Има... ами, проклета касапница
https://www.clubz.bg/uploads/2022/05/1653131514_kyrvava-luna-final.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 300 " height= " 462 " /> Четирима души са нападнати до момента в който разпъват палатките си наоколо до изящен каньон. Само една жена оцелява.
Арло Уорд е хванат наоколо до мястото на престъплението, затрупан с кръвта им. Той освен признава, само че и разказва убийствата с ужасяваща акуратност. Въпреки че не откриват оръжието, нито имат надеждни очевидци, служителите на реда одобряват абсолютно признанието на странния Арло.
За прокурора това е опция елементарно да получи неоправдателна присъда. Но за юристите Дилън Астър и Лили Ричи да поемат този случай е повече от риск.
Все отново има съмнения, че Арло не е отговорен и просто желае да бъде център на внимание. Когато делото стартира, нескрито излизат от ден на ден спорни обстоятелства. А Арло следва собствен личен, напълно непредвиден план…
Виктор Метос е сполучлив създател на повече от 50 романа. Книгите му бързо се трансформират в бестселъри и са продадени допълнително от милион копия по целия свят; измежду тях е блестящият трилър „ Съпруга на палач “. Метос е номиниран за влиятелната премия „ Едгар “ за най-хубав разказ. Преди писателската си кариера, той работи като прокурор и юрист по наказателни каузи.
Представяме ви фрагмент от новия му разказ " Кървава луна ":
.........................
Кели Уайтулф се разсъни от вибрациите на мобилния си телефон върху леглото. Заспа, до момента в който гледаше документален филм за същинско закононарушение, и тв приемникът към момента работеше с понижен тон. С мъждив взор тя взе телефона и видя, че на екрана е изписано името Ханк Филипс. Кели изключи тв приемника и отговори на позвъняването.
– Знаеш ли какъв брой е часът?
– Не е чак толкоз късно, че да не ми е комфортно да звъня – отвърна малко безсрамно Ханк.
Кели си пое надълбоко мирис и седна в леглото. Стаята беше обляна в слаба пурпурна светлина и чак след известно време си спомни, че има „ кървава луна “. Тя докосна празната страна на леглото, чаршафите бяха студени.
Бракът ѝ се разпадна след раждането на близначките. Кели и някогашният ѝ брачен партньор се впуснаха в него прекомерно бързо и не бяха готови за огромния стрес, който децата внесоха във връзката им, по тази причина тя остана самотна майка, откогато девойките ѝ бяха на шест месеца.
Кели се запита какво би било да се разсъни до някого, който знае по какъв начин да ѝ помогне, когато се усеща смазана от работа.
– Кели, там ли си?
– Да, да, почакай – тя отиде до машината за еспресо, която държеше на тоалетката, и я включи. – Какво става? – попита Кели, когато чу познатото бръмчене и долови мириса на кафето.
– Ще можеш ли да дойдеш в сектора? Има... ами, проклета кланица, Кели.
– Какво искаш да кажеш?
– Точно това, което споделих, четирима младежи в каньона Койот. Едната е оживяла, само че е в интензивното поделение в болница „ Рузвелт “, ранена е доста неприятно. Другите трима... Не съм виждал такова нещо.
Ханк Филипс беше служител на реда от двайсет и четири години, шестнайсет от които в отдел „ Обири и убийства “ на Шерифската работа на окръг Джаксън. Думите му, че не е виждал такова нещо, я накараха да потрепери.
– Извършителят към този момент е задържан.
– Толкова бързо?
– Полицейски патрул го спрял на междущатската автомагистрала петнайсет за превишена скорост. Полицаят го изкарал от колата и видял, че е облян в кръв. Току-що излязох от стаята, където е арестуваният. Полицаят не се майтапи. Арестантът в действителност е затрупан с кръв от главата до петите.
– Идвам незабавно.
Кели отиде в тоалетната, след това се изкъпа и облече черен костюм. Изпи двойно еспресо и издърпа чекмеджето, където държеше златната си значка с гравиран от горната страна надпис „ Окръжна прокуратура на Джаксън Каунти “.
Понякога Кели носеше и прикрито оръжие, само че реши да го остави у дома довечера. Тя беше първата жена областен прокурор на окръг Джаксън и получаваше много закани, някои от положителните остарели момчета не харесваха концепцията да ги прибира на топло жена, още повече коренна американка.
Въпреки че беше дребен и се намираше посред изолирана линия пустиня в северозападна Невада, окръгът се разрастваше бързо. Кели беше подала заявление до Окръжния съвет да ѝ дадат още петима прокурори, само че към този момент се позоваваха на бюджетни проблеми и се бавеха, никой от съветниците не искаше обществено да откаже на правоприлагащите органи искане за повече личен състав, само че също по този начин си имаха свои обичани планове, които чакаха финансиране. Съветът беше формиран тъкмо от такива, каквито Кели не харесваше – хора, които биха споделили всичко, с цел да получат каквото желаят.
Тя мина на пръсти около стаята на вуйна Ноя и влезе в спалнята на децата си. Бетани и Бела спяха надълбоко по тил в леглата си. Бела беше гушнала розово плюшено зайче, а ръката на Бетани беше се провесила от горното креватче, слюнката ѝ се виждаше по възглавницата. Кели ги целуна и остави записка за Ноя, че би трябвало да тича на работа и че ще се върне, когато може.
Имаше родов бит старите хора, които към този момент мъчно могат да се грижат за себе си, да живеят при по-млади родственици, които да се грижат за тях. Кели трябваше почтено да признае, че в действителност Ноя ѝ оказва помощ доста повече, в сравнение с тя може да помогне на вуйна си.
Майката на Кели беше убита в една студена ноемврийска нощ. Тогава Кели беше единствено на дванайсет и Ноя я взе при себе си и ѝ изясни същността на виталния цикъл и за какво майка ѝ в действителност в никакъв случай не може да изчезне изцяло. Думите на Ноя в онази нощ, както и в безчет други нощи, бяха единственото, което не разреши контузията да я обсеби толкоз надълбоко, че Кели в никакъв случай да не може да се съвземе.
Шерифската работа не беше надалеч от вкъщи ѝ. Правоъгълната тухлена постройка, която през шейсетте години очевидно е била предопределена за офиси, от време на време ѝ подсещаше на остаряла ръкавица. Кели стартира кариерата си тук преди две десетилетия като помощник-шериф и пазеше безценен спомен за тези дни в полицейската патрулна кола, въпреки че преди време, до момента в който работеше нощна промяна и учеше право денем, единствената ѝ мисъл беше да стане прокурор.
Тя влезе вътре и не откри никого на рецепцията, по тази причина потегли по коридора към стаите за разпити. От стаята за отмора излезе една от помощник-шерифите, Синди, усмихна се и подаде на Кели чаша кафе.
– Съвсем прясно е.
Кели взе чашата, без да стопира, и благодари:
– Ти си върхът, Синди.
Тръгна по дълъг кулоар към първата стая за разпити и погледна през еднопосочното огледало, без да обръща внимание на Ханк и колегата му Сил, които разговаряха безшумно на десетина крачки от нея.
Мъжът зад еднопосочното огледало беше слаб, с кестенява коса, с жълтеникаво и някак мъчително неясно лице и огромни кафяви очи, излъчваше безгранична горест. Бавно се поклащаше напред и обратно, както бе седнал. Кели видя всичко това за момент, само че това, което я порази, беше кръвта.
Ханк не преувеличаваше, мъжът като че ли се беше къпал в кръв. Кръвта засъхва в пурпурно-кафяво, само че в случай че някой се опита да я почисти с белина или мощен сапун, става сива, тъй като белината разгражда хемоглобина. Тази кръв беше тъмночервена на цвят, което значи, че е била доста и мъжът не се е опитвал да я почисти.
Носеше елементарна бяла тениска и джинси, само че бялото на тениската съвсем не се виждаше от кръвта. Ръцете му също бяха покрити с кръв, косата му беше сплъстена от кръвта, по лицето му имаше размазана кръв, все едно е сграбчил кървава тиня и се е намазал по кожата.
– Мамка му – прошепна Кели.
Ханк се приближи до нея и погледна в стаята.
– Да... само че той сподели, че виновността не била напълно негова.
– Как по този начин?
Ханк пъхна ръце в джобовете си.
– Твърди, че един дявол му споделил да го направи.
– Демон?
– Така сподели. Но има нещо, което би трябвало да видиш. Снимки от място на престъпление и от нещо, което ще си спомниш.
Ханк ѝ подаде директория и Кели я разпростра. Вътре имаше лъскави фотоси от случай, за който тя всеки ден мислеше, откогато преди шест години затвори досието и го изпрати в мазето, където бяха шкафовете за нерешените случаи.
– Много наподобява на...
– Знам – побърза да го прекъсне Кели и погледна към Сил. – Той знае ли?
– Не, единствено аз и ти.
Тя затвори досието, потупа се по гърдите с нея и я притисна.
– Никой не би трябвало да знае за това... Засега.
– Ясно.
– Ханк, приказвам съществено, би трябвало да си остане единствено сред нас. Бъркотията беше наша и се нуждая от време, с цел да се уверя, че в действителност е той.
Ханк кимна и още веднъж погледна към мъжа, който седеше в стаята за разпити.
– Наистина ли мислиш, че този човек може да е...
– Да – отговори Кели и извади ароматизирана цигара с карамфил от чантата си.
Ханк измъкна запалка и подаде огънче, а Кели издуха облаче пушек.
– Всеки е кадърен да направи всичко, Ханк, единствено би трябвало да попадне в съответните условия.
Арло Уорд е хванат наоколо до мястото на престъплението, затрупан с кръвта им. Той освен признава, само че и разказва убийствата с ужасяваща акуратност. Въпреки че не откриват оръжието, нито имат надеждни очевидци, служителите на реда одобряват абсолютно признанието на странния Арло.
За прокурора това е опция елементарно да получи неоправдателна присъда. Но за юристите Дилън Астър и Лили Ричи да поемат този случай е повече от риск.
Все отново има съмнения, че Арло не е отговорен и просто желае да бъде център на внимание. Когато делото стартира, нескрито излизат от ден на ден спорни обстоятелства. А Арло следва собствен личен, напълно непредвиден план…
Виктор Метос е сполучлив създател на повече от 50 романа. Книгите му бързо се трансформират в бестселъри и са продадени допълнително от милион копия по целия свят; измежду тях е блестящият трилър „ Съпруга на палач “. Метос е номиниран за влиятелната премия „ Едгар “ за най-хубав разказ. Преди писателската си кариера, той работи като прокурор и юрист по наказателни каузи.
Представяме ви фрагмент от новия му разказ " Кървава луна ":
.........................
Кели Уайтулф се разсъни от вибрациите на мобилния си телефон върху леглото. Заспа, до момента в който гледаше документален филм за същинско закононарушение, и тв приемникът към момента работеше с понижен тон. С мъждив взор тя взе телефона и видя, че на екрана е изписано името Ханк Филипс. Кели изключи тв приемника и отговори на позвъняването.
– Знаеш ли какъв брой е часът?
– Не е чак толкоз късно, че да не ми е комфортно да звъня – отвърна малко безсрамно Ханк.
Кели си пое надълбоко мирис и седна в леглото. Стаята беше обляна в слаба пурпурна светлина и чак след известно време си спомни, че има „ кървава луна “. Тя докосна празната страна на леглото, чаршафите бяха студени.
Бракът ѝ се разпадна след раждането на близначките. Кели и някогашният ѝ брачен партньор се впуснаха в него прекомерно бързо и не бяха готови за огромния стрес, който децата внесоха във връзката им, по тази причина тя остана самотна майка, откогато девойките ѝ бяха на шест месеца.
Кели се запита какво би било да се разсъни до някого, който знае по какъв начин да ѝ помогне, когато се усеща смазана от работа.
– Кели, там ли си?
– Да, да, почакай – тя отиде до машината за еспресо, която държеше на тоалетката, и я включи. – Какво става? – попита Кели, когато чу познатото бръмчене и долови мириса на кафето.
– Ще можеш ли да дойдеш в сектора? Има... ами, проклета кланица, Кели.
– Какво искаш да кажеш?
– Точно това, което споделих, четирима младежи в каньона Койот. Едната е оживяла, само че е в интензивното поделение в болница „ Рузвелт “, ранена е доста неприятно. Другите трима... Не съм виждал такова нещо.
Ханк Филипс беше служител на реда от двайсет и четири години, шестнайсет от които в отдел „ Обири и убийства “ на Шерифската работа на окръг Джаксън. Думите му, че не е виждал такова нещо, я накараха да потрепери.
– Извършителят към този момент е задържан.
– Толкова бързо?
– Полицейски патрул го спрял на междущатската автомагистрала петнайсет за превишена скорост. Полицаят го изкарал от колата и видял, че е облян в кръв. Току-що излязох от стаята, където е арестуваният. Полицаят не се майтапи. Арестантът в действителност е затрупан с кръв от главата до петите.
– Идвам незабавно.
Кели отиде в тоалетната, след това се изкъпа и облече черен костюм. Изпи двойно еспресо и издърпа чекмеджето, където държеше златната си значка с гравиран от горната страна надпис „ Окръжна прокуратура на Джаксън Каунти “.
Понякога Кели носеше и прикрито оръжие, само че реши да го остави у дома довечера. Тя беше първата жена областен прокурор на окръг Джаксън и получаваше много закани, някои от положителните остарели момчета не харесваха концепцията да ги прибира на топло жена, още повече коренна американка.
Въпреки че беше дребен и се намираше посред изолирана линия пустиня в северозападна Невада, окръгът се разрастваше бързо. Кели беше подала заявление до Окръжния съвет да ѝ дадат още петима прокурори, само че към този момент се позоваваха на бюджетни проблеми и се бавеха, никой от съветниците не искаше обществено да откаже на правоприлагащите органи искане за повече личен състав, само че също по този начин си имаха свои обичани планове, които чакаха финансиране. Съветът беше формиран тъкмо от такива, каквито Кели не харесваше – хора, които биха споделили всичко, с цел да получат каквото желаят.
Тя мина на пръсти около стаята на вуйна Ноя и влезе в спалнята на децата си. Бетани и Бела спяха надълбоко по тил в леглата си. Бела беше гушнала розово плюшено зайче, а ръката на Бетани беше се провесила от горното креватче, слюнката ѝ се виждаше по възглавницата. Кели ги целуна и остави записка за Ноя, че би трябвало да тича на работа и че ще се върне, когато може.
Имаше родов бит старите хора, които към този момент мъчно могат да се грижат за себе си, да живеят при по-млади родственици, които да се грижат за тях. Кели трябваше почтено да признае, че в действителност Ноя ѝ оказва помощ доста повече, в сравнение с тя може да помогне на вуйна си.
Майката на Кели беше убита в една студена ноемврийска нощ. Тогава Кели беше единствено на дванайсет и Ноя я взе при себе си и ѝ изясни същността на виталния цикъл и за какво майка ѝ в действителност в никакъв случай не може да изчезне изцяло. Думите на Ноя в онази нощ, както и в безчет други нощи, бяха единственото, което не разреши контузията да я обсеби толкоз надълбоко, че Кели в никакъв случай да не може да се съвземе.
Шерифската работа не беше надалеч от вкъщи ѝ. Правоъгълната тухлена постройка, която през шейсетте години очевидно е била предопределена за офиси, от време на време ѝ подсещаше на остаряла ръкавица. Кели стартира кариерата си тук преди две десетилетия като помощник-шериф и пазеше безценен спомен за тези дни в полицейската патрулна кола, въпреки че преди време, до момента в който работеше нощна промяна и учеше право денем, единствената ѝ мисъл беше да стане прокурор.
Тя влезе вътре и не откри никого на рецепцията, по тази причина потегли по коридора към стаите за разпити. От стаята за отмора излезе една от помощник-шерифите, Синди, усмихна се и подаде на Кели чаша кафе.
– Съвсем прясно е.
Кели взе чашата, без да стопира, и благодари:
– Ти си върхът, Синди.
Тръгна по дълъг кулоар към първата стая за разпити и погледна през еднопосочното огледало, без да обръща внимание на Ханк и колегата му Сил, които разговаряха безшумно на десетина крачки от нея.
Мъжът зад еднопосочното огледало беше слаб, с кестенява коса, с жълтеникаво и някак мъчително неясно лице и огромни кафяви очи, излъчваше безгранична горест. Бавно се поклащаше напред и обратно, както бе седнал. Кели видя всичко това за момент, само че това, което я порази, беше кръвта.
Ханк не преувеличаваше, мъжът като че ли се беше къпал в кръв. Кръвта засъхва в пурпурно-кафяво, само че в случай че някой се опита да я почисти с белина или мощен сапун, става сива, тъй като белината разгражда хемоглобина. Тази кръв беше тъмночервена на цвят, което значи, че е била доста и мъжът не се е опитвал да я почисти.
Носеше елементарна бяла тениска и джинси, само че бялото на тениската съвсем не се виждаше от кръвта. Ръцете му също бяха покрити с кръв, косата му беше сплъстена от кръвта, по лицето му имаше размазана кръв, все едно е сграбчил кървава тиня и се е намазал по кожата.
– Мамка му – прошепна Кели.
Ханк се приближи до нея и погледна в стаята.
– Да... само че той сподели, че виновността не била напълно негова.
– Как по този начин?
Ханк пъхна ръце в джобовете си.
– Твърди, че един дявол му споделил да го направи.
– Демон?
– Така сподели. Но има нещо, което би трябвало да видиш. Снимки от място на престъпление и от нещо, което ще си спомниш.
Ханк ѝ подаде директория и Кели я разпростра. Вътре имаше лъскави фотоси от случай, за който тя всеки ден мислеше, откогато преди шест години затвори досието и го изпрати в мазето, където бяха шкафовете за нерешените случаи.
– Много наподобява на...
– Знам – побърза да го прекъсне Кели и погледна към Сил. – Той знае ли?
– Не, единствено аз и ти.
Тя затвори досието, потупа се по гърдите с нея и я притисна.
– Никой не би трябвало да знае за това... Засега.
– Ясно.
– Ханк, приказвам съществено, би трябвало да си остане единствено сред нас. Бъркотията беше наша и се нуждая от време, с цел да се уверя, че в действителност е той.
Ханк кимна и още веднъж погледна към мъжа, който седеше в стаята за разпити.
– Наистина ли мислиш, че този човек може да е...
– Да – отговори Кели и извади ароматизирана цигара с карамфил от чантата си.
Ханк измъкна запалка и подаде огънче, а Кели издуха облаче пушек.
– Всеки е кадърен да направи всичко, Ханк, единствено би трябвало да попадне в съответните условия.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ