От Ахтопол до Резово - I
Хубаво е да живееш във Варна, изключително през лятото...От Южният плаж до Почивка е единствено пясъчна линия, на която можеш да опънеш хавлията и да се радваш на жарките слънчеви лъчи. Ако пък градските плажове не ти харесват, единствено няколко километра по на север се намират огромните комплекси Св. Константин и Елена, Златни пясъци и Албена. И даже да си кажеш: „ хубаво, хубаво, но доста туристи, огромна блъсканица ”, има къде да избягаш и от цивилизацията – този път на юг. Там са скътани не заселените още от чадъри плажове Фичоза, Черноморец, Паша дере, устието на Камчия, Кара дере.
Лошото на това да живееш във Варна е, че странстваш единствено в този избран ареал, а за останалите елементи на Черноморието имаш единствено някаква далечна и мъглява визия. Най-много да отидеш до Созопол или Несебър, притеглен от грандиозната им популярност и нито стъпка по на юг.
И аз, като всеки средностатистически варненски жител, смятах, че надали Южното Черноморие може да ме изненада с каквото и да било, до момента в който не взех решение да ревизира сама. Направих грешката да споделя желанията си с неколцина другари, които ме изгледаха със съжалително неразбиране – та нали морето ми е безусловно пред носа, а аз ще пропилявам толкоз време и средства, единствено с цел да отида малко по на юг. Затова взех решение да не говоря повече, а напряко да работя – стегнах багажа и потеглих към непознатите заливи.
Реших да работя на правилото – колкото по-далеч, толкоз по добре. Затова подминах всички нашумели курорти, опасани с големи, злокобни градежи и отпраших напряко към турската граница. Исках да сменя пренаселената конюнктура с някое диво и умерено място. След като подминах Царево усетих, че към този момент съм на правилен път. Заизнизваха се дребни селища, сред които морето се откриваше с цялото си величие, а заобиколени с гъста растителност реки, течаха постепенно, само че неотменно към него. Така стигнах до Синеморец и взех решение това да е първото място, на което да се установя.
Странното комбиниране сред типично селски къщички с разхвърляни дворове и изникналите сред тях нови триетажни хотели незабавно ме завладя. Тези два свята тук не се отблъскват, а в противен случай – съществуват в прелестна симбиоза. Бурените край пътя, неасфалтираните улици, засипани с трошляк, ароматът на домашни гозби, който се носи из въздуха и щъкащите по всички страни новородените котенца ме потопиха изцяло в носталгична атмосфера на детските ми мемоари. При това без да се постанова да понасям битовите неволи, които нормално съпътстват животът на село като външен клозет, спонтанен душ под сайванта и вековна нечистотия.
След като останах очарована от хотелчето, в което се настаних, изпаднах в къси съмнения към кой плаж първо да се насочва. За тези, които не знаят – Синеморец е ситуиран върху полуостров и морските води го обкръжават от три страни. Съответно дребното селце има няколко огромни плажа – Косите, Бутамята и Липите. Намирах се в северната част на селцето и защото времето беше напреднало взех решение да се насочва към най-близкият плаж Косите. Докато слизах по ската, щръкнал над морето пред очите ми се разкри чудна панорама. Разтърках очи, с цел да се уверя, че е истина. На напред във времето няколко полудиви коне пасяха от ниската трева, а в далечината река Велека се вливаше с пясъчна коса в морските води. Плажът, които оставаше сред двата водни басейна бе порядъчен на остров, тъй като тъмни скали скриваха единствената му връзка с сушата. Наситените, ярки цветове на тюркоазените морски води и блатистата растителност край реката ускоряваха нереалността на пейзажа.
Продължава:
От Ахтопол до Резово - IIПродължава: От Ахтопол до Резово - III
Лошото на това да живееш във Варна е, че странстваш единствено в този избран ареал, а за останалите елементи на Черноморието имаш единствено някаква далечна и мъглява визия. Най-много да отидеш до Созопол или Несебър, притеглен от грандиозната им популярност и нито стъпка по на юг.
И аз, като всеки средностатистически варненски жител, смятах, че надали Южното Черноморие може да ме изненада с каквото и да било, до момента в който не взех решение да ревизира сама. Направих грешката да споделя желанията си с неколцина другари, които ме изгледаха със съжалително неразбиране – та нали морето ми е безусловно пред носа, а аз ще пропилявам толкоз време и средства, единствено с цел да отида малко по на юг. Затова взех решение да не говоря повече, а напряко да работя – стегнах багажа и потеглих към непознатите заливи.
Реших да работя на правилото – колкото по-далеч, толкоз по добре. Затова подминах всички нашумели курорти, опасани с големи, злокобни градежи и отпраших напряко към турската граница. Исках да сменя пренаселената конюнктура с някое диво и умерено място. След като подминах Царево усетих, че към този момент съм на правилен път. Заизнизваха се дребни селища, сред които морето се откриваше с цялото си величие, а заобиколени с гъста растителност реки, течаха постепенно, само че неотменно към него. Така стигнах до Синеморец и взех решение това да е първото място, на което да се установя.
Странното комбиниране сред типично селски къщички с разхвърляни дворове и изникналите сред тях нови триетажни хотели незабавно ме завладя. Тези два свята тук не се отблъскват, а в противен случай – съществуват в прелестна симбиоза. Бурените край пътя, неасфалтираните улици, засипани с трошляк, ароматът на домашни гозби, който се носи из въздуха и щъкащите по всички страни новородените котенца ме потопиха изцяло в носталгична атмосфера на детските ми мемоари. При това без да се постанова да понасям битовите неволи, които нормално съпътстват животът на село като външен клозет, спонтанен душ под сайванта и вековна нечистотия.
След като останах очарована от хотелчето, в което се настаних, изпаднах в къси съмнения към кой плаж първо да се насочва. За тези, които не знаят – Синеморец е ситуиран върху полуостров и морските води го обкръжават от три страни. Съответно дребното селце има няколко огромни плажа – Косите, Бутамята и Липите. Намирах се в северната част на селцето и защото времето беше напреднало взех решение да се насочва към най-близкият плаж Косите. Докато слизах по ската, щръкнал над морето пред очите ми се разкри чудна панорама. Разтърках очи, с цел да се уверя, че е истина. На напред във времето няколко полудиви коне пасяха от ниската трева, а в далечината река Велека се вливаше с пясъчна коса в морските води. Плажът, които оставаше сред двата водни басейна бе порядъчен на остров, тъй като тъмни скали скриваха единствената му връзка с сушата. Наситените, ярки цветове на тюркоазените морски води и блатистата растителност край реката ускоряваха нереалността на пейзажа.
Продължава:
От Ахтопол до Резово - IIПродължава: От Ахтопол до Резово - III Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ