Христо Мутафчиев: Само, който гласува, после има право да псува. Останалите - да си псуват вкъщи при жена си
Христо Мутафчиев: Само, който гласоподава, след това има право да псува. Останалите - да си псуват у дома при жена си Автор: 11:52 / 22.11.2021142 
Тези дни Христо Мутафчиев сервира непредвидена изненада, тъй като се появи в музикалния план " Където няма време " на режисьора Илко Ганев, в който си партнира със Стенли и Любо Киров, оповестява " Блиц ". По-любопитното в тази ситуация е, че за актьора и ръководител на Съюза на артистите у нас това също е било изненада. И въпреки всичко решение, подбудено от доста мощни послания.
Христо Мутафчиев е от хората, които обичат директността във всичките й форми, а в този диалог тя се оказа достатъчно пределна, с цел да провокира размишления.
- Христо, неотдавна, дружно с Любо Киров и Стенли, поднесохте в действителност непредвидена изненада - с музикалния план " Където няма време ", в който надали някой е очаквал да чуе и види и твое осъществяване... Как се случи всичко?
- Този план беше изненада и за самия мен, тъй като това е едно парче, което е част от един по-голям план, който носи същото име – " Където няма време ". В момента се работи и по документален филм. Имаме млад режисьор Илко Ганев, който е в течение на работата на нашия клуб " Сребро в косите " в Съюза на артистите, който е за актьори - ветерани, които към този момент не са на сцената. Големи имена като Гинка Станчева, Емилия Радева, Иван Налбантов, светла му памет, режисьорът Кольо Петков… Все хора, които идваха в Съюза на артистите, срещаха се с хора, репетираха нови пиеси и имаха едно възобновление на живота си във връзка с креативния развой. Една свежа глътка въздух.
Това младо момче се възпламени по тези създатели и направи едно зрелище - " Апарт ", което се играеше в Театър Азарян. После реши да направи и документален филм и тази ария се явява нещо като тийзър към него. Стенли написа музиката, Любо Киров – текста и тъй като им трябваше трети глас, се обадиха на мен. Видеото заснехме на три разнообразни местоположения, като всеки един от нас имаше своя лична локация. Затова споделям, че този план мина и под егидата на Министерство на туризма, а ние в действителност демонстрираме хубостите на България в един къс видеоклип.
- Това е един тип поклон към по-възрастните артисти и цената, която заплащат, с цел да поддържат живо изкуството в душата си...
- Именно, да, тъкмо по този начин. В случая не забравяме и красотата на природата на нашата блага татковина.
- Пандемията много забави реализацията на тази ария - по този начин, както промени, и продължава да трансформира, и всичко останало в нашия живот…
- Пандемията отсрочва доста неща и няма събитие, което да не се повлия отрицателно от нея. Ние, малко или доста, се приспособяваме към този момент и започваме да се съобразяваме с новите правила и другите типове ограничения, които постанова страната. Няма по какъв начин да не го вършим. Цял свят го прави и ние ще го вършим.
- През септември ти се разгласи срещу това актьорите да бъдат задължавани да влизат в театъра със зелени документи. Какво се промени в този момент?
- И с това се научихме да работим към този момент. Актьорите към този момент влизат със документи, работят с тях. Това е международно условие и няма по какъв начин да не следваме стъпките на по-развитите от нас народи. Освен това документите не болят, както се видя. Дават една независимост и сигурност на всеки един човек – за може да продължи да живее живота си умерено, да се събира с другари, да върви на спектакъл и така нататък
- Ти си преболедувал безсимптомно вируса, без да се ваксинираш, нали по този начин?
- Да, само че към този момент има документи и за такива случаи. Просто трябваше да се отвори дума за това и да има хора, които да се себеизразят в тази посока. Жалко, че това не го направиха институциите и министрите. В последна сметка ето, че одобриха и преболедувалите да могат да получат сертификати. Въпреки всичко обаче, аз се имунизирах, с цел да получа този зелен документ. А и поради свободата. Няма по какъв начин. Не съм на 20 години, макар че се усещам на 25, а съм на 52 години и е извънредно време да стартира да се грижа и за себе си, и за фамилията си.
- Как си обясняваш тази обстановка и най-много неналичието на тъкмо такава реакция от страна на министъра?
- Наричам го непросветеност. Във всеки един отрасъл хората разчитат на институцията, която им е принципал. В нашия случай това е министърът на културата. И по тази причина чакахме от него да вземе под внимание съображенията на обособените организации, някои от които са на по 100 години. Досега обаче не е имало събиране на креативните и браншови организации в областта на културата. Всичко това ми приказва за некомпетентност; за човек, който не е бил админ и не знае по какъв начин да разпределя функционалностите надолу по звената, нито да контактува.
- Мислел ли си да се включиш в политиката, отвън функционалността, която изпълняваш като ръководител на Съюза на артистите, несъмнено?
- Моята работа в Съюза на артистите отново е обвързвана с политика. На процедура аз се занимавам с политика доста преди сегашния ни министър да го прави. Работя с всички държавни управления и всички министри до този миг, с цел да могат моите хора в гилдията да се усещат добре, да бъдат задоволени и да не им се пречи да си правят работата. Председателят на Съюза на артистите не би трябвало да си клати краката зад бюрото и да изяснява наляво и надясно, че е ръководител. Затова и нямам потребност да се занимавам с действителната политика в Народното събрание или в съответните държавни управления.
- Очакваш ли да се случи някаква осезаема смяна след следващите избори в страната?
- Аз съм някакъв непоносим оптимист и чакам, че против себе си ще имам отзивчиви представители на ръководството, с които да мога да разменям мисли и информация за сектора, който съставлявам.
- Ти гласуваш постоянно, доколкото знам, и евентуално гледаш неоправдателно на тези, които не го вършат?
- Отговорен човек съм и гласоподавам постоянно, да. Само, който гласоподава, след това има право да псува. Другите, които не го вършат, да си псуват у дома при жена си, а на открито нямат право.
- Във формулата за триумф главната големина е търпението, нали по този начин, но нашето май е към този момент на привършване?
- Харесвам тази мисъл. Българинът е доста толерантен и ще продължава да търпи, за жалост. Но ще ти споделя нещо доста показателно от последната режисура, в която играя, споделя се " Плач на ангел " и е на Стоян Радев, по текст на Стефан Цанев. В нея имам следната имитация: " Едно време всички знаехме, че ни ръководят идиоти, само че ни изкарваха под строй по улиците и крещяхме: " Да живей! " и " Ура! ". Сега отново идиоти ни ръководят, само че никой не излиза под строй. Народът самичък си излиза на площадите и напряко си ги псува. Псува, обаче след това се прибира у дома и си трай. Псува и си трай. Псува и си трай ". Ей това ми се е забило в съзнанието от този текст, тъй като е толкоз показателно, че хората долу се стряскат, когато го изговоря от сцената. Всъщност това е и силата на изкуството.
Тези дни Христо Мутафчиев сервира непредвидена изненада, тъй като се появи в музикалния план " Където няма време " на режисьора Илко Ганев, в който си партнира със Стенли и Любо Киров, оповестява " Блиц ". По-любопитното в тази ситуация е, че за актьора и ръководител на Съюза на артистите у нас това също е било изненада. И въпреки всичко решение, подбудено от доста мощни послания. Христо Мутафчиев е от хората, които обичат директността във всичките й форми, а в този диалог тя се оказа достатъчно пределна, с цел да провокира размишления.
- Христо, неотдавна, дружно с Любо Киров и Стенли, поднесохте в действителност непредвидена изненада - с музикалния план " Където няма време ", в който надали някой е очаквал да чуе и види и твое осъществяване... Как се случи всичко?
- Този план беше изненада и за самия мен, тъй като това е едно парче, което е част от един по-голям план, който носи същото име – " Където няма време ". В момента се работи и по документален филм. Имаме млад режисьор Илко Ганев, който е в течение на работата на нашия клуб " Сребро в косите " в Съюза на артистите, който е за актьори - ветерани, които към този момент не са на сцената. Големи имена като Гинка Станчева, Емилия Радева, Иван Налбантов, светла му памет, режисьорът Кольо Петков… Все хора, които идваха в Съюза на артистите, срещаха се с хора, репетираха нови пиеси и имаха едно възобновление на живота си във връзка с креативния развой. Една свежа глътка въздух.
Това младо момче се възпламени по тези създатели и направи едно зрелище - " Апарт ", което се играеше в Театър Азарян. После реши да направи и документален филм и тази ария се явява нещо като тийзър към него. Стенли написа музиката, Любо Киров – текста и тъй като им трябваше трети глас, се обадиха на мен. Видеото заснехме на три разнообразни местоположения, като всеки един от нас имаше своя лична локация. Затова споделям, че този план мина и под егидата на Министерство на туризма, а ние в действителност демонстрираме хубостите на България в един къс видеоклип.
- Това е един тип поклон към по-възрастните артисти и цената, която заплащат, с цел да поддържат живо изкуството в душата си...
- Именно, да, тъкмо по този начин. В случая не забравяме и красотата на природата на нашата блага татковина.
- Пандемията много забави реализацията на тази ария - по този начин, както промени, и продължава да трансформира, и всичко останало в нашия живот…
- Пандемията отсрочва доста неща и няма събитие, което да не се повлия отрицателно от нея. Ние, малко или доста, се приспособяваме към този момент и започваме да се съобразяваме с новите правила и другите типове ограничения, които постанова страната. Няма по какъв начин да не го вършим. Цял свят го прави и ние ще го вършим.
- През септември ти се разгласи срещу това актьорите да бъдат задължавани да влизат в театъра със зелени документи. Какво се промени в този момент?
- И с това се научихме да работим към този момент. Актьорите към този момент влизат със документи, работят с тях. Това е международно условие и няма по какъв начин да не следваме стъпките на по-развитите от нас народи. Освен това документите не болят, както се видя. Дават една независимост и сигурност на всеки един човек – за може да продължи да живее живота си умерено, да се събира с другари, да върви на спектакъл и така нататък
- Ти си преболедувал безсимптомно вируса, без да се ваксинираш, нали по този начин?
- Да, само че към този момент има документи и за такива случаи. Просто трябваше да се отвори дума за това и да има хора, които да се себеизразят в тази посока. Жалко, че това не го направиха институциите и министрите. В последна сметка ето, че одобриха и преболедувалите да могат да получат сертификати. Въпреки всичко обаче, аз се имунизирах, с цел да получа този зелен документ. А и поради свободата. Няма по какъв начин. Не съм на 20 години, макар че се усещам на 25, а съм на 52 години и е извънредно време да стартира да се грижа и за себе си, и за фамилията си.
- Как си обясняваш тази обстановка и най-много неналичието на тъкмо такава реакция от страна на министъра?
- Наричам го непросветеност. Във всеки един отрасъл хората разчитат на институцията, която им е принципал. В нашия случай това е министърът на културата. И по тази причина чакахме от него да вземе под внимание съображенията на обособените организации, някои от които са на по 100 години. Досега обаче не е имало събиране на креативните и браншови организации в областта на културата. Всичко това ми приказва за некомпетентност; за човек, който не е бил админ и не знае по какъв начин да разпределя функционалностите надолу по звената, нито да контактува.
- Мислел ли си да се включиш в политиката, отвън функционалността, която изпълняваш като ръководител на Съюза на артистите, несъмнено?
- Моята работа в Съюза на артистите отново е обвързвана с политика. На процедура аз се занимавам с политика доста преди сегашния ни министър да го прави. Работя с всички държавни управления и всички министри до този миг, с цел да могат моите хора в гилдията да се усещат добре, да бъдат задоволени и да не им се пречи да си правят работата. Председателят на Съюза на артистите не би трябвало да си клати краката зад бюрото и да изяснява наляво и надясно, че е ръководител. Затова и нямам потребност да се занимавам с действителната политика в Народното събрание или в съответните държавни управления.
- Очакваш ли да се случи някаква осезаема смяна след следващите избори в страната?
- Аз съм някакъв непоносим оптимист и чакам, че против себе си ще имам отзивчиви представители на ръководството, с които да мога да разменям мисли и информация за сектора, който съставлявам.
- Ти гласуваш постоянно, доколкото знам, и евентуално гледаш неоправдателно на тези, които не го вършат?
- Отговорен човек съм и гласоподавам постоянно, да. Само, който гласоподава, след това има право да псува. Другите, които не го вършат, да си псуват у дома при жена си, а на открито нямат право.
- Във формулата за триумф главната големина е търпението, нали по този начин, но нашето май е към този момент на привършване?
- Харесвам тази мисъл. Българинът е доста толерантен и ще продължава да търпи, за жалост. Но ще ти споделя нещо доста показателно от последната режисура, в която играя, споделя се " Плач на ангел " и е на Стоян Радев, по текст на Стефан Цанев. В нея имам следната имитация: " Едно време всички знаехме, че ни ръководят идиоти, само че ни изкарваха под строй по улиците и крещяхме: " Да живей! " и " Ура! ". Сега отново идиоти ни ръководят, само че никой не излиза под строй. Народът самичък си излиза на площадите и напряко си ги псува. Псува, обаче след това се прибира у дома и си трай. Псува и си трай. Псува и си трай ". Ей това ми се е забило в съзнанието от този текст, тъй като е толкоз показателно, че хората долу се стряскат, когато го изговоря от сцената. Всъщност това е и силата на изкуството.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ