Хроничното бъбречно заболяване - рискови фактори, симптоми и лечение
Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е положение, обвързвано с постепенна загуба на бъбречната функционалност във времето. То води до понижаване на способността на бъбреците да поддържат организма здрав, като филтрират отпадните артикули от кръвта. Ако бъбречното заболяване се утежни, те могат да доближат високи равнища в кръвта
и да причинят затруднения като високо кръвно налягане, анемия, слаби кости, смяна в апетита и увреждане на нервите. Бъбречното заболяване покачва риска от заболяване на сърцето и кръвоносните съдове. Тези проблеми могат да се проявят постепенно във времето. Ранното разкриване и лекуване постоянно могат да предотвратят утежняването на хроничното бъбречно заболяване. Когато бъбречното заболяване прогресира, то може да докара до бъбречна непълнота, което изисква диализа или бъбречна трансплантация.
Кои са рисковите фактори за ХБЗ?
Диабетът и високото кръвно налягане са най-честите аргументи за развиване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Те са виновни за две трети от случаите. Някои други положения, които могат да причинят ХБЗ, са гломерулонефрити, наследствени и автоимунни болести. Всеки може да се разболее от ХБЗ на всяка възраст, само че някои пациенти са с по-висок риск.
Кои са признаците на ХБЗ?
Повечето хора е допустимо да нямат тежки признаци, преди бъбречното заболяване да е напреднало. Все отново можете да забележите следното:
Реклама Етапи на хроничното бъбречно заболяване
ХБЗ е обвързвано с прогресивна загуба на бъбречната функционалност и минава през 5 стадия на развиване. Бъбречна непълнота значи, че бъбреците са изгубили по-голямата част от способността си да действат - останала е по-малко от 15% от естествената бъбречна функционалност. Това се мери посредством индикатора GFR (гломерулна филтрация) - размерът течности, които бъбречните гломерулни капиляри филтрират за единица време. Когато бъбречното заболяване се утежнява, еGFR понижава.
Как се открива бъбречното заболяване?
За следене на бъбречната функционалност се употребяват два съществени теста, които на свободния пазар костват към два лв..
Първият е кръвен тест за серумен креатинин. Креатининът е отпаден артикул в кръвта,
който идва от мускулната интензивност. Обикновено се отстранява през бъбреците, само че когато функционалността на бъбреците се забавя, равнищата на креатинин порастват. Вашият доктор ще употребява стойностите на креатинина, с цел да пресметна скоростта на гломерулна дестилация.
Реклама
Вторият тест е с урина за съществуване на албумин (белтъци) в кръвта. Албуминът е протеин, който се намира в кръвта. Здравият бъбрек не му разрешава да премине в урината. При увреждане на бъбреците албуминът минава в урината. Колкото по-малко албумин има в нея, толкоз по-добре.
Какво още може да се направи?
Освен желанието на пациентите, изключително тези с рискови болести, и техните лекари най-малко един път в годината да изследват двата индикатора за естествена бъбречна функционалност, е належащо да се вкара скрининг на рисковите групи пациенти на равнище общопрактикуващи лекари, които да изследват креатинин и албуминурия. Ако те са над референтните равнища, персоналният доктор би трябвало да изпраща пациента за обзор при нефролог.
Би следвало да се вкара и модерна подредба на заболяванията, която да даде опция да се диагностицира хроничното бъбречно заболяване в целия му набор, в това число и в ранните стадии. Това е доста значимо, тъй като в случай че ранните стадии биват лекувани, болестта може да бъде обратимо.
В лабораторните резултати сега излиза единствено стойност на креатинин, само че не и на GFR (скорост на гломерулна филтрация), каквато е процедура на Световната организация за проучване и лекуване на бъбречните болести.
и да причинят затруднения като високо кръвно налягане, анемия, слаби кости, смяна в апетита и увреждане на нервите. Бъбречното заболяване покачва риска от заболяване на сърцето и кръвоносните съдове. Тези проблеми могат да се проявят постепенно във времето. Ранното разкриване и лекуване постоянно могат да предотвратят утежняването на хроничното бъбречно заболяване. Когато бъбречното заболяване прогресира, то може да докара до бъбречна непълнота, което изисква диализа или бъбречна трансплантация.
Кои са рисковите фактори за ХБЗ?
Диабетът и високото кръвно налягане са най-честите аргументи за развиване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Те са виновни за две трети от случаите. Някои други положения, които могат да причинят ХБЗ, са гломерулонефрити, наследствени и автоимунни болести. Всеки може да се разболее от ХБЗ на всяка възраст, само че някои пациенти са с по-висок риск.
Кои са признаците на ХБЗ?
Повечето хора е допустимо да нямат тежки признаци, преди бъбречното заболяване да е напреднало. Все отново можете да забележите следното:
Реклама Етапи на хроничното бъбречно заболяване
ХБЗ е обвързвано с прогресивна загуба на бъбречната функционалност и минава през 5 стадия на развиване. Бъбречна непълнота значи, че бъбреците са изгубили по-голямата част от способността си да действат - останала е по-малко от 15% от естествената бъбречна функционалност. Това се мери посредством индикатора GFR (гломерулна филтрация) - размерът течности, които бъбречните гломерулни капиляри филтрират за единица време. Когато бъбречното заболяване се утежнява, еGFR понижава.
Как се открива бъбречното заболяване?
За следене на бъбречната функционалност се употребяват два съществени теста, които на свободния пазар костват към два лв..
Първият е кръвен тест за серумен креатинин. Креатининът е отпаден артикул в кръвта,
който идва от мускулната интензивност. Обикновено се отстранява през бъбреците, само че когато функционалността на бъбреците се забавя, равнищата на креатинин порастват. Вашият доктор ще употребява стойностите на креатинина, с цел да пресметна скоростта на гломерулна дестилация.
Реклама
Вторият тест е с урина за съществуване на албумин (белтъци) в кръвта. Албуминът е протеин, който се намира в кръвта. Здравият бъбрек не му разрешава да премине в урината. При увреждане на бъбреците албуминът минава в урината. Колкото по-малко албумин има в нея, толкоз по-добре.
Какво още може да се направи?
Освен желанието на пациентите, изключително тези с рискови болести, и техните лекари най-малко един път в годината да изследват двата индикатора за естествена бъбречна функционалност, е належащо да се вкара скрининг на рисковите групи пациенти на равнище общопрактикуващи лекари, които да изследват креатинин и албуминурия. Ако те са над референтните равнища, персоналният доктор би трябвало да изпраща пациента за обзор при нефролог.
Би следвало да се вкара и модерна подредба на заболяванията, която да даде опция да се диагностицира хроничното бъбречно заболяване в целия му набор, в това число и в ранните стадии. Това е доста значимо, тъй като в случай че ранните стадии биват лекувани, болестта може да бъде обратимо.
В лабораторните резултати сега излиза единствено стойност на креатинин, само че не и на GFR (скорост на гломерулна филтрация), каквато е процедура на Световната организация за проучване и лекуване на бъбречните болести.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ