Хубавият живот през Социалистическа България отново е излезе на мода

Хубавият живот през Социалистическа България още веднъж е излезе на мода в днешно време. Някои хора изпитват същинска мъчителна носталгия по времето преди рухването на тоталитарния режим. Хората, които си спомнят с трогване това време в този момент са на достолепна възраст и множеството от тях свързват младостта и силата, която са давали за нашата татковина. Разбираемо е, че предишното им харесва повече от сегашното. На никого не му е прелестно да слуша, по какъв начин България сега е измежду първите страни с корупция, по какъв начин сме най-бедни в Европейския съюз, по какъв начин не работи правосъдната ни система. Постоянните рецесии в опазването на здравето също работят демотивиращо. Но в случай че в този момент животът ни е неприятен, това надалеч не значи, че преди 1989 година е бил по-добър.
На какво се дължи сегашният “лош живот ”? Ами доста е просто – дължи се на обстоятелството, че преходът към момента не е приключил и пакостите и вредите, нанесени преди години още не могат да се възстановят. Наблюдава се забавна наклонност към усилване на пропагандата и известността на комунизма. Някои хора се пробват да ни вменят какъв брой добре се е живеело преди и по този начин изопачават историческите обстоятелства, като ги смесват с персонални отзиви и пристрастия.
Наистина, може би преди 30 години българите са живели малко по-спокойно, множеството неща са били безвъзмездни. Но против Държавна сигурност всички бяха безсилни. Никой не смееше да стъпи изкривено, предпочиташе си спокойния, само че сигурен живот в рамките на България. Целият живот се знаеше, че е някак си “контролиран ” от някого. Да си спомним даже вестниците тогава – та там нямаше отрицателни вести. Защото не ги пишеха. Всичко се въртеше към партията-майка и възхода на страната. Тогава парите на бяха фактор, тъй като съвсем никой нямаше опция да забогатее изключително доста.
Но и тогава, както и в този момент, имаше пари под масата, почерпки, корупция, единствено че беше по по-различен метод. Хората си мълчаха, макар, че знаеха какво става. Ако искаш да ти извърнат повече внимание, постоянно трябваше да дадеш нещо. То по този начин си вървят нещата и до днешно време. То си е въпрос и на нрав. Представете си обаче какво щеше да стане, в случай че още тогава бяха отворили границите. Ами половин България щеше към този момент да е в чужбина още тогава. Сигурно по-възрастните хора ще възразят и ще кажат, че и по това време са пътували в чужбина без проблеми. Да, един-два пъти, освен това с хиляди разрешителни и куп ангажименти.
Истината не е добре да се премълчава, за жалост преходът продължава с цялостна мощ и до през днешния ден, само че в случай че попитате по-младите по какъв начин се усещат, убеждавам ви, те се усещат добре, даже може би една концепция по-добре, в сравнение с сте се чувствали вие преди време. Носталгията за това време е психически фактор, тя е тъй като се връщате в младостта, а не тъй като тогава е било по-хубаво от в този момент. Всяко историческо време си има преимущества и дефекти, по тази причина е мъчно да се сравнят две столетия.
Ще има хора, които не са съгласни с този разбор, а ще има хора, които ще го поддържат. Важното е да запазим човешкото в себе си, да сме над нещата и да имаме вяра повече в бъдещето, децата и внуците си. Така България ще се запази като нация. Хубавият живот продължава, стига да знаеш по какъв начин да си го живееш пълноценно. Източник: vsekidnevno.com