Сталин: Ще помогнем на България да стане цветуща държава, ако…/Черно на бяло/
https://duma.bg/za-30-godini-se-postroi-balgariya-za-30-ya-sasipaha-n182122?fbclid=IwAR1H1vEZCtctoqkyQ-iRkkcaaGkpbsQTwqfE1ZU8vndRqFw643iJ_hK9ynw
Съветския съюз освен ни насърчава, само че и ни оказва помощ
по всякакъв начин – заемите са извънредно преференциални, а цените на доставкитесав пъти по ниски от интернационалните, освен това плащаме за тях със селскостопански артикули и първични материали. Пък и не малко борчове са разтеглени във времето и в последна сметка най-после са ни опростени. Огромна е ролята на Георги Димитров, пред който вратите на Кремъл са били отворени постоянно. Днес ви предлагаме да прочетете по какъв начин и с какво се поставя началото на обещанието на Сталин.
Малко са ни другите кахъри, свързани с това, че България се е натикала в лагера на победените страни и във Втората международна война, само че ни връхлита и друго, невиждано до тогава злополучие – изпепеляваща всичко тригодишна суша. Сривът в земеделското произвеждане е над 50 %. Гладът надвисва над България със страшна мощ – милиони животни умират от апетит. Загиват над 2 милиона овце.
Но от гладуващата към момента руска страна потеглят безкрайни ешелони и кораби с хлебно и фуражно зърно, даже и плява се внася. Защо ли никой не загатва за това през днешния ден?
Но нищо в тоя свят не е безплатно. Условието за помощта, обещана от Сталин и Молотов пред българска делегация, е едно едничко: в никакъв случай повече България да не се трансформира в терен за експанзия и противников маневри срещу Съветския съюз!
Ами в този момент?!
Колко фабрики у нас като азотно-торовия в Димитровград са издигнати благодарение на Съюз на съветските социалистически републики?!
Из сборника публикации и документи " Българо-съветски политически и военни връзки (1941-1947) ", Военно издателство, 1999 година
Из шифрованата депеша
от Трайчо Костов до Централен комитет на ВКП (б)
26 януари 1946 година, София
До Филипов (ЦК на ВКП (б)
Москва
…В отчета си пред парламентарната Комисия по външните работи министър Стайнов изрази огромно удовлетворение от приема в Москва. Пред целия свят Съюз на съветските социалистически републики сподели, че признава държавното управление на ОФ…Сталин и Молотов споделиха: от вас нищо не искаме… Кажете от какво имате потребност, с цел да станете цветуща страна, ние сме подготвени във всички връзки да ви помогнем. Вие би трябвало да чувствате, че има на кого да се облегнете, с цел да имате по-голяма самонадеяност. От вас желаеме единствено честност, т.е. България да не послужи като терен за експанзия и противников маневри срещу нас…
Спиридонов
„ Българо-съветски стопански връзки ( 1944–1958 ) , проф. Златко Златев, Изд. на Българската академия на науките, 1986 година
Развитие на стокообмена през 1946 година
В началото на 1946 година стартират нови търговски преговори… Българската държавна комерсиална делегация идва в Москва на 16 януари 1946 година В хода на договарянията тя упорства клиринговите сметки да се водят в американски долари, като част от българските артикули, внасяни в Съюз на съветските социалистически републики, бъдат заплащани със свободна валута, а при установяване на цените на обособените артикули (в долари ) да се вземе поради тяхното ниво на международния пазар. Същевременно искане на българските представители е усилването на вноса на черни и цветни метали, електросъоръжения, машини и материали за превоза и минната индустрия, селскостопански машини и инвентар и други с оглед подмяната на износените елементи и уреди в железопътния превоз и мини „ Перник”, снабдяването на новообразуваните кооперативни стопанства с нужните машини и инвентар и разширението на електрификацията. Българските делегати слагат и въпроса за равнене на стокообмена по комерсиалната конвенция от 1940 година посредством доставката на руски артикули за България.
Резултатите от продължителните договаряния са удобни за българската делегация. Съветската страна задоволява по-голямата част от българските претенции. Тя се съгласява уреждането на разплащателните и кредитните връзки да става в долари (като клирингова валута), която основава условия за по-бързо отмерено осъществяване на договорите. Постига се съглашение за импорт в България на повече метали и машини, за покриване на салдото от 1940 година и други Двете делегации се договарят за увеличение цените на българските износни артикули. На 27 април 1946 година новата спогодба… за взаимни доставки на артикули е подписана от българския пълномощен министър в Съюз на съветските социалистически републики Н. Николов, от шефа на външната търговия М. Матеев и от министъра на външната търговия на Съюз на съветските социалистически републики Анастас Микоян… Съветската страна обезпечава против възнаграждение транспорта на стоките предопределени за България със руски плавателни съдове.
Спогодбата съдържа няколко приложения. В лист № 1 са означени стоките, които Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да внесе в България: 95 650 т. нефтопродукти, 63 165 т. черни метали, 1945 т. цветни метали, 8365 т. химикали, 1400 т. каучук, 12 000 т. вестникарска хартия, 3000 т. кокс, 20 000 т. пшеница, 20 000 т. царевица, 53 777 т. лекарства, 703 500 т. ампули. Предвижда импорт и на 300 трактора, 350 камиона, 300 струга, разнообразни селскостопански машини, минни уреди, строителни машини и други
Вторият лист съдържа типа и количествата на износните български творби – 17 000 т. тютюн, 293 т. зеленчукови семена, 10 000 т. пулпове, 23 000 т. руди, 1 милион лозови пръчки за разсад, 100 000 заешки кожи и други Стойността на взаимните доставки се пресмята на към 72 млн. $.
Специален протокол дефинира междинните цени на стоките…
Търговското съглашение от април 1946 година спомага за по-нататъшното възобновяване на българското национално стопанство…
Предвидения импорт на първични материали, горива и материали обезпечава потреблението на забележителна част от индустриалната мощ на българската промишленост. Доставените от Съюз на съветските социалистически републики храни облекчават продоволствените компликации, подбудени от огромната суша през 1945 година и оказват помощ за изхранване на популацията. Докато съвсем всички вносни артикули са закупени по цени, почти идентични с тези от 1945 година (но избрани не в левове, а в долари) износните творби са продадени по приблизително 42 % по-високи цени…
България продължава да внася основно промишлени първични материали, материали и горива, само че се усилва импортът на машини и уреди, до момента в който в износа тютюнът освен заема преобладаващо място… От общо осъществен експорт по спогодбата от 1946 година за 37 180 200 $ (към първи януари 1948 г.) на тютюна се падат 32 817 000 долара…
На 15 октомври 1946 година е подписано съглашение сред „ Българска промишленост” и „ Разноекспорт” за доставка на 250 т. говежди мокросолени кожи… („ Разноекспорт”) е закупил кожите от американска компания против експорт на 52 370 кг. тютюн „ Джебел”… С друго съглашение се уговаря импорт от Съединени американски щати с ходатайство на руска външнотърговска организация на 900 т. мериносова вълна… Сделките обезпечават работа на кожарската, обувната и вълненотекстилната промишленост, употребяващи единствено част от индустриалната си мощ заради дефицит на суровини…
Изпълнението на спогодбата по стойност демонстрира, че българският експорт изпреварва (но доста по-малко от 1945 г.) руския внос…
През 1946 година се подписват и други икономически спогодби със Съюз на съветските социалистически републики. В края на август държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики се съгласява да отпусне заем на Българска народна банка в размер на 500 000 $ за период от 6 месеца при 3 % лихва…Кредитът е обезпечен от Българска народна банка и би трябвало да послужи за предплатено заплащане на един от трите търговски кораби, които шведска корабостроителна компания създава за потребностите на българския търговски флот. Българската страна разчита да върне заема със сумата, която ще получи от употребата на кораба и продажбата на българско розово масло в Съединени американски щати, Франция и други страни…
Съществено значение за българското стопанство има договорът от 6 декември 1946 година за закупуване на руски трофейни локомотиви и вагони за потребностите на БДЖ. Договорът планува да станат благосъстоятелност на българската страна 127 локомотива и 5396 пътнически, товарни, хладилни и други вагони, намиращи се в придвижване по българската железопътна мрежа и принадлежащи до 9 септември 1944 година на хитлеристка Германия (през 1942 – 1943 година тези локомотиви и вагони са дадени на БДЖ от „ Райхсбанк” чартърен, а след подписване на Съглашението за помирение стават благосъстоятелност на Съюз на съветските социалистически републики.) Закупеният от Съюз на съветските социалистически републики локомотивно-вагонен парк коства на България 1 977 200 000 лева Изплаща се посредством експорт на артикули. За всеки локомотив страната заплаща по 5 – 6 милиона лева (един нов локомотив коства на интернационалния пазар 30 – 40 милиона лева.) и за един товарен вагон - 200 000 лева На 15 април 1946 година министър-председателят насочва писмо до ръководителя на министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики Й. В. Сталин с молба да се провиснал в заем на българското държавно управление 40 000 т. зърнени храни…
Междуправителствена конвенция за доставка на зърнени храни от Съюз на съветските социалистически републики за България се подписва на 27 април 1946 година Тя планува през май, юни и юли 1946 година руското държавно управление да даде на българското държавно управление по 20 000 тона пшеница и царевица против експорт на български артикули в СССР…
Из втора глава „ Разширяване на стопанското съдействие ( 1947–1948 )
Споразуменията от 5 декември 1947 година и тяхното осъществяване
През 1947 година настъпват обилни промени в интернационалните политически и стопански връзки на България. Подписването на мирния контракт (10 февруари 1947 г.) основава удобни условия за разширение на външната търговия на страната и за подписване на междуправителствени икономически съглашения с по-широк кръг от държави… Българските артикули проникват на нови пазари, обогатява се номенклатурата на вносните изделия…
Промени се правят и в структурата и организацията на външнотърговския уред. През 1947 година се основават редица държавни и смесени външнотърговски предприятия, които концентрират в свои ръце целия стокообмен в избрана комерсиална област. Въвеждат се държавния монопол и планова организация на външната търговия. С разпореждане на Министерския съвет от 4 април се основават 5 предприятия за импорт и експорт: „ Булгаррудекспорт”, „ Булгаррозекспорт”, „ Металимпорт”, „ Химимпорт” и експортен отдел към дирекция „ Храноизнос “ с присъединяване на Централния кооперативен съюз и частни търговци и 3 акционерни външнотърговски дружества…
Подготовката на договарянията за нова комерсиална конвенция (за 1947 г.) стартира през есента на 1946 г….
На 12 април 1947 година Димитров изпраща писмо до министъра на външната търговия на Съюз на съветските социалистически републики А. И. Микоян с молба да окаже подпомагане на българската комерсиална делегация за удобно решение на въпросите, сложени от нея при договарянията за подписване на нова комерсиална спогодба…
Още преди завършването на договарянията по взаимно съглашение двете страни си разменят артикули като задатък по новата конвенция. Така през май по искане на „ Български предачници” са експортирани за България 2 000 т. памук, защото запасите са изчерпани и текстилната промишленост стартира да понижава производството си…
За 1947 година се набелязва доставка на нефтени артикули в изцяло задоволително количество (103 000 т.), близо 79 600 т. черни метали и произведения, 2940 т. цветни метали, 11 000 т. памук, 22 200 т. хартия и целулоза, 1500 т. каучук, 55 000 комплекта автомобилни гуми,10 000 т. кокс, 18 000 т. изкуствени торове, 500 000 електрически крушки, към 100 типа лекарства за 400 000 $ и други България би трябвало да изнесе 20 000 т. тютюн за 36 000 000 $, 416 т. зеленчукови семена, 320 т. арпаджик, 300 т. червен пипер, 1500 т. алкохол, 2 000 000 лозови пръчки, 6000 т. пулпове, 33 000 т. руди и концентрати, 200 000 агнешки кожи и др…
Протоколът за стокообмен за 1947 г…. планува импорт и експорт до 31 декември 1947 година за 87 000 000 $... Уговорен е вносът на нужната техника за довеждане докрай на новостроящата се Топлоелектрическа централа „ София”, инсталация и машини за уголемение на циментовия цех „ Вулкан”, една 3-тонна електропещ за стомана, 10 дребни Водноелектрическа централа, една радиостанция и прочие Предвиждат се обилни доставки за транспортни и съобщителни средства (44.2 % от цената на доставяните са машини и съоръжения) - 830 товарни автомобила, 100 пътнически и 1000 товарни вагона, 200 трактора и други, доста строителни и металорежещи машини, киноапарати, съоръжения и уреди за мините, стотици електромотори и бензинови двигатели…
С новата комерсиална конвенция Съюз на съветските социалистически републики оказва на нашата страна възходяща икономическа помощ. Разширяват се доставките на метали, химикали, памук, кокс и други, което… спомага да се доближи довоенното производство…
На 5 юли е подписана и конвенция за даване на стоков заем от държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики на държавното управление на Народна република България. Кредитът е в размер на 5 милиона лв. и би трябвало да се изплати за 4 години… с експорт на тютюн, руди, концентрати и хранителни продукти…
През 1947 – 1948 стопанските връзки със Съюз на съветските социалистически републики освен се уголемяват и получават дълготраен и постоянен темперамент, само че се обогатяват с нови форми на съдействие и икономическа помощ…
В началото на 1948 година стартират договаряния за подписване на контракт за търговия и мореплаване. Подписването му се прави на 1 април в Москва... С него България и Съюз на съветските социалистически републики „ взаимно си дават категоричен и безграничен режим на най-облагодетелствана нация по всички въпроси, отнасящи се до търговията и корабоплаването сред двете страни, както и във връзка с индустрията и другите типове стопанска активност на техните територии”…
На 2 юли 1947 година е подписана спогодба… за обслужване на самолетите на „ Аерофлот” по линията Москва - София при полетите им над територията на България… Тя планува разкриване на посланичество на „ Аерофлот”, възнаграждение на услугите, които прави българската страна….. Малко по-късно (на 21 август) държавните управления на България и Съюз на съветските социалистически републики подписват споразумение за безплатно предаване на Народна република България на 2465 вагона, принадлежащи в предишното на БДЖ, само че взети като титли от Съветската войска през 1944 – 1945 г…
През септември 1948 година в Москва е реализирано споразумение за оказване на помощ от руските управляващи в освободените от руската войска страни за връщане останалите там заради военновременните условия към 2400 български товарни вагона. До края на 1949 година по-голямата част от тези вагони е издирена и върната на БДЖ.
Съветският съюз оказва помощ за олекване на продоволствените компликации, зародили заради огромната суша през 1947 година По гледище на българското държавно управление стартират договаряния за импорт на зърнени храни, които на 15 януари 1948 година се увенчават с триумф посредством подписване на съглашение за доставка на 75 000 т. пшеница. Срещу това България поема обвързване да изнесе в Съюз на съветските социалистически републики 4892 т. тютюн, 3000 т. цинков и 800 т. оловен концентрат през първата половина на 1948 година Общата стойност на доставката е 9 150 000 $ (по 122 $ на звук пшеница, без цената на транспорта от руските пристанища на Черно и Азовско море до българските пристанища)…
През 1947 година българското държавно управление слага пред държавното управление на Съветския съюз упорито въпроса за даване на заем на индустриални уреди за създаване на редица значими промишлени предприятия… В писмо А. И. Микоян министър-председателят Г. Димитров… моли руското държавно управление да отпусне на България стоков заем в размер на 20 млн. $ за период от 5 години.
Първото съглашение за капиталов заем е подписано на 23 юли и планува през интервала 1948 – 1953 година Съюз на съветските социалистически републики да внесе в България уреди за азотноторов цех с годишно произвеждане 30 000 т. синтетичен амоняк, 65 000 т. азотна киселина, 10 000 т. сярна киселина и други, електростанция с мощ 25 000 kW (ТЕЦ „ Марица 3” в Димитровград) и опитна станция полукоксуване на въглища, както и да окаже „ техническо подпомагане за тяхното изграждане… За възнаграждение на тези обекти… на България се дава заем в размер на 25 000 000 $ при 3 % годишна рента. Кредитът би трябвало да се погаси за 7 години… Изплащането на заема би трябвало да се извърши посредством доставка на нормални български експортни артикули (тютюн, оловен и цинков концентрат, медна руда и др.) със злато или свободно конвертируема валута….
Българската държавна делегация, посетила Москва по отношение на подписването на съюзния контракт връчва на ръководителя на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики паметна записка за доставка на заем на огромен брой нови огромни промишлени обекти и на аграрни, строителни и транспортни машини и уреди (10 огромни завода: мартенов и прокатен, оловно-цинков, хартиено-целуозен, содов, авторемонтен и други, 1 уголемение на Топлоелектрическа централа, екскаватори и локомотиви за открити рудници, обогатителни съоръжения за въглища, стоманени структури и проводници за електрически далекопроводи с високо напрежение, 120 трактора, 1000 камиона и др.) Отправя се е молба на България за голям за тогавашните благоприятни условия на Съюз на съветските социалистически републики нов капиталов и стоков заем в размер на 200 000 000 $ с десетгодишен интервал на погашение.
Исканията на българската страна са задоволени частично…. За възнаграждение на заводите се отпуска заем от 40 000 000 $ при 3% рента и период за погасяване 10 години…
По гледище на българското държавно управление при започване на 1948 година стартират договаряния които на 1 април приключват с сключване н спогодба… Спогодбата планува търсене и проучване от руски геолози на залежи от потребни изкопаеми…
Работата на руската геоложка експедиция има значително значение за изследването на нашите подземни благосъстояния, за откриване на нови залежи от скъпи метали, коксуващи се въглища и др…Тя открива залежи на петрол (при с. Тюленово, Толбухински окръг), на медни и оловноцинкови руди и др…
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Съветския съюз освен ни насърчава, само че и ни оказва помощ
по всякакъв начин – заемите са извънредно преференциални, а цените на доставкитесав пъти по ниски от интернационалните, освен това плащаме за тях със селскостопански артикули и първични материали. Пък и не малко борчове са разтеглени във времето и в последна сметка най-после са ни опростени. Огромна е ролята на Георги Димитров, пред който вратите на Кремъл са били отворени постоянно. Днес ви предлагаме да прочетете по какъв начин и с какво се поставя началото на обещанието на Сталин.
Малко са ни другите кахъри, свързани с това, че България се е натикала в лагера на победените страни и във Втората международна война, само че ни връхлита и друго, невиждано до тогава злополучие – изпепеляваща всичко тригодишна суша. Сривът в земеделското произвеждане е над 50 %. Гладът надвисва над България със страшна мощ – милиони животни умират от апетит. Загиват над 2 милиона овце.
Но от гладуващата към момента руска страна потеглят безкрайни ешелони и кораби с хлебно и фуражно зърно, даже и плява се внася. Защо ли никой не загатва за това през днешния ден?
Но нищо в тоя свят не е безплатно. Условието за помощта, обещана от Сталин и Молотов пред българска делегация, е едно едничко: в никакъв случай повече България да не се трансформира в терен за експанзия и противников маневри срещу Съветския съюз!
Ами в този момент?!
Колко фабрики у нас като азотно-торовия в Димитровград са издигнати благодарение на Съюз на съветските социалистически републики?!
Из сборника публикации и документи " Българо-съветски политически и военни връзки (1941-1947) ", Военно издателство, 1999 година
Из шифрованата депеша
от Трайчо Костов до Централен комитет на ВКП (б)
26 януари 1946 година, София
До Филипов (ЦК на ВКП (б)
Москва
…В отчета си пред парламентарната Комисия по външните работи министър Стайнов изрази огромно удовлетворение от приема в Москва. Пред целия свят Съюз на съветските социалистически републики сподели, че признава държавното управление на ОФ…Сталин и Молотов споделиха: от вас нищо не искаме… Кажете от какво имате потребност, с цел да станете цветуща страна, ние сме подготвени във всички връзки да ви помогнем. Вие би трябвало да чувствате, че има на кого да се облегнете, с цел да имате по-голяма самонадеяност. От вас желаеме единствено честност, т.е. България да не послужи като терен за експанзия и противников маневри срещу нас…
Спиридонов
„ Българо-съветски стопански връзки ( 1944–1958 ) , проф. Златко Златев, Изд. на Българската академия на науките, 1986 година
Развитие на стокообмена през 1946 година
В началото на 1946 година стартират нови търговски преговори… Българската държавна комерсиална делегация идва в Москва на 16 януари 1946 година В хода на договарянията тя упорства клиринговите сметки да се водят в американски долари, като част от българските артикули, внасяни в Съюз на съветските социалистически републики, бъдат заплащани със свободна валута, а при установяване на цените на обособените артикули (в долари ) да се вземе поради тяхното ниво на международния пазар. Същевременно искане на българските представители е усилването на вноса на черни и цветни метали, електросъоръжения, машини и материали за превоза и минната индустрия, селскостопански машини и инвентар и други с оглед подмяната на износените елементи и уреди в железопътния превоз и мини „ Перник”, снабдяването на новообразуваните кооперативни стопанства с нужните машини и инвентар и разширението на електрификацията. Българските делегати слагат и въпроса за равнене на стокообмена по комерсиалната конвенция от 1940 година посредством доставката на руски артикули за България.
Резултатите от продължителните договаряния са удобни за българската делегация. Съветската страна задоволява по-голямата част от българските претенции. Тя се съгласява уреждането на разплащателните и кредитните връзки да става в долари (като клирингова валута), която основава условия за по-бързо отмерено осъществяване на договорите. Постига се съглашение за импорт в България на повече метали и машини, за покриване на салдото от 1940 година и други Двете делегации се договарят за увеличение цените на българските износни артикули. На 27 април 1946 година новата спогодба… за взаимни доставки на артикули е подписана от българския пълномощен министър в Съюз на съветските социалистически републики Н. Николов, от шефа на външната търговия М. Матеев и от министъра на външната търговия на Съюз на съветските социалистически републики Анастас Микоян… Съветската страна обезпечава против възнаграждение транспорта на стоките предопределени за България със руски плавателни съдове.
Спогодбата съдържа няколко приложения. В лист № 1 са означени стоките, които Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да внесе в България: 95 650 т. нефтопродукти, 63 165 т. черни метали, 1945 т. цветни метали, 8365 т. химикали, 1400 т. каучук, 12 000 т. вестникарска хартия, 3000 т. кокс, 20 000 т. пшеница, 20 000 т. царевица, 53 777 т. лекарства, 703 500 т. ампули. Предвижда импорт и на 300 трактора, 350 камиона, 300 струга, разнообразни селскостопански машини, минни уреди, строителни машини и други
Вторият лист съдържа типа и количествата на износните български творби – 17 000 т. тютюн, 293 т. зеленчукови семена, 10 000 т. пулпове, 23 000 т. руди, 1 милион лозови пръчки за разсад, 100 000 заешки кожи и други Стойността на взаимните доставки се пресмята на към 72 млн. $.
Специален протокол дефинира междинните цени на стоките…
Търговското съглашение от април 1946 година спомага за по-нататъшното възобновяване на българското национално стопанство…
Предвидения импорт на първични материали, горива и материали обезпечава потреблението на забележителна част от индустриалната мощ на българската промишленост. Доставените от Съюз на съветските социалистически републики храни облекчават продоволствените компликации, подбудени от огромната суша през 1945 година и оказват помощ за изхранване на популацията. Докато съвсем всички вносни артикули са закупени по цени, почти идентични с тези от 1945 година (но избрани не в левове, а в долари) износните творби са продадени по приблизително 42 % по-високи цени…
България продължава да внася основно промишлени първични материали, материали и горива, само че се усилва импортът на машини и уреди, до момента в който в износа тютюнът освен заема преобладаващо място… От общо осъществен експорт по спогодбата от 1946 година за 37 180 200 $ (към първи януари 1948 г.) на тютюна се падат 32 817 000 долара…
На 15 октомври 1946 година е подписано съглашение сред „ Българска промишленост” и „ Разноекспорт” за доставка на 250 т. говежди мокросолени кожи… („ Разноекспорт”) е закупил кожите от американска компания против експорт на 52 370 кг. тютюн „ Джебел”… С друго съглашение се уговаря импорт от Съединени американски щати с ходатайство на руска външнотърговска организация на 900 т. мериносова вълна… Сделките обезпечават работа на кожарската, обувната и вълненотекстилната промишленост, употребяващи единствено част от индустриалната си мощ заради дефицит на суровини…
Изпълнението на спогодбата по стойност демонстрира, че българският експорт изпреварва (но доста по-малко от 1945 г.) руския внос…
През 1946 година се подписват и други икономически спогодби със Съюз на съветските социалистически републики. В края на август държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики се съгласява да отпусне заем на Българска народна банка в размер на 500 000 $ за период от 6 месеца при 3 % лихва…Кредитът е обезпечен от Българска народна банка и би трябвало да послужи за предплатено заплащане на един от трите търговски кораби, които шведска корабостроителна компания създава за потребностите на българския търговски флот. Българската страна разчита да върне заема със сумата, която ще получи от употребата на кораба и продажбата на българско розово масло в Съединени американски щати, Франция и други страни…
Съществено значение за българското стопанство има договорът от 6 декември 1946 година за закупуване на руски трофейни локомотиви и вагони за потребностите на БДЖ. Договорът планува да станат благосъстоятелност на българската страна 127 локомотива и 5396 пътнически, товарни, хладилни и други вагони, намиращи се в придвижване по българската железопътна мрежа и принадлежащи до 9 септември 1944 година на хитлеристка Германия (през 1942 – 1943 година тези локомотиви и вагони са дадени на БДЖ от „ Райхсбанк” чартърен, а след подписване на Съглашението за помирение стават благосъстоятелност на Съюз на съветските социалистически републики.) Закупеният от Съюз на съветските социалистически републики локомотивно-вагонен парк коства на България 1 977 200 000 лева Изплаща се посредством експорт на артикули. За всеки локомотив страната заплаща по 5 – 6 милиона лева (един нов локомотив коства на интернационалния пазар 30 – 40 милиона лева.) и за един товарен вагон - 200 000 лева На 15 април 1946 година министър-председателят насочва писмо до ръководителя на министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики Й. В. Сталин с молба да се провиснал в заем на българското държавно управление 40 000 т. зърнени храни…
Междуправителствена конвенция за доставка на зърнени храни от Съюз на съветските социалистически републики за България се подписва на 27 април 1946 година Тя планува през май, юни и юли 1946 година руското държавно управление да даде на българското държавно управление по 20 000 тона пшеница и царевица против експорт на български артикули в СССР…
Из втора глава „ Разширяване на стопанското съдействие ( 1947–1948 )
Споразуменията от 5 декември 1947 година и тяхното осъществяване
През 1947 година настъпват обилни промени в интернационалните политически и стопански връзки на България. Подписването на мирния контракт (10 февруари 1947 г.) основава удобни условия за разширение на външната търговия на страната и за подписване на междуправителствени икономически съглашения с по-широк кръг от държави… Българските артикули проникват на нови пазари, обогатява се номенклатурата на вносните изделия…
Промени се правят и в структурата и организацията на външнотърговския уред. През 1947 година се основават редица държавни и смесени външнотърговски предприятия, които концентрират в свои ръце целия стокообмен в избрана комерсиална област. Въвеждат се държавния монопол и планова организация на външната търговия. С разпореждане на Министерския съвет от 4 април се основават 5 предприятия за импорт и експорт: „ Булгаррудекспорт”, „ Булгаррозекспорт”, „ Металимпорт”, „ Химимпорт” и експортен отдел към дирекция „ Храноизнос “ с присъединяване на Централния кооперативен съюз и частни търговци и 3 акционерни външнотърговски дружества…
Подготовката на договарянията за нова комерсиална конвенция (за 1947 г.) стартира през есента на 1946 г….
На 12 април 1947 година Димитров изпраща писмо до министъра на външната търговия на Съюз на съветските социалистически републики А. И. Микоян с молба да окаже подпомагане на българската комерсиална делегация за удобно решение на въпросите, сложени от нея при договарянията за подписване на нова комерсиална спогодба…
Още преди завършването на договарянията по взаимно съглашение двете страни си разменят артикули като задатък по новата конвенция. Така през май по искане на „ Български предачници” са експортирани за България 2 000 т. памук, защото запасите са изчерпани и текстилната промишленост стартира да понижава производството си…
За 1947 година се набелязва доставка на нефтени артикули в изцяло задоволително количество (103 000 т.), близо 79 600 т. черни метали и произведения, 2940 т. цветни метали, 11 000 т. памук, 22 200 т. хартия и целулоза, 1500 т. каучук, 55 000 комплекта автомобилни гуми,10 000 т. кокс, 18 000 т. изкуствени торове, 500 000 електрически крушки, към 100 типа лекарства за 400 000 $ и други България би трябвало да изнесе 20 000 т. тютюн за 36 000 000 $, 416 т. зеленчукови семена, 320 т. арпаджик, 300 т. червен пипер, 1500 т. алкохол, 2 000 000 лозови пръчки, 6000 т. пулпове, 33 000 т. руди и концентрати, 200 000 агнешки кожи и др…
Протоколът за стокообмен за 1947 г…. планува импорт и експорт до 31 декември 1947 година за 87 000 000 $... Уговорен е вносът на нужната техника за довеждане докрай на новостроящата се Топлоелектрическа централа „ София”, инсталация и машини за уголемение на циментовия цех „ Вулкан”, една 3-тонна електропещ за стомана, 10 дребни Водноелектрическа централа, една радиостанция и прочие Предвиждат се обилни доставки за транспортни и съобщителни средства (44.2 % от цената на доставяните са машини и съоръжения) - 830 товарни автомобила, 100 пътнически и 1000 товарни вагона, 200 трактора и други, доста строителни и металорежещи машини, киноапарати, съоръжения и уреди за мините, стотици електромотори и бензинови двигатели…
С новата комерсиална конвенция Съюз на съветските социалистически републики оказва на нашата страна възходяща икономическа помощ. Разширяват се доставките на метали, химикали, памук, кокс и други, което… спомага да се доближи довоенното производство…
На 5 юли е подписана и конвенция за даване на стоков заем от държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики на държавното управление на Народна република България. Кредитът е в размер на 5 милиона лв. и би трябвало да се изплати за 4 години… с експорт на тютюн, руди, концентрати и хранителни продукти…
През 1947 – 1948 стопанските връзки със Съюз на съветските социалистически републики освен се уголемяват и получават дълготраен и постоянен темперамент, само че се обогатяват с нови форми на съдействие и икономическа помощ…
В началото на 1948 година стартират договаряния за подписване на контракт за търговия и мореплаване. Подписването му се прави на 1 април в Москва... С него България и Съюз на съветските социалистически републики „ взаимно си дават категоричен и безграничен режим на най-облагодетелствана нация по всички въпроси, отнасящи се до търговията и корабоплаването сред двете страни, както и във връзка с индустрията и другите типове стопанска активност на техните територии”…
На 2 юли 1947 година е подписана спогодба… за обслужване на самолетите на „ Аерофлот” по линията Москва - София при полетите им над територията на България… Тя планува разкриване на посланичество на „ Аерофлот”, възнаграждение на услугите, които прави българската страна….. Малко по-късно (на 21 август) държавните управления на България и Съюз на съветските социалистически републики подписват споразумение за безплатно предаване на Народна република България на 2465 вагона, принадлежащи в предишното на БДЖ, само че взети като титли от Съветската войска през 1944 – 1945 г…
През септември 1948 година в Москва е реализирано споразумение за оказване на помощ от руските управляващи в освободените от руската войска страни за връщане останалите там заради военновременните условия към 2400 български товарни вагона. До края на 1949 година по-голямата част от тези вагони е издирена и върната на БДЖ.
Съветският съюз оказва помощ за олекване на продоволствените компликации, зародили заради огромната суша през 1947 година По гледище на българското държавно управление стартират договаряния за импорт на зърнени храни, които на 15 януари 1948 година се увенчават с триумф посредством подписване на съглашение за доставка на 75 000 т. пшеница. Срещу това България поема обвързване да изнесе в Съюз на съветските социалистически републики 4892 т. тютюн, 3000 т. цинков и 800 т. оловен концентрат през първата половина на 1948 година Общата стойност на доставката е 9 150 000 $ (по 122 $ на звук пшеница, без цената на транспорта от руските пристанища на Черно и Азовско море до българските пристанища)…
През 1947 година българското държавно управление слага пред държавното управление на Съветския съюз упорито въпроса за даване на заем на индустриални уреди за създаване на редица значими промишлени предприятия… В писмо А. И. Микоян министър-председателят Г. Димитров… моли руското държавно управление да отпусне на България стоков заем в размер на 20 млн. $ за период от 5 години.
Първото съглашение за капиталов заем е подписано на 23 юли и планува през интервала 1948 – 1953 година Съюз на съветските социалистически републики да внесе в България уреди за азотноторов цех с годишно произвеждане 30 000 т. синтетичен амоняк, 65 000 т. азотна киселина, 10 000 т. сярна киселина и други, електростанция с мощ 25 000 kW (ТЕЦ „ Марица 3” в Димитровград) и опитна станция полукоксуване на въглища, както и да окаже „ техническо подпомагане за тяхното изграждане… За възнаграждение на тези обекти… на България се дава заем в размер на 25 000 000 $ при 3 % годишна рента. Кредитът би трябвало да се погаси за 7 години… Изплащането на заема би трябвало да се извърши посредством доставка на нормални български експортни артикули (тютюн, оловен и цинков концентрат, медна руда и др.) със злато или свободно конвертируема валута….
Българската държавна делегация, посетила Москва по отношение на подписването на съюзния контракт връчва на ръководителя на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики паметна записка за доставка на заем на огромен брой нови огромни промишлени обекти и на аграрни, строителни и транспортни машини и уреди (10 огромни завода: мартенов и прокатен, оловно-цинков, хартиено-целуозен, содов, авторемонтен и други, 1 уголемение на Топлоелектрическа централа, екскаватори и локомотиви за открити рудници, обогатителни съоръжения за въглища, стоманени структури и проводници за електрически далекопроводи с високо напрежение, 120 трактора, 1000 камиона и др.) Отправя се е молба на България за голям за тогавашните благоприятни условия на Съюз на съветските социалистически републики нов капиталов и стоков заем в размер на 200 000 000 $ с десетгодишен интервал на погашение.
Исканията на българската страна са задоволени частично…. За възнаграждение на заводите се отпуска заем от 40 000 000 $ при 3% рента и период за погасяване 10 години…
По гледище на българското държавно управление при започване на 1948 година стартират договаряния които на 1 април приключват с сключване н спогодба… Спогодбата планува търсене и проучване от руски геолози на залежи от потребни изкопаеми…
Работата на руската геоложка експедиция има значително значение за изследването на нашите подземни благосъстояния, за откриване на нови залежи от скъпи метали, коксуващи се въглища и др…Тя открива залежи на петрол (при с. Тюленово, Толбухински окръг), на медни и оловноцинкови руди и др…
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ