Христо Стоичков плени малчугани с разкази за детството си, Левски и несбъднатата си мечта на Мондиала в САЩ
Христо Стоичков взе участие от Маями в онлайн среща с деца по случай международния ден за битката с диабета. Организатор на срещата беше Денислава Ангелова от фондация " Докосни дъгата ".
" Искам да покажа на децата от кое място съм тръгнал и какви трудности съм имал. Родителите знаят преди 1990 година какво беше в България. Трудности преживявахме за, с цел да успеем. На мен ми е било доста тежко. Първата като дете беше на 10-12 години. Казаха ми, че няма по какъв начин да играя футбол и ме изгониха. Оставиха ме отвън стадиона. Живеех в Пловдив в квартал " Юрий Гагарин ". Плаках през целия път от " Кършияка " до нас. Когато се прибрах, татко ми ме попита за какво рева. Каза ми, че има и други тимове. Детската ми фантазия беше да стана футболист. Следвал съм си фантазията ", описа Ицо.
свързани новини2336на 08.11.2021
" В цех " Юрий Гагарин " трябваше да работя, изучавам, играя. Не се отхвърлих. После отидох в трета дивизия в Хеброс. След това в ЦСКА имах трудности - от футболния съюз и страната. Но в никакъв случай не се отхвърлих. През годините не си разреших да си купя другарство. Можех, само че не го желаех.
Никога не съм парадирал, че съм притежател на " Златна топка " и " Златни обувки. Горд съм, че съм от дребна България. Като Любо Ганев, Вальо Йорданов, Стефка Костадинов, Данчо Йовчев. Единствената ми фантазия, която остана неизпълнена, е, че не играхме на край на международно състезание. Заслужавахме го, само че ни ограбиха! ", разгласи още Стоичков.
Децата не спираха да задават въпроси. Най-любопитният беше по какъв начин рейсът на Левски го е закарал в ЦСКА. " Те не знаеха къде отивам – продължи Стоичков. – Разказах, че съм на лагер в националния тим. От почитание, че ме докараха от Харманли до София, ме оставиха на хотел " Плиска ". Иначе щяха да ме оставят по пътя. Аз съм играл за ЦСКА и постоянно е трябвало да се сбием, да победим. В Левски имам огромни другари като Наско Сираков. Той е от първите, който ми подаде ръка, когато ме повикаха за първи път в националния тим на България през 1987 година. Когато треньорите попитаха кой да играе, Наско им сподели, че Христо Стоичков би трябвало да е титуляр. И с Емил Спасов, и с Емил Велев, и с Божидар Искренов. С Ники Илиев съм имал спречкания, само че към този момент не ги помня. С Дани Боримиров съм другар. Няма значение дали си от ЦСКА или Левски. В Левски ме нахраниха, пих вода, само че не знаеха какво ще им се случи ", сподели още Стоичков.
Последва още един провокативен въпрос - дали ще се върне като треньор в България, написа " Мач Телеграф ".
" Аз бях. Исках да оказа помощ на българския футбол. Но не можех да разреша да се цапа името ми. Засега не мисля да се връщам като треньор в България. Искам да съм в малкия екран, върша доста филми за сътрудници, тимове, треньори. Щастлив съм! ", приключи Ицо.
" Искам да покажа на децата от кое място съм тръгнал и какви трудности съм имал. Родителите знаят преди 1990 година какво беше в България. Трудности преживявахме за, с цел да успеем. На мен ми е било доста тежко. Първата като дете беше на 10-12 години. Казаха ми, че няма по какъв начин да играя футбол и ме изгониха. Оставиха ме отвън стадиона. Живеех в Пловдив в квартал " Юрий Гагарин ". Плаках през целия път от " Кършияка " до нас. Когато се прибрах, татко ми ме попита за какво рева. Каза ми, че има и други тимове. Детската ми фантазия беше да стана футболист. Следвал съм си фантазията ", описа Ицо.
свързани новини2336на 08.11.2021
" В цех " Юрий Гагарин " трябваше да работя, изучавам, играя. Не се отхвърлих. После отидох в трета дивизия в Хеброс. След това в ЦСКА имах трудности - от футболния съюз и страната. Но в никакъв случай не се отхвърлих. През годините не си разреших да си купя другарство. Можех, само че не го желаех.
Никога не съм парадирал, че съм притежател на " Златна топка " и " Златни обувки. Горд съм, че съм от дребна България. Като Любо Ганев, Вальо Йорданов, Стефка Костадинов, Данчо Йовчев. Единствената ми фантазия, която остана неизпълнена, е, че не играхме на край на международно състезание. Заслужавахме го, само че ни ограбиха! ", разгласи още Стоичков.
Децата не спираха да задават въпроси. Най-любопитният беше по какъв начин рейсът на Левски го е закарал в ЦСКА. " Те не знаеха къде отивам – продължи Стоичков. – Разказах, че съм на лагер в националния тим. От почитание, че ме докараха от Харманли до София, ме оставиха на хотел " Плиска ". Иначе щяха да ме оставят по пътя. Аз съм играл за ЦСКА и постоянно е трябвало да се сбием, да победим. В Левски имам огромни другари като Наско Сираков. Той е от първите, който ми подаде ръка, когато ме повикаха за първи път в националния тим на България през 1987 година. Когато треньорите попитаха кой да играе, Наско им сподели, че Христо Стоичков би трябвало да е титуляр. И с Емил Спасов, и с Емил Велев, и с Божидар Искренов. С Ники Илиев съм имал спречкания, само че към този момент не ги помня. С Дани Боримиров съм другар. Няма значение дали си от ЦСКА или Левски. В Левски ме нахраниха, пих вода, само че не знаеха какво ще им се случи ", сподели още Стоичков.
Последва още един провокативен въпрос - дали ще се върне като треньор в България, написа " Мач Телеграф ".
" Аз бях. Исках да оказа помощ на българския футбол. Но не можех да разреша да се цапа името ми. Засега не мисля да се връщам като треньор в България. Искам да съм в малкия екран, върша доста филми за сътрудници, тимове, треньори. Щастлив съм! ", приключи Ицо.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ