Защо МВР бие с палки на концерт на „Сигнал“
Христо Ламбрев от „ Сигнал “, който е измежду основателите на групата през 1978 година и неин пианист до 2002 година, озаглави биографичната си книга „ Един живот за музиката “. Той е роден в Пловдив, наследник е на оперен артист. Първите си мелодии основава още в детските си години. В съавторство с сътрудниците от групата написва и няколко от шлагерите й.
„ Започвам с истории още от музикалното учебно заведение, по-късно Консерваторията, група „ Златни струни “, „ Сигнал “. След това съм работил с към 40 певици и няколко групи. В книгата има извънредно богат снимков материал – да вземем за пример от първия концерт на „ Сигнал “ за служащите на строящото се НДК, когато към момента се строи Дворецът на културата в София… то е отворено към момента, вижда се небето…
Освен фотоси на третата страница на книгата има и QR код, който обезпечава достъп до You Tube секция, където читателят може да чуе като бонус моя авторска инструментална музика, последната ми балада, както и забавни клипове, които съм направил върху моя музика “, разяснява за книгата си Христо Ламбрев.
Във върхов час на актуалността си – когато музиката на „ Сигнал е превзела класациите и младежките домове, групата идва в Бургас за следващ концерт, който с нищо не предвещава, че ще бъде най-проблемният – този от 10 февруари 1982 година
Представянето в действителност е било планувано за 9-и и музикантите идват в точния момент в уречения ден. От локалната Концертна дирекция, настанявайки ги в хотел „ България ”, им споделят, че има дребна смяна в програмата, защото спортната зала била заета с друго мероприятие. Ето за какво концертът се мести на 10-и, а за сегашния бил очакван ексклузивен в близкото градче Грудово.
„ Само че ние не знаем, че за девети билетите за бургаската зала „ Изгрев ” са продадени, а за десети се продават други, като за втори концерт, разплита кълбото на скандалната преживелица Ламбрев. - Отиваме си в Грудово, залата там е цялостна и хората са щастливи и удовлетворени тъй като рядко идва нещо, а за „ Сигнал “ от дълго време си мечтаят. Докато техниците прибират осветлението и апаратурата след концерта, вечеряме небрежно в локалния ресторант и се връщаме обикновено в окръжния град. На другия ден овреме стартира да се събира огромна навалица и преди да сме приключили построяването на сцената, стартират да пускат публиката.
По принцип би трябвало всичко да е готово, да се тества осветлението, апаратурата и инструментите и ние споделяме по кое време да пускат – такава е нормалната процедура. В случая ни сложиха пред приключен факт, че няма по какъв начин да върнат билетите и парите, в случай че желаеме да отложим концерта. Положението в действителност беше взривоопасно и както знаете, като се люшне тълпата, няма избавление. Как не паднаха двете предни кули с прожектори върху хората, просто не знам. По едно време полицаите от защитата извадиха палките и започнаха да удрят, а публиката беше най-вече от възпитаници. Не можехме да продължим, все едно на два-три метра от нас нищо не се случва. Спряхме концерта и артистът сподели по микрофона, че „ Сигнал ” не са привикнали да свирят и пеят под удари на палки. Това беше всичко, след което защитата се изнесе гузно от залата и станахме очевидци на нещо рядко срещано – бих го нарекъл „ дисциплинираност на тълпата " – всички желаеха концертът да продължи и няколко по-едри и яки момчета излязоха най-отпред, направиха нещо като кордон, хванати за ръце, и до края на концерта нямаше никакъв случай повече. ”
Затишието е пред стихия. Групарите си потеглят обикновено от Бургас и не престават турнетата. Но след няколко дни идва разпореждане да се спрат оставащите концерти и да се приберат в София до изясняване на „ бургаския случай ”. Отиват в управлението на Концертна дирекция и там им е предоставено писмо с близо 10 обвинявания по точки. Христо Ламбрев е запомнил следните: че излизат на сцената със скъсани дънки; пеят на британски език; подстрекават публиката към бунт; в Грудово след концерта се напили в локалния ресторант и се „ търкаляли като прасета ".
„ Най-лошото беше, че го обърнаха на политически въпрос – с измислени и целеустремено украсени изречения като: „ Долу полицейските палки ", „ Да живее свободата! и т. н. Последствията бяха в действителност жестоки – наказване за една година без концерти, без право на работа, прекъсване на песните по радио и телевизия и продажбата на плочи ”, напомня Ламбрев.
Неизвестното за почитателите е, че наказването е било персонално за вокала Данчо Караджов, но останалите демонстрират взаимност и отхвърлят предлагането на Концертна дирекция да му намерят заместител, с който да продължат под името „ Сигнал ”.
Забраната за една година е вдигната след осмия месец. Добросъвестният полковник Нанов открива в следствие, с което потвърждава, че музикантите излизат в специфични театрални костюми, пеят единствено на български, не пушат и не пият. „ Остана единствено казусът с казаните по микрофона думи, които обособените хора пресъздаваха по друг метод ", споделя съоснователят на групата.
На табла и мач с преподавателя си Георги Костов
Емблематичната ария „ Да те копнея ” е композирана за „ Сигнал ” от Георги Костов по едноименното стихотворение на Любомир Левчев.
„ Бях приключил към този момент Консерваторията, само че това не означаваше, че почитам по-малко моя учител по естетика Георги Костов, който години беше ректор на висшето образователно заведение, а беше и министър на културата.
Уговорихме едно работно посетители у тях и по-късно мезета и приказки открих, че Жоро Костов е един от най-хубавите табладжии, с които съм играл. Освен това сме играли и футбол в Консерваторията. След занимателната част на гостито седнахме на пианото и за първи път чух „ Да те копнея ”. Стилът отиваше повече към марш и професорът държеше да има точкувани отговори на тематиката – като от фанфари (тромпети и брас секция). Естествено, за това ме беше извикал, да се откри най-хубавият вид за аранжимент. Дотогава бяхме осъществили няколко песни в жанр обичаен рок, от които „ Лятото мина се радваше на триумф и известност. Опитах същия метод, след това два-три други разновидността, само че нещо не се получаваше, напомня Ламбрев.
И тогава той засвирва първичния марш като балада – по този начин обичаната от десетилетия „ Да те копнея “. След първичното всеобщо вдъхновение аранжорът чува професионална имитация, несъмнено, на смешка: „ Какви са тези паралелни квинти и кванти, да не не помни, че съм ти преподавател по естетика? Иначе хубаво се получава, давай… “
Проблеми с обичаната ария на малцинствата
Сред забраняваните песни на „ Сигнал " са паметната „ Може би ". Временно била спряна от лъчение по радио поради фразата на поетесата Надежда Захариева, че „ не е добър денят ” – неприемливо. за социалистическото съществуване.
„ Вечен кръстопът ” - песента за Мина и Лора, била атакувана по религиозни съображения поради фразата на Орлин Орлинов – „ Дъщеря на дявола и Бога.
Но най-дълго траяла битката за „ Приказен свят " – поради съответствува на появяването й с Възродителния развой. Проблем разкрили в тази ситуация не в текста, а в музиката – поради проявени етноелементи.
„ Наложи се да се явя пред комисията с учебника по национална музика и да поясня образци, че това е един от най-разпространените ладове в българската национална музика – макам Хиджас. В интерес на истината, тази ария беше доста известна и години наред доста се харесваше на всякаква аудитория, изключително на малцинствата. Все отново това особено звучене им е много по-близко от операта или симфоничната музика да речем “, написа Христо Ламбрев в книгата си.
Автор: Уикенд
