Хубава е нашата Пирин планина!
Хубава е нашата Пирин планина!
Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни красоти!
Лете по ония ти необятни пасбища пъплят вакли стада, мучат гойни крави, цвилят лъскаво-влакнести коне, пуснати на свобода; а овчарският дудук пищи някъде, та огла-щава долини и усои и радостни цяла планина...
А бистри хладни поточета радостно скачат от стръмните урви, лъкатушат из миризливите долини и сладко, сладко шумят, като че ли че пеят нещо... Качиш ли се, хе, там на снежния връх, дето се въвира в небето, то ще видиш надалеко и нашироко други долини и планини; и Струма, и Вардар, и красните картини на Македония; а на юг върховете светогорски, зад тях - Бяло море; а погледнеш ли нагоре - ще видиш бога!...
Хубава е, хубава е пустата Ирин-Пирин! Но ние ще й идем на посетители зимъска, когато са страшни нейните зимни веявици, нейните снежни стихии и фъртуни. Те бучат като пъкъл и засипват пътища и долове с дебели преспи. Тя тогава наподобява на едно гробно царство. А гладни глутници вълци сноват по белия сняг и очите им светят в нощната тъмнотия. Тежко на пасажера, който се е изгубил ноще из тая планина при такава стихия!
снимка: www.bikearea.org
Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни красоти!
Лете по ония ти необятни пасбища пъплят вакли стада, мучат гойни крави, цвилят лъскаво-влакнести коне, пуснати на свобода; а овчарският дудук пищи някъде, та огла-щава долини и усои и радостни цяла планина...
А бистри хладни поточета радостно скачат от стръмните урви, лъкатушат из миризливите долини и сладко, сладко шумят, като че ли че пеят нещо... Качиш ли се, хе, там на снежния връх, дето се въвира в небето, то ще видиш надалеко и нашироко други долини и планини; и Струма, и Вардар, и красните картини на Македония; а на юг върховете светогорски, зад тях - Бяло море; а погледнеш ли нагоре - ще видиш бога!...
Хубава е, хубава е пустата Ирин-Пирин! Но ние ще й идем на посетители зимъска, когато са страшни нейните зимни веявици, нейните снежни стихии и фъртуни. Те бучат като пъкъл и засипват пътища и долове с дебели преспи. Тя тогава наподобява на едно гробно царство. А гладни глутници вълци сноват по белия сняг и очите им светят в нощната тъмнотия. Тежко на пасажера, който се е изгубил ноще из тая планина при такава стихия!
снимка: www.bikearea.org
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ




