Христо Стоичков говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+.

Христо Стоичков приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Камата постоянно има какво да каже. Все отново е единственият българин притежател на „ Златната топка “, голмайстор на финали на международно състезание, европейски клубен първенец, единствен наш представител измежду 100-те най-велики играчи в историята съгласно анкета на ФИФА, описът с достижения е дълъг…Ето какво показа Стоичков в диалога, извършен часове преди благотворителния мач, проведен от Димитър Бербатов. - Здравей, Ицо! Как си и в какъв темп живееш? - Общо взето добре, успокоение. Много огромни задължения предстоят тази година в нашата телевизия. Първо шампионатът за Купата на конфедерациите в Русия, по-късно „ Голд къп “, който е през две години в Америка. Очакванията са още веднъж Мексико да бъде първенец. Най-голямата наслада е, че от новия сезон „ Унивижън “ е цялостен стопанин на Шампионска лига и Лига Европа, ще имаме правата за тези шампионати. Надявам се, че ще имам опцията да разясня националния тим на България от стадион „ Васил Левски “ по „ Унивижън “. - Някои споделят, че не си добър с публицистите, само че друга звезда от твоя сан надали ще се съгласи да дава изявление в 7 часа сутринта или в среднощ, както направи ти за „ Код Спорт “. - Да, познаваме се повече от 30 години. Кой както му изнася, по този начин да го схваща, да си го написа и да го споделя. Каквото си посадил, това събираш. Като не знаеш да задаваш въпроси и да се държиш добре, получаваш заслуженото. За мен няма никакъв проблем. Поел съм ангажимент с вас. И с други ваши сътрудници съм поемал ангажимент. Едва ли някой български публицист може да стигне до Меси, Роналдиньо, Рийкард, Гуардиола, Иниеста, Шави. Винаги съм го правил с положително, единствено и единствено българският фен да види, че български публицист може да вземе изявление от тези момчета. Радостен съм, че постоянно съм прокарвал пътека към тях за млади ваши сътрудници, които са ме помолили за такова изявление. - От Маями пътува за Барселона за мача на „ дрийм тийма “ по случай първата евротитла на Барса, оттова отиде на тържествата на Лукойл в Москва, по-късно в София за шоуто на Димитър Бербатов. Впечатленията ти от този дребен тур? - Въобще не усетих този тур, тъй като непрекъснато съм в самолета. Моята къща се реалокира в самолета. Щастлив и горделив съм, че след 25 години още веднъж се събрахме всички дружно, като се изключи Йохан Кройф, лека му пръст. На това празненство бяхме щастливи, че се виждаме още веднъж след 25 години, само че и тъжни, че индивидът, който направи всичко за международния футбол и за развиването на футбола в Барселона, не бе измежду нас. Но ние знаем, че той ни гледа от горната страна и също беше с нас на стадиона, въпреки и отдалеко. Аз най-тежко го претърпявам, тъй като знам какво е направил за мен. Беше един благополучен ден. Първата купа постоянно ще бъде първа, тъй като без нея нямаше да има втора, трета и пета. Видяхме се, поговорихме, споделихме неща след толкоз години. Вечеряхме същото, което и като бяхме футболисти – по една салатка, по малко спагети, малко ориз, по една чаша алено вино и малко студена вода. Да си спомним, че това сме го правили преди 25 години. Това ни беше за начало, по-късно свършихме тежко, само че спомените си остават. Времето минава, само че това, което не успяхме да споделим, несъмнено отново на някоя от тези срещи, ще си кажем. След това отпътувах за Москва за една огромна среща. Навършват се пет години от огромния шампионат „ Лукойл къп “. Аз съм лице на това съревнование. Страхотно е да видиш дребни деца от школите на Спартак и на ЦСКА, двата финалиста на този шампионат. Бяхме в тяхната федерация, видяхме се с доста хора, поговорихме. Щастливи са, че международното състезание е в Русия. Горди и смели хора. Сигурен съм, че това, което господин Путин им е наредил, ще бъде не 100 %, а 1000 % изпълнено. Знаете каква олимпиада направиха в Сочи, Формула 1 също е там, какви спортисти са излезли от Москва. Не се колебая, че това международно състезание ще бъде на супер равнище. - Както постоянно, първи даде модела по какъв начин се вършат мачове с „ 50 години номер 8 “. Как се почувства на мача на Бербатов? - За мен е обвързване и отговорност да бъда на този мач. Винаги съм тачил Димитър и съм бил покрай него. Един от последните мохикани в нашия футбол. Вдигна летвата доста високо. Знаете доста добре, че щом става дума за щедрост, аз в никакъв случай не съм отказвал. Нося му специфичен подарък, който да му предам персонално. Вече да си го разиграват на томболи, на търгове, както желаят. Един доста безценен подарък. Надявам се, че със средствата, които ще се съберат от този мач, доста деца ще бъдат щастливи. Дали ще вкарам гол или няма да вкарам, за мен не е значимо. Тези неща сме ги претърпяли. Показахме на света, че може да се прави. Митко го заслужава. Много положителни и изявени футболисти, които са играли малко и с мен и малко след мен, по времето на Митко. Един огромен празник. Винаги съм казвал, че ние израснахме с помощта на българския почитател, на поддръжката. Станахме мъже с помощта на тях, въпреки че напоследък има огромен отлив от нашите игрища. Видяхте предходната година на „ 50 години номер 8 “ по какъв начин 40 хиляди не мръднаха от стадиона в проливния дъжд. - Да поговорим за националния тим. Гледа ли в Маями последните два мача? - Не, не съм ги гледал, само че имах опцията да прочета и да разясня случилото се. Естествено, че бях доста благополучен след успеха над Холандия. Знам, че имаме остарели сметки за споразумяване. Поне Петър Хубчев съумя да направи по този начин, че да им върнем за това, което ние пропуснахме в онази 80-ата минута преди години. Но е доста неприятна загубата в Беларус. Тежка загуба, въпреки че е 1:2. Тя е от хора, които преди години сме ги побеждавали с огромна разлика. Тази загуба може би ще бъде най-тежката от тези квалификации, тъй като се накланят везните кой ще бъде трети в нашата група. - Преди 10 години мнозина очевидно желаеха да не успееш като селекционер на България и действително жертваха тогава националния тим в задачата си. Спомняш ли си за тези времена, когато имахме по 23-25 точки при теб, а в този момент даже не можем да съберем 15? - Толкова години не съм обвързван с българския футбол. Каквото и да кажа, ще бъде… - Но в последна сметка ти отново се оказа прав тогава. Кой загуби в цялата история? - Дали съм бил прав, дали не, времето демонстрира. Времето си върви, благополучен съм в Маями. - Мнозина към момента не могат да проумеят за какво е имало хора, желали да те провалят? - Много е неприятно да си мишка, пък да искаш да станеш плъх. Това е живата истина. Когато си подадеш главата от дупката, си мислиш, че всичко към теб е розово, само че не е по този начин. Минало – отпътувало. Само скърбя, че това потомство имаше опция да направи нещо огромно, както класирането за европейското състезание през 2004 година в Португалия. Един огромен триумф, въпреки че направихме три загуби. Аз поех ангажимент, тъй като виждах, че има качество и капацитет в този тим. Може би трябваше да се поработи още малко по дисциплината и отговорността. Вярвах във всеки един мач и във всяка една подготовка, че момчетата ще се раздадат, само че в последна сметка имаше неща отвън футбола, които във времето излязоха нескрито. Почнаха да споделят: " Когато Ицо говореше тези работи, ние не вярвахме! “ Еми, вярвайте го в този момент! Тази тематика е затворена страница за мен. Казвал съм ви, че в българския футбол надали ще се върна. Стоя встрани. Там, където са ме оценили, знам по какъв начин са ме оценили. Спокоен съм, пътувам си, върша си кефа. - Винаги си бил в другарски връзки с Петър Хубчев, той даже ти беше помощник в националния тим. Ще му дадат ли задоволително време да наложи своите визии? - Винаги съм се възхищавал на професионализма на Петър, даже и в годините, когато бяхме съотборници в националния тим, Знам Петър от кое място е тръгнал, какво е претърпял. Той е човек с огромен хъс, със спортна завист да побеждава. Не е значимо кои стоят зад него, тъй като те не дърпат конците наникъде. Петър би трябвало да остане в настоящия футбол, тъй като се е научил на доста дисциплинираност от България и след това в Германия. Петър има ясна концепция какво би трябвало да направи с всеки един подготвителен развой и иден мач. Какво значи дали ще го оставят? Смениха се 10 треньори и какво вършим? - Използваха се всички имена в българския футбол.- Сигурно ще се употребяват и още, а те си стоят там на улица… Как се споделяше?-Беше „ Кърниградска “, по-късно „ Иван Асен II”, а в този момент Дом на футбола в Бояна.- Полека-лека излизат отвън София. Рано или късно няма да ги има, само че това си е за тяхна сметка. Петър би трябвало да остане треньор с един подготвен план, който допускам към този момент има. План за работа не за една, две или три години, а за огромно развиване. Примерите са доста елементарни и елементарно разбираеми. Когато Германия загуби през 94-та, промени напълно мисленето. В тези години Германия реализира най-големите си триумфи и на клубно, и на национално равнище. Франция след 93-та направи цялостна смяна и видяхте до каква степен стигнаха. Испания също претърпя прелом във футбола и също през 94-та не можа да стигне доста надалеч, само че работата даде плодове. Ние живеем в тези години. Цял живот ще си честваме 94-та, както и 44-та година. Така си караме. - При теб са последните милионни прехвърляния на българи в евро – Ивайло Чочев от академията ти в Етрополе, твоите момчета Георги Миланов и Симеон Славчев от интервала в Литекс. Защо към този момент нямаме футболна стока за милиони? - Имаше една ария за милиони… Защото няма артикул – това е живата истина. Какво се работи по детско-юношеския футбол? Дайте образци за играчи, които в този момент са излезли от самите клубове. Чета и виждам по какъв начин някои се хвалят с „ нашия младеж “. Откъде? Той, завалията, тръгнал от Враца, минал през мен в Етрополе, бил в Барселона и в този момент бил техен младеж. Гледай, до каква степен са стигнали! Те нямат един младеж, само че какво да вършим? Проблемът е в подготвителния развой в детско-юношеския футбол. Кои се занимават, каква е тактиката? Дали ще се развива детско-юношеският футбол и след година-две или пет да имат плодове? Никой от нашите клубове в България не одобри програмата, която извършва Барселона. Барселона може да си разреши в един интервал от време да направи прехвърляния по 50, 80, 100 милиона, само че това са един-двама-трима футболисти. Всичко останало е от школата на Барселона, където се влагат повече пари, само че пък плодовете са по-хубави и по-сочни. - Щом сме се отказали от програмата на Барса, значи българският футбол е доста напред. - Българският футбол е толкоз напред, че може да стигне единствено до Дунава пешком, тъй като е близо. - Чакаме двубой сред Зинедин Зидан и Жозе Моуриньо на 200 км от София. В Скопие ще е мачът за Суперкупата на Европа сред Реал и Манчестър Юнайтед. Други градове като Тбилиси, Трондхайм, Киев, Талин, Букурещ получиха сходни двубои… - И ние можеше да получим, само че някои желаеха доста комисионни. Затова нито в Пловдив има стадион, нито в София. Като искаш доста комисионни, най-после не получаваш нищо. Аз съм удовлетворен, че най-малко се отървах от тази работа. Да им давам комисионни на сульо и пульо, които идваха с бургиите, та замерваха, та гледаха дали ще падне, дали няма да падне…. По-добре, че не стана. - Толкова авторитетна испанска компания, с държавното управление и отново не стана. - Дай друга тематика. - Ще получим ли в миналото подобен огромен мач? Нали имаме лоби в УЕФА... - Кое? - Имаме лоби в УЕФА. - Лоби или лоби бар? Предполагам, че имаме лоби бар, лоби надали. Е, има някакъв прогрес. Последните години имахме домакинство на кръг или финали за юношеските национални тимове в Стара Загора, в Бургас, в Созопол и в Сливен. Все отново това не е малко за България. - Друго е да вземеш край за Лига Европа. - Трябва да се почне отнякъде. Но като нямаш игрища и като гледаш какъв безпорядък е в страната, кой ще пристигна тук? Макар че на 200 км от тук също не е „ цвете за мирисане “, само че пък си направиха стадион, който ние нямаме. Тук се гордеем с два стадиона. Единият към този момент е съвсем закрит в Бургас, който беше най-модерният стадион. - Трябва да върнем Порточанов. - Едва ли Ицо Порточанов ще се върне във футбола, само че той направи най-хубавото оборудване. Човекът го направи с обич. След това Гриша Ганчев направи в Ловеч един дребен стадион за 8-10 хиляди индивида. Също прелестен стадион. Имаме и един „ Васил Левски “, който ни е емблемата. Като кацаш със самолета първо виждаш „ Васил Левски “ и „ Армията “. Но къде са другите? Горе-долу порядъчен е стадионът в Стара Загора. В Пловдив нямаме игрища. Да се надяваме, че в Търново благодарение на Краси Балъков, Бончо Генчев и най-много на кмета, ще възвърнат обичта към футбола, с цел да може стадион „ Ивайло “ да бъде това, което беше по наше време. - Следеше ли цирковете към финалната права в Първа професионална лига? Схемата роди много парадокси, одобряваш ли я? - Аз не можах да я схвана, само че щом по този начин са решили, да са живи и здрави, да си карат по тази система. Отдалечил съм се от нашето състезание по простата причина, че отговорностите ми са напълно други. Поддържам връзка с мои сътрудници, само че отговорностите ми са много по-различни и по-приятни. Идеите там са доста по-напреднали. Виждате какво върша с моите сътрудници от „ Унивижън “. - През 2014 година ударихте 100 милиона публика. - Ударихме тотото. Националната лотария е постоянно с нас. Не е елементарно да направиш подобен материал и да те гледат толкоз хора. Направихме изявленията с Меси, Суарес, Неймар, Браво, Масчерано, Дани Алвеш, Диего Симеоне, Моуриньо… И не преставам да върша. Последно ме бяха изпратили в Барселона да направя филм за 25 години от спечелването на Шампионска лига. Сбъдна ми се фантазията още веднъж да стъпя на този огромен стадион. Макар и възобновен, знам от кое място излязох, къде е съблекалнята. - Какво усети, когато влезе на „ Уембли “? - Радост. Веднага ме побиха тръпки, тъй като минахме по същия път. Вярно - нови съблекални, нов стадион, само че пътят е еднакъв. Да стъпиш на този митичен стадион, да седнеш там, където ти е мястото, да вдигнеш купата най-високо.... Винаги съм казвал, че поисквам на всеки български футболист да го реализира. Но съм доста песимист за това. Вярвам, че един ден български футболист още веднъж ще се бори да стигне край в Шампионска лига, да бъде голмайстор на Европа, да бъде номиниран за идващото потомство мощни футболисти. Винаги сме имали качествени футболисти, само че в този момент се работи доста малко време. Не им се дава късмет да се развият. А развиването е единствено в чужбина. Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+