Христо Райков е един от габровските индустриалци, който мечтае да

Христо Райков е един от габровските индустриалци, който мечтае да надмине Пенчо Семов, прочут като българският Рокфелер. И го надминава… През 1937 година във фабриката му тъкат 80 стана. Годишното произвеждане доближава 400 000 метра плат. Само след пет години доближава един милион метра плат с високо качество, а фабриката му става недостижима в производството. Налага се като един от водещите индустриалци в българската текстилна промишленост. Наричат го „ Българският Хенри Форд “.

Притежавал способността бързо да се ориентира и да взема решения, да получи нужните банкови гаранции, да изкупи в точния момент акциите на банкрутиралите заводи, да провежда производството и бързо да продаде продукцията си.

Той бил човек, който можел да направи от нищо нещо. Когато Кемал Ататюрк не разрешава носенето на фесовете под опасност от бесило, Христо Райков отпътува незабавно за Турция. Всеки гледал да се отърве от ненужната движимост. Габровецът обикаля от село на село и скоро събира на безценица или без пари един вагон фесове. Предварително е пресметнал всичко. Фесовете се изработвали от утайване на вълна като филц. Материалът е скъп, получен съвсем без пари. При разтрошаване фесовете давали най-хубав добив, най-хубава чиста вълна. След години пласирал огромно количество стока в Турция, само че и търговци от южната ни съседка идвали у нас и закупували от него огромни количества платове, брояли му златни пари.

Отново Христо Райков събира вълнени парцали из страната и струпва тонове евтина суровина. Произвежда ватено долни дрехи от остарели вълнени парцали, които са негодни, само че ги почиства с химикали и от тях получава щрайхгарна вълнена прежда. От преждата създава платове, одеяла, шинели за армията. Бил деятелен и съобразителен човек. Разказват, че е непостижим в търговете. Печели търг за направа на три милиона бройки друго долни дрехи за бойците. Участва в търг на Военното инденданство за закупуване на 52 000 остарели куртки, 29 000 шинели, 18 000 брича.

Той е лишен от предубеждения. Притежава възприятие за правдивост. Горд и остроумен. Владеел всевъзможни търговски похвати. Взискателен и мнителен даже към синовете си. Смисъл на живота му става работата. Когато се замогва оказва помощ и на други предприемчиви българи – индустриалци и търговци.

Христо Райков е един от обществените фабриканти, който се грижи извънредно за служащите си. Построява им жилища, които по-късно са топлофицирани. Отваря стол за тях. Назначава доктор. Плаща им осигуровки и по-високи заплати от други фабриканти. Старите габровци описват, че когато дойдело време за месечното им заплащане пред него стояла гаванка със златни пари и купичина банкноти. Всеки самичък избирал под каква форма да му се заплати. По празници дарявал мъжете с плат за костюм, а на дамите – плат за вълнена рокля.

Назначавал е на работа хора, останали без прехранване по политически аргументи. На Свети Дух, празник на фабриката, се нареждали дълги трапези, а хората които работели за него до късно се веселяли.

Всяка извоювана пара влага в разширение и модернизиране на фабриката си – доставя нови тъкачни станове, усилва служащите си от 26 на 170, строи и надстроява. За първи път у нас идва дизелов мотор, прави и други усъвършенствания. Сам ръководи процеса на производството, следи за високия стандарт, който желае да е на европейско равнище. Изисква качество като на британските фини платове, които са пример за времето.

Когато се ражда на 16 юни 1896 година в дребното тревненско село Томчевци, никой не знаел, че го чака невероятна орис. Семейството му е оскъдно и е изгубило осем деца. Оставят момченцето на кръстопът и първият инцидентно минаващ става негов кръстник. Кръщават го на Исус Христос с вяра да го закриля.

Детето пораства, след това се захваща като чирак в бакалия, стартира учебно заведение, само че го загърбва и работи. С едно магаре  изкупува вълна от селата и я препродава. После си купува и каруца, с цел да товари стоката. Минава под венчило с Цанка, момиче от прилежащо село. Баща ù е богат човек и се занимава със строителство. Тъстът оценил работливото момче и му дал щерка си. Двамата мъже почнали да доставят  все по-големи количества вълна за габровските и сливенските заводи.

Райков се открива да живее в Габрово през 1924 година Продължава да доставя вълна за преправка на ишлеме за локалните заводи. Понатрупва пари. Захваща се с доставка и преправка на парцали. Постепенно идва до решението с парите, които е спечелил и поддръжката на банкова къща, която му дава заеми при положителни условия да сътвори своя фабрика. В нея желае да затвори цикъла на доставка и преправка на вълната до краен артикул.

Сгоден случай му дават усложненията на фабрика „ Аспарух “, която той слага според. Сам диктува таксите за ишлимето и извлича огромни облаги от нея. Фабриката изпада във финансова рецесия и не може да изплаща заплатите на служащите. Тогава Райков се явява като избавител – стартира да кредитира фабриката и изкупува от обезверените акционери 965 от 1500-те акции. В един миг той получава контролния пакет скъпи бумаги. От 1928 година предприятието към този момент е „ Христо Райков “ АД. За фабрикантът стартират да работят доста от габровските заводи и капиталът му се усилва.

По време на икономическата рецесия през 30-те години предприятието му остава устойчиво. Райков уголемява активността си. Купува фабрика „ Братя Маринкеви “ в Сливен, само че ù поставя ново име „ Европа “. Взема чартърен фабриката „ Балевски “ в Троян. Тя е пред банкрут. През 1942 година против два милиона лв. става притежател на софийската камгарна предачница, фабрика „ Кантарджиев “, притежател е и на фабрика в Пловдив. Негова е фабрика „ Европа “ в столицата. Купува къщи и хотел в Бургас.

След 1933 година на пролетния панаир в Ески Джумая (Търговище) изкарва 5-6 вагона платове. В първите дни на панаира пуска своите платове с 30-40% по-ниски цени от тези на другите заводи. За да могат да търгуват стоката си, налагало се те също да понижат цената на продукцията си. В този миг, посредством свои хора, Райков провежда изкупуването на всички донесени на панаира платове. Сменя етикетите и става единственият без конкуренция. И цените незабавно скачат доста повече от преди.

Ето каква история разказва  Михаил Топалов за този деятелен габровец: „ Христо Райков, индустриалец от Габрово, отиде в Търговската банка в София.

Влезе при шефа Георги Губиделников.

- Какво обичате?

- Аз съм Христо Райков от Габрово.

- Името ви не ми приказва нищо. Какво желаете, господине. Тук времето ни е доста скъпо.

- Знам. И по тази причина съм тук.

- Какво желаете?

- Заем. Десет милиона.

- Десет милиона? Какво притежавате отсреща?

- Акции, облигации, заводи, акционерни сдружения.

- Комини?

- Засега един.

- Господине, единствено коминът на доктор Никола Чилов на гара Костинброд коства 10 милиона. Какво действително желаете?

- Реално, двайсет милиона, само че това, което е допустимо да ми се даде, са единствено 10 милиона. Ако не ми ги дадете вие, господин Губиделников, ще отида в Кредитна банка. Но аз ви предлагам съюз и съдействие. Имате отсреща си процъфтяващ човек.

- Думи доста – каузи малко.

- Попитайте за мен в Габрово и ще ви кажат дали съм човек за 10 или за двайсет милиона. 

- Кого да попиам? Марокенджиев? Андрей Момерин? Кого?

- Когото желаете. Аз ще заставам тук и ще чакам…

Георги Губиделников го погледна право в очите. Гледа го дълго и деликатно. След това сподели:

- В Габрово има единствено един човек, който може да подсигурява за вас. Само на него имам безпределно доверие.

- Кой е той?

- Без да отговори, Георги Губиделников заповяда на секретарката си: Свържете ме с Пенчо Бонев от Габрово, индустриалец.

- Веднага – секретарката подвигна телефона. Само след пет минути се обади Пенчо Бонев от Габрово.

- Ало, кой?

- Бай Пенчо. Тук е шефът на Търговската банка в София…

- Буров или Губиделников?

- Аз съм. Георги Губиделников…Моля те, кажи ми, дали да дам 10 милиона лв. заем на един вашенец, сътрудник ваш, индустриалец – Христо Райков?

- Оттатък се позамислиха. След това се чу гласът на Пенчо Бонев.

- Георге, можеш да му дадеш и петдесет милиона. Аз подсигурявам за него. Това е переспективно момче. Левът трансформира в хилядарка. Хилядарката в милион. Имаше тука едно западнало сдружение „ Аспарух “- умираше. Той го пипна, завъртя му колелото и в този момент е първата по облаги фабрика в Габрово „ Христо Райков “. Акционерите схванаха, че всичко зависи от индивида и се отдръпнаха. Това е талант на промишлеността, талант на работата. Печели от всичко. Изкарва злато от всичко, дори и от водата.

Георги Губиделников му благодари и прекъсна диалога, дръпна един лист от досието, наведе се и го хвърли в ръцете на Христо Райков.

- Попълнете молбата…

- За какъв брой?

- Двайсет милиона.

- Трогнат съм. Но ще попълня за 10. Искам да уважа вашето първо мнение и решение: да бъдем внимателни с новаците.

- Умно казано. Нека бъдат 10. Желая ви триумф, господин Райков.

И по този начин Българската комерсиална банка завоюва още един лоялен другар, който я затрупа със злато. Защото беше човек със златни ръце “.

Национализацията заварва Христо Райков със седем, осем печеливши заводи и огромен градеж на комбинат в София. В него е желал да сплоти разнообразни производства.

След национализацията дръзва да купи машина за произвеждане на чували от боклуци. Това е неприемливо за новата власт. Вземат му машината и го дават под съд, а негов юрист става известния правист Любен Дюкмеджиев, който го избавя. Процесът завършва с оправдателна присъда за Райков.

След 1944 година е поканен да поучава министъра на промишлеността Петко Кунин, само че двамата не намират допирни точки и са в несъгласия. Райков по този мотив казвал: „ Хем нищо не схващат, хем не слушат, като ги съветваш “. Съветничеството му не е трае дълго – процесите против Трайчо Костов и обкръжението му сортират и него.

Национализацията му взема предприятията, само че и дома, в който живее със брачната половинка си и четирите си деца. Къщата се намирала в двора на фабриката му в Габрово. На 23 декември 1947 година всичко е запечатано. Семейството не може да си вземе освен покъщнината, само че и облеклата. Синовете му потеглят за София с палтата на свои другари.

Скоро по-късно Христо Райков е изпратен на лагер в мина „ Бобов дол “ (Пернишко). Имал право на рандеву на повече от месец. По негово време в този лагер е писателя Димитър Талев. Тъжният завършек на огромният фабрикант не свършва до тук. Изпратен е за няколко години в лагера в Белене. От там се връща жив, само че като че ли целия му живот е завършил. Няма дом, фамилията се е разпръснало.

Той надминава всички текстилни производители в българския Манчестер и усилва капитала си до 40 пъти. Успява да извърви пътя от малък търговец до собственик на няколко заводи без да има обучение. С проницателност, съобразителност, непрестанна работа се трансформира в един от първенците на текстилната промишленост в Царство България.