„Най-мрачният час“ на големия Гари Олдман
Хубаво е, когато понякога рекламите споделят истината.
„ Най-мрачният час “ е описван всеобщо с какви ли не суперлативи и се популяризира с номинации за редица награди. Е, скъпи читатели, рекламата в тази ситуация си коства гръмките думи.
Намирам за извънредно любопитен фактът, че две от номинираните ленти в категорията „ най-хубав филм “ на премиите „ Оскар “ отразяват един и същи извънредно къс и съответен откъслек от международната история.
„ Дюнкерк “ на Кристофър Нолан и „ Най-мрачният час “ на Джо Райт пресъздават събитията респективно на френския бряг и в британската столица в най-инфарктния миг от Втората международна война – май 1940 година, когато Западна Европа се оказва пометена от „ блицкрига “-а („ светкавичната война “) на Адолф Хитлер.
Това, което прави съвпадението в сюжетните времеви линии на двата кино лентата доста любопитно, е фактът, че те безусловно не могат да бъдат по-различни като творби на киноизкуството. Минималистичният сюжет, в който Том Харди има към четири фрази за цялото си екранно време, и огромното деяние в забележителния боен филм на Нолан са полярният контрапункт на очевидната превзетост и гръмкото, показно сладкодумство в лентата на Джо Райт.
Тези характерности са симптоматични за цялото творчество на Райт,
което включва обилни исторически продукции като „ Гордост и предубеждения “ и „ Анна Каренина “, както и приказното детско фентъзи „ Пан “. Дори и в „ Най-мрачният час “, макар преобладаващата клаустрофобична атмосфера на съвсем камерното деяние, което се развива най-вече в затворени пространства, Райт съумява да вмъкне грандиозни фрагменти като прелитащи изтребители, забелязани през свитата ръка на малко момче.
Гари Олдман като Уинстън Чърчил
Но исторически сюжетни съвпадения с други настоящи филми като „ Дюнкерк “ и разбор на образния почерк на Джо Райт не са повода, заради която четете тази публикация, нали?
Вие желаете да прочетете повече за Гари Олдман
и неговата интерпретация на Уинстън Чърчил в основната роля.
Олдман се е трансформирал в икона на модерната попкултура с експресивните си и прочувствено разнопосочни превъплъщения в редица филми, на които си заслужава да се посвети обособена публикация.
Уинстън Чърчил евентуално е единственият облик от действителната международна история, който е имал задоволително нюанс и е бил задоволително артистичен, с цел да може да се съпостави с предходните функции на Гари Олдман. Точно и по тази причина симбиозата сред артист и персонаж в тази ситуация е цялостна.
В ролята на Чърчил английският артист господства изцяло екрана и командва зрителското внимание с всяка своя дума и жест, съвсем като Ал Пачино в най-силните му функции от последните три десетилетия на 20-и век.
Независимо дали подрежда гръмки слова в Народното събрание, крещи на политическите си съперници при закрити порти или беседва безшумно, съвсем изплашено, със брачната половинка си, изиграна от Кристин Скот Томас, преди да му бъде поверен премиерският пост,
Чърчил на Олдман неизбежно извиква прочувствена реакция у фена.
Макар и да не оставя подозрение кой е в центъра на светлината на прожекторите в нито един миг, Олдман от самото начало е заобиколен от извънредно способени реализатори в поддържащите функции.
Като ефикасни и достоверни си коства да се отличат представянията на Стивън Дилейн, прочут като Станис Баратеон от „ Игра на тронове “, в ролята на самобитния антагонист Халифакс, както и на Бен Менделсон в амплоато на крал Джордж Шести. Младата и чаровна Лили Джеймс също предизвика уместно състрадание като Елизабет Лейтън, доверената машинописка на Чърчил, и приема зрителската вероятност върху протичащото се на екрана.
Ако има по-голям воин от Гари Олдман
в тази продукция, това сигурно е вълшебникът Казухиро Тсужи, виновен за грима и костюмите на актьорите. Олдман неведнъж съобщи в изявленията, предшестващи премиерата на кино лентата, че в случай че не е съумял да убеди Тсужи да взе участие в продукцията, е нямало да одобри ролята на Чърчил. Е, Слава Богу, че нещата са си пристигнали на местата.
Работата на Тсужи по външния тип на физически слабия Олдман, който съвсем не е качил килограми за ролята на Чърчил, е безупречна. Независимо дали основният воин е по халат в тоалетната, става от леглото или крачи в костюм, външният му тип е безукорно достоверен, а артистът в ролята е изцяло и напълно неразпознаваем.
„ Най-мрачният час “ не е филм без по-слаби и недотам ангажиращи моменти –
непрекъснато високият възторг в сюжета и съответстващата му театрална игра на екрана сигурно биха пристигнали допълнително на феновете, които не се потапят в действието в цялостна степен. Но в случай че мислите да гледате английски филм за повратния миг от Втората международна война и кариерата на Уинстън Чърчил, без да очаквате гръмки речи, позьорство и огромни страсти... е, помислете още веднъж.
Но дано това не трансформира първичното ви желание! Идете и вижте един от най-големите артисти на нашето време в коронното преобразяване на изключителната му кариера дотук – тъй като, както споделих и в самото начало, просто си коства.
„ Най-мрачният час “ е описван всеобщо с какви ли не суперлативи и се популяризира с номинации за редица награди. Е, скъпи читатели, рекламата в тази ситуация си коства гръмките думи.
Намирам за извънредно любопитен фактът, че две от номинираните ленти в категорията „ най-хубав филм “ на премиите „ Оскар “ отразяват един и същи извънредно къс и съответен откъслек от международната история.
„ Дюнкерк “ на Кристофър Нолан и „ Най-мрачният час “ на Джо Райт пресъздават събитията респективно на френския бряг и в британската столица в най-инфарктния миг от Втората международна война – май 1940 година, когато Западна Европа се оказва пометена от „ блицкрига “-а („ светкавичната война “) на Адолф Хитлер.
Това, което прави съвпадението в сюжетните времеви линии на двата кино лентата доста любопитно, е фактът, че те безусловно не могат да бъдат по-различни като творби на киноизкуството. Минималистичният сюжет, в който Том Харди има към четири фрази за цялото си екранно време, и огромното деяние в забележителния боен филм на Нолан са полярният контрапункт на очевидната превзетост и гръмкото, показно сладкодумство в лентата на Джо Райт.
Тези характерности са симптоматични за цялото творчество на Райт,
което включва обилни исторически продукции като „ Гордост и предубеждения “ и „ Анна Каренина “, както и приказното детско фентъзи „ Пан “. Дори и в „ Най-мрачният час “, макар преобладаващата клаустрофобична атмосфера на съвсем камерното деяние, което се развива най-вече в затворени пространства, Райт съумява да вмъкне грандиозни фрагменти като прелитащи изтребители, забелязани през свитата ръка на малко момче.
Гари Олдман като Уинстън Чърчил Но исторически сюжетни съвпадения с други настоящи филми като „ Дюнкерк “ и разбор на образния почерк на Джо Райт не са повода, заради която четете тази публикация, нали?
Вие желаете да прочетете повече за Гари Олдман
и неговата интерпретация на Уинстън Чърчил в основната роля.
Олдман се е трансформирал в икона на модерната попкултура с експресивните си и прочувствено разнопосочни превъплъщения в редица филми, на които си заслужава да се посвети обособена публикация.
Уинстън Чърчил евентуално е единственият облик от действителната международна история, който е имал задоволително нюанс и е бил задоволително артистичен, с цел да може да се съпостави с предходните функции на Гари Олдман. Точно и по тази причина симбиозата сред артист и персонаж в тази ситуация е цялостна.
В ролята на Чърчил английският артист господства изцяло екрана и командва зрителското внимание с всяка своя дума и жест, съвсем като Ал Пачино в най-силните му функции от последните три десетилетия на 20-и век.
Независимо дали подрежда гръмки слова в Народното събрание, крещи на политическите си съперници при закрити порти или беседва безшумно, съвсем изплашено, със брачната половинка си, изиграна от Кристин Скот Томас, преди да му бъде поверен премиерският пост,
Чърчил на Олдман неизбежно извиква прочувствена реакция у фена.
Макар и да не оставя подозрение кой е в центъра на светлината на прожекторите в нито един миг, Олдман от самото начало е заобиколен от извънредно способени реализатори в поддържащите функции.
Като ефикасни и достоверни си коства да се отличат представянията на Стивън Дилейн, прочут като Станис Баратеон от „ Игра на тронове “, в ролята на самобитния антагонист Халифакс, както и на Бен Менделсон в амплоато на крал Джордж Шести. Младата и чаровна Лили Джеймс също предизвика уместно състрадание като Елизабет Лейтън, доверената машинописка на Чърчил, и приема зрителската вероятност върху протичащото се на екрана.
Ако има по-голям воин от Гари Олдман
в тази продукция, това сигурно е вълшебникът Казухиро Тсужи, виновен за грима и костюмите на актьорите. Олдман неведнъж съобщи в изявленията, предшестващи премиерата на кино лентата, че в случай че не е съумял да убеди Тсужи да взе участие в продукцията, е нямало да одобри ролята на Чърчил. Е, Слава Богу, че нещата са си пристигнали на местата.
Работата на Тсужи по външния тип на физически слабия Олдман, който съвсем не е качил килограми за ролята на Чърчил, е безупречна. Независимо дали основният воин е по халат в тоалетната, става от леглото или крачи в костюм, външният му тип е безукорно достоверен, а артистът в ролята е изцяло и напълно неразпознаваем.
„ Най-мрачният час “ не е филм без по-слаби и недотам ангажиращи моменти –
непрекъснато високият възторг в сюжета и съответстващата му театрална игра на екрана сигурно биха пристигнали допълнително на феновете, които не се потапят в действието в цялостна степен. Но в случай че мислите да гледате английски филм за повратния миг от Втората международна война и кариерата на Уинстън Чърчил, без да очаквате гръмки речи, позьорство и огромни страсти... е, помислете още веднъж.
Но дано това не трансформира първичното ви желание! Идете и вижте един от най-големите артисти на нашето време в коронното преобразяване на изключителната му кариера дотук – тъй като, както споделих и в самото начало, просто си коства.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ