Христо Марков е най-успелият наш атлет – единственият българин с

...
Христо Марков е най-успелият наш атлет – единственият българин с
Коментари Харесай

НАЙ-УСПЕШНИЯТ атлет „послуша“ картофения корифей от Банкя и стана…

Христо Марков е най-успелият наш спортист – единственият българин с олимпийски трофеи като играч (Сеул 88) и като треньор (с Тереза Маринова през 2000 година в Сидни). Марков е роден на 27 януари 1965 година в Димитровград. Притежава всички вероятни златни медали в леката атлетика. Европейски първенец за юноши (1983 г.), международен първенец за мъже в зала (1985 г.) и навън (1987 г.) – единственият в историята на българската мъжка атлетика. Олимпийски първенец на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 година, с олимпийски връх. Има 2 сребърни медала от европейски шампионати в зала (1987 г.) и навън (1991 г.). Народен представител в 39-ото Народно заседание като народен представител от листата на Съюз на демократичните сили на мястото на напусналия събранието Иво Цанев. Почетен жител на град Борово, откъдето е част от рода му.

Най-успелият ни състезател измежду мъжете Христо Марков неотдавна има ново амплоа. След всички покорени спортни върхове в тройния скок, след 40 години на стадиона и за малко в политиката той направи нов скок, като стана овцевъд. Той и съдружниците му гледат стадо с над 300 овце в местността Смръдльо, в пазарджишкото село Габровица. Фермата е в подножието на Рила, на към 600 метра надморска височина. Марков признава, че след всички години на напрежение в спорта там се усеща доста благополучен и спокоен, дори песента на птичките и тишината му носели наслада. Не живее в разкош, а в една стая с тв приемник, печка и камина и е удовлетворен от това. Казва, че отвън стаята има всичко, от което има потребност, написа Марица. Събужда се от кукувица или от лай на кучета, пие си кафето измежду планинската идилия, а около работата с животните бързо му минава денят.

Решението да се занимава с животни пристигнало непринудено. Преди няколко години, още като треньор на военизираните спортисти от Катар, бил с тях на лагер на Белмекен. Тогава оказал помощ на човек, който бил закъсал с колата високо в планината. След като го изтеглили и се заприказвали, схванал, че той и брачната половинка му се занимават с животни. Поканили го на посетители и толкоз му харесало във фермата, че станали сътрудници. И по този начин към този момент четири години. Олимпийският първенец признава, че това негово решение е напълно естествено, тъй като е израснал на село. В свое изявление споделя: „ Бягал съм през целия ден по горите, гол и необут, по тази причина бяхме здрави, а и тогава нямахме маркови маратонки “. От овчарите схванал, че всяка овца си има своя физиономия, тъкмо като хората, по тази причина и всяка си имала име. Признава, че овцете били като дребни деца и толкоз се е привързал към тях, че когато някоя заболее, и той страдал. Особено се тормозил, като стартират да раждат, а тогава дежурствата в кошарата били нонстоп.

В съседство с овцете имало гълъбарник, както и градина с всевъзможни зеленчуци. Така, с изключение на от животни, Христо Марков към този момент разбирал и от земеделие. Знаел тъкмо по кое време да заложи семената на домати, краставици, пипер, по кое време да ги разсади, по кое време и с какво да ги напръска против заболявания и неприятели. Някои от локалните хора знаели кой е Христо Марков и за високите му достижения, само че други разбирали едвам откакто го опознаят. Въпреки това не го разпитвали нищо за спортната му кариера. Разговорите се въртели главно към земеделието и отглеждането на животни. Иначе всичките му другари не можели да повярват, че е завил толкоз внезапно в професионален проект, и мислели, че това е следващата му случка. Съпругата му рядко ходела заради други задължения. Не правела опит да го откаже от животните, тъй като знаела, че каквото си науми, го прави, и то от сърце. Днес дните на Христо Марков са разграничени сред хората и овцете. Близо съм до София, вървя си при фамилията, само че главно съм тук, тъй като има доста работа. Полека-лека ще се развиваме с моите сътрудници. Изморих се от огромния град. Искам успокоение, да няма трафик и напрежение. Това изморява доста повече, в сравнение с физическата работа в кошарата, признава първенецът.

За времето в Катар, прекрано като треньор, най-хубавият ни спортист си спомня: „ Това е едно доста положително място, където човек да поработи като за последно, тъй като изискванията са доста положителни. Много положително е отношението към спорта от страна на страната, да не приказваме за базата. Разполагат с всичко. Големият проблем там е, че хората, които управляват спорта, не са доста наясно по какъв начин протича една подготовка на даден състезател. Може би по тази причина взимат положителни треньори от целия свят. Но обичат да се месят, да те натискат. Смятат, че в случай че си добър треньор, след три месеца състезателят ти би трябвало да скочи 18 м. Натискът от страна на некомпетентни хора е доста тежък. Не приказваме за шефовете, тъй като шефът на леката атлетика в Катар е зам.-председател на Международната асоциация по лека атлетика. Това са ръководители, които не са се сблъсквали със сериозния спорт. Иначе съм доста удовлетворен, благополучен съм. Запознах се с един нов свят, радикално друг от нашия, само че пристигна време да се разделим. “



P.S. Ако сте не запомнили, министър председателят Бойко Борисов се „ изцепи “ преди време пред български студенти, да вървят да садят картофи и да гледат овце. Е, очевидно някои го вършат, само че не поради рекомендацията на Борисов… Похвали за великия български спортист, който за разлика от този, където е садил и копал картофите в Банкя, Марков е прославял България с достиженията си.
Източник: bnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР