Девети септември 1944 г. – Ден на националното спасение
https://www.focus-news.net/novini/interviu/ Velislava-Dureva-Nad-250-deca-sa-ubiti-i-nad-2900-zaginali-pri-deportaciyata-v-godinite-1923-1944-1546141, последно влизане 08.09.2023/.
Отделно при депортацията на евреите от Тракия и Македония са открити 2900 починали деца. Те са от 0 до 15 години. Някои от тях умират по време на самата депортация, други се раждат в самите тези ледени вагони и естествено умират. Голяма част, несъмнено, стигат до " Треблинка “, с цел да излетят от комините на крематориума /Пак там/.
Даже забележете, държавното управление на Иван Багрянов /назначено с Указ № 6 от 1 юни 1944 година и управлявало страната до 2 септември 1944 година, след което е наследено от държавното управление на Константин Муравиев/ сякаш би трябвало да балансира външната и вътрешна политика на Царство България в миг, когато е ясно на всички, че Хитлеристка Германия губи войната. Та това държавно управление в своите разпоредби във връзка с антифашистката въоръжена опозиция «смекчава» дейностите си със следното – «да не се палят къщите и хванатите да не се разстрелват публично»/вж. https://archives.bnr.bg/ivan-bagryanov/, последно влизане 08.09.2023/. Колко милостиво и благородно!!!
И след всичко това някои имат наглостта да настояват, че в България не имало фашизъм?!!!. И то на фона на приказките на някои днешни «влъхви» на неофашизма, които обществено приканват към «Български Майдан», към «кръв и насилие»!
Но има и още няколко «дребни факта», толкоз дребни, че ни костват много скъпо. Става дума за това, че на 13 декември 1941 година българският парламент с аплодисменти и ръкопляскания приема декларация за оповестяване на война на Съединени американски щати и Англия - СИМВОЛИЧНА ВОЙНА. Която води до англо-американските бомбардировки на България най-вече над цивилни обекти и гражданско население в Дупница, София, Скопие, Стара Загора, Казанлък, Враца, Горна Оряховица, Ниш, Карлово и други. 4208 души са убити, умряли от рани и безследно изчезнали. 4744 са ранените. Множество здания са унищожени и повредени, в това число постройката на Народното събрание.
За 5 септември 1944 година и последвалите след него избавителни за България събития, чийто оптимистичен водораздел е Девети септември 1944 година
Както се вижда от горенаписаното оповестяването на война на Царска България от страна на Съветския съюз е изцяло законосъобразен и логически завършек на дейностите на монархо-фашистката власт у нас, а точно:
България се явява съвоюваща страна на Германия и Италия на Балканите;
Тя е оповестила война на другите два съществени страни в Антифашистката коалиция – Съединени американски щати и Англия, които са съдружници на СССР;
Царство България оказва директна материална и непряка военна поддръжка/чрез освобождение на немски войски да водят война на Източния фронт/ във войната на хитлеристите против СССР;
Целите, които си слагат страните от Антифашистката коалиция е да бъде победен фашизмът по целия свят. А Царска България с цялата своя вътрешна и външна политика показва, че е част от «фашисткото семейство».
Нека да погледнем, обаче, разгърналите се събития от 5.09. до 9.09. 1944 година от позицията на това каква бе евентуалната опция на същите. Известно е, че на 8 август 1944 година Стойчо Мошанов е изпратен от министър-председателя Иван Багрянов с дипломатическа задача в Турция, където се среща с английския дипломат Хюгесън, изследвайки опциите за излизане на България от Втората международна война. Там се разисква и вероятността, защото няма англо-американски войски в района в този миг, вероятно турска войска да окупира България. Едва ли има потребност да разясняваме каква покруса би очаквала страната ни в случай че по някакъв метод подобен вид би се осъществил?
Става, обаче, ясно, че дори в случай че бе осъществена някаква окупация от войски на Съединени американски щати и Англия, България я чака тежката орис да изпита на гърба си повтаряне на Ньойския контракт, т.е. Втората национална злополука. При която Отечеството ни загуби 1/3 от популацията и над ¼ от етническото си землище.
Тезата, че България я чака трета национална злополука става кристално ясна на Парижката мирна конференция, почнала на 29 юли 1946 година Тогава след речта на някогашния английски министър председател У. Чърчил, произнесена на 5 март 1946 година сред някогашните съществени съдружници в Антифашистката коалиция стартира така наречен «Студена война».
Парижката конференцията не признава на България правото на съвоюваща страна, макар присъединяване на българската войска във войната против Хитлеристка Германия, което присъединяване «изми» лицето на Родината ни поради срамния съюз с Хитлер. Да бъде прието Отечеството ни за съвоюваща страна са делегациите на Съюз на съветските социалистически републики, Беларуската ССР, Чехословакия, Украинската ССР и Югославия. „ Против “ са делегациите на Съединени американски щати, Англия, Франция, Гърция и други.
В същото време статут на съвоюваща страна е приет за Италия, която води война на Източния фронт против Съветския съюз, както и против английските елементи в Северна Африка и американците на Апенините.
Англия дружно с Гърция упорстват поради закононарушенията осъществени против последната от армията на Царство България от нашата страна да бъде отнета забележителна територия. При което границата да минава на 30 км от Пловдив и 90 км от София. Само с помощта на застъпничеството на Съветския съюз Родината ни е избавена от следващата трета национална катастофа за по малко от половин век. На 10.02.1947 година e подписан кротичък контракт, съгласно който границите на България се възвръщат във типа, в който са съществували до 1 януари 1941 година, т.е. преди подписването на Тристранния пакт.
И дано в този момент да помислим за какво се реализира този оптимално най-благоприятен вид в тези извънредно неподходящи и немилостиви условия, в които бе вкарано благото ни Отечество вследствие на политиката на монархо-фашизма у нас? Трябва искрено да признаем, че този най-благоприятен вид не би бил вероятен без Девети септември 1944 година, когато властта мина в ръцете на антифашистките сили. Те се употребиха с доверието на Съветското управление. Този вид не би бил вероятен и без БРП/к/ и нейният водач Георги Димитров. Последният има цялостната поддръжка на Й.В.Сталин – един от тримата огромни на Антифашистката коалиция.
Така 9-ти септември 1944 година стана Деня на националното избавление от връхлитащата Трета национална злополука. Въпреки днешните неистини, фалшификации, оплювания и омрази това е истината. А всичко друго е от Лукавия!
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Отделно при депортацията на евреите от Тракия и Македония са открити 2900 починали деца. Те са от 0 до 15 години. Някои от тях умират по време на самата депортация, други се раждат в самите тези ледени вагони и естествено умират. Голяма част, несъмнено, стигат до " Треблинка “, с цел да излетят от комините на крематориума /Пак там/.
Даже забележете, държавното управление на Иван Багрянов /назначено с Указ № 6 от 1 юни 1944 година и управлявало страната до 2 септември 1944 година, след което е наследено от държавното управление на Константин Муравиев/ сякаш би трябвало да балансира външната и вътрешна политика на Царство България в миг, когато е ясно на всички, че Хитлеристка Германия губи войната. Та това държавно управление в своите разпоредби във връзка с антифашистката въоръжена опозиция «смекчава» дейностите си със следното – «да не се палят къщите и хванатите да не се разстрелват публично»/вж. https://archives.bnr.bg/ivan-bagryanov/, последно влизане 08.09.2023/. Колко милостиво и благородно!!!
И след всичко това някои имат наглостта да настояват, че в България не имало фашизъм?!!!. И то на фона на приказките на някои днешни «влъхви» на неофашизма, които обществено приканват към «Български Майдан», към «кръв и насилие»!
Но има и още няколко «дребни факта», толкоз дребни, че ни костват много скъпо. Става дума за това, че на 13 декември 1941 година българският парламент с аплодисменти и ръкопляскания приема декларация за оповестяване на война на Съединени американски щати и Англия - СИМВОЛИЧНА ВОЙНА. Която води до англо-американските бомбардировки на България най-вече над цивилни обекти и гражданско население в Дупница, София, Скопие, Стара Загора, Казанлък, Враца, Горна Оряховица, Ниш, Карлово и други. 4208 души са убити, умряли от рани и безследно изчезнали. 4744 са ранените. Множество здания са унищожени и повредени, в това число постройката на Народното събрание.
За 5 септември 1944 година и последвалите след него избавителни за България събития, чийто оптимистичен водораздел е Девети септември 1944 година
Както се вижда от горенаписаното оповестяването на война на Царска България от страна на Съветския съюз е изцяло законосъобразен и логически завършек на дейностите на монархо-фашистката власт у нас, а точно:
България се явява съвоюваща страна на Германия и Италия на Балканите;
Тя е оповестила война на другите два съществени страни в Антифашистката коалиция – Съединени американски щати и Англия, които са съдружници на СССР;
Царство България оказва директна материална и непряка военна поддръжка/чрез освобождение на немски войски да водят война на Източния фронт/ във войната на хитлеристите против СССР;
Целите, които си слагат страните от Антифашистката коалиция е да бъде победен фашизмът по целия свят. А Царска България с цялата своя вътрешна и външна политика показва, че е част от «фашисткото семейство».
Нека да погледнем, обаче, разгърналите се събития от 5.09. до 9.09. 1944 година от позицията на това каква бе евентуалната опция на същите. Известно е, че на 8 август 1944 година Стойчо Мошанов е изпратен от министър-председателя Иван Багрянов с дипломатическа задача в Турция, където се среща с английския дипломат Хюгесън, изследвайки опциите за излизане на България от Втората международна война. Там се разисква и вероятността, защото няма англо-американски войски в района в този миг, вероятно турска войска да окупира България. Едва ли има потребност да разясняваме каква покруса би очаквала страната ни в случай че по някакъв метод подобен вид би се осъществил?
Става, обаче, ясно, че дори в случай че бе осъществена някаква окупация от войски на Съединени американски щати и Англия, България я чака тежката орис да изпита на гърба си повтаряне на Ньойския контракт, т.е. Втората национална злополука. При която Отечеството ни загуби 1/3 от популацията и над ¼ от етническото си землище.
Тезата, че България я чака трета национална злополука става кристално ясна на Парижката мирна конференция, почнала на 29 юли 1946 година Тогава след речта на някогашния английски министър председател У. Чърчил, произнесена на 5 март 1946 година сред някогашните съществени съдружници в Антифашистката коалиция стартира така наречен «Студена война».
Парижката конференцията не признава на България правото на съвоюваща страна, макар присъединяване на българската войска във войната против Хитлеристка Германия, което присъединяване «изми» лицето на Родината ни поради срамния съюз с Хитлер. Да бъде прието Отечеството ни за съвоюваща страна са делегациите на Съюз на съветските социалистически републики, Беларуската ССР, Чехословакия, Украинската ССР и Югославия. „ Против “ са делегациите на Съединени американски щати, Англия, Франция, Гърция и други.
В същото време статут на съвоюваща страна е приет за Италия, която води война на Източния фронт против Съветския съюз, както и против английските елементи в Северна Африка и американците на Апенините.
Англия дружно с Гърция упорстват поради закононарушенията осъществени против последната от армията на Царство България от нашата страна да бъде отнета забележителна територия. При което границата да минава на 30 км от Пловдив и 90 км от София. Само с помощта на застъпничеството на Съветския съюз Родината ни е избавена от следващата трета национална катастофа за по малко от половин век. На 10.02.1947 година e подписан кротичък контракт, съгласно който границите на България се възвръщат във типа, в който са съществували до 1 януари 1941 година, т.е. преди подписването на Тристранния пакт.
И дано в този момент да помислим за какво се реализира този оптимално най-благоприятен вид в тези извънредно неподходящи и немилостиви условия, в които бе вкарано благото ни Отечество вследствие на политиката на монархо-фашизма у нас? Трябва искрено да признаем, че този най-благоприятен вид не би бил вероятен без Девети септември 1944 година, когато властта мина в ръцете на антифашистките сили. Те се употребиха с доверието на Съветското управление. Този вид не би бил вероятен и без БРП/к/ и нейният водач Георги Димитров. Последният има цялостната поддръжка на Й.В.Сталин – един от тримата огромни на Антифашистката коалиция.
Така 9-ти септември 1944 година стана Деня на националното избавление от връхлитащата Трета национална злополука. Въпреки днешните неистини, фалшификации, оплювания и омрази това е истината. А всичко друго е от Лукавия!
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ