Хубаво е човек предварително да е дефинирал основните разяснения за

Хубаво е човек авансово да е дефинирал главните уточнения „ за себе си “, когато кандидатства за работа (снимка: CC0 Public Domain)

След взрива на дигитализацията ИТ фрагментите са търсени и възнаграждавани с великодушни заплати, а мнозина търсят по-добро работно място. Но има един въпрос при интервютата с бъдещите работодатели, от който съвсем всички хора застиват: „ Разкажете ми за себе си “. Какво да каже човек?

Усещането, което поражда въпросът „ Разкажете ми за себе си “, е близо до театралната тресчица – като че ли главата внезапно става безусловно празна и човек не може да откри нито едно изречение, уместно за момента. Това е много стресиращо – което не е добре, тъй като самият развой по търсене на нова работа е задоволително стресиращ.

Когато човек се почувства скован от този изчерпателен въпрос, това е по този начин, тъй като е мъчно да приказваме за себе си без ясна тенденция какво се чака. Но би трябвало да помним едно – най-добре е да наблегнем на своите триумфи и позитивни персонални качества.

Защо?

Защо интервюиращите питат: „ Разкажете ми за себе си? “ Те желаят да опознаят претендента. Интервюиращите задават въпроса като метод за прекосяване от лек свободен диалог към техните механически и поведенчески въпроси.

Интервюиращият желае да реши дали претендентът е кадърен да поддържа връзка ясно и професионално. Вцепеняването при този въпрос оставя неприятно усещане. Обратно, добре се приема всеки отговор, който демонстрира, че претендентът е квалифициран и че го е грижа за изявлението.

Хубаво е човек авансово да е дефинирал главните си уточнения „ за себе си “.

Важно е да се знае, че има и други способи, по които интервюиращите могат да зададат този въпрос:

Когато обаче човек има изясненост какви са неговите достолепия и какво чака от работодателя, този разговор ще протече по-лесно. Специалистите предизвестяват, че въпреки всичко е добре отговорът да не звучи като „ добре отрепетиран “, т.е. е добре да звучи непринудено, естествено, доброволно. И в допълнение към това – налага се отговорът да прави връзка с съответната компания, в която се кандидатства, и/или съответната позиция в нея. Това постоянно оставя положително усещане.

Като цяло отговорът на въпроса „ разкажете ми за себе си “ би трябвало да разказва настоящата обстановка, предходния професионален опит, повода да се кандидатства, по какъв начин претендентът би се вписал в полезностите на компанията.

Компонент 1: настоящо състояние

В описанието на актуалната си обстановка претендентът е добре да опише за сегашната си роля, достиженията си, положителните оценки за работата си. Желателно е да не се приказват отрицателни неща за настоящия шеф.

За учениците и студентите това е време, в което могат да приказват за своя съответстващ опит в училището/университета, за специфични уроци, осъществени планове, стажове.

Компонент 2: предишна работа

Интервюиращият към този момент е чел биографията, тъй че има концепция за предходните позиции и компании. Сега е значимо да чуе нещо по-конкретно. Тук е добре да се приказва за достижения, осъществени основни планове, добити умения, получени сертификации и други

Компонент 3: „ за какво “

„ Защо тъкмо аз съм уместно за тъкмо тази работа “ – това е значимото, което претендентът следва да осветли. Това е моментът човек да „ продаде “ своите умения, своите ресурси от познания и опит.

Тук претендентът може да изясни и по какъв начин дадената позиция се вписва в неговите кариерни цели, по какъв начин чака да реализира триумфи.

Компонент 4: Напасване

Преди изявлението е добре човек да направи усилието да се „ напасне “ към компанията, в която ще кандидатства – да откри пресечната точка сред своите цели и пристрастености и позитивните качества на компанията. Добре е претендентът да вложи известно време в това да изследва компанията, нейната просвета, обичаи, особености.

Колко дълъг да е отговорът?

Интервюиращите желаят да научат повече за индивида и неговия трудов опит и персонални качества. Отговорът на дадения въпрос би трябвало да маркира най-важното. Няколко фрази може да се окажат незадоволителни, а говоренето в продължение на 10 минути също е неприятен сигнал – това се пояснява като знак, че по време на работни срещи човек ще е отегчителен и отнемащ доста време на сътрудниците си.

Съветът на експертите е: „ пробвайте се да запазите отговора си в 1-3 минути “. Следете езика на тялото на интервюиращия, с цел да забележите, в случай че става припрян, само че и да се разгърнете върху тематиките, които наподобява, че го интересуват.