Асен от „Дяволското гърло” си говори сам
Христо Петков, който изигра килъра Асен Чанов в хитовия сериал „ Дяволското гърло ”, не се плаши от самотата. Дори в противен случай – търси я, а в мълчанието си открива значими истини за себе си и света. „ Обичам да съм самичък... Още от доста дребен приказвам на себе си, когато съм самичък. Хващал съм се постоянно, че си приказвам и в множествено число, ходя на „ ние ”, а не на „ ти ”, призна неотдавна артистът, прочут и с ролята си на Тодор Шумненеца в екранизацията на романа на Милен Русков „ Възвишение ”.
Христо е от Варна, само че приключва гимназиалното си обучение в интернационалното учебно заведение в Хага, Холандия, където прекарва три години и половина, поради работата на родителите си. След завръщането си в България, той припознава актьорството като свое предопределение и взема решение да кандидатства в НАТФИЗ. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл в класа на проф. Надежда Сейкова. В същия клас са Анастасия Лютова, Захари Бахаров, Явор Караиванов и Владо Карамазов, написа " Уикенд ".
Още тогава Христо и Владо стават другари, а след това придвижват дружбата си и в живота. Христо приключва НАТФИЗ през 2002 година, а през 2003 година става част от театралната работилница „ Сфумато ”. Играе в пиеси и в Сатиричния спектакъл и в Театъра на Българската войска, в „ Театър 199 ” и в хитови постановки на Народния спектакъл, в чиято натрупа е от 2012 година И през цялото това време Владо Карамазов е измежду приятелите му и обичаните му сътрудници. Въпреки това двамата стават екранни братя едвам в сериала „ Дяволското гърло ”. По време на фотосите постоянно разискват какво се случва с героите им и по какъв начин се получават сцените. „ Примерно той ми се обажда и ми споделя: „ Тук е доста добре, обаче тук не ти се схваща или еди - какво си ”. Или аз му се обаждам и му споделям: „ Тук повече даде ”, споделял е Христо. С Владо импровизирали паметната сцена, в която се бият. Нямало предварителна хореография. Нямало потребност от каскадьор, който да им демонстрира какви придвижвания да вършат. Директно се нахвърлили един върху различен и им се получило от раз.
„ Когато ми се е налагало да играя сходни неща и в киното, и в театъра, по-скоро намирам позитивите. Въпреки цялата чернота на този облик аз си потеглих от целия развой въодушевен и по-скоро рафиниран, в сравнение с съкрушен. Това е хубавото на нашата специалност - можеш да преживяваш неща, които в действителния живот не биха могли да ти се случат. Това е вдъхновяващо и пречистващо по някакъв метод. Затова и се занимавам с тая специалност ”, споделял е Христо за ролята на злодея в сериала „ Дяволското гърло ”.
В живота артистът гледа метафизичен. Той споделя мисълта на Фаус,че злото се ражда в положителното, което след това среща и в „ Майстора и Маргарита ”: „ Аз съм онази мощ, която все положително желае, а все зло излиза ”. Всичко е обвързвано по този метод, както Господа и Дявола, по този начин са свързани положителното и злото, акцентира Христо. Той има вяра, че във всеки човек има и от двете, без значение какви са желанията му и по какъв начин е бил теоретичен. Няма непогрешим човек. Затова се движи светът. „ Ако всички бяха положителни, щеше да бъде един пъкъл. Този баланс съществува у всеки. А аз къде съм? Където са всички. Имам своите страхове, предубеждения, проблеми и особености на характера ”, споделя Христо.
Той се старае да е балансиран в персоналния си живот. Да не се оставя на течението, да не приема нещата за даденост, да не не помни значимите неща или да попада в клопката на егото и желанията си. Но е мъчно, акцентира артистът, да устояваш себе си. Случвало се е да се обърка и да не работи по най-разумния метод, да се поддава на страстите. Той е отворен към света и желае да открива нови неща, даже в неприятните случки. И ясно си дава сметка, че всичко е въпрос на решение. Всеки ден човек прави избори. И е значимо да е почтен със себе си. Не е чудно, че Христо е достигнал до тези, а и всички други, значими прозрения, за които е споделял, защото постоянно се обръща към себе си, следи се, както следи света към себе си. Може би по тази причина самотата не го плаши. Нужна му е точно за тези цели, както мълчанието и диалозите със самия себе си. А той, признавал е, не заобикаля диалози със своето вътрешно Аз.
„ И на кучето доста му приказвам. Често си мисля, до момента в който го виждам, какъв плюс има то, че не приказва. Няма защо толкоз да му се разсърдиш, тъй като е живо създание, което съществува, обича те безусловно, само че не могат да се получат спорове. Много от проблемите при хората произлизат от това, че те приказват. Кучето не те занимава със себе си, тъй че му изпитвам завист в това отношение ”, споделял е Христо Петков.
Мълчанието е хубаво и в живота, и в театъра. И едни от най-важните моменти на сцената са, когато не се споделя нищо, изтъквал е артистът. Да си сбит е по-добре. „ Дарба е умеенето да приказваш, само че човек се не помни и стартира да приказва някакви нелепости. Според мен 50% от нещата, изказвани денем, са празнословия, от които няма потребност ”, споделя артистът.
Христо е от Варна, само че приключва гимназиалното си обучение в интернационалното учебно заведение в Хага, Холандия, където прекарва три години и половина, поради работата на родителите си. След завръщането си в България, той припознава актьорството като свое предопределение и взема решение да кандидатства в НАТФИЗ. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл в класа на проф. Надежда Сейкова. В същия клас са Анастасия Лютова, Захари Бахаров, Явор Караиванов и Владо Карамазов, написа " Уикенд ".
Още тогава Христо и Владо стават другари, а след това придвижват дружбата си и в живота. Христо приключва НАТФИЗ през 2002 година, а през 2003 година става част от театралната работилница „ Сфумато ”. Играе в пиеси и в Сатиричния спектакъл и в Театъра на Българската войска, в „ Театър 199 ” и в хитови постановки на Народния спектакъл, в чиято натрупа е от 2012 година И през цялото това време Владо Карамазов е измежду приятелите му и обичаните му сътрудници. Въпреки това двамата стават екранни братя едвам в сериала „ Дяволското гърло ”. По време на фотосите постоянно разискват какво се случва с героите им и по какъв начин се получават сцените. „ Примерно той ми се обажда и ми споделя: „ Тук е доста добре, обаче тук не ти се схваща или еди - какво си ”. Или аз му се обаждам и му споделям: „ Тук повече даде ”, споделял е Христо. С Владо импровизирали паметната сцена, в която се бият. Нямало предварителна хореография. Нямало потребност от каскадьор, който да им демонстрира какви придвижвания да вършат. Директно се нахвърлили един върху различен и им се получило от раз.
„ Когато ми се е налагало да играя сходни неща и в киното, и в театъра, по-скоро намирам позитивите. Въпреки цялата чернота на този облик аз си потеглих от целия развой въодушевен и по-скоро рафиниран, в сравнение с съкрушен. Това е хубавото на нашата специалност - можеш да преживяваш неща, които в действителния живот не биха могли да ти се случат. Това е вдъхновяващо и пречистващо по някакъв метод. Затова и се занимавам с тая специалност ”, споделял е Христо за ролята на злодея в сериала „ Дяволското гърло ”.
В живота артистът гледа метафизичен. Той споделя мисълта на Фаус,че злото се ражда в положителното, което след това среща и в „ Майстора и Маргарита ”: „ Аз съм онази мощ, която все положително желае, а все зло излиза ”. Всичко е обвързвано по този метод, както Господа и Дявола, по този начин са свързани положителното и злото, акцентира Христо. Той има вяра, че във всеки човек има и от двете, без значение какви са желанията му и по какъв начин е бил теоретичен. Няма непогрешим човек. Затова се движи светът. „ Ако всички бяха положителни, щеше да бъде един пъкъл. Този баланс съществува у всеки. А аз къде съм? Където са всички. Имам своите страхове, предубеждения, проблеми и особености на характера ”, споделя Христо.
Той се старае да е балансиран в персоналния си живот. Да не се оставя на течението, да не приема нещата за даденост, да не не помни значимите неща или да попада в клопката на егото и желанията си. Но е мъчно, акцентира артистът, да устояваш себе си. Случвало се е да се обърка и да не работи по най-разумния метод, да се поддава на страстите. Той е отворен към света и желае да открива нови неща, даже в неприятните случки. И ясно си дава сметка, че всичко е въпрос на решение. Всеки ден човек прави избори. И е значимо да е почтен със себе си. Не е чудно, че Христо е достигнал до тези, а и всички други, значими прозрения, за които е споделял, защото постоянно се обръща към себе си, следи се, както следи света към себе си. Може би по тази причина самотата не го плаши. Нужна му е точно за тези цели, както мълчанието и диалозите със самия себе си. А той, признавал е, не заобикаля диалози със своето вътрешно Аз.
„ И на кучето доста му приказвам. Често си мисля, до момента в който го виждам, какъв плюс има то, че не приказва. Няма защо толкоз да му се разсърдиш, тъй като е живо създание, което съществува, обича те безусловно, само че не могат да се получат спорове. Много от проблемите при хората произлизат от това, че те приказват. Кучето не те занимава със себе си, тъй че му изпитвам завист в това отношение ”, споделял е Христо Петков.
Мълчанието е хубаво и в живота, и в театъра. И едни от най-важните моменти на сцената са, когато не се споделя нищо, изтъквал е артистът. Да си сбит е по-добре. „ Дарба е умеенето да приказваш, само че човек се не помни и стартира да приказва някакви нелепости. Според мен 50% от нещата, изказвани денем, са празнословия, от които няма потребност ”, споделя артистът.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ