Дел Петро: Не съм затворил на 100% своята врата в тениса; катинарът все още не е щракнал
Хуан Мартин Дел Потро постоянно е бил един от най-обичаните състезатели в ATP Тура и неслучайно се снабди с прозвището " Нежния колос ". Бившият номер три печелеше любовта на почитателите с голямото си сърце и постоянно спортсменско държание на корта, а неговият форхенд евентуално е най-хубавият, който до момента тенисът е виждал.
За страдание, то шансът не беше с аржентинеца и той трябваше да премине през цели 8 интервенции по време на своята кариера (4 на китката и 4 на коляното), като в последна сметка той беше заставен да се отдръпна от професионалния спорт на миналогодишната конкуренция в Буенос Айрес, където беше повече от мъчително да гледаме по какъв начин Дел По мъчно въобще се движеше по корта, до момента в който сълзите напираха от самото начало в очите му.
Изглежда обаче тогавашният първенец от US Open не се е отказал дефинитивно от завръщане в Тура и прави всичко допустимо, с цел да преодолее болката и да го забележим за един финален път на " Артър Аш Стейдиъм ", от кое място стартира неговата тенис приказка.
" Болката към момента афектира всекидневието ми. Това предизвикателство е доста по-различно от тези, с които се сблъсквах като професионален тенисист. Истината, е че не повеждам изключително благополучен живот, тъй като виждам Ролан Гарос и желая да играя, само че би трябвало да се вслушам във физиката си и това, че моето тяло ме кара да поема по различен житейски път.
Имам желанието на US Open да стъпя за един финален път на корта и да направя заслужен мач. Здравето ми обаче праща сигнали към мен, които не са съвместими с моето предпочитание. Ако няма смяна през идващия месец, то ще би трябвало да намеря по-различен метод, с цел да затворя моята кариера, само че към този момент всеки ден ставам с мисълта да извърша своята цел, до момента в който не ми се наложи да направя съобщение за крайното си решение.
Не усещам, че на 100 % съм затворил своята врата в тениса. Катинарът към момента не е щракнал. Влизайки в моите обществени медии, то ще видите по какъв начин там написа, че съм деен тенисист и желая да остане по този метод. В момента се приготвям. Не мога да мина през развой като Надал, който има за цел да се състезава през целия идващ сезон. При мен това е невероятно. Бях номер три в света, повредих коляното си за цялостен живот, единствено че не преставам да се съветвам с разнообразни лекари и да се пробвам да минимизирам вредите. Все още се имам за професионален спортист.
През кариерата си съм живял с две отрицателни чувства. В дадени моменти съм изпитвал яд след всички тези травми, до момента в който различен път е било нормално обезсърчение и съм се питал за какво тъкмо аз би трябвало да мина през всичко това. Понякога пък изживявам тъкмо противоположното, когато видя по какъв начин някой играч печели даден трофей и се възнамерявам, че и аз бих могъл да бъда на неговото място, в случай че събитията не бяха такива.
Разбира се, то доста други тенисисти са страдали и не съм някакво изключение. Алкарас стартира да крампира след два изиграни сета против Джокович, а е на 20 години. Аз завоювах US Open на 20 години, побеждавайки Федерер на финала. Когато трябваше да се оправям с някакви проблеми настрана от тенис корта, то го одобрявах за персонално предизвикателство.
Никога не съм имал проблем с това да побеждавай най-хубавите в света. Проблемите ми бяха свързани с това да изцелявам китката си. Не мога да ударя бекхенда с цялостна мощ? Тогава ще мина към слайса, няма проблеми. Най-трудният ми противник е моето тяло. Никога не съм се страхувал да се изправя, против който и да било. Винаги съм се стремял към постигането на привидно невъзможното " - споделя Деп Потро пред Paginal 12.
За страдание, то шансът не беше с аржентинеца и той трябваше да премине през цели 8 интервенции по време на своята кариера (4 на китката и 4 на коляното), като в последна сметка той беше заставен да се отдръпна от професионалния спорт на миналогодишната конкуренция в Буенос Айрес, където беше повече от мъчително да гледаме по какъв начин Дел По мъчно въобще се движеше по корта, до момента в който сълзите напираха от самото начало в очите му.
Изглежда обаче тогавашният първенец от US Open не се е отказал дефинитивно от завръщане в Тура и прави всичко допустимо, с цел да преодолее болката и да го забележим за един финален път на " Артър Аш Стейдиъм ", от кое място стартира неговата тенис приказка.
" Болката към момента афектира всекидневието ми. Това предизвикателство е доста по-различно от тези, с които се сблъсквах като професионален тенисист. Истината, е че не повеждам изключително благополучен живот, тъй като виждам Ролан Гарос и желая да играя, само че би трябвало да се вслушам във физиката си и това, че моето тяло ме кара да поема по различен житейски път.
Имам желанието на US Open да стъпя за един финален път на корта и да направя заслужен мач. Здравето ми обаче праща сигнали към мен, които не са съвместими с моето предпочитание. Ако няма смяна през идващия месец, то ще би трябвало да намеря по-различен метод, с цел да затворя моята кариера, само че към този момент всеки ден ставам с мисълта да извърша своята цел, до момента в който не ми се наложи да направя съобщение за крайното си решение.
Не усещам, че на 100 % съм затворил своята врата в тениса. Катинарът към момента не е щракнал. Влизайки в моите обществени медии, то ще видите по какъв начин там написа, че съм деен тенисист и желая да остане по този метод. В момента се приготвям. Не мога да мина през развой като Надал, който има за цел да се състезава през целия идващ сезон. При мен това е невероятно. Бях номер три в света, повредих коляното си за цялостен живот, единствено че не преставам да се съветвам с разнообразни лекари и да се пробвам да минимизирам вредите. Все още се имам за професионален спортист.
През кариерата си съм живял с две отрицателни чувства. В дадени моменти съм изпитвал яд след всички тези травми, до момента в който различен път е било нормално обезсърчение и съм се питал за какво тъкмо аз би трябвало да мина през всичко това. Понякога пък изживявам тъкмо противоположното, когато видя по какъв начин някой играч печели даден трофей и се възнамерявам, че и аз бих могъл да бъда на неговото място, в случай че събитията не бяха такива.
Разбира се, то доста други тенисисти са страдали и не съм някакво изключение. Алкарас стартира да крампира след два изиграни сета против Джокович, а е на 20 години. Аз завоювах US Open на 20 години, побеждавайки Федерер на финала. Когато трябваше да се оправям с някакви проблеми настрана от тенис корта, то го одобрявах за персонално предизвикателство.
Никога не съм имал проблем с това да побеждавай най-хубавите в света. Проблемите ми бяха свързани с това да изцелявам китката си. Не мога да ударя бекхенда с цялостна мощ? Тогава ще мина към слайса, няма проблеми. Най-трудният ми противник е моето тяло. Никога не съм се страхувал да се изправя, против който и да било. Винаги съм се стремял към постигането на привидно невъзможното " - споделя Деп Потро пред Paginal 12.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ