Йохан Кройф говори за философията си пред Стоичков преди години
Христо Стоичков донесе от Маями дарове за феновете на предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ цели 3 месеца преди Коледа. Кавалерът на „ Златната топка “ възобнови рубриката си в предаването с последните си удари за телевизионния колос „ Унивижън “. Във времената на ковид, когато рестриктивните мерки за пътувания и изявленията, поставят знак „ Стоп “ за рубриката с задграничните посетители, Камата се намесва уверено, както на терена по време на славната си кариера. И неслучайно, а по негов избор, на старта на шестия сезон на „ Код Спорт “ бе излъчен първият от трите епизода на кино лентата му за основателя на дриймтима на Барселона. Удоволствие е да се върнем към историята и смисъла за най-великата игра на един талант, който за жал си отиде от този свят през 2016 година. „ Летящият холандец “, който действително на два пъти трансформира лицето на футбола – и като състезател в Аякс, и като треньор в Барселона. Славна персона, която обичаше България поради едно от най-свидните си деца в дриймтима – блудният му наследник Христо Стоичков. Кройф записа 5 години като футболисти и 8 като треньор на каталунците, донасяйки и първата купа на европейските първенци в тяхната витрина.
- Йохан, за какво реши да се върнеш в Барса към този момент като треньор?
- Първо, тъй като тук бях доста удовлетворен. Защитавах като футболист в продължение на 5 години една институция. Имаше толкоз доста страсти, че си споделих - тези хора заслужават освен това, което аз мога да им дам. Освен това, познавах клуба от вътрешната страна, къде има пропуски, познавах чудесно по какъв начин действа локалната преса, която има характерен нрав, тъй като това би могло да бъде доста затруднение, в противоположен случай. После би трябвало да поставиш детайлите на верните места и да сглобиш един колектив. Така се прави тим. Във футбола постоянно съм се интересувал от доста неща. И първото, което открих за належащо да трансформира, бе това, което забелязах по време на престоя ми като състезател в Съединени американски щати. Не във футболен аспект, само че в рекламен аспект, мениджмънт - беше доста друго. По това време американците бяха светлинни години по-напред от нас, приказвам за 80-те години. А когато спреш да играеш и се оттеглиш малко настрана, виждаш доста по-ясно нещата. Чисто футболно, несъмнено нямаше какво да ни покажат американците. Но останалите неща - по какъв начин да менажираш един тим, по какъв начин да споделяш с управлението, с обособените секции в клуба - всичко това би трябвало да върви дружно с футбола. В това отношение научих доста и взех решение да го приложа.
- Може ли да се каже, че Ринус Микелс е твоят преподавател и че от него си научил базовите неща?
- Да, научих доста от него, тъй като работихме дружно в продължение на 10 години и когато си дружно с някого толкоз дълго време, той въздейства върху теб. От тази насочна точка стартират и разликите, тъй като въпреки всичко приказваме за две разнообразни персони. Имаше неща, които “купих” от него, а други - не. Той беше нещо като учител, като преподавател в тима. И по това време за Аякс беше съвършеният човек. Както споделих, взех някои неща от него, след това ги пречупих и през моя взор, а и през другата ера, в която прилагах тези познания. Защото не могат да бъдат правени съпоставения сред 70-те, 80-те, 90-те години на предишния век и в този момент.
- От Микелс ли научи по какъв начин и къде разполагаш футболистите на терена?
- Тези неща още като футболист съм ги усещал на терена. Знаел съм в дадени моменти кой в какво положение се намира, какво да чакам от него, да трансформира ли малко неговата позиция на терена. Така, че още като футболист съм правил тези фини настройки и цялостното показване на тима постоянно е зависело ненапълно и от мен.
- Трябва ли треньорът да се нагажда към стила на футболистите, с които разполага или следва да им наложи своите визии за играта?
- Винаги би трябвало да държиш сметка за това какъв тим тренираш. Различно е да си треньор в Холандия, Англия, Франция, Испания или Италия. Навсякъде манталитетът е друг. Така, че е належащо да се адаптираш към усета на съответния клуб и да дършиш сметка за опциите, с които разполагаш. Аз в този случай не разполагах с доста благоприятни условия, тъй като идвах от една страна, в която резултатът не е всичко във футбола. Да, значим е, само че не е всичко, а единствено част от него.
- Във футбола има 4 базови неща, които би трябвало да прилагаш - тактическа подготовка на тима, тактика, физика и логика на психиката. На кое от тези неща наблягаше най-много в работата си?
- Нито едно от тези четири неща не е задоволително единствено по себе си. Трябва да ги комбинираш. Винаги съм считал, че би трябвало да правиш това, в което си най-силен. Ако не можеш да го намериш в съответния футболист, потърси различен, който може да ти помогне в тази връзка. За мен футболът е техниката - да владееш топката. Автоматично по-късно идва позиционирането. Тези две неща вървят дружно. Това, което аз обичам е тимът ми да държи топката и да нападна, с цел да диктува ситуацията на терена и играта да се развива както аз желая, а не както желае противникът.
- Това ли е най-трудното да се реализира във футбола?
- Да, това е. Освен това, всеки на игрището може да бъде звезда. Но всеки има своите отговорности на терена и би трябвало да ги извършва. Всеки може да има ден, или да не му е ден, само че по тази причина сме тим. Никога това не може да бъде просто общ брой от характерности.
- Какво тъкмо значи тактиката, забелязана през твоя взор?
- Например, когато знаеш, че противникът има краен бранител с избрани качества, да речем, доста е деен в нахлуване, тогава взимаш ограничения. Но би трябвало да се знае, че всички решения, които се взимат преди мача, постоянно би трябвало да се слагат под подозрение. Защото в никакъв случай не знаеш какво тъкмо ще предприеме противникът. Възможно е да си мислиш, че даден неприятелски футболист ще се показа доста добре, а това на терена не става. Или противоположното. Това, което би трябвало да се направи, откакто стартира мачът, е да погледаш пет минути, да видиш какво се случва и да направиш съответните корекции. Това постоянно е било най-хубавото ми качество. Да можеш да прочетеш един мач първо като състезател, а след това и като треньор.
- Като състезател беше страховит, превъзходен импровизатор. Като треньор също държиш като че ли на този жанр на игра?
- Да, по този начин е. Но и като състезател мислех доста на терена. Защото добра игра върви постоянно с резултата. Никога най-хубавият футболист в Европа не е бил част от тим, който е изнемощял още в първия кръг в шампионатите. Затова постоянно съм считал, че колкото по-добре действат на терена моите съотборници, това е толкоз по-добре както за тима, по този начин и персонално за мен.
- Съобразаваше ли се с управлението?
- Съобразявах се с футболистите. Ръководството трябваше да държи сметка какви са вижданията на съблекалнята, тъй че може да се каже, че работех в идеалната среда. Тогава можеш да наложиш напълно твоите визии на терена. По това време капитан стана Алесанко, а имаше проблем сред него и публиката. Със сигурност не той бе звездата на Барса, не бе най-хубавият футболист, само че притежаваше други качества, притежаваше темперамент. Тогава отидох и споделих на президента за Алесанко - този остава и също така, ще бъде капитан.
- А какво беше отношението ти към футболистите от втория тим на Барса?
- В първия ти разполагаш с към 20 футболисти, само че постоянно може някой да се контузи, различен да бъде осъден. Така че добре е да се внедряват последователно момчета от втория тим. Нали и те имат своите упоритости и своите фантазии. Самият аз си припомням, когато ме повикаха в първия тим на Аякс. Бях 16-годишен и внезапно се оказах паралелно с моите кумири. Трябва да се дава късмет и на младите. Такъв случай, да вземем за пример, бе Гуардиола. Той тренираше с първия тим, само че играеше с втория първоначално. Тук се изискваше организационни качества. Да умееш да организираш по този начин нещата, че двете половини да работят еднообразно добре - първият и вторият тим. Това е клуб, в последна сметка.
- Как стоеше въпросът с баските в състава?
- При прехвърлянията, несъмнено, би трябвало да имаш нужните контакти, да знаеш какъв вид футболист ти е необходим. По отношение на баските - значимото е техният темперамент. Знаеш, че в случай че им кажеш да вървят в тази посока, те ще вложат най-много старания, с цел да изпълнят задачата си. Така успяваш да наложиш превъзходство на терена и оттова насетне пипваш още нещо, с цел да донастроиш играта. Тогава както аз, по този начин и футболистите, имахме огромен заем на доверие от страна на публиката, което в допълнение ни улесняваше.
- Наложихте постройката 3-4-3, елементарно ли беше възприета?
- Във футбола нещата се трансформират, не може да играеш единствено общоприетото 4-4-2. В Барса обаче разполагахме с двама технични и бързи крайни бранители като Сержи и Ферер. Двама можеха да играят еднообразно добре както в нахлуване, по този начин и в отбрана. Тогава започваш да доминираш на терена. Критикуваха ни много първоначално, тъй като смятаха, че се оголваме в отбрана, а в последна сметка завършихме шампионата с минимум позволени голове. Понякога публицистите приказват, просто, с цел да приказват. Иначе не схващат защо става дума. Снимки: ©Getty Images
- Йохан, за какво реши да се върнеш в Барса към този момент като треньор?
- Първо, тъй като тук бях доста удовлетворен. Защитавах като футболист в продължение на 5 години една институция. Имаше толкоз доста страсти, че си споделих - тези хора заслужават освен това, което аз мога да им дам. Освен това, познавах клуба от вътрешната страна, къде има пропуски, познавах чудесно по какъв начин действа локалната преса, която има характерен нрав, тъй като това би могло да бъде доста затруднение, в противоположен случай. После би трябвало да поставиш детайлите на верните места и да сглобиш един колектив. Така се прави тим. Във футбола постоянно съм се интересувал от доста неща. И първото, което открих за належащо да трансформира, бе това, което забелязах по време на престоя ми като състезател в Съединени американски щати. Не във футболен аспект, само че в рекламен аспект, мениджмънт - беше доста друго. По това време американците бяха светлинни години по-напред от нас, приказвам за 80-те години. А когато спреш да играеш и се оттеглиш малко настрана, виждаш доста по-ясно нещата. Чисто футболно, несъмнено нямаше какво да ни покажат американците. Но останалите неща - по какъв начин да менажираш един тим, по какъв начин да споделяш с управлението, с обособените секции в клуба - всичко това би трябвало да върви дружно с футбола. В това отношение научих доста и взех решение да го приложа.
- Може ли да се каже, че Ринус Микелс е твоят преподавател и че от него си научил базовите неща?
- Да, научих доста от него, тъй като работихме дружно в продължение на 10 години и когато си дружно с някого толкоз дълго време, той въздейства върху теб. От тази насочна точка стартират и разликите, тъй като въпреки всичко приказваме за две разнообразни персони. Имаше неща, които “купих” от него, а други - не. Той беше нещо като учител, като преподавател в тима. И по това време за Аякс беше съвършеният човек. Както споделих, взех някои неща от него, след това ги пречупих и през моя взор, а и през другата ера, в която прилагах тези познания. Защото не могат да бъдат правени съпоставения сред 70-те, 80-те, 90-те години на предишния век и в този момент.
- От Микелс ли научи по какъв начин и къде разполагаш футболистите на терена?
- Тези неща още като футболист съм ги усещал на терена. Знаел съм в дадени моменти кой в какво положение се намира, какво да чакам от него, да трансформира ли малко неговата позиция на терена. Така, че още като футболист съм правил тези фини настройки и цялостното показване на тима постоянно е зависело ненапълно и от мен.
- Трябва ли треньорът да се нагажда към стила на футболистите, с които разполага или следва да им наложи своите визии за играта?
- Винаги би трябвало да държиш сметка за това какъв тим тренираш. Различно е да си треньор в Холандия, Англия, Франция, Испания или Италия. Навсякъде манталитетът е друг. Така, че е належащо да се адаптираш към усета на съответния клуб и да дършиш сметка за опциите, с които разполагаш. Аз в този случай не разполагах с доста благоприятни условия, тъй като идвах от една страна, в която резултатът не е всичко във футбола. Да, значим е, само че не е всичко, а единствено част от него.
- Във футбола има 4 базови неща, които би трябвало да прилагаш - тактическа подготовка на тима, тактика, физика и логика на психиката. На кое от тези неща наблягаше най-много в работата си?
- Нито едно от тези четири неща не е задоволително единствено по себе си. Трябва да ги комбинираш. Винаги съм считал, че би трябвало да правиш това, в което си най-силен. Ако не можеш да го намериш в съответния футболист, потърси различен, който може да ти помогне в тази връзка. За мен футболът е техниката - да владееш топката. Автоматично по-късно идва позиционирането. Тези две неща вървят дружно. Това, което аз обичам е тимът ми да държи топката и да нападна, с цел да диктува ситуацията на терена и играта да се развива както аз желая, а не както желае противникът.
- Това ли е най-трудното да се реализира във футбола?
- Да, това е. Освен това, всеки на игрището може да бъде звезда. Но всеки има своите отговорности на терена и би трябвало да ги извършва. Всеки може да има ден, или да не му е ден, само че по тази причина сме тим. Никога това не може да бъде просто общ брой от характерности.
- Какво тъкмо значи тактиката, забелязана през твоя взор?
- Например, когато знаеш, че противникът има краен бранител с избрани качества, да речем, доста е деен в нахлуване, тогава взимаш ограничения. Но би трябвало да се знае, че всички решения, които се взимат преди мача, постоянно би трябвало да се слагат под подозрение. Защото в никакъв случай не знаеш какво тъкмо ще предприеме противникът. Възможно е да си мислиш, че даден неприятелски футболист ще се показа доста добре, а това на терена не става. Или противоположното. Това, което би трябвало да се направи, откакто стартира мачът, е да погледаш пет минути, да видиш какво се случва и да направиш съответните корекции. Това постоянно е било най-хубавото ми качество. Да можеш да прочетеш един мач първо като състезател, а след това и като треньор.
- Като състезател беше страховит, превъзходен импровизатор. Като треньор също държиш като че ли на този жанр на игра?
- Да, по този начин е. Но и като състезател мислех доста на терена. Защото добра игра върви постоянно с резултата. Никога най-хубавият футболист в Европа не е бил част от тим, който е изнемощял още в първия кръг в шампионатите. Затова постоянно съм считал, че колкото по-добре действат на терена моите съотборници, това е толкоз по-добре както за тима, по този начин и персонално за мен.
- Съобразаваше ли се с управлението?
- Съобразявах се с футболистите. Ръководството трябваше да държи сметка какви са вижданията на съблекалнята, тъй че може да се каже, че работех в идеалната среда. Тогава можеш да наложиш напълно твоите визии на терена. По това време капитан стана Алесанко, а имаше проблем сред него и публиката. Със сигурност не той бе звездата на Барса, не бе най-хубавият футболист, само че притежаваше други качества, притежаваше темперамент. Тогава отидох и споделих на президента за Алесанко - този остава и също така, ще бъде капитан.
- А какво беше отношението ти към футболистите от втория тим на Барса?
- В първия ти разполагаш с към 20 футболисти, само че постоянно може някой да се контузи, различен да бъде осъден. Така че добре е да се внедряват последователно момчета от втория тим. Нали и те имат своите упоритости и своите фантазии. Самият аз си припомням, когато ме повикаха в първия тим на Аякс. Бях 16-годишен и внезапно се оказах паралелно с моите кумири. Трябва да се дава късмет и на младите. Такъв случай, да вземем за пример, бе Гуардиола. Той тренираше с първия тим, само че играеше с втория първоначално. Тук се изискваше организационни качества. Да умееш да организираш по този начин нещата, че двете половини да работят еднообразно добре - първият и вторият тим. Това е клуб, в последна сметка.
- Как стоеше въпросът с баските в състава?
- При прехвърлянията, несъмнено, би трябвало да имаш нужните контакти, да знаеш какъв вид футболист ти е необходим. По отношение на баските - значимото е техният темперамент. Знаеш, че в случай че им кажеш да вървят в тази посока, те ще вложат най-много старания, с цел да изпълнят задачата си. Така успяваш да наложиш превъзходство на терена и оттова насетне пипваш още нещо, с цел да донастроиш играта. Тогава както аз, по този начин и футболистите, имахме огромен заем на доверие от страна на публиката, което в допълнение ни улесняваше.
- Наложихте постройката 3-4-3, елементарно ли беше възприета?
- Във футбола нещата се трансформират, не може да играеш единствено общоприетото 4-4-2. В Барса обаче разполагахме с двама технични и бързи крайни бранители като Сержи и Ферер. Двама можеха да играят еднообразно добре както в нахлуване, по този начин и в отбрана. Тогава започваш да доминираш на терена. Критикуваха ни много първоначално, тъй като смятаха, че се оголваме в отбрана, а в последна сметка завършихме шампионата с минимум позволени голове. Понякога публицистите приказват, просто, с цел да приказват. Иначе не схващат защо става дума. Снимки: ©Getty Images
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ