражът му най-гръмогласно извършват. „ Очевидно, че беше мощно пресилена ролята на Цветанов. Видяхте - изтеглих го обратно ”, твърди Борисов. Ала всички, които най-малко малко се бяха загледали в акцията на ГЕРБ, са наясно, че Цветанов продължи да обикаля из страната, даже откакто сякаш беше „ изтеглен обратно ”. Просто партията не даваше публичност на изявите му, както го правеше преди, за
да не се набива на очи след следващата си апартаментна издънка
Ако Борисов беше толкоз съдбоносен в желанието си да „ пречисти ” ГЕРБ с оставки, както обясняваше, щеше доста преди изборите да е подхванал най-крайната мярка - да изхвърли „ обичното си дете ” от партийното управление. Но не го направи. Защото беше наясно, че неговите лични обиколки по пътища, църкви, фабрики и лечебни заведения са единствено пиар акции за пред телевизионните камери. А Цветанов е оня, който върви на посетители на локалните партийни феодали и обвързваните с тях предприемачи и се знае с дамите им, децата им и цялото им обграждане. Това са хората, които са в основата на политическия модел на ГЕРБ. Не Бойко Борисов.
По тази причина Цветанов беше изхвърлен с ритник от партийното ръководство чак откакто стана ясно, че изборите са извоювани. И в този момент Борисов занапред ще мисли по какъв начин да реорганизира модела по метод, който да изключи присъединяване на досегашния му първи заместител, и в това време да не докара до отслабването му тъкмо преди локалните избори.
Този модел е спорен най-малкото в два пункта. Първият е, че някои от герберите дотам си пуснаха пердето пред очите, че намерено и надменно правят неща, които вършат партията и Борисов уязвими за тежки обществени кавги. Вторият е, че
корупционният модел има своите граници на успеваемост
- не може да съблазниш всички гласоподаватели с градинки, фонтанчета, дърва за огрев и петдесетолевки.
В непосредственото бъдеще първият проблем наподобява нерешим. Герберите държат съвсем изцяло властта в страната, което значи, че държат в свои ръце обществения запас. При това състояние да бъде прочистена партията от корупция е идея пердута. От последните мнения на Борисов се разбра, че възнамерява да приключи практиката да се съвместяват партийни и държавни постове - например кмет или министър да бъде началник на регионална конструкция. Какъв ще бъде резултатът от такава мярка, към този момент е мъчно да се каже. Целта наподобява е по-скоро да се ускори персоналният надзор на Борисов върху ГЕРБ, като отслаби тези хора в партията, които са станали прекомерно авторитетни, тъй като са съсредоточили прекомерно доста власт. Същото желание стои и зад концепцията да се ускори изпълнителната комисия - ръководният орган на партията, който до момента работил „ проформа ”, по думите на Борисов.
Що се отнася до втория проблем, към този момент той се взема решение от единствено себе си. Причината е в ниската изборна интензивност, която на последните евроизбори падна до 33%. В такава обстановка забележителното по мярка твърдо ядро, корпоративният и купеният избор и контролът върху държавната администрация и локалната власт са напълно задоволителни фактори за удържане на изборна победа. В това отношение ГЕРБ напълно стартира да наподобява на Движение за права и свободи - лоялен електорат, съмнителни изборни практики и прилагане на властови запас.
На партията на Борисов няма да й бъде належащо нищо повече, до момента в който болшинството от гласоподавателите се затварят в черупките си и отхвърлят да гласоподават. Било от бездейност, от равнодушие или омерзение, над 4.3 млн. жители с изборни права не са се явили пред урните на евровота. Това са хора, които биха могли да преобърнат политическото развиване на страната, в случай че желаят. Но избират да не го създадат.
„ Явлението се подминава, само че то грозно стои. Държава, чието население поединично се е затворило, което бяга в мизерното си себесъхранение, отказващо да поеме отговорност за себе си и бъдещето на децата си. Срамно е в действителност, само че е реалност, пет милиона български жители избраха да бъдат стригани като безропотни овце ”, разочаровано написа някой в интернет след изборите. И по този начин заключи обстановката - докато разполага с необятния тил на безмълвното болшинство, върху който да се обляга, властта на ГЕРБ ще остане непоклатима.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ