Христо Стоичков даде интервю за Труд. Ето какво каза най-голямата

Христо Стоичков даде изявление за " Труд ". Ето какво сподели най-голямата легенда на българския футбол:
 
Здравейте, господин Стоичков. Първо по какъв начин сте? В какво въодушевление ви намираме в Маями?

- Как в какво? В положително предизборно, несъмнено! Винаги съм предизборно надъхан. Например предходната неделя трябваше да избера дали ще повеждам семейството на тур с яхта или ще поиграем голф, само че не спортно. Просто по този начин - да ни е по-сладко на късния обяд.

Следите ли земетръсните събития в българския футбол?

- И да желая да не ги проследявам, няма късмет това да се случи. Колеги в малкия екран ме питат по тематиката даже в ефир. Звънят ми от България - другари, публицисти, родственици... Всеки нещо ми приказва, разяснява, пита по какъв начин съм реагирал и най-после... Дали ще се връщам в България.

В България също се занимаваха с вас - появиха се фрагменти от " Унивижън ". Мнозина чакаха да се радвате, че Борислав Михайлов подаде оставка, а вие заплакахте...

- Не ги върша нещата " като хората "? Така ли? Може би по тази причина съм този Христо Стоичков, който съм желал да бъда. И на Луната да отида да пребивавам, отново ще се занимават с мен. Наясно съм с това. Както и с това, че и каквото и както да направя, ще има хора, които ме обичат и такива, които ме ненавиждат. Разбрах го от дълго време. Ако не друго, това ми икономисва потребността да се държа лицемерно. Затова си я карам непосредствено в живота! Както аз си знам.

И въпреки всичко - за какво се разчуствахте в изявление в малкия екран, в която работите след загубата с 0:6 от Англия, гарнирана с расистки скандал?

- Стана непринудено. Видях стадиона, на който съм претърпял толкоз хубави и мощно прочувствени моменти. Стадионът, на който с тима на България, сме водили толкоз доста борби. Ние и публиката - в едно. Бяхме го трансформирали в непревземаема цитадела и всички имаха почит от нас. А в този момент - какво? Знайни и незнайни по света започнаха да се гаврят с нас! Говорят за расизъм, какъвто действително няма в България. Група идиоти не прави страната ни идиотска, нали? Затова внезапно почувствах уязвимост. Три-четири пъти ми се е случвало в живота, само че когато няма по какъв начин да реагираш или да се противопоставиш, сълзите просто напират. И за няколко минути си като в безтегловност. Не се владееш. Няма по какъв начин. Така се случи и в студиото, когато видях какво посочваха.

Откакто е фиктивен мобилният телефон и има интернет, никой не е задоволително надалеч. Казваме ви го във връзка на ваше изявление в авторитетния " Екип ", в което призовавате да извадят от интернационалните мачове българските тимове за пет години?

- Не знам кой и с каква цел го е превел по този начин. Не знам и по какъв начин да го нарека. Навремето такива ги назовах тюфлеци, само че в този момент, след чукнах 50 години, диря нещо по-така нежно. Сбърканяк да вземем за пример! Добре ли е? Говорих за провинилите се почитатели, а не за тимовете. Как си представяте изобщо да желая наказания за някогашни мои съотборници и изобщо сътрудници, които в този момент си вадят хляба с футбол в България? Лудост. Но очевидно, когато се търсят кавги на гърба на Стоичков, още има резултат. На края на света да съм, в пъкъла да съм, очевидно отново ще е по този начин.

Да не се случва нещо извънредно с вас? За първи път да са ви жегнали вашите недоброжелатели, които по принцип постоянно са ви зареждали прочувствено през годините?

- О-о! Изобщо не ми пука за тази шепа несретници. Те от дълго време са банални. Над 10 години една и съща плоча въртят. Изтъркали са се до простащина, да не кажа до комичност. Омръзнали са дори и на рибите в океана на Маями. " Отказал се от България и прочие там... ". Нищо друго не могат да измислят, завалийките. Все едно на никого не се е случвало, когато се е ядосал за нещо, да изроптае против страната. Само че аз съм Стоичков и когато съм го споделил, то се е чуло. И тъй като имам топки, не говора за " Златните ", съм намерил сили да се извиня публично за казаното под афект. Но тези злобарите могат да се усещат значими единствено, когато наплюят анонимно Стоичков. Това е техният Еверест. И си мислят, че по този начин ще ми накривят шапката. Няма кой да им обърне внимание! Като в оня анекдот. Единият вика: " Аз ще те оплюя във вестника! ". А другият дава отговор: " Аз пък няма да го прочета ". Така и не могат да схванат, че каквото съм мечтал да реализира в живота си, съм го постигнал! И от дълго време имам щит против всякакви комплексари и завистници. Направил съм го още в предишния век, благополучен съм и знам, че този факт от дълго време ги прави нещастни. Нещо повече - напряко ги убива.

Все отново има ли нещо, което да ви накара да се откажете от България?

- Разберете го един път вечно - и да желая, няма по какъв начин да стане. Зад всички мои триумфи стои името България. " Златна топка ", " Златен Онз ", " Златни обувки "... В моята област, която вълнува милиарди хора по света, аз съм сложил България на картата на триумфа. Хубав, неприятен Стоичков - това са обстоятелствата! А това кой по какъв начин си ги разяснява, в никакъв случай не ме е вълнувало. Само бих посъветвал недоброжелателите си да употребяват силата си да създадат нещо огромно в живота, а не да се занимават със Стоичков. На мен от 1992 година няма по какъв начин да ми навредят.

Защо тъкмо 1992-а?

- Тогава подписах втория си контракт с Барселона.

И подобен различен нямаше във футболния свят.

- Вие го казвате. Явно сте осведомени.

Твърди се, че което куче ви е залаяло все е подлудяло. Оставката на Борислав Михайлов като че ли го потвърждава.

- Така се случва. Началникът горе гледа. Но казусът, който цитирахте, не е подобен. Михайлов не ме лаял или хапал. Той просто ме съобщи. Продаде нашето другарство. Все тая. Минала работа. Отначало бях ядосан и го нападнах, само че след това затворих страницата. Неслучайно от години не съм казвал нещо против него или някой различен от футболния ни съюз.

Последно по тематиката призовахте ФБР след офисите на ФИФА да се реалокира и по на изток към БФС?

- Да, само че се оказаха доста ниска топка и по тази причина. Видя се, че родните " качулки " са задоволителни, с цел да се разбягат. Както и да е. Повярвайте - нито за секунда не съм злобял или радвал. Напротив - стана ми тъжно. Освен всичко ги бях предизвестил господата " Големи шефове " - накъдето са тръгнали, ги чакат неприятности и огромен срам. Така и стана за жалост. Но не може да се отхвърли, че оптимално дълго вървяха към този скръбен край. Бяха доста упорити.

Когато вие ги критикувахте, когато бяхте отпред на младия тогава тим на Литекс, нямаше ли опит да се внесе ред и правдивост?

- Нищо сходно. Напротив! Опитаха да си вършат Пи Ар на мой тил. Викаха ме дори при " способените органи " с играчи от тима да ме разпитват мен и играчите ми за извоюван мач с 5:0. Да нямало черно тото. Представяте ли си? При 5:0! Добре знаеха, че това е парадокс, само че желаеха да им се изяснявам. Да ми покажат силата си. Имаше един гологлав субект - " флората и фауната ", както го назовах, който изпълняваше поръчката. Не желая даже да загатвам името. Знаете го - рисуваха го на карикатури с огромни уши. Казах му тогава, че няма по какъв начин да ми навреди и да не прави нелепости, тъй като ще падне в ямата, в която желае да ме закопае. Така и стана. Изгониха го като мръсно пес след време. Никъде не е в този момент! А аз съм си на слънце в Маями, а той в някое тресавище. Мръсна, та мръсна история! Нея в никакъв случай няма да е не помни. А аз от време на време може и да простя за нещо. Мога, в действителност. Но неприятното е, че в никакъв случай не не помня.

Тогава никой от хората от властта не се намеси?

- Скриха се като мишльовци. А вие да не мислите, че те не са знаели. Явно въпросът е бил да се подскаже грубичко на Стоичков да не приказва доста за корупция, уредени мачове, съдийски поръчки... Изобщо за всичко това, което изяде главата на футбола ни. И ето в този момент Царя е гол! И му се смеят по света.

Заслужаваме ли си ориста?

- Прекалено грубо е. Прекалено. Колкото и да сме сбъркали. Но в едно съм уверен - прекомерно мощно дърпахме Дявола за опашката. Крещяхме " Господ е българин! " И дърпахме. И белята стана. Помня аз, когато бях народен треньор. Разделение. " алените " - за, " сините " - не. Да се изгони Стоичков, пък по-късно и потоп. Имахме 23 или 25 точки в квалификациите. Сега имаме три! Стоичков го няма, но имаме три! Знаех, че по този начин ще стане, само че това не беше мой избор. Нещата се случиха, както ги предвиждах. Лично аз не скърбя, че животът ми потегли по различен път и съм на слънце. Но мъглата за българския футбол стана непрогледна. Това е неприятното.

Има ли вид да се изплува от дъното?

- Знаете ли онази ария " Дали аз закъснях или времето бързаше "?. За БГ футбола и двете неща важат за жалост. Тези промени, за които в този момент приказват, трябваше да започват още през 2006-а, когато ни отупаха като брашнян чувал. Още тогава се разбра, че сме дънна риба. Но тогава в БФС някои взеха решение да се вършат на Батето. Да щракат с пръсти, да викат " Наздраве " и да сменят треньор след треньор. Колко имена бяха изхарчени, ей по този начин, с лека ръка! Мен ме оставете! Казах ви, че от 1992-а няма по какъв начин да ме бутнат. Да ме разклатят - да, само че... Както и да е. Каквото повикало - това се обадило.

Звучи доста песимистично?

- Не, не! Звучи същинско. Дано се появи човек, който да посвети живота си на изваждането на футбола ни от будната кома. Но къде ще го намерим... няма кой да ни каже даже. Твърде дълго се говореха нелепости от рода на " Ама и ние сме играли на неприятни стадиони, само че станахме положителни футболисти! " Да, по този начин е, само че тогава и другите не играеха на доста по-добри терени. А в този момент като вървя да върша изявленията по водещите европейски клубове, все едно влизам в галактически бази. Барокамери, ултамодерни апарати за възобновяване, медици, психолози, диатолози... Цели екипи за другите действия. Голям размах, огромни пари, огромен футбол. Нещо, което е все по-далеко от България за жалост.

Защо е по този начин? Как си го обяснявате? Например за какво ЦСКА се бори толкоз дълго време да има просто един естествен и в звук с времето стадион?

- Обяснявам си го със световноизвестната българска злоба! Как по този начин тези ще имат стадион, а ние нямаме даже козирка? Или противоположното - тези за какво не заплащат наем на страната, а ние го вършим? Разделение, ненавист, беднотия. И най-после всички губят, само че споделят " На кой му пука " и не престават да се боричкат в калта.

При една от визитите ви в Столична община при Йорданка Фандъкова това лято казахте: " ЦСКА ще има нов стадион! " Ето след два-три месеца по късно към този момент има и зелена светлина от страната за този план...

- Не бързайте доста. Казвам ви го от опит - минах по този път. Доведох елитна испанска компания, желаеща да построи в София стадион за 100 милиона евро. Срещнах ги с държавното управление, показаха план. Обявих, че съм подготвен на всевъзможни инспекции с цел да схванат хората, че не желая никакви комисионни. За жал един от испанците от признателност към мен предложи стадиона да се споделя " Христо Стоичков " и там някъде " токът спря ". Обяснението ми, че не държа на това, към този момент нямаше смисъл. Всички, от които зависеше планът, изчезнаха крепко пушек. Няма телефони, няма срещи, няма... стадион. Затова дано юристите на ЦСКА да внимават за подводни камъни и да юридически блъфове. Нека не не помнят - в България заричане не значи наследство.

Тази седмица се навършва 1 година от формалното показване на биографията ви " Историята ", написана взаимно с шефа на спортния отдел на в. " Труд " Владимир Памуков. Очаквахте ли, че ще стане бестселър?

- Стана една година? Как лети това време! Какво съм очаквал не е значимо. Много по-важно е какво се случи. Казаха ми, че излизат нови 10 хиляди копия и тиражът ставал рекорден - 70 хиляди. Но това е единствено статистика. За мен тази книга е нещо доста повече - тя е едно премеждие, едно ужасно пътешестване в родината ни. Не съм вярвал, че откакто над 100 хиляди са ме приветствали на " Камп Ноу ", ще мога по този начин мощно да се разчуствам от топлотата, с която ме посрещат хората в България при представянето на книгата. Благодаря мощно на Владо и на издателите от " Софтпрес " за претърпяното. За виковете " Ицо, Ицо " в цялостните зали. И освен там - на стадиона в Каварна пристигна половината град, а във Варна си помислих че може да се срути молът. По 4-5 часа слагам подписи върху " Историята " и се фотографирам с всеки, който е пристигнал. Децата ме впечатляват най-вече. Вадят клипчета с мои голови и фотоси от интернет и питат, разпитват. С какви ли не въпроси ме изненадват. И това ме зарежда ужасно! За всичко това се отхвърлям от половината си почивка. И ще ви призная - по-рано злобата на съперниците ми ме зареждаше, само че в този момент това е любовта на хилядите, скандиращи " Ицо, Ицо! ". Настръхвам даже в този момент, когато единствено ви приказвам за тези моменти.

Ще продължители с гостуванията за " Историята "?

- Искам го, само че е въпрос на благоприятни условия. Вече бях в Лондон, Чикаго и Торонто, както и в 11 български града. Сега обаче от " Унивижън " са ми начертали подобен рейд по Европа за изявленията, че... Едва ли не ще пребивавам по самолетите. Със сигурност, живот и здраве, ще съм във Варшава на 26 ноември, където локално издателство показва " Историята " на полски език. Вече са подготвени преводите на испански и британски, което значи нови спирки. През април се възнамерява да съм в Барселона на празника " Сен Жорди ", на който се подарява книга. Клубът има проекти за мен в този ден, само че е още рано да ги разгадавам. В България би трябвало да съм в Габрово и Пловдив към Коледа. Планирани са гостувания също при бесарабските и банатските българи зад граница, където би трябвало да помогнем и с щедрост. Много, в действителност доста са предложенията, които имам и се надявам силите да ми стигнат да уважа и развеселявам всички.

Имахте предпочитание да вземете изявление от Силвио Берлускони. Ще се случи ли?

- То също е част от проекта. Ще работя в Букурещ, Будапеща, Рим, Билбао, Мюнхен, Манчестър... благополучен съм, че на всички места ме посрещат със ужасно почитание. " Ливърпул " да вземем за пример пусна единствено мен и екипа ми в лагера си преди финала на Шампионска лига. ПСЖ, " Челси ", " Манчестър Сити " и " Милан " се отнесоха към по този начин все едно съм легенда на клуба. Не укривам - това ме прави горделив с моята кариера. За страдание в този момент след расисткия скандал в София с англичаните се наложи Чики Бегиристайн да ми направи видео връзка с Рахим Стърлинг. И преди да договоря изявлението, му сервирах извиненията си, нямаше по какъв начин. Независимо дали историята е скалъпена, измислена или каквато решите друга, тя си е реалност. И момчето одобри всичко.

Мнозина питат по кое време ще имаме нова мегазвезда като Стоичков?

- Нов Стоичков няма да има, тъй като всеки е неповторим самичък за себе си. По-важното е посланието, което давам на младите с моята книга. А то - в никакъв случай да не се отхвърлят от фантазиите си и да имат вяра, че българин може да стане най-хубав даже в област, която вълнува милиарди по света.