Доц. Мангъров: Или правим бързи тестове, или умираме от глад
Хубаво е да се употребяват същински проби. Най-лесният метод да се открият дали са такива е да се вземе кръв за PCR, да се вземе кръв и да се съпостави. Примерно, при 5 ml кръв с нея се отделят 3 ml серум, което е задоволително с тази проба да се ревизират минимум 60 такива теста. Така ще се види кои стават и кои – не. Става дума за метод, по който можем да забележим какво е ситуацията в страната. Въз основа на това могат да се вземат доста съществени решения. Дали да продължаваме да си лежим у дома или да се хванем малко да поработим. Защото другояче ще умрем от апетит! Това декларира в изявление за в. " Труд " доцент Атанас Мангъров. Той е шеф на Първо Детско поделение към СБАЛИПБ " Проф. Ив. Киров " ЕАД – София. Доцент към Катедрата по инфекциозни заболявания, паразитология и тропическа медицина.
" В момента има два типа проучвания – с едните се хваща вирусът, който се отделя от тези, които са инфектирани. Тези, които са инфектирани, не е наложително да са с клинични прояви. И безсимптомно протичащите могат да отделят вируса. Най-общо казано, с цел да ме разберете, вирусът се открива с PCR-тест, който е най-точен към този миг, само че този тип проби са доста характерни. Ако тестът не се вземе както би трябвало – не се намира нищо. Има и по-бързи проби, с които може да се откри дали един човек е инфектиран, които се споделят имунофлуоресцентни проби, които ги няма у нас, само че ги има по света. Там отчитането става със специфична машина. Те съществуват от дълго време са диагностика на други инфекциозни болести. А вторият метод е, когато се търсят следите от прекарана вирусна зараза в кръвта на хората, които са я прекарали.
Те могат да се създадат тъкмо с тези имунохроматографски, с които се регистрира имуноглоболини G и М (IgG и IgM ). А другият метод е да се откриват антителата с елайза проби със специфична инсталация. Това го има при всички други инфекциозни болести, не са някакви новости. Ако някой има IgM, това значи, че той е инфектиран, без значение дали има клинични признаци или не и най-вероятно е в началната фаза на болестта. Накратко – този човек отделя вируса.
След към една седмица от началото на клиничните признаци, човек към този момент стартира да образува имуноглоболини G. Когато се откри, че някой има IgG и IgM, това значи, че той е някъде след десетия ден от началото на инфекцията. И когато се откри, че човек има имуноглоболини G, това значи, че той е изкарал инфекцията преди най-малко месец. Когато се изследват тези антитела, се дава опция дали тези, които са били контактни, те не са карали към този момент вируса ", сподели той.
" Дори не е належащо тестването да е доста всеобщо. Може да се направи представителна извадка. Няма потребност да изпиете цялата чаша, с цел да видите че е горчива. Няколко пъти предлагаме да се направи това. Вижте кои стават от тестванията и кои не. Но това не е нещо ново. Така се слага диагнозата и при Хепатит А, Хепатит Б, при малария. Тези имунофлуоросцентни и имунохроматографски проби не са някаква оригиналност, измислена за COVID-19. Това, което ги отличава едно от други е количеството антиген, който се съдържа в тях. Колкото по-хубав е един тест, толкоз по-качествен е антигена, който се съдържа в тях. Затова би трябвало да забележим кои са надеждните проби – въпреки всичко те са създадени за ковид в границите на 3 месеца ", добавя доцент Мангъров.
" В момента има два типа проучвания – с едните се хваща вирусът, който се отделя от тези, които са инфектирани. Тези, които са инфектирани, не е наложително да са с клинични прояви. И безсимптомно протичащите могат да отделят вируса. Най-общо казано, с цел да ме разберете, вирусът се открива с PCR-тест, който е най-точен към този миг, само че този тип проби са доста характерни. Ако тестът не се вземе както би трябвало – не се намира нищо. Има и по-бързи проби, с които може да се откри дали един човек е инфектиран, които се споделят имунофлуоресцентни проби, които ги няма у нас, само че ги има по света. Там отчитането става със специфична машина. Те съществуват от дълго време са диагностика на други инфекциозни болести. А вторият метод е, когато се търсят следите от прекарана вирусна зараза в кръвта на хората, които са я прекарали.
Те могат да се създадат тъкмо с тези имунохроматографски, с които се регистрира имуноглоболини G и М (IgG и IgM ). А другият метод е да се откриват антителата с елайза проби със специфична инсталация. Това го има при всички други инфекциозни болести, не са някакви новости. Ако някой има IgM, това значи, че той е инфектиран, без значение дали има клинични признаци или не и най-вероятно е в началната фаза на болестта. Накратко – този човек отделя вируса.
След към една седмица от началото на клиничните признаци, човек към този момент стартира да образува имуноглоболини G. Когато се откри, че някой има IgG и IgM, това значи, че той е някъде след десетия ден от началото на инфекцията. И когато се откри, че човек има имуноглоболини G, това значи, че той е изкарал инфекцията преди най-малко месец. Когато се изследват тези антитела, се дава опция дали тези, които са били контактни, те не са карали към този момент вируса ", сподели той.
" Дори не е належащо тестването да е доста всеобщо. Може да се направи представителна извадка. Няма потребност да изпиете цялата чаша, с цел да видите че е горчива. Няколко пъти предлагаме да се направи това. Вижте кои стават от тестванията и кои не. Но това не е нещо ново. Така се слага диагнозата и при Хепатит А, Хепатит Б, при малария. Тези имунофлуоросцентни и имунохроматографски проби не са някаква оригиналност, измислена за COVID-19. Това, което ги отличава едно от други е количеството антиген, който се съдържа в тях. Колкото по-хубав е един тест, толкоз по-качествен е антигена, който се съдържа в тях. Затова би трябвало да забележим кои са надеждните проби – въпреки всичко те са създадени за ковид в границите на 3 месеца ", добавя доцент Мангъров.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ