Стоичков: Аз съм кършиякалия! На стадион Марица липсва сладк...
Христо Стоичков за следващ път почете аудиторията на предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Въпреки натоварения си график, кавалерът на „ Златната топка “ откри време да зарадва родните почитатели с извънреден диалог, в който както постоянно е почтен и назовава нещата с същинските им имена. След като взе участие в няколко знакови събития у нас в края на септември, на Камата му следва звезден лов за изявленията в Западна Европа. Срещите му за телевизионния колос TUDN започват с двама треньори – Дидие Дешан на международния първенец Франция и Роберто Манчини, извел това лято Италия до европейската купа.
- Г-н Стоичков, срещам ви три часа преди да напуснете България, преживяхте доста прочувствени четири дни. Изглежда екшънът не стопира във вашия живот…
- Благодаря, Боянe! Щастлив съм и съм от тези дни в България. Поводите бяха доста и хубави. Първо, че внучката ми Миа навърши пет години. По-голям празник, по-голямо наслаждение от това да си измежду семейството, измежду фамилията си в действителност няма. Дойдох си, тъй като празникът е подобен, а в тези три- четири дни, в които съм в България, имаше и значими други мотиви.
- Нека да стартираме хронологично да ги описваме. Да стартираме с дербито на „ Васил Левски “…
- Един равносилен дуел, в който обаче ЦСКА превъзхождаше и физически, и тактически. Срещата стартира по този начин, както се с очакваше – от „ Левски “ да нападат, само че в последна сметка победи по-класният, по- проведеният и създалият повече положения за гол тим. Трите точки са доста значими за спокойствието на тима, за спокойствието на Стойчо Младенов и неговия екип, за притежателя на клуба, за почитателите, тъй като се знае – за тази победа ще се приказва до другия мач с „ Левски “. Ще се приказва, че сме ги били. Но за мен по-важното е, че видях една добра дисциплинираност. Видях отговорност във футболистите и това, че желаеха да победят в този дуел.
- Изгледахте онлайн огромната страст – успеха над „ Виктория “ (Пилзен) в евротурнирите. Има ли късмет ЦСКА да излезе от групата в ЛK? За страдание, вършим това изявление преди мача с Бодьо Глимт…
- Аз мисля, че ЦСКА има късмет да мине втория кръг. Независимо от загубата против „ Рома “, видях един тим с престиж, със самочувствие, който сподели - може и желае да играе футбол. След като поведохме с 1:0, може би и по-малкото самочувствие и неголемият опит в тези борби даде опция на противника за поврат. Но действително се очакваше тази загуба – играеш против „ Рома “, против отбора на Жозе Моуриньо. Тази загуба би трябвало да се одобри напълно обикновено. За жал в следствие, когато останахме с човек по-малко, стана малко по-трудно и за три-четири минути ни вкараха два гола. Реалният резултат трябваше да е 2:1 или 3:1. Но аз мисля, че ЦСКА има тим, има потенциал, има футболисти, които в четвъртък могат да извоюват успеха против норвежкия отбор.
- Загубата от „ Рома “ не демонстрира ли, че въпреки всичко разликата с огромните тимове от мощните шампионати е прекомерно огромна?
- Не. В моята кариера съм имал и такива дуели. Когато си любимец – губиш, а когато не си любимец – можеш да спечелиш.
- Еднакъв брой точки се дават обаче най-после...
- И тъкмо по тази причина самите футболисти би трябвало да схванат, че един мач би трябвало да бъде изигран тактически вярно до последния съдийски сигнал. Мисля, че Стойчо си извади поуките от грешките, които се получиха в мача с „ Рома “. ЦСКА има футболисти. Нито би трябвало да се плашат – в противен случай, да играят по този начин, както против Пилзен. Знаеха, че им трябват три гола и трябваше да ги вкарат. Направиха го!
- Вие сте непосредствен на Жозе Моуриньо – чухте ли се с него към мача? Знаете ли неговото мнение за ЦСКА?
- Имах опцията да приказвам с Моуриньо и преди мача и след него. Даде ми едно успокоение това, което ми сподели – имаме тим, футболисти с доста качества. Но разликата от „ Рома “ и ЦСКА като имена сега повлия неприятно на нас. Жозе ми сподели, че е видял - имаме футболисти, имаме тим. А когато треньор като Моуриньо ти каже, че имаш тим, значи оттук насетне би трябвало да надграждаш, да тренираш, да се учиш, да показваш нови неща. Трябват непрекъснато нови извършения, нови заучени положения, с цел да усилваш възможностите за гол и тимът да бъде по-компактен.
- Като човек, който разяснява всеки ден пред стомилионна публика мачове на най-високо равнище, какъв спортно-технически съвет бихте дал на ЦСКА?
- На футболистите мога да дам единствено подобен съвет – да излязат и да играят това, което могат, тъй като от това, което съм гледал против Пилзен, против „ Левски “ и в други мачове, ние имаме тим. Но би трябвало още малко да си повярваме, че можем да създадем огромната работа. А това става с доста труд, с доста тренировки, с доста дисциплинираност. Когато треньорът приказва с теб, би трябвало да се вслушаш. Това са значимите неща във футбола. Нямаш ли дисциплинираност, няма по какъв начин да успееш. Няма по какъв начин през мач или два футболист да получава червен картон. Колко пъти по мое време футболистите на ЦСКА са получавали червени картон? Да, получавали сме, само че един-два пъти в продължение на доста години. Това е първото нещо върху която тимът да работи – да има дисциплинираност. Тогава към този момент ще има и тактическа дисциплинираност, и колектив… И като влезеш в съблекалнята всичко там ще е едно цяло.
- Наско Сираков сподели, че и след 100 години България няма да има футболист като вас. Той е притежател на „ Левски “, а вие сте акционер в ЦСКА. Да не би да има смяна в връзките сред двата безконечни противника?
- Винаги ще бъда признателен на Наско. Аз не не помня, че е от първите хора, които са ми подали ръка през 1986-87 година, когато дебютирах за националния тим. Няма по какъв начин да купят моето другарство. В моя живот не съм делял приятелите си на ЦСКА и „ Левски “. Нека веднъж вечно го схванат – другарството аз не го закупувам! Достатъчно почитам и Тодор Батков, и Томето Лафчис, и настрана футболисти, с които сме играли – и Емил Спасов, и Велев, и Божидар Искренов, и Наско, несъмнено. Даже ще го помена и него – и Боби Михайлов. Те са ми помогнали на терена. Няма по какъв начин да си разделям другарството, че единият е в ЦСКА, а другият в „ Левски “. Няма по какъв начин! Аз съм делял с Наско една маса, от една паница сме яли, с една вилица и един нож, с една супена лъжица… И по тази причина постигнахме каквото трябваше да реализираме, тъй като сме се уважавали. Това, което споделя Наско – да, аз го почитам и постоянно ще го почитам. Нашите деца израснаха дружно в Барселона с нашите фамилии. Няма по какъв начин да се купи нашето другарство. Но няма по какъв начин да им го сложа в главите на тези, които дюдюкат по през целия ден, тъй като едно е да си на терена, друго е да си отвън терена. Затова съм признателен на Наско. „ Левски “ имат голмайстор за всички времена и това е Наско Сираков, другото е история. Там написа със златни букви какъв брой гола е вкарал Наско Сираков за „ Левски “, какъв брой трофеи е спечелил Ицо Стоичков. Това е история. Няма по какъв начин да го изтриеш, няма по какъв начин да го махнеш.
- Вечното дерби сякаш демонстрира, че това е същинското лице на българския футбол. И като аудитория, и даже като конспирация на терена. „ Левски “ разчита на дуото “SS” – Сираков и Стоилов.
- Тук пък е Стойчо + Стоичков – отново “SS”! Само че сред Стойчо Младенов и Христо Стоичков поставям една „ осмица “, тъй като и Стойчо е играл с номер 8, и Ицо Стоичков е играл с номер 8. А там единствено Сираков е играл с номер 8, тъй като другият с номер 8 не съм виждал (Смее се).
- Нека се върнем един ден по-рано, когато отново бяхте на стадион „ Васил Левски “, само че по различен мотив и сред доста деца – по какъв начин се почувствахте?
- Щастлив и горделив, тъй като пристигнаха толкоз доста деца. Искам да благодаря на Венци Стефанов, на „ Славия “, че имаше техни момчета. Искам да благодаря и на „ Царско село “, на ЦСКА, на „ Чавдар “ (Етрополе)… Също и на Румен Чандъров за децата от „ Септември “. Това са другари, които мислят за бъдещето на децата. Искам да дам тази книга на малчуганите, най-много тъй като там е написано по какъв начин се върви напред. Има в нея и закачливи неща. Има неща, които би трябвало да малчугана да усети, да съпреживее това, което съм претърпял аз на стадиона. И като дребен почитател, майка му и татко му да пуснат тв приемника и да кажат: „ Тази година бат Ицо е вкарал този гол, по този начин го е вкарал, това е направил, това е направил… “ И там всичко си върви. Да залепи в книгата фланелка на националния тим, на ЦСКА, на „ Барселона “, където съм играл. Това е пътят, който децата би трябвало да видят. Откъде съм тръгнал и къде съм стигнал.
- От толкоз доста фотоси и подписи помните ли нещо особено, което някое от децата ви сподели?
- Много. Всеки искаше да се допре, да създадем една фотография. Бяха и малко притеснителни, напълно обикновено е за тях. Викам: „ Пипнете „ Златната топка “! Това е вашият път! Тук би трябвало да стигнете! Трябва да го мечтаете, да го желаете! “ Все отново „ Златна топка “ си е „ Златна топка “. В аптеката няма по какъв начин да отидеш да я купиш или някой да ти я нарисува. Това е най-важният трофей в моята кариера! Както е и „ Златната обувка “ от международното състезание 1994-а, както е другата „ Златна обувка “, с която бих върха на Петър Жеков и на Наско Сираков. Те имаха по 36, а аз вкарах 38 гола. И от този момент 38 ми е обичаното число – три пъти станах първенец на България с номер 8. Какво да създадем – такава е ориста!
- Когато влизате в съблекалнята на „ Васил Левски “, спомняте ли си нещо особено от вашата кариера?
- Много пъти съм бил там, само че естествено си припомням първия мач с националния тим на България. Няма по какъв начин да не помни дуела с Белгия. Това ми е първият формален мач с екипа на България. Толкова мачове сме играли – и успеха против Германия! И успехите против „ Левски “ също. Това си остава за историята най-много. Остава ми и един огромен спомен, когато направихме „ 50 години номер 8 “. Голям празник! Още веднъж желая от цялото си сърце и душа да поздравя, да кажа едно огромно „ Благодаря “ на тези хора, които бяха на трибуните в този дъждовен ден! Показаха обичта, уважението към мен, към моето семейство, към моите другари, които бяха на терена. Този ден ще остане паметен освен за мен. Нека и други да създадат подобен мач, ще им оказа помощ, тъй като показахме на целия свят какво може да направи българинът. В един дъждовен ден, в който не спря да вали, 43 хиляди индивида на стадиона и един не мръдна оттова. Голямо благодаря – единствено това мога да кажа!
- Тогава все едно океанът се изля над София, пък в събота грееше такова хубаво слънце.
- Беше ми доста тежко, тъй като двама индивида, които трябваше да бъдат там, бяха горе. Може би небето се отвори поради тях. И Йохан Кройф, и Трифон Иванов. Където играя мач, постоянно в третата минута играта се стопира. Докато съм жив ще е таща! Защото израснахме дружно, деляхме една съблекалня, деляхме една стая в толкоз лагери. Господ си го прибра горе Трифон, лека му пръст. Гледа ме от горната страна. Знам! За „ Мистър “ е същата работа, за Йохан Кройф, който толкоз години ми оказа помощ в „ Барселона “ да израсна още повече като футболист, тъй като тук в ЦСКА съм имал неповторими треньори – и бат Симо, и Стоян Йорданов, и бат Цецо, и Пената, и Петър Жеков, и Стоил Трънков. Всичките са съдействали нещо за мен. Всичките! Вече към края на моята кариера и Стойчо ми беше малко треньор. Но това беше денят – да покажем какво можем. И в дъжд, и в зной ние бяхме там.
- На зной ви видяхме облечен напълно с вашата марка „ H8S”. Какво да чакат почитателите от нея? Все повече се срещат хора на улицата, които носят тези облекла.
- Искам да им благодаря, че това, което върша за тях, аз го върша от сърце. Да, пишат ми доста, на много им давам отговор. Искам да развъртвам тази марка. Искам самите деца да усетят какво е „ H8S”. Аз съм си избрал тази емблема, аз съм се трудил и ми е кеф да си я нося, тъй като има някакъв знак. Осем за мен е алегорично, доста огромно, в никакъв случай не свършва. Когато си долу, си долу. Когато си в средата, си в средата. Когато си горе, си горе. Постоянно си в някаква въртележка.
- Заради пандемията промоциите на вашата „ История “ стопираха за повече от година.
- Не е спряла. Забавихме го във времето. Ситуацията е такава, не е единствено в България. Трябваше да бъдем и в Испания, и в Португалия, и в Япония, само че обстановката към момента не ни разрешава. Но това, което съм заречен, ще го извърша. Може би с по-малко хора, тъй като ние би трябвало да съблюдаваме всички ограничения. Аз съм първият, който би трябвало да съблюдавам ограниченията. Виждаш, когато се съберат деца, когато има хора, би трябвало да има отдалеченост. Трябва да почитаме това, което ни споделят. Аз се интересувам доста, знам защо става въпрос. Не е за подценяване и посредством вашето предаване и за вашите почитатели желая да кажа едно: „ Ваксинирайте се! “ Аз съм се ваксинирал, моето семейство се е ваксинирало. Да се предпазим, не е инцидентно това, някъде е пипнато с ръка – уверен съм. И в този момент дано да се вслушаме в препоръките, които ни дават. Аз ежедневно държа връзка с доста хора, беседвам с доста доктори, с доста експерти в тази сфера. В България държа връзка с двама индивида – ген. Мутафчийски и доцент Кунчев. С тях двамата се съветвам. Друг не ме интересува. Каквото те ми кажат, това извършвам. Както беше преди време – имах вяра единствено на Христо Запрянов да ме масажира. След това пристигнаха и Цецо, и Иван в националния тим. Аз имам вяра на тези хора. Както съм вярвал в годините и на доктор Гевренов, на Христо Мазнейков, да вземем за пример. Ние имаме доста експерти и когато се вслушаш, тези препоръки са в действителност положителни. Затова подтиквам всеки българин – ваксинирай се! Предпази теб и твоето семейство!
- В огромния екшън от събития към вас през тези дни беше и завръщане към началото на вашата кариера на стадиона на „ Марица “.
- Уникално! Но фабриката, захарният цех до стадиона към този момент не работи. Нямаше го този характерен аромат да го усетиш, когато тренираш, да се напълниш с сила. Но това, което претърпях на 26-и септември в Пловдив… Толкова доста хора от „ Кършияка “. Ама ние сме си кършиякалии, аз съм кършиякалия. Независимо, че съм играл толкоз години в ЦСКА, а и на всички места марката ЦСКА е ЦСКА, аз съм си кършиякалия, няма по какъв начин. Минах през учебното заведение, където съм учил. Минах през стадионите, където съм упражнявал. Минах през махалата, където съм живял. Защото това са мемоари, това е празник – 100 години. На 100 години е „ Марица “ (Пловдив)! Макар че в тази година има доста тимове – и „ Ботев “ (Враца) е на 100 години, „ Марица “ - 100 години, „ Хеброс “ (Харманли) е 100 години, оня ден „ Свиленград “ – 100 години и други тимове, които тази година ще ги навършат. Това е празник за хората. Това са 100 години футбол. Ние би трябвало да го поддържаме, да не забравяме от кое място сме тръгнали, въпреки че някои го не помнят.
- Дадохте „ Златна топка “ на първия ви треньор Огнян Атанасов.
- Естествено, че би трябвало да я дам.
- Неговият съвет, който спазвате и до през днешния ден?
- Бий, с цел да те почитат! Затова ги удрям. Никога не падам по тил.
- Вкарахте и гол в юбилейния мач. Спомняте ли си първото попадение за „ Марица “?
- Е, по какъв начин да не го помня! Паднахме 1:5 в Асеновград. Играх бранител. Биха ни, биха ни, само че най-после крещя: „ Бат Огнян, дай да вкараме да отида напред да вкарам един гол. “ Първият ми гол е при 1:5 против „ Асеновец “.
- Започнахте с това, само че последният ви ден от престоя в България беше фамилен празник. Бихте ли ни разкрили какво подарихте на дребната Миа?
- Това са доста персонални работи, няма какво да разкриваме на хората. Щастлив дядо съм!
- Тя ли ви слуша или вие нея?
- В момента повече аз я чувам, тъй като такава е възрастта. Иска детето там да иде, това да види… Съвсем обикновено е. За мен беше неповторим празник. Събраха се доста деца.
- Отлитате за Лазурния бряг и знаем, че ви чака един футболен маратон. Ще ни разкриете ли каква задача ви е сложил вашият шеф „ TUDN”?
- Много задачи. Първо ще направя изявленията с четиримата треньори, които ще бъдат в Италия. Ще се срещна с Дидие Дешан, по-късно имам изявление с Луис Енрике, с Роберто Манчини, с Роберто Мартинес. Това са четиримата треньори, които ще бъдат в Милано и в Торино на финала на Лигата на нациите. След това имам среща с Моуриньо, имам да направя един филм за националния тим на Италия, един филм за Роберто Баджо и за „ Парма “ също по този начин. Така че 12 дни ще бъда непрекъснато нащрек. Плюс това в нашата телевизия имаме доста стратегии всеки ден. Разликата в часовете е огромна – шест часа. Предаванията ни би трябвало да стартират в дванайсет-един часа през нощта, с цел да може да сме в праймтайма на нашата телевизия в Маями и в Мексико. Така, че единствено след няколко часа стартира моето друго премеждие.
- Как се готвите за интервютата и какво е една „ Златна топка “ да задава въпроси на друга?
- Въпросите са доста, само че аз оставям интервюирания да си приказва, не го преустановявам. Естествено доста неща са свързани с нашето минало. Да направиш изявление е елементарно когато има единствено – кажи това, кажи това … Но когато имаш другарство и знаеш в елементи, от кое място е минал, от кое място е почнал, кои са негови другари, съотборници, родители… Тогава е друго. Трябва да имаш тази визия, когато подготвяш въпросите. И той в това време да бъде квалифициран. Затова за тези изявленията на 99 % им адресирам авансово въпросите. Да, имало е някой, който не е харесал някой въпрос. И тогава какво? Зачертава се, връща се, променям го. Просто желая индивидът, който интервюирам да се усеща удобно.
- Вашият обичан „ Барселона “ също минава през сложен интервал, само че там треньор е огромен другар от предишното – Роналд Куман. Ще успее ли?
- Ще бъде тежка година, няма какво да се заблуждаваме. Финансовата рецесия е огромна – 1,2-1,3 милиарда задължения. Някои от футболистите, които получаваха доста огромни заплати, към този момент не са там. Имаме млад тим, което е вярна политика. Мисля, че до две години „ Барселона “ още веднъж ще направи подобен тим, какъвто бяхме ние по едно време, по-късно този на Гуардиола с Меси, с Шави, с Иниеста, с Пуйол, когато започнаха да печелят и другите титли. Аз не се колебая, че „ Барселона “ ще направи всичко допустимо за това. Никога не съм се съмнявал в качествата на Роналд, тъй като в продължение на пет години ние сме били всеки ден дружно. Знам какво е неговото качество, какво е неговото мислене. Знам, че с неговия темперамент няма кой да го откаже. Аз също има корав темперамент, само че неговият е повече от моя. С този хъс той стана европейски първенец и с клубния, и с националния отбор… Така че той е на пътеката, по която би трябвало да върви. И знам - няма по какъв начин да се промени! И имам вяра, че с неговите хъс и дисциплинираност, които имаше като футболист, ще ги придвижи на терена и за своите играчи. Важно е оттук насетне самите футболисти да имат качествата да го изпълнят. Млади играчи са и би трябвало да се работи крепко с тях. Дали в България, дали в „ Барселона “, без значение къде, на младото потомство му би трябвало по-друго внимание. Трябва работа и дисциплинираност. Да му се скараш, да му се сопнеш. Той би трябвало да знае, че е служащ, получава заплата от клуба. Когато си отвън терена, там е напълно друго. Трябва да защитаваш това, което носиш на гърдите. Затова рецептата е - ред и дисциплинираност. Труд, труд и труд.
- Лео Меси в ПСЖ – ще успее ли най-сетне задачата този клуб да завоюва Шампионската лига?
- Не всеки път огромните имена могат да печелят. Спомняш си преди години, когато Флорентино Перес направи оня звезден тим – Роналдо, Фиго, Бекъм… и нищичко. Завалийките една купичка взеха, но мизерна купичка. С огромния тим, „ фантастико “ ли, „ мантастико “ ли бяха… Трябва да имаш тим, колектив с цел да успееш. Да, имаш огромни фигури, огромни имена – Кейлор Навас, Донарума, Хакими, Маркиньос, Серхио Рамос, Верати, Меси, Мбапе, Неймар. Уникални футболисти! Един супер треньор – Маурисио Почетино! Но дали сглобката ще стане? Дали всеки ще преживее егото на другите? Това е огромният въпрос. Не всякога огромните имена могат да завоюват мачове. Трябва време, самообладание и труд. Няма друга опция.
- Бяхте на Националния стадион, в този момент сме на стадион „ Българска войска “, където музеят е като оазис на това по какъв начин наподобява, бяхте на стадиона на „ Марица “. Защо България няма игрища?
- Защото страната е такава. Само на 800 км е Унгария, дано отидат и видят защо става въпрос. Да отидат в Румъния, още по-близко е.
- Държавата или клубовете би трябвало да построят стадионите?
- Отборите би трябвало да си създадат стадионите, а страната да им ги даде. Това е, няма друга опция.,
- Г-н Стоичков, срещам ви три часа преди да напуснете България, преживяхте доста прочувствени четири дни. Изглежда екшънът не стопира във вашия живот…
- Благодаря, Боянe! Щастлив съм и съм от тези дни в България. Поводите бяха доста и хубави. Първо, че внучката ми Миа навърши пет години. По-голям празник, по-голямо наслаждение от това да си измежду семейството, измежду фамилията си в действителност няма. Дойдох си, тъй като празникът е подобен, а в тези три- четири дни, в които съм в България, имаше и значими други мотиви.
- Нека да стартираме хронологично да ги описваме. Да стартираме с дербито на „ Васил Левски “…
- Един равносилен дуел, в който обаче ЦСКА превъзхождаше и физически, и тактически. Срещата стартира по този начин, както се с очакваше – от „ Левски “ да нападат, само че в последна сметка победи по-класният, по- проведеният и създалият повече положения за гол тим. Трите точки са доста значими за спокойствието на тима, за спокойствието на Стойчо Младенов и неговия екип, за притежателя на клуба, за почитателите, тъй като се знае – за тази победа ще се приказва до другия мач с „ Левски “. Ще се приказва, че сме ги били. Но за мен по-важното е, че видях една добра дисциплинираност. Видях отговорност във футболистите и това, че желаеха да победят в този дуел.
- Изгледахте онлайн огромната страст – успеха над „ Виктория “ (Пилзен) в евротурнирите. Има ли късмет ЦСКА да излезе от групата в ЛK? За страдание, вършим това изявление преди мача с Бодьо Глимт…
- Аз мисля, че ЦСКА има късмет да мине втория кръг. Независимо от загубата против „ Рома “, видях един тим с престиж, със самочувствие, който сподели - може и желае да играе футбол. След като поведохме с 1:0, може би и по-малкото самочувствие и неголемият опит в тези борби даде опция на противника за поврат. Но действително се очакваше тази загуба – играеш против „ Рома “, против отбора на Жозе Моуриньо. Тази загуба би трябвало да се одобри напълно обикновено. За жал в следствие, когато останахме с човек по-малко, стана малко по-трудно и за три-четири минути ни вкараха два гола. Реалният резултат трябваше да е 2:1 или 3:1. Но аз мисля, че ЦСКА има тим, има потенциал, има футболисти, които в четвъртък могат да извоюват успеха против норвежкия отбор.
- Загубата от „ Рома “ не демонстрира ли, че въпреки всичко разликата с огромните тимове от мощните шампионати е прекомерно огромна?
- Не. В моята кариера съм имал и такива дуели. Когато си любимец – губиш, а когато не си любимец – можеш да спечелиш.
- Еднакъв брой точки се дават обаче най-после...
- И тъкмо по тази причина самите футболисти би трябвало да схванат, че един мач би трябвало да бъде изигран тактически вярно до последния съдийски сигнал. Мисля, че Стойчо си извади поуките от грешките, които се получиха в мача с „ Рома “. ЦСКА има футболисти. Нито би трябвало да се плашат – в противен случай, да играят по този начин, както против Пилзен. Знаеха, че им трябват три гола и трябваше да ги вкарат. Направиха го!
- Вие сте непосредствен на Жозе Моуриньо – чухте ли се с него към мача? Знаете ли неговото мнение за ЦСКА?
- Имах опцията да приказвам с Моуриньо и преди мача и след него. Даде ми едно успокоение това, което ми сподели – имаме тим, футболисти с доста качества. Но разликата от „ Рома “ и ЦСКА като имена сега повлия неприятно на нас. Жозе ми сподели, че е видял - имаме футболисти, имаме тим. А когато треньор като Моуриньо ти каже, че имаш тим, значи оттук насетне би трябвало да надграждаш, да тренираш, да се учиш, да показваш нови неща. Трябват непрекъснато нови извършения, нови заучени положения, с цел да усилваш възможностите за гол и тимът да бъде по-компактен.
- Като човек, който разяснява всеки ден пред стомилионна публика мачове на най-високо равнище, какъв спортно-технически съвет бихте дал на ЦСКА?
- На футболистите мога да дам единствено подобен съвет – да излязат и да играят това, което могат, тъй като от това, което съм гледал против Пилзен, против „ Левски “ и в други мачове, ние имаме тим. Но би трябвало още малко да си повярваме, че можем да създадем огромната работа. А това става с доста труд, с доста тренировки, с доста дисциплинираност. Когато треньорът приказва с теб, би трябвало да се вслушаш. Това са значимите неща във футбола. Нямаш ли дисциплинираност, няма по какъв начин да успееш. Няма по какъв начин през мач или два футболист да получава червен картон. Колко пъти по мое време футболистите на ЦСКА са получавали червени картон? Да, получавали сме, само че един-два пъти в продължение на доста години. Това е първото нещо върху която тимът да работи – да има дисциплинираност. Тогава към този момент ще има и тактическа дисциплинираност, и колектив… И като влезеш в съблекалнята всичко там ще е едно цяло.
- Наско Сираков сподели, че и след 100 години България няма да има футболист като вас. Той е притежател на „ Левски “, а вие сте акционер в ЦСКА. Да не би да има смяна в връзките сред двата безконечни противника?
- Винаги ще бъда признателен на Наско. Аз не не помня, че е от първите хора, които са ми подали ръка през 1986-87 година, когато дебютирах за националния тим. Няма по какъв начин да купят моето другарство. В моя живот не съм делял приятелите си на ЦСКА и „ Левски “. Нека веднъж вечно го схванат – другарството аз не го закупувам! Достатъчно почитам и Тодор Батков, и Томето Лафчис, и настрана футболисти, с които сме играли – и Емил Спасов, и Велев, и Божидар Искренов, и Наско, несъмнено. Даже ще го помена и него – и Боби Михайлов. Те са ми помогнали на терена. Няма по какъв начин да си разделям другарството, че единият е в ЦСКА, а другият в „ Левски “. Няма по какъв начин! Аз съм делял с Наско една маса, от една паница сме яли, с една вилица и един нож, с една супена лъжица… И по тази причина постигнахме каквото трябваше да реализираме, тъй като сме се уважавали. Това, което споделя Наско – да, аз го почитам и постоянно ще го почитам. Нашите деца израснаха дружно в Барселона с нашите фамилии. Няма по какъв начин да се купи нашето другарство. Но няма по какъв начин да им го сложа в главите на тези, които дюдюкат по през целия ден, тъй като едно е да си на терена, друго е да си отвън терена. Затова съм признателен на Наско. „ Левски “ имат голмайстор за всички времена и това е Наско Сираков, другото е история. Там написа със златни букви какъв брой гола е вкарал Наско Сираков за „ Левски “, какъв брой трофеи е спечелил Ицо Стоичков. Това е история. Няма по какъв начин да го изтриеш, няма по какъв начин да го махнеш.
- Вечното дерби сякаш демонстрира, че това е същинското лице на българския футбол. И като аудитория, и даже като конспирация на терена. „ Левски “ разчита на дуото “SS” – Сираков и Стоилов.
- Тук пък е Стойчо + Стоичков – отново “SS”! Само че сред Стойчо Младенов и Христо Стоичков поставям една „ осмица “, тъй като и Стойчо е играл с номер 8, и Ицо Стоичков е играл с номер 8. А там единствено Сираков е играл с номер 8, тъй като другият с номер 8 не съм виждал (Смее се).
- Нека се върнем един ден по-рано, когато отново бяхте на стадион „ Васил Левски “, само че по различен мотив и сред доста деца – по какъв начин се почувствахте?
- Щастлив и горделив, тъй като пристигнаха толкоз доста деца. Искам да благодаря на Венци Стефанов, на „ Славия “, че имаше техни момчета. Искам да благодаря и на „ Царско село “, на ЦСКА, на „ Чавдар “ (Етрополе)… Също и на Румен Чандъров за децата от „ Септември “. Това са другари, които мислят за бъдещето на децата. Искам да дам тази книга на малчуганите, най-много тъй като там е написано по какъв начин се върви напред. Има в нея и закачливи неща. Има неща, които би трябвало да малчугана да усети, да съпреживее това, което съм претърпял аз на стадиона. И като дребен почитател, майка му и татко му да пуснат тв приемника и да кажат: „ Тази година бат Ицо е вкарал този гол, по този начин го е вкарал, това е направил, това е направил… “ И там всичко си върви. Да залепи в книгата фланелка на националния тим, на ЦСКА, на „ Барселона “, където съм играл. Това е пътят, който децата би трябвало да видят. Откъде съм тръгнал и къде съм стигнал.
- От толкоз доста фотоси и подписи помните ли нещо особено, което някое от децата ви сподели?
- Много. Всеки искаше да се допре, да създадем една фотография. Бяха и малко притеснителни, напълно обикновено е за тях. Викам: „ Пипнете „ Златната топка “! Това е вашият път! Тук би трябвало да стигнете! Трябва да го мечтаете, да го желаете! “ Все отново „ Златна топка “ си е „ Златна топка “. В аптеката няма по какъв начин да отидеш да я купиш или някой да ти я нарисува. Това е най-важният трофей в моята кариера! Както е и „ Златната обувка “ от международното състезание 1994-а, както е другата „ Златна обувка “, с която бих върха на Петър Жеков и на Наско Сираков. Те имаха по 36, а аз вкарах 38 гола. И от този момент 38 ми е обичаното число – три пъти станах първенец на България с номер 8. Какво да създадем – такава е ориста!
- Когато влизате в съблекалнята на „ Васил Левски “, спомняте ли си нещо особено от вашата кариера?
- Много пъти съм бил там, само че естествено си припомням първия мач с националния тим на България. Няма по какъв начин да не помни дуела с Белгия. Това ми е първият формален мач с екипа на България. Толкова мачове сме играли – и успеха против Германия! И успехите против „ Левски “ също. Това си остава за историята най-много. Остава ми и един огромен спомен, когато направихме „ 50 години номер 8 “. Голям празник! Още веднъж желая от цялото си сърце и душа да поздравя, да кажа едно огромно „ Благодаря “ на тези хора, които бяха на трибуните в този дъждовен ден! Показаха обичта, уважението към мен, към моето семейство, към моите другари, които бяха на терена. Този ден ще остане паметен освен за мен. Нека и други да създадат подобен мач, ще им оказа помощ, тъй като показахме на целия свят какво може да направи българинът. В един дъждовен ден, в който не спря да вали, 43 хиляди индивида на стадиона и един не мръдна оттова. Голямо благодаря – единствено това мога да кажа!
- Тогава все едно океанът се изля над София, пък в събота грееше такова хубаво слънце.
- Беше ми доста тежко, тъй като двама индивида, които трябваше да бъдат там, бяха горе. Може би небето се отвори поради тях. И Йохан Кройф, и Трифон Иванов. Където играя мач, постоянно в третата минута играта се стопира. Докато съм жив ще е таща! Защото израснахме дружно, деляхме една съблекалня, деляхме една стая в толкоз лагери. Господ си го прибра горе Трифон, лека му пръст. Гледа ме от горната страна. Знам! За „ Мистър “ е същата работа, за Йохан Кройф, който толкоз години ми оказа помощ в „ Барселона “ да израсна още повече като футболист, тъй като тук в ЦСКА съм имал неповторими треньори – и бат Симо, и Стоян Йорданов, и бат Цецо, и Пената, и Петър Жеков, и Стоил Трънков. Всичките са съдействали нещо за мен. Всичките! Вече към края на моята кариера и Стойчо ми беше малко треньор. Но това беше денят – да покажем какво можем. И в дъжд, и в зной ние бяхме там.
- На зной ви видяхме облечен напълно с вашата марка „ H8S”. Какво да чакат почитателите от нея? Все повече се срещат хора на улицата, които носят тези облекла.
- Искам да им благодаря, че това, което върша за тях, аз го върша от сърце. Да, пишат ми доста, на много им давам отговор. Искам да развъртвам тази марка. Искам самите деца да усетят какво е „ H8S”. Аз съм си избрал тази емблема, аз съм се трудил и ми е кеф да си я нося, тъй като има някакъв знак. Осем за мен е алегорично, доста огромно, в никакъв случай не свършва. Когато си долу, си долу. Когато си в средата, си в средата. Когато си горе, си горе. Постоянно си в някаква въртележка.
- Заради пандемията промоциите на вашата „ История “ стопираха за повече от година.
- Не е спряла. Забавихме го във времето. Ситуацията е такава, не е единствено в България. Трябваше да бъдем и в Испания, и в Португалия, и в Япония, само че обстановката към момента не ни разрешава. Но това, което съм заречен, ще го извърша. Може би с по-малко хора, тъй като ние би трябвало да съблюдаваме всички ограничения. Аз съм първият, който би трябвало да съблюдавам ограниченията. Виждаш, когато се съберат деца, когато има хора, би трябвало да има отдалеченост. Трябва да почитаме това, което ни споделят. Аз се интересувам доста, знам защо става въпрос. Не е за подценяване и посредством вашето предаване и за вашите почитатели желая да кажа едно: „ Ваксинирайте се! “ Аз съм се ваксинирал, моето семейство се е ваксинирало. Да се предпазим, не е инцидентно това, някъде е пипнато с ръка – уверен съм. И в този момент дано да се вслушаме в препоръките, които ни дават. Аз ежедневно държа връзка с доста хора, беседвам с доста доктори, с доста експерти в тази сфера. В България държа връзка с двама индивида – ген. Мутафчийски и доцент Кунчев. С тях двамата се съветвам. Друг не ме интересува. Каквото те ми кажат, това извършвам. Както беше преди време – имах вяра единствено на Христо Запрянов да ме масажира. След това пристигнаха и Цецо, и Иван в националния тим. Аз имам вяра на тези хора. Както съм вярвал в годините и на доктор Гевренов, на Христо Мазнейков, да вземем за пример. Ние имаме доста експерти и когато се вслушаш, тези препоръки са в действителност положителни. Затова подтиквам всеки българин – ваксинирай се! Предпази теб и твоето семейство!
- В огромния екшън от събития към вас през тези дни беше и завръщане към началото на вашата кариера на стадиона на „ Марица “.
- Уникално! Но фабриката, захарният цех до стадиона към този момент не работи. Нямаше го този характерен аромат да го усетиш, когато тренираш, да се напълниш с сила. Но това, което претърпях на 26-и септември в Пловдив… Толкова доста хора от „ Кършияка “. Ама ние сме си кършиякалии, аз съм кършиякалия. Независимо, че съм играл толкоз години в ЦСКА, а и на всички места марката ЦСКА е ЦСКА, аз съм си кършиякалия, няма по какъв начин. Минах през учебното заведение, където съм учил. Минах през стадионите, където съм упражнявал. Минах през махалата, където съм живял. Защото това са мемоари, това е празник – 100 години. На 100 години е „ Марица “ (Пловдив)! Макар че в тази година има доста тимове – и „ Ботев “ (Враца) е на 100 години, „ Марица “ - 100 години, „ Хеброс “ (Харманли) е 100 години, оня ден „ Свиленград “ – 100 години и други тимове, които тази година ще ги навършат. Това е празник за хората. Това са 100 години футбол. Ние би трябвало да го поддържаме, да не забравяме от кое място сме тръгнали, въпреки че някои го не помнят.
- Дадохте „ Златна топка “ на първия ви треньор Огнян Атанасов.
- Естествено, че би трябвало да я дам.
- Неговият съвет, който спазвате и до през днешния ден?
- Бий, с цел да те почитат! Затова ги удрям. Никога не падам по тил.
- Вкарахте и гол в юбилейния мач. Спомняте ли си първото попадение за „ Марица “?
- Е, по какъв начин да не го помня! Паднахме 1:5 в Асеновград. Играх бранител. Биха ни, биха ни, само че най-после крещя: „ Бат Огнян, дай да вкараме да отида напред да вкарам един гол. “ Първият ми гол е при 1:5 против „ Асеновец “.
- Започнахте с това, само че последният ви ден от престоя в България беше фамилен празник. Бихте ли ни разкрили какво подарихте на дребната Миа?
- Това са доста персонални работи, няма какво да разкриваме на хората. Щастлив дядо съм!
- Тя ли ви слуша или вие нея?
- В момента повече аз я чувам, тъй като такава е възрастта. Иска детето там да иде, това да види… Съвсем обикновено е. За мен беше неповторим празник. Събраха се доста деца.
- Отлитате за Лазурния бряг и знаем, че ви чака един футболен маратон. Ще ни разкриете ли каква задача ви е сложил вашият шеф „ TUDN”?
- Много задачи. Първо ще направя изявленията с четиримата треньори, които ще бъдат в Италия. Ще се срещна с Дидие Дешан, по-късно имам изявление с Луис Енрике, с Роберто Манчини, с Роберто Мартинес. Това са четиримата треньори, които ще бъдат в Милано и в Торино на финала на Лигата на нациите. След това имам среща с Моуриньо, имам да направя един филм за националния тим на Италия, един филм за Роберто Баджо и за „ Парма “ също по този начин. Така че 12 дни ще бъда непрекъснато нащрек. Плюс това в нашата телевизия имаме доста стратегии всеки ден. Разликата в часовете е огромна – шест часа. Предаванията ни би трябвало да стартират в дванайсет-един часа през нощта, с цел да може да сме в праймтайма на нашата телевизия в Маями и в Мексико. Така, че единствено след няколко часа стартира моето друго премеждие.
- Как се готвите за интервютата и какво е една „ Златна топка “ да задава въпроси на друга?
- Въпросите са доста, само че аз оставям интервюирания да си приказва, не го преустановявам. Естествено доста неща са свързани с нашето минало. Да направиш изявление е елементарно когато има единствено – кажи това, кажи това … Но когато имаш другарство и знаеш в елементи, от кое място е минал, от кое място е почнал, кои са негови другари, съотборници, родители… Тогава е друго. Трябва да имаш тази визия, когато подготвяш въпросите. И той в това време да бъде квалифициран. Затова за тези изявленията на 99 % им адресирам авансово въпросите. Да, имало е някой, който не е харесал някой въпрос. И тогава какво? Зачертава се, връща се, променям го. Просто желая индивидът, който интервюирам да се усеща удобно.
- Вашият обичан „ Барселона “ също минава през сложен интервал, само че там треньор е огромен другар от предишното – Роналд Куман. Ще успее ли?
- Ще бъде тежка година, няма какво да се заблуждаваме. Финансовата рецесия е огромна – 1,2-1,3 милиарда задължения. Някои от футболистите, които получаваха доста огромни заплати, към този момент не са там. Имаме млад тим, което е вярна политика. Мисля, че до две години „ Барселона “ още веднъж ще направи подобен тим, какъвто бяхме ние по едно време, по-късно този на Гуардиола с Меси, с Шави, с Иниеста, с Пуйол, когато започнаха да печелят и другите титли. Аз не се колебая, че „ Барселона “ ще направи всичко допустимо за това. Никога не съм се съмнявал в качествата на Роналд, тъй като в продължение на пет години ние сме били всеки ден дружно. Знам какво е неговото качество, какво е неговото мислене. Знам, че с неговия темперамент няма кой да го откаже. Аз също има корав темперамент, само че неговият е повече от моя. С този хъс той стана европейски първенец и с клубния, и с националния отбор… Така че той е на пътеката, по която би трябвало да върви. И знам - няма по какъв начин да се промени! И имам вяра, че с неговите хъс и дисциплинираност, които имаше като футболист, ще ги придвижи на терена и за своите играчи. Важно е оттук насетне самите футболисти да имат качествата да го изпълнят. Млади играчи са и би трябвало да се работи крепко с тях. Дали в България, дали в „ Барселона “, без значение къде, на младото потомство му би трябвало по-друго внимание. Трябва работа и дисциплинираност. Да му се скараш, да му се сопнеш. Той би трябвало да знае, че е служащ, получава заплата от клуба. Когато си отвън терена, там е напълно друго. Трябва да защитаваш това, което носиш на гърдите. Затова рецептата е - ред и дисциплинираност. Труд, труд и труд.
- Лео Меси в ПСЖ – ще успее ли най-сетне задачата този клуб да завоюва Шампионската лига?
- Не всеки път огромните имена могат да печелят. Спомняш си преди години, когато Флорентино Перес направи оня звезден тим – Роналдо, Фиго, Бекъм… и нищичко. Завалийките една купичка взеха, но мизерна купичка. С огромния тим, „ фантастико “ ли, „ мантастико “ ли бяха… Трябва да имаш тим, колектив с цел да успееш. Да, имаш огромни фигури, огромни имена – Кейлор Навас, Донарума, Хакими, Маркиньос, Серхио Рамос, Верати, Меси, Мбапе, Неймар. Уникални футболисти! Един супер треньор – Маурисио Почетино! Но дали сглобката ще стане? Дали всеки ще преживее егото на другите? Това е огромният въпрос. Не всякога огромните имена могат да завоюват мачове. Трябва време, самообладание и труд. Няма друга опция.
- Бяхте на Националния стадион, в този момент сме на стадион „ Българска войска “, където музеят е като оазис на това по какъв начин наподобява, бяхте на стадиона на „ Марица “. Защо България няма игрища?
- Защото страната е такава. Само на 800 км е Унгария, дано отидат и видят защо става въпрос. Да отидат в Румъния, още по-близко е.
- Държавата или клубовете би трябвало да построят стадионите?
- Отборите би трябвало да си създадат стадионите, а страната да им ги даде. Това е, няма друга опция.,
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ