Христо Мутафчиев е театрален, филмов, телевизионен, озвучаващ актьор и певец.

Христо Мутафчиев е сценичен, кино, ефирен, озвучаващ артист и артист. Роден е на 4 април 1969 година в Карлово. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев през 1994 година В интервала 1994–1995 година играе на сцената на Драматичен спектакъл „ Н. О. Масалитинов “ в Пловдив, а от 1995 година е част от трупата на Малък градски спектакъл „ Зад канала “. От 2005 година е ръководител на Съюза на артистите в България.
Прочетете още
С Христо Мутафчиев разговаряхме за паниките в културния бранш, че предстоят турболенции с финансирането му. 

-Г-н Мутафчиев, към този момент на няколко пъти сигнализирате в общественото пространство, че следва стесняване на парите за просвета. Какви са опасенията и информацията публична ли е?

- Информацията ми е публична. Опасенията ми са, е предстоят фрапантни понижения на бюджета, които ще ударят доста тежко културния бранш. Говорим за едни към 100 000 000 лева, които желаят да издърпат от Министерството на културата. Това са средствата, които с митингите през 2023 година успяхме да ги прибавим към бюджета на МК.  И по този начин той прерастна на съвсем 500 000 000 лева Сега желаят да ги изтеглят, а това значи директен удар върху музеи, библиотеки, галерии, читалища и съвсем целия бранш театрални изкуства. В момента има дефицит от 20 млн. лева за финансиране на театралните изкуства. Ще лишават и 30 000 000 лева за идната календарна година. Тази сума ще доближи до 50 млн. лева, които ще бъдат отнети на театралните изкуства от бюджета. 50 млн. лв., с които секторът е обратно. И няма никакво оправяне.

Да не приказваме, че сега е блокирана и финансовата стратегия.  Става дума за едни от 4 до 7 млн. лева, не мога да бъда прецизен в сумата, само че има план за министерско разпореждане, с което да се провиснал нужните пари за финансови разноски. В момента вървят поправки в няколко театъра и към този момент са извървени процедурите по Закона за публичните поръчки и Закона за устройство на териториите. А това са най-тежките законови процедури. Колегите са си свършили административната работа, има определени реализатори, стартирани са поправки в театъра в Ловеч и в театрална работилница Сфумато. Но в този момент, като са им спрени парите, не могат да се разплащат и дължат неустойки на строителите.  Директорите биват заплашвани, а в действителност те са в шах.

Необходимо е осъществяването на поправки в Националната библиотека, в Националната художествена изложба, покривът на Националния исторически музей тече.

- Тоест тези средства са заложени в бюджета, само че чисто писмено не е свършена работата…

- Да, тези средства ги има, само че е належащо решение на Министерски съвет. Министерство на културата е предложило одобряването на тези средства, само че към момента няма решение. Затова парите не са преведени към театрите за финансови разноски.

- Водили ли сте диалози с министъра на културата?

- Не сме водили диалози с министъра на културата, защото от две седмици го няма. Надявам се, че ще влезе в ролята си и като министър, да се бори за гилдията, да удря по масата и да отстоява средствата за целия бранш.  Ще търсим диалог с него, само че се надявам на премиера Димитър Главчев да реши този проблем и да разпореди дейности в тази посока.

- Вие обръщали ли сте се като съсловни организации към премиера Главчев?

- Аз персонално съм писал документ до премиера във връзка с едни средства, които бяха забавени към фонд „ Култура ”.  Аз дружно с ръководителите на другите креативен съюзи се обединихме, написахме писмо. Подкрепихме се един различен. Доколкото знам, казусът с тези средства е решен и те към този момент би трябвало да са трансферирани във фонда.

По отношение на парите за финансови разноски и аз, и шефът на „ Сфумато ” сме писали писма до министър-председателя. Има задоволително сигнали, с цел да му е ясна обстановката.  Настояваме за неговата интервенция, тъй като той единствен може да реши казуса.

- Говорите за стесняване на бюджетите на държавните ведомства. Това по гледище на Министерство на финансите ли е?

- Да, нали се говореше, че има една огромна дупка от 18 милиарда лева от държавния бюджет и очевидно заради тази причина изискват тези свивания. Да не приказваме, че – доколкото аз знам, на всички министерства бюджетите им за идната година ще бъдат понижени с 10 %, които те би трябвало да лишават от издръжката на министерствата.  Тези пари са за хората, които работят като пчелички, с цел да движат докладни, наредби, документи, закони, които текат от институция към институция, от министерство към Министерски съвет, от министерство към Комисия по просвета и медии. Това удря по живата рана, в случай че се вземат тези пари.

Сигурно страната не е добре финансово, не мога да бъда чак толкоз безапелационен, защото  не познавам елементи. Не мисля, че за българина би бил значим трипроцентен недостиг, с цел да можем да влезем в Еврозоната, в сравнение с това да можем да разполагаме със средствата, които сме си изработили под формата на заплати. Все отново всеки желае да живее почтено и да посреща разноските си, а всичко се усилва – парно, вода, ток.  На хората не им пука за 3-процентен недостиг поради Зоната.  Колегите ми в сектор  „ Култура ” стартират да стават доста гневни и аз ще ги поддържа във всяка една тяхна форма на реакция.

Има и още един проблем. Единствените разноски, които сега Министерството на културата удостоверява, са за фонд „ Работна заплата ”. Не са изплащани възнаграждения на сътрудници, които са си изиграли представленията. Не са изплащани средства за командировъчни, а театрите пътуват. Не са разплащани външни контракти за реклама и разпространяване.

- Това не се ли дължи на следствията, които вървят в Министерство на културата по отношение на „ театралната спекулация ”?

- Едва ли това е повода. Причината е, че по-скоро няма средства. Ако това е повода, считам, че проверяващите органи не би трябвало да пречат на Министерство на културата да си свърши работата.

Истината е, че нещата се стабилизират, когато отпред на страната застане  постоянен кабинет. Всички се надяваме това да се случи.

Но най-важното е средствата, които се дължат към Министерството на културата и са част от одобрения през предходната година бюджет, да бъдат преведени и да се работи с тях. Тук не приказваме за изключителни средства.

И на фона на цялостната обстановка в България културният бранш е изправен пред два съществени казуса – единият е да се провиснал парите, дължими на Министерство на културата за тази година, а другият – бюджетът ни за 2025 година да не бъде ощетен, както се допуска ще е.