Христо Стоичков даде ексклузивно интервю за предаването Код Спорт по

Христо Стоичков даде извънредно изявление за предаването " Код Спорт " по TV+. Камата от дълго време е човек на света. Животът му отреди непрекъснато да пътува от единия до другия завършек на планетата и след края на неговата забележителна кариера. Едно обаче не се трансформира - на всички места е посрещан като " Кавалера на Златна топка ". Пандемията от ковид се оказа единствената причина голмайсторът на Мондиал'94 да се задържи относително по-дълго в Маями, където обаче не стопира работата си в американския ефирен колос " Унивижън ". И да заслужи следващ " Златен глобус " от вътрешната конкуренция, която всяка година отличава най-хубавите от големия екип на авторитетната медия. Всяка пауза обаче има своя край и Стоичков още веднъж е в България. По традицията мотивите са няколко, само че един от тях е повече от приятна изненада за почитателите му.

- Здравейте, господин Стоичков! Не сме ви виждали от дълго време в България. Как изкарахте пандемията? Новините от Съединени американски щати към момента не звучат по никакъв начин оптимистично.
- Благодаря, добре. Общо взето както е в целия свят. Пандемията на всички места е една и съща, няма никакво разминаване, само че би трябвало да имаш ред и дисциплинираност. Трябва да слушаш наставленията на докторите, професорите, доцентите. Естествено вардя се, тъй като въпреки всичко малкия екран в Маями е с над 3 хиляди индивида. Общо взето се справихме до момента, да чукнем на дърво. Нямаме проблеми, вършат ни проби, до момента съм направил пет. Всички в фамилията са добре, аз съм добре, сътрудниците ми в малкия екран са добре. Това, че не се прибирам в България, не значи, че не мисля какво става и какви са събитията, само че съм по-далеч.

- Като човек, който е привикнал толкоз доста да пътува, по какъв начин прекарвате толкоз време у дома наложително?
- Първоначално ми беше доста тежко, тъй като повече от 40 дни ни не разрешиха да напущаме домовете. Единствено вървях единствено до магазина с всички защитни средства, които имахме като повеля. Всичко, каквото правехме за малкия екран беше от домовете. Всеки си има камера, компютър, с който се свързахме с конферентни връзки. Общо взето първите месеци беше най-трудно. След това, когато започнахме по двама, по трима, по пет индивида в другите стратегии, доста ни пазиха и не престават, тъй като въпреки всичко аз знам защо става въпрос. В последно време ги чувам кой ли не се изрича неопитен по тези въпроси, което е малко стряскащо за хората. Но те си знаят по какъв начин да го оповестят на хората. Аз не се тормозя, защищавам се във всяко едно отношение.

- За какво говорихте по малкия екран, когато нямаше футбол? Това беше повече от два месеца.
- Когато нямаше футбол, използвах момента всички филми и всички фрагменти, които имах снимани преди този момент, да си ги подредя, да си ги направя. Показахме всички изявленията в нашата телевизия. Действително давахме доста остарели мачове, дори и от международното състезание през 1994 година дуелите на България, от европейско състезание, финали от Шампионска лига и Лига Европа. Така че имаше доста работа в интервала, в който нямаше мачове. След това направихме една купа, дружно с лигата на Мексико и „ Унивижън “. Игра се в Мексико, всички мачове сме ги давали, въпреки и без аудитория, само че пък хората си бяха у дома и имаше огромна гледаемост. Много съм удовлетворен и благополучен, че въпреки всичко успяхме да покажем на хората, че в подобен сериозен миг каквато е пандемията в Америка, можеше всеки човек да гледа в дома си това, което сме излъчвали преди, в този момент и това, което ще ни следва.

- Казахте мачове без аудитория – какво е футбол без почитатели, а и спорт като цяло?
- Трудно e. Аз мисля, че за нито един състезател без значение дали е футбол, лека атлетика, бокс, щанги, плуване, не е добре да няма аудитория. За мен спорт без аудитория е невъзприето. Няма по какъв начин да го възприема, тъй като знам какво е да играеш пред цялостни трибуни, да те поддържат хората, да се радват. Независимо дали си вкарал гол или не, да поддържат тима. Това са доста значими неща, само че в този момент трябваше да се приспособяваме в тази нова конюнктура. Да се надявам, че в този момент оттук насетне ще има малко повече аудитория на стадионите, ще има малко повече топлота от тези празни трибуни. Макар и 5 хиляди или 10 хиляди, въпреки всичко да има някакъв тласък за футболистите, когато излязат да играят, да чуят някой глас.

- Вие направихте един коментар, че коронавирусът е фиктивен от години. Откъде пристигна тази ваша концепция? Чул ли сте го от някого?
- Не може един човек като Бил Гейтс преди пет години да каже, че 2020 година ще има огромна пандемия. Тези хора знаят защо става въпрос, готови са за тази пандемия. Няма кой да ме убеди и да ми потвърди противоположното на тези изказвания. Самият той излиза и го споделя по кое време ще свърши този тежък интервал – през 2021 година Е, по какъв начин ти го знаеш, пък другите професори и експерти по този въпрос не го знаят? Всички тези, които излизат и приказват, малко да вземат да почетат! Били огромни професори, доценти били, фелдшери и подобни… Малко да почетат от кое място идва тази болест. Чувам всеки какво приказва и по тази причина сме на това състояние! Имаме един щаб, в който са огромни експерти, дали Мутафчийски, Кунчев… Хората са ги избрали те да споделят какво би трябвало да вършим. Не може ние да се разминаваме и един, и втори, и трети… Един споделил едно, различен споделил нещо друго. Ако ти не уважаваш този човек, който ти споделя данните всеки ден какво се случва в България, какво би трябвало да се направи и нямаш уважението към този човек, какво искаш да вършим? Аз по какъв начин се вардя, по какъв начин вардя моето семейство? Защото знам защо става въпрос. Значи другите може да не се пазят, а аз би трябвало да се вардя! Така не става тази работа!

- Вместо на европейското състезание из цяла Европа това лято, седяхте в Маями. Как промени футбола тази пандемия?
- Беше мъчно за самите футболисти и треньори. Без аудитория няма по какъв начин да бъде стимулиран един футболист дотам, че да даде всичко от себе си. Трудно е за футбола, а и за всеки спорт, няма какво да се лъжем. Виждаш мачовете, които се играха в Лига Европа, Шампионска лига и Лигата на нациите. Без аудитория не може да очакваш нещо друго. Няма по какъв начин футболистът да излезе, да бъде стимулиран до краен лимит и да покаже качествата си. Мисля, че и УЕФА, и федерациите световно в целия свят би трябвало да създадат по този начин, че да има аудитория на стадиона, само че да има някакво разграничаване. Не може да се събрали 5 хиляди индивида на едно място и какво вършим? Жив образец е Германия. Сега почват, ще забележим по какъв начин са го измислили там. Предполагам, че ще го създадат през ред или два, през две-три седалки да има човек. По някакъв метод би трябвало полека-лека да се отворят тези игрища, да влезе аудитория.

- Споменахте Германия - фактът, че по време на пандемията Бундеслигата стартира по-рано, даде преимущество на немските тимове. Байерн стана много изрично европейски първенец.
- Мисля, че когато започнеш по-рано, към този момент душевен си нагласен, че няма да има аудитория. В Германия почнаха първи да играят без аудитория. Имаха доста мачове, които се завъртяха и самите футболисти привикнаха с това. Докато в Испания какъв брой мача се играха без аудитория? Два-три. Мисля, че дисциплината е също доста значим фактор в същото време. Дали самият футболист ще го изживее, дали е подготвен за това ново затруднение пред него. Как ще излезе на терена да огледа стадиона? За 50-80-100 хиляди, само че празен. Психиката ще му издържи ли? Има си футболисти, които изобщо не ги интересува дали има аудитория или няма. Излизаш, знаеш, че теренът 120х80 м е твой, твориш, играеш, наслаждаваш се. Но има други футболисти, които като играят пред празни трибуни, не могат да покажат качествата, които имат.

- Заслужен първенец ли беше Байерн и очаквахте ли това 8:2 против Барселона?
- Мисля, че Байерн сподели най-постоянна игра от всички тимове, които бяха в Португалия. А и преди този момент в шампионата демонстрираха непоклатимост, огромна душeвност на целия тим. Не ги интересуваше дали има или няма аудитория. Но видяхме, че другите тимове не бяха на това равнище, което чакахме. Нито Барселона беше на равнището, нито Манчестър Сити, нито Атлетико (Мадрид) или Лайпциг.

- И въпреки всичко 2:8?
- Много противен резултат. Никой не подозираше, че ще се случи подобен резултат. Може би ранният гол на Байерн стресна малко футболистите, по-късно изравниха и тогава Барселона имаше един-два превъзходни шанса да поведе в резултата, само че не можа да го стори. След втория гол на Байерн, Барселона се пречупи и нямаше по какъв начин да бъде равносилен. Байерн изигра един превъзходен мач, в който във всяко едно отношение надигра Барселона. И физически, и душевен, и тактически. Може би, в случай че имаше още малко време, Байерн щеше да вкара още голове.

- Този мач отприщи една сага, която продължи седмици – Лионел Меси да остане или не в Барселона. Все отново в последна сметка ще остане. Последния сезон ли гледаме на Меси на „ Камп Ноу “?
- Мисля, че нещата са доста световни в това отношение. Самият Меси, когато излезе по-късно и сподели, че са доста проблемите в Барселона, които би трябвало да се решат, освен в тима, тъй като клубът е огромен, има и други спортове, които са на високо равнище. Но може би това, че от 2015 година до момента Барселона не са ставали европейски първенци. Смениха се доста футболисти, само че нещо не беше както би трябвало в тази покупка на играчи. Може би виновността е в самия президент, може би е в спортния шеф, тъй като би трябвало да се мисли освен по какъв начин да се купят, а дали ще правят работа. Не постоянно огромните пари, които се заплащат за такива огромни прехвърляния подсигуряват, че футболистът ще издържи на тази душeвност, по тази причина, че е заменен с един и идва на негово място, би трябвало да попълни тази дупка, да запълни неговото неявяване, да играе още по-добре и да побеждава. Видяхме, че нито Дембеле е на равнище, нито Гризман сподели, каквото би трябвало, нито Коутиньо. За тези трима футболисти отидоха над половин милиард евро, изключвам това, което получават като заплати. Оттам пристигна и бедата, както и че в крайната отбраната нямаме подобаващи хора, които да заменят Пике, Жорди Алба или Ленгле. Това са доста световни неща в един тим. Не може да чакаш единствено на един Лионел Меси всеки мач да го взема решение или на Луис Суарес. В актуалния футбол не може да играеш 10 за един, би трябвало да играе един за 10. - Знаете, че в Испания се води една полемика – Лионел Меси е доста мощен, когато има доста мощен тим към него, само че други настояват, че няма задоволително темперамент, когато Барселона не е чак толкоз добър. Вие какво смятате? - Тези, които настояват, че няма темперамент, да си пият по една хубава студена ракия, да ядат салата и да не мислят за футбол! В продължение на 20 години е бил и е, а в този момент споделяме, че няма темперамент. Има шест „ Златни топки “, но няма темперамент! Има шест „ Златни обувки “, но няма темперамент! Десет шампионски трофеи има, но няма темперамент! Тези пишат на компютъра, а не знаят по какъв начин да го напишат… - В мача с Байерн сякаш само Луис Суарес доста искаше нещо да направи и да обърне резултата и в този момент към този момент е футболист на Атлетико. - Не е единствено той. Всеки, който играе на край, желае да я завоюва тази купа. Аз имах щастието да играя край, да го печеля веднъж с Барселона и по-късно да го изгубя против Милан. Всеки желае да го завоюва, без значение по какъв начин си квалифициран. 1992 година беше друго за нас, за първи път ни се отдаде тази опция да играем на „ Уембли “ и да пазиме това, което ние искахме – да я спечелим. 1994 година не бяхме подготвени, може би душевен се изразходвахме задоволително доста по тази причина, че цяла година се борихме с Мадрид за шампионската купа в Испания. Имахме единствено четири дни – от събота до сряда, когато беше финалът. Милан имаха повече от две седмици отмора да могат да се приготвят за този мач. Оттам пристигна огромната разлика за тези четири гола. Мисля, че и през днешния ден да играем, Милан няма по какъв начин да ни вкара четири гола! Но по този начин потегли мачът, разви се небрежно, както стана и в този момент в мача против Байерн. - Заслужаваше ли Суарес да бъде първият зачеркнат от Барселона? Все отново той даде доста на клуба в последните пет години. - Нещата са доста световни, само че мисля, че това са последните месеци, които остават на това управление до март месец, когато са новите избори. След това ще има ново управление и би трябвало да се мисли трезво за един значим план освен за една-две или три години, а за целия мандат на президента, това са седем години. За да бъде футболът на равнище, би трябвало да се залага повече на детско-юношеския футбол, повече фрагменти да има от самата школа. В момента в Барселона има трима индивида в тима, които от малко малко може да поиграят – Ансу Фати, Рики Пуиг, доколкото разбрах Роналд няма да разчита на него и се изчерпва. Един Бускетс остана от школата, който е на трийсет и няколко години и оттова нататък какво имаме? Нямаме нищо. Имаме доста футболисти, които си отпътуваха от Барселона, бяха продадени и може би това е една от неверните политики в последните години, че не задържа личните си фрагменти в клуба да израснат още повече. Защото е доста по-лесно да израснеш с Тер Стеген, с Пике, с Бускетс, с Меси, със Суарес, само че къде са тези деца? Отвориха им вратата и им споделиха да отпътуват! Сега се чудим по какъв начин да ги върнем, чудим се по какъв начин да платим 20-30 или 50 млн. за някой, който е бил наш и в този момент желаеме да го върнем. - Вашият съотборник и другар от „ дрийм отбора “ на Йохан Кройф – Роналд Куман тази вечер стартира с мач против Виляреал. Колко от Йохан Кройф се крие в него? Като че ли футболът на Кройф беше малко по-атрактивен, в сравнение с Куман с Холандия. - Зависи от качеството какво имаш като футболисти и като тим. Всеки състезател има някакви качества, които ти би трябвало да използваш като треньор. Не се колебая в качествата на Роналд ни минимум! Достатъчно доста почитам Роналд, тъй като в тези пет години сме били неразделни. Написахме историята на Барселона в тези години, когато на 5-6-8-10 години Барселона ставаше първенец. Успяхме да пречупим този лед на Мадрид, станахме четири пъти поред първенци на Испания, което в историята не е било в никакъв случай. За първи път станахме европейски първенци. Делили сме една съблекалня, на една маса сме се хранили дружно, постоянно на лагера сме били дружно. Няма метод Роналд да не успее! Искрено му поисквам най-вече триумф, тъй като го усещам доста непосредствен. Извоюването на терена почитание и другарство остана и отвън него. Много пъти съм казвал, че моето другарство не коства пари! Затова и интервютата, които взимам, и филмите, които върша в последните години съм извънредно благополучен не че съм Ицо Стоичков, демонстрирах им в годините след футбола какво е да си другар. Имал съм опция да интервюирам Моуриньо, Куман, Малдини, Масаро, Юрген Клоп, Гуардиола, Чики, Чоло Симеоне, Меси, Пике, Неймар и всички тези величия в международния футбол. Затова съм благополучен, че мога да го върша. - Да приключим с тематиката Шампионска лига. Започват награждаванията – в четвъртък УЕФА ще разгласи най-хубавият футболист на сезона. Номинирани са Левандовски, Мануел Нойер и Кевин Де Бройне - кой е вашият любимец? - И тримата са неповторими! Мисля, че Нойер сподели за какво е титуляр и в националния тим на Германия. Де Бройне сподели невероятни качества в Манчестър. За мен Роберт Левандовски е един извънреден гений. Човек, тръгнал от далечна Полша, с цел да стигне до най-високото равнище и то в Германия. Така беше в Дортмунд, по този начин е и в този момент в Байерн. За мен любимец без да се колебая ни минимум е Левандовски. - Като джентълмен на „ Златната топка “ по какъв начин приемате, че за първи път в историята тази година няма да има премия и може би Левандовски е най-големият потърпевш от това нещо? - Мисля, че „ Франс Футбол “ направи доста огромна неточност. Какъв ти е аргументът да кажеш, че тази година няма „ Златна топка “? Защо да няма? Как има Шампионска лига, по какъв начин има Лига Европа, по какъв начин има „ Златна обувка “? Значи не желаят да го създадат. Истината е, че не желаят да се харчат, тъй като било пандемия. Това може да го обясняваш във Франция на който си искаш! Значи показваш, че нямаш желанието и най-малкото уважението към този състезател! После искаш да се снимаш с нас! Няма по какъв начин да стане! - Може би чакаха ПСЖ да завоюва Шампионската лига и някой от тях да я получи. - Ако Пари Сен Жермен беше станал европейски първенец, подсигурявам, че „ Златна топка “ щеше да има. 100%! Какво им пречи да създадат една гала даже и без аудитория? И на стадиона на Байерн да му връчат „ Златната топка “ на Левандовски. Няма значение дали ще е Меси, Левандовски, Луис Суарес, Нойер, Де Бройне, Салах. Значи ти не уважаваш труда в цялата година. Каква виновност има футболистът, че има някаква пандемия? Каква виновност има тимът, че има някаква пандемия? Окей, има прецизни закони, които ги съблюдаваме. Казват ни какво би трябвало да вършим и го съблюдаваме. Казаха – няма да играете с аудитория, окей, играем и без аудитория. Значи ти не уважаваш това. Какво желаят да кажат – че „ Франс Футбол “ е затворена страница за всеки един футболист? Днес може, а на следващия ден не може! А следващата година ще има ли „ Златна топка “? Пак няма да има аудитория. Какво вършим? - В имената, които са номинирани да бъдат Футболист на УЕФА за тази година, липсват Меси и Роналдо. Мина ли тяхната епоха? Не може да отречем, че към този момент са на години. - Ерата няма по какъв начин да мине. Сигурно имат още няколко години да играят в огромния футбол, както е Меси в Барселона и Роналдо в Ювентус или както е Левандовски в Байерн, или Сане, Салах, Томас Мюлер. Но какъв брой футболисти има? Има играчи, които занапред ще живеят своята втора младост и играят по-добре. Когато свършат, тогава към този момент може да приказваме кой какво е постигнал в годините и кой е най-великият. - Дай боже, вие ще бъдете от екипа на „ Унивижън “, който ще отразява европейското състезание – какво да чакаме от него? Имате ли някаква визия за моментното положение на тимовете? Кой е любимецът, в случай че в този момент би трябвало да се играе шампионата? - Сега не можем да гадаем какво ще стане през месец юни следващата година, тъй като има доста време. Ще се изиграят доста мачове, само че видяхме, че моментното положение след пандемията, изключително в Лигата на нациите, тимовете не са подготвени, футболистите не са подготвени. Без подготовка няма по какъв начин да играеш. Не може през три дни да играеш мач, без да имаш подготовка. - Вашата телевизия има правата за Лигата на нациите. Вие гледахте ли мачовете на България против Ирландия и Уелс? - Не единствено ги гледах, ами трябваше и да ги предаваме. Бяха ми най-трудните мачове за коментиране, тъй като нямаше какво да разясня. Просто час и половина се чудех какво да кажа. Какво да разясня? Да, прелестно ми беше, че чувам нашия химн, въпреки и в далечно Маями ми беше кеф, само че пред празни трибуни няма по какъв начин да се нагласиш, няма по какъв начин да го изживееш този миг. Макар че поведохме с 1:0 и го изживях по необикновен метод! Но с това, което демонстрираме, единствено дотам… - България се надява въпреки всичко, идват мач с Унгария и вероятно след това още един. - Ние постоянно сме се надявали на нещо, само че видяхте преди няколко седмици какъв мач изнесоха Унгария и Русия – от 0:3 стана 2:3 и в случай че имаше още десетина минути може би Унгария щеше да изравни резултата, въпреки че мачът стартира доста пагубно за тях. Заблуждаваме се, че Исландия и Румъния са слаби тимове. Да не ги подценяваме, тъй като доста от техните футболисти къде играят и са титуляри! Голяма е разликата. - Като цяло сполучлив ли е шампионатът Лига на нациите? - Аз поддържам тази огромна концепция на УЕФА. За мен е по-добре да има такива мачове, в сравнение с другарски, тъй като въпреки всичко има някаква централизация, искаш да спечелиш три точки, да се изкачиш в по-горна дивизия. Аз съм последовател на този шампионат, тъй като по-малко се приказва за уредени мачове. - Накрая да приключим с български футбол – в Първа лига има шест тима през четири точки. Имате ли опция в Маями да следите какво се случва в България? - Няма какво да проследявам. Задълженията ми към малкия екран са доста по-големи, би трябвало да покриваме доста по-големи мащаби. Така че нямам директен взор върху това, което става. - Идва и Конгрес на БФС през декември – любимец имате ли?
- Досега не съм чул нито един от претендентите каква платформа, каква блок маса ще създадат. Ще забележим – кой каквото предложи, по-напълнена маса да има.

- И в действителност за край – стигнахме до думите ви, че ще има изненада за българските почитатели на следващия ден. Какво ще се случи в хотел „ Маринела “? - За мен е значимо, че успяхме в последните години да създадем една марка, която персонално аз толкоз години съм я употребявал – HS8. Направихме един прекрасен артикул, дружно със спортна екипировка. Всеки, който желае, може да я има. Да носи тази емблема, която значи доста за мен. Дизайнът е изработен по този начин, че осмицата е на видно място и тя в никакъв случай не свършва. Затова желая на всеки да пожелая здраве и шанс, да се защищава и да се вслушва в препоръките на всички експерти, които се грижат за нашето здраве!

- Колко надалеч ще стигне „ Историята “, която написахте дружно с Владимир Памуков и бе издадена от вашите другари от „ Софтпрес “?
- В България стигна най-големия пик. Преведе се на полски, на испански, на британски. Има огромен прогрес и съм доста благополучен. Сега за Испания ще бъде най-голямото разкриване, към този момент и на британския пазар навлиза. Доволен съм от това, което направиха Владо и „ Софтпрес “ за тази книга и желая да им благодаря от все сърце. Откровен съм с всичко написано в книгата и най-много да видят дребните деца ние от кое място сме тръгнали, тъй като вътре има доста страници, в които приказваме за комунизъм, за дисциплинираност, за безупречност, за една стратегия, която не е от през днешния ден за на следващия ден, а за доста време. Да видят ние от кое място сме минали и за какво сме стигнали там, където сме. За всеки е ясно, че това, което реализирах като футболист на Барселона, изключително със „ Златната топка “ и „ Златната обувка “, ще бъде доста мъчно на българския футбол да има подобен. Но да се надяваме един ден някое дете да стигне да бъде най-малко в първите 100.