Хубава си, моя горо
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
само че вселяваш в сърцата ни
единствено тъга и жал.
Който един път те огледа,
той постоянно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.
А комуто стане потребност
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
само че вселяваш в сърцата ни
единствено тъга и жал.
Твоите буки и дъбове,
твоите шуми гъсти,
и цветята и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите
и твойта хладина,
всичко, споделям, понякогаш
като патрон пада
на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, по кое време види
в природата ново,
по кое време види по какъв начин пролетта
старостта изпраща,
и под студа и под снега
живот се захваща.
Любен Каравелов
" Знание ", година I, кн. 9, 15 май 1875
