В Швеция не съществува такова престъпление
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/smyrtta-otiva-na-ogled-cover.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 250 " height= " 385 " /> Джеси Андерсън е някогашна телевизионна звезда и сполучлива брокерка. И е мъртва. Убийството ѝ съответствува с идването на Петер Винстон в Йостерлен. Той е закостенял, малко необикновен и начумерен, само че е отличен престъпен комисар. Местната инспекторка Туве Еспинг е неопитна, само че наблюдателна и амбициозна. Макар и принудена да работи дружно с Петер, тя се впуска въодушевено в следствието.
Някъде измежду грижливо поддържаните, идилични градини в Южна Швеция дебне палач. Почти всеки в Йостерлен има претекст и даже опция да е причинителя. Скоро откриват още една жертва. Теориите на локалните стават все по-заплетени, само че Винстон и Еспинг образуват ненадейно добър екип и са решени да разплетат комплицираната шарада.
" Смъртта отива на оглед " е най-новият бестселър от дуото Андерш де ла Моте и Монс Нилсон, публикуван в 14 страни, към този момент. Правата за екранизация са закупени от Yellow bird. Това е първа книга от поредицата „ Убийства в Йостерлен “, в която гибелта навестява ексцентрични персонажи измежду красиви пейзажи.
Представяме ви фрагмент:
Туве Еспинг мина с колата през отворената врата в оградата на „ Исльовстранд “ и спря пред огромната бетонна къща.
Беше получила позвъняването преди по-малко от половин час. Както в съвсем всички свободни летни дни се намираше в кафенето на Фелисия и беше толкоз заета да прави сандвичи и да сервира на зажаднели за кафе летовници, че едвам чу звъненето на телефона. Обаждаха се Свенск и Йоландер от патрулната кола.
– Извинявай, че се обаждаме в неделя, само че се е случило нещо.
Тя не си направи труда да отиде до полицейското ръководство, а потегли напряко към мястото на престъплението, макар че беше облечена с долнище на спортен екип и тениска. По пътя натам се обади на Ел-Ге и го осведоми за дребното, което знаеше.
– Злополука с съдбовен край в „ Исльовстранд “, трима очевидци.
След като му сподели, че става въпрос за Джеси Андерсън, беше съвсем сигурна, че шефът ѝ ахна.
– По-добре да дойда и аз, Туве – сподели той. – Ще се вдигне олелия до небето, по тази причина би трябвало да сме безупречни. Вестници, може би даже телевизия. Ще се обадя в Юста на път за там и ще попитам дали могат да изпратят някого с повече оп...
Ел-Ге не довърши изречението, само че Еспинг чу все пак. До края на пътуването думите му я човъркаха.
Някой с повече опит.
Тя слезе от колата си и видя паркираните коли. Бяло „ Порше “ кабриолет, сребърносив „ Фолксваген Поло “ и трета кола – която ѝ беше позната. Добре поддържан черен „ Сааб “ с бяла кожена тапицерия и съвсем безупречно чисто купе.
Малко настрана стояха две дами, лицето на по-младата беше зачервено от рев и тя държеше носна забрадка. По-възрастната беше по-сдържана.
Точно до входната врата Свенск и Йоландер спореха сопнато с намусения, прекомерно елегантно облечен притежател на сааба, на който се беше натъкнала в пасището за бикове през вчерашния ден.
– Така, какво става тук? – сподели Еспинг.
– Ами очевидецът разяснява метода, по който си вършим работата – сподели Йоландер, висок, снажен мъж с войнишка прическа и козя брадичка, който работеше като патрулиращ служител на реда от съвсем двайсет години.
– Така значи – сподели Еспинг язвително. И преди беше попадала на сходни видове. Будни жители, които гледат прекомерно доста полицейски сериали и по тази причина знаят всичко за полицейската работа. Тя усети погледите на двамата патрулиращи служители на реда, разбра, че чакаха да реагира.
– Вижте какво – уточни авторитетно към притежателя на сааба с цялата си ръка. – Бъдете по този начин добър да застанете ей там заедно с останалите очевидци, а аз ще поговоря с вас, щом си сформира визия за обстановката!
Винстон прехапа долната си джука. Беше си заречен да не се меси. Или по-точно: беше заречен на Кристина да не го прави. Но когато откриха тялото, тя се нагърби със задачата да утешава горката асистентка, което означаваше, че самият той нямаше какво друго да прави, с изключение на да гледа по какъв начин тези двама дървеняци стъпват в частите стъкло и шампанското. А в този момент на всичко от горната страна се появи дразнещата млада жена от пасището и се опитваше да го наставлява.
Естествено, трябваше просто да махне с ръка. Не той отговаряше за това място на престъпление, тъй че казусът не беше негов.
– Ела да ти покажа, Еспинг. – По-надутият от двамата патрулиращи служители на реда задържа вратата отворена. – Онази телевизионна звезда е паднала от стълбищната площадка. Набучила се е на личната си статуя. Гледката е ужасна.
Слепоочията на Винстон бяха почнали да пулсират.
„ Идиоти! “ – намерения той, а очевидно го сподели и на глас, тъй като и дамата, която явно се споделяше Еспинг, и двамата униформени се обърнаха.
– Какво казахте? – изръмжа служителят на реда, който държеше вратата.
Винстон усети гневния взор на Кристина. Трябваше да си мълчи, само че просто не можеше.
– Замърсявате мястото на престъплението – сподели той колкото можеше по-сдържано. – Джеси Андерсън е мъртва, нищо повече не може да се направи вътре, до момента в който криминалистите не дойдат. Може би вие би трябвало да погледнете – обърна се той към Еспинг.
– Но тези двамата би трябвало да останат извън – продължи и уточни двамата униформени. – Вече задоволиха любознанието си и няма да допринесат с нищо.
Еспинг повдигна едната си вежда. Този надут костюмар я беше подразнил още през вчерашния ден, а в този момент стоеше тук, на нейното място на престъпление, и се опитваше да я учи на полицейска работа.
– Нима, по този начин ли мислите...? За финален път ви апелирам да застанете ей там с останалите и да спрете да се месите. Иначе ще се повозите в полицейската кола до сектора, ясно ли е?
– На какви учредения? – сподели Винстон.
– Възпрепятстване на полицейско следствие.
– В Швеция не съществува такова закононарушение.
Свенск направи крачка към Винстон и разкопча калъфа за белезниците на колана си. Погледна към Еспинг, като че ли чакаше знак.
Преди тя да успее да каже нещо, разногласието беше пресечен от мрачно „ Волво “, което се зададе към тях, а от гумите му хвърчеше трошляк. В предната му част примигваше синя светлина.
Шофьорът наби спирачки пред Еспинг, служителите на реда и Винстон, а синята лампа продължаваше да мига трескаво. Вратата се отвори и от шофьорската седалка изскочи Ел-Ге.
– Говорих с Юста – сподели запъхтяно началникът на полицията. – Съдебният доктор и криминалистите пътуват насам. Но няма да имат свободен проверяващ служител на реда най-рано до на следващия ден. Ще би трябвало да се оправяме сами...
Той спря. За момент изглеждаше сюрпризиран, а след това на лицето му се появи необятна усмивка.
– Ти ли си тук, Петер? Великолепно, напряко превъзходно! – Ел-Ге се ръкува пламенно с костюмирания. – Тогава може би ще можеш да допринесеш с експертните си знания? Както споделих през вчерашния ден, не може да се каже, че имаме опит с сходни случаи, които стават обект на огромно публично внимание. Нуждаем се от цялата помощ, която можем да получим!
Еспинг си намерения, че би трябвало да каже нещо, само че в това време не беше напълно сигурна какво става. Защо шефът ѝ се подмазваше на този провокиращ многознайко?
– Разбира се, вие несъмнено към този момент сте се срещнали? – продължи Ел-Ге.
Никой не отговори.
– Не сте ли? – Ел-Ге повдигна вежди. – Петер, Туве Еспинг, която виждаш тук, е локалната ни проверяваща. Туве, това е Петер Винстон от „ Риксмурд “ в Стокхолм. Един от най-хубавите проверяващи служители на реда в страната.
Последва малко неудобно безмълвие, а след това се чу безшумно тракване, когато Свенск затвори калъфа с белезниците си.
Еспинг позна Винстон по името и осъзна, че в действителност беше заплашила да го арестува за закононарушение, което не съществуваше.
– Аха, здравей...
С пламнали бузи тя стисна протегнатата ръка на Винстон колкото можеше по-набързо.
– Да влезем ли да погледнем?
Ел-Ге се обърна и направи знак на униформените служители на реда да вървят пред тях.
Досега Винстон беше считал да отклони предлагането на Ел-Ге. Всъщност беше в отпуск по болест, а това не беше негов случай. Но когато осъзна, че броят на служителите на реда, които щяха да стъпват по мястото на престъплението, се беше нараснал още повече, не се сдържа.
– Чакайте! – подвигна ръка той. Останалите четирима стопираха. – За начало тези двамата би трябвало да останат извън, както споделих. – Посочи още веднъж патрулиращите служители на реда. – Къщата би трябвало да се преглежда като място на престъпление, не би трябвало да влиза никой, който не е длъжен, а всички, които влизат, би трябвало да си сложат калцуни. Сигурно имате от тях в някоя от колите. Това е общоприетоо съоръжение.
– Но това е акцидент – възрази единият от униформените служители на реда. – Тя е паднала.
– Напълно допустимо – сподели Винстон. – Но до момента в който не получим удостоверение, казусът би трябвало да се преглежда като допустимо ликвидиране. Нищо не би трябвало да се допира или замърсява, а целият регион би трябвало да се отдели. Най-добре незабавно, в случай че може!
Униформените погледнаха към Ел-Ге.
– Точно това щях да кажа – вметна полицейският шеф. – Свенск и Йоландер, отцепете региона неотложно.
– Може би не е зле да употребявате опцията да изключите и синята светлина – добави Винстон и уточни към колата на
Ел-Ге, чиято лампа продължаваше да мига. – Привлече зяпачи.
На пътя стоеше Алфредо Шьохолм с две дребни кучета на каишки и протягаше врат.
– Разбира се – сподели Ел-Ге. – Колко неуместно от моя страна. Оправете я незабавно, момчета, и проверете дали портата може да се затвори.
След като обуха калцуни, Винстон поведе Еспинг и Ел-Ге в къщата. Минаха през огромната кухня, а след това се приближиха деликатно до ръба на стълбищната площадка.
– О, по дяволите – не се сдържа Ел-Ге, когато видя тялото на Джеси, набучено на скулптурата с форма на кукичка.
Почти по едно и също време някъде в подсъзнанието на Винстон зазвуча предупредително звънче, безшумно, само че въпреки всичко ясно доловимо.
Някъде измежду грижливо поддържаните, идилични градини в Южна Швеция дебне палач. Почти всеки в Йостерлен има претекст и даже опция да е причинителя. Скоро откриват още една жертва. Теориите на локалните стават все по-заплетени, само че Винстон и Еспинг образуват ненадейно добър екип и са решени да разплетат комплицираната шарада.
" Смъртта отива на оглед " е най-новият бестселър от дуото Андерш де ла Моте и Монс Нилсон, публикуван в 14 страни, към този момент. Правата за екранизация са закупени от Yellow bird. Това е първа книга от поредицата „ Убийства в Йостерлен “, в която гибелта навестява ексцентрични персонажи измежду красиви пейзажи.
Представяме ви фрагмент:
Туве Еспинг мина с колата през отворената врата в оградата на „ Исльовстранд “ и спря пред огромната бетонна къща.
Беше получила позвъняването преди по-малко от половин час. Както в съвсем всички свободни летни дни се намираше в кафенето на Фелисия и беше толкоз заета да прави сандвичи и да сервира на зажаднели за кафе летовници, че едвам чу звъненето на телефона. Обаждаха се Свенск и Йоландер от патрулната кола.
– Извинявай, че се обаждаме в неделя, само че се е случило нещо.
Тя не си направи труда да отиде до полицейското ръководство, а потегли напряко към мястото на престъплението, макар че беше облечена с долнище на спортен екип и тениска. По пътя натам се обади на Ел-Ге и го осведоми за дребното, което знаеше.
– Злополука с съдбовен край в „ Исльовстранд “, трима очевидци.
След като му сподели, че става въпрос за Джеси Андерсън, беше съвсем сигурна, че шефът ѝ ахна.
– По-добре да дойда и аз, Туве – сподели той. – Ще се вдигне олелия до небето, по тази причина би трябвало да сме безупречни. Вестници, може би даже телевизия. Ще се обадя в Юста на път за там и ще попитам дали могат да изпратят някого с повече оп...
Ел-Ге не довърши изречението, само че Еспинг чу все пак. До края на пътуването думите му я човъркаха.
Някой с повече опит.
Тя слезе от колата си и видя паркираните коли. Бяло „ Порше “ кабриолет, сребърносив „ Фолксваген Поло “ и трета кола – която ѝ беше позната. Добре поддържан черен „ Сааб “ с бяла кожена тапицерия и съвсем безупречно чисто купе.
Малко настрана стояха две дами, лицето на по-младата беше зачервено от рев и тя държеше носна забрадка. По-възрастната беше по-сдържана.
Точно до входната врата Свенск и Йоландер спореха сопнато с намусения, прекомерно елегантно облечен притежател на сааба, на който се беше натъкнала в пасището за бикове през вчерашния ден.
– Така, какво става тук? – сподели Еспинг.
– Ами очевидецът разяснява метода, по който си вършим работата – сподели Йоландер, висок, снажен мъж с войнишка прическа и козя брадичка, който работеше като патрулиращ служител на реда от съвсем двайсет години.
– Така значи – сподели Еспинг язвително. И преди беше попадала на сходни видове. Будни жители, които гледат прекомерно доста полицейски сериали и по тази причина знаят всичко за полицейската работа. Тя усети погледите на двамата патрулиращи служители на реда, разбра, че чакаха да реагира.
– Вижте какво – уточни авторитетно към притежателя на сааба с цялата си ръка. – Бъдете по този начин добър да застанете ей там заедно с останалите очевидци, а аз ще поговоря с вас, щом си сформира визия за обстановката!
Винстон прехапа долната си джука. Беше си заречен да не се меси. Или по-точно: беше заречен на Кристина да не го прави. Но когато откриха тялото, тя се нагърби със задачата да утешава горката асистентка, което означаваше, че самият той нямаше какво друго да прави, с изключение на да гледа по какъв начин тези двама дървеняци стъпват в частите стъкло и шампанското. А в този момент на всичко от горната страна се появи дразнещата млада жена от пасището и се опитваше да го наставлява.
Естествено, трябваше просто да махне с ръка. Не той отговаряше за това място на престъпление, тъй че казусът не беше негов.
– Ела да ти покажа, Еспинг. – По-надутият от двамата патрулиращи служители на реда задържа вратата отворена. – Онази телевизионна звезда е паднала от стълбищната площадка. Набучила се е на личната си статуя. Гледката е ужасна.
Слепоочията на Винстон бяха почнали да пулсират.
„ Идиоти! “ – намерения той, а очевидно го сподели и на глас, тъй като и дамата, която явно се споделяше Еспинг, и двамата униформени се обърнаха.
– Какво казахте? – изръмжа служителят на реда, който държеше вратата.
Винстон усети гневния взор на Кристина. Трябваше да си мълчи, само че просто не можеше.
– Замърсявате мястото на престъплението – сподели той колкото можеше по-сдържано. – Джеси Андерсън е мъртва, нищо повече не може да се направи вътре, до момента в който криминалистите не дойдат. Може би вие би трябвало да погледнете – обърна се той към Еспинг.
– Но тези двамата би трябвало да останат извън – продължи и уточни двамата униформени. – Вече задоволиха любознанието си и няма да допринесат с нищо.
Еспинг повдигна едната си вежда. Този надут костюмар я беше подразнил още през вчерашния ден, а в този момент стоеше тук, на нейното място на престъпление, и се опитваше да я учи на полицейска работа.
– Нима, по този начин ли мислите...? За финален път ви апелирам да застанете ей там с останалите и да спрете да се месите. Иначе ще се повозите в полицейската кола до сектора, ясно ли е?
– На какви учредения? – сподели Винстон.
– Възпрепятстване на полицейско следствие.
– В Швеция не съществува такова закононарушение.
Свенск направи крачка към Винстон и разкопча калъфа за белезниците на колана си. Погледна към Еспинг, като че ли чакаше знак.
Преди тя да успее да каже нещо, разногласието беше пресечен от мрачно „ Волво “, което се зададе към тях, а от гумите му хвърчеше трошляк. В предната му част примигваше синя светлина.
Шофьорът наби спирачки пред Еспинг, служителите на реда и Винстон, а синята лампа продължаваше да мига трескаво. Вратата се отвори и от шофьорската седалка изскочи Ел-Ге.
– Говорих с Юста – сподели запъхтяно началникът на полицията. – Съдебният доктор и криминалистите пътуват насам. Но няма да имат свободен проверяващ служител на реда най-рано до на следващия ден. Ще би трябвало да се оправяме сами...
Той спря. За момент изглеждаше сюрпризиран, а след това на лицето му се появи необятна усмивка.
– Ти ли си тук, Петер? Великолепно, напряко превъзходно! – Ел-Ге се ръкува пламенно с костюмирания. – Тогава може би ще можеш да допринесеш с експертните си знания? Както споделих през вчерашния ден, не може да се каже, че имаме опит с сходни случаи, които стават обект на огромно публично внимание. Нуждаем се от цялата помощ, която можем да получим!
Еспинг си намерения, че би трябвало да каже нещо, само че в това време не беше напълно сигурна какво става. Защо шефът ѝ се подмазваше на този провокиращ многознайко?
– Разбира се, вие несъмнено към този момент сте се срещнали? – продължи Ел-Ге.
Никой не отговори.
– Не сте ли? – Ел-Ге повдигна вежди. – Петер, Туве Еспинг, която виждаш тук, е локалната ни проверяваща. Туве, това е Петер Винстон от „ Риксмурд “ в Стокхолм. Един от най-хубавите проверяващи служители на реда в страната.
Последва малко неудобно безмълвие, а след това се чу безшумно тракване, когато Свенск затвори калъфа с белезниците си.
Еспинг позна Винстон по името и осъзна, че в действителност беше заплашила да го арестува за закононарушение, което не съществуваше.
– Аха, здравей...
С пламнали бузи тя стисна протегнатата ръка на Винстон колкото можеше по-набързо.
– Да влезем ли да погледнем?
Ел-Ге се обърна и направи знак на униформените служители на реда да вървят пред тях.
Досега Винстон беше считал да отклони предлагането на Ел-Ге. Всъщност беше в отпуск по болест, а това не беше негов случай. Но когато осъзна, че броят на служителите на реда, които щяха да стъпват по мястото на престъплението, се беше нараснал още повече, не се сдържа.
– Чакайте! – подвигна ръка той. Останалите четирима стопираха. – За начало тези двамата би трябвало да останат извън, както споделих. – Посочи още веднъж патрулиращите служители на реда. – Къщата би трябвало да се преглежда като място на престъпление, не би трябвало да влиза никой, който не е длъжен, а всички, които влизат, би трябвало да си сложат калцуни. Сигурно имате от тях в някоя от колите. Това е общоприетоо съоръжение.
– Но това е акцидент – възрази единият от униформените служители на реда. – Тя е паднала.
– Напълно допустимо – сподели Винстон. – Но до момента в който не получим удостоверение, казусът би трябвало да се преглежда като допустимо ликвидиране. Нищо не би трябвало да се допира или замърсява, а целият регион би трябвало да се отдели. Най-добре незабавно, в случай че може!
Униформените погледнаха към Ел-Ге.
– Точно това щях да кажа – вметна полицейският шеф. – Свенск и Йоландер, отцепете региона неотложно.
– Може би не е зле да употребявате опцията да изключите и синята светлина – добави Винстон и уточни към колата на
Ел-Ге, чиято лампа продължаваше да мига. – Привлече зяпачи.
На пътя стоеше Алфредо Шьохолм с две дребни кучета на каишки и протягаше врат.
– Разбира се – сподели Ел-Ге. – Колко неуместно от моя страна. Оправете я незабавно, момчета, и проверете дали портата може да се затвори.
След като обуха калцуни, Винстон поведе Еспинг и Ел-Ге в къщата. Минаха през огромната кухня, а след това се приближиха деликатно до ръба на стълбищната площадка.
– О, по дяволите – не се сдържа Ел-Ге, когато видя тялото на Джеси, набучено на скулптурата с форма на кукичка.
Почти по едно и също време някъде в подсъзнанието на Винстон зазвуча предупредително звънче, безшумно, само че въпреки всичко ясно доловимо.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ