Истинският цирк срещу политическия
Христо Иванов е създател и притежател на известния български цирк " Иванов ", той основава фамилен цирк в Италия преди 17 години, само че взема решение да се завърне в България и да работи за българската аудитория, за връщането на блясъка на цирковото изкуство у нас и триумфът не закъснява. Днес цирк Иванов е един от най-успешните български циркове, с рекорден брой фенове в обществените мрежи, а билетите му се разпродават за дни напред. С Христо Иванов беседва Вероника Савова.
Какво ви тревожи в последните месеци, с изключение на ковид и ограниченията, които би трябвало да спазвате?
Това че думата " цирк " постоянно е била употребена в българския език като нарицателно за нещо грозно, просташко, скандално или подмолно. В последните години за жалост все по-често и от от ден на ден обществени персони - политици и публицисти, което е индикатор за тяхната просвета. Десетки са апелите на почтени български циркови актьори думата " цирк " да спре да бъде опорочавана, даже бе импортирано публично протестно писмо до Народното събрание от старши треньора на акробатите на " Цирк дьо Солей " - Иван Владимиров, само че за жалост вместо манталитета на българското общество да еволюира и да стартира да назовава нещата с същинските им имена, то деградира от ден на ден. Особено в бурния политически живот през последната година думата " цирк " не слиза от заглавията в медиите и от трибуната на Народното събрание във един все по-грозен и афектиран смисъл. А той циркът е в реалност нещо красиво, той е наслада и наслаждение, извънреден труд, гений и храброст, плод на добродетели, явно непознати на хората, които всекидневно го наскърбяват, въпреки и неумишлено. Хора, които надали са посетили и един цирков театър през живота си, хора с високо обучение, само че душевно небогати и с ниска просвета. Вместо да бъдат за образец със своята ерудираност и достолепие, ръководещите и публицистите основават неверна визия за тези качества у подрастващите. В същинския цирк децата се учат да имат вяра в положителното, в човешките благоприятни условия и мощния дух, само че за жалост от тв приемника научават единствено за грозната страна на " цирка ".
Все отново страната обърна съществено внимание на културата около ковид, не мислите ли?
Планът за възобновяване на културата планува финансови средства, само че кой и по кое време ще планува и отношение и почитание към нея. Защото тя, културата не е просто бизнес, тя е положение на духа, тя е проводник на човечност и герой за развиване на полезности. Без нея ние сме просто потребители и производители на боклуци. Надяваме се някои съществени проблеми да бъдат наранени в бъдещия проектозакон за театралните изкуства, имаме обещанието на Министерство на културата, че това ще се случи.
Цирковите актьори са особена порода хора, за тях удоволствието на фена е преди всичко, тяхната задача е да възпитават, да палят въображението и фантазиите, да донесат чудо на една до през вчерашния ден празна поляна, да съберат под пъстрота пътуващ купол разнообразни култури и цветове, страсти за дребни и огромни, небогати и богати, за всеки, който има потребност... Животът на актьора през днешния ден е хиляди пъти по-труден от този преди 30 години. Някога България бе сложила това изкуство на фундамент - във всеки град имаше циркови площадки, страната осигуряваше репетиционни зали, костюми, реквизити и целогодишно възнаграждение на артистите, с цел да показват пред света в действителност изключителни достижения, имаше условия за развиване и почитание към цирковото изкуство. Днес, с цел да бъде един актьор на манежа, би трябвало освен да самичък да си обезпечи всичко, само че и да се бори с бюрокрацията, с пренебрежението на институциите и да преглъща всеки ден " новото " значение на думата " цирк ".
Не единствено използването на думата " Цирк " е мотивът за отвращение на българската циркова общественост, само че и отношението на общините и институциите към изкуството. Все повече градове разпродават общинските терени или ги застрояват, от ден на ден общини подвигат ръце и декларират, че нямат място за цирк, без и за момент да помислят от какво лишават цели генерации. Поколения, които ще слушат за политическия " цирк " по малкия екран и в никакъв случай няма да изпитат тази наслада онлайн. Все повече се приказва за смяна, само че смяна към какво? Към непрестанно опростачване, презастрояване и загуба на човечност? А те, децата на България и техните фамилии в действителност имат потребност от вълшебството на цирка, потвърждава го актуалният игрален сезон на пътуващите циркове, всички билети за представленията се разпродават, публиката копнее да се откъсне от политическия и медиен " цирк " и да се потопи в същинския, тъй като там се усеща щастлива и предпазена, там в детството и надалеч от всекидневието.
Източник:
Вие сте работили доста години в чужбина, с какво е по-различно отношението към цирка там?
В цивилизованите европейски страни всяка община има избрана циркова площадка - място, предпазено от продажба или застрояване, място нормално в паркове или площади, (дори във Ватикана), налично за феновете, налично и за цирковете, и пътуващите спектакли и концерти, срамно е, че градове като Благоевград, Хасково или Монтана - регионални градове с доста поданици - нямат такива места. Дори Столична община няма никакви условия или места да посрещне пътуващите циркове, принуждавайки ги да търсят частни имоти. Има единствено една площадка, проектирана и годна единствено за един цирк, останалите 10 български цирка няма къде да гостуваме в София. За страдание в общините, които имат места за цирк се постанова персонално да се оправдавам на публиката за кривите и кални поляни, на които строим цирка, за неприятните условия, а общинарите даже не се замислят, че не дават площадка за наше улеснение, а за жителите и гостите на техният град... Грозната истина за цирка е в действителност истината, в която живеем... Тези над нас не ги интересува от какво имаме потребност като хора и като жители, ние сме единствено данъкоплатци и гласоподаватели, живеем в една пластмасова среда на консуматорство...
Благодарни сме само на Министерство на културата, че обезпечи поддръжка на цирковете посредством Национален фонд " Култура ", тъпо че трябваше да настъпи пандемия, с цел да се случи това, в другите страни циркът се поддържа от страната от десетилетия, само че се радваме на тази стъпка в вярната посока.
Какво бихте споделили на тези, които употребяват думата " цирк " в отрицателен смисъл?
Да вървят по-често на същински цирк, на спектакъл, на опера, на кино, да се обогатяват културно и да стартират да виждат света в по-добра светлина, да стартират да мислят за духовните потребности на хората към тях, освен за материалните. Тогава ще пристигна салдото, хармонията и развиването. Когато стартират да ни ръководят едни хора по индивиди, по-истински и с повече обич към бъдещето и децата.
Какво ви тревожи в последните месеци, с изключение на ковид и ограниченията, които би трябвало да спазвате?
Това че думата " цирк " постоянно е била употребена в българския език като нарицателно за нещо грозно, просташко, скандално или подмолно. В последните години за жалост все по-често и от от ден на ден обществени персони - политици и публицисти, което е индикатор за тяхната просвета. Десетки са апелите на почтени български циркови актьори думата " цирк " да спре да бъде опорочавана, даже бе импортирано публично протестно писмо до Народното събрание от старши треньора на акробатите на " Цирк дьо Солей " - Иван Владимиров, само че за жалост вместо манталитета на българското общество да еволюира и да стартира да назовава нещата с същинските им имена, то деградира от ден на ден. Особено в бурния политически живот през последната година думата " цирк " не слиза от заглавията в медиите и от трибуната на Народното събрание във един все по-грозен и афектиран смисъл. А той циркът е в реалност нещо красиво, той е наслада и наслаждение, извънреден труд, гений и храброст, плод на добродетели, явно непознати на хората, които всекидневно го наскърбяват, въпреки и неумишлено. Хора, които надали са посетили и един цирков театър през живота си, хора с високо обучение, само че душевно небогати и с ниска просвета. Вместо да бъдат за образец със своята ерудираност и достолепие, ръководещите и публицистите основават неверна визия за тези качества у подрастващите. В същинския цирк децата се учат да имат вяра в положителното, в човешките благоприятни условия и мощния дух, само че за жалост от тв приемника научават единствено за грозната страна на " цирка ".
Все отново страната обърна съществено внимание на културата около ковид, не мислите ли?
Планът за възобновяване на културата планува финансови средства, само че кой и по кое време ще планува и отношение и почитание към нея. Защото тя, културата не е просто бизнес, тя е положение на духа, тя е проводник на човечност и герой за развиване на полезности. Без нея ние сме просто потребители и производители на боклуци. Надяваме се някои съществени проблеми да бъдат наранени в бъдещия проектозакон за театралните изкуства, имаме обещанието на Министерство на културата, че това ще се случи.
Цирковите актьори са особена порода хора, за тях удоволствието на фена е преди всичко, тяхната задача е да възпитават, да палят въображението и фантазиите, да донесат чудо на една до през вчерашния ден празна поляна, да съберат под пъстрота пътуващ купол разнообразни култури и цветове, страсти за дребни и огромни, небогати и богати, за всеки, който има потребност... Животът на актьора през днешния ден е хиляди пъти по-труден от този преди 30 години. Някога България бе сложила това изкуство на фундамент - във всеки град имаше циркови площадки, страната осигуряваше репетиционни зали, костюми, реквизити и целогодишно възнаграждение на артистите, с цел да показват пред света в действителност изключителни достижения, имаше условия за развиване и почитание към цирковото изкуство. Днес, с цел да бъде един актьор на манежа, би трябвало освен да самичък да си обезпечи всичко, само че и да се бори с бюрокрацията, с пренебрежението на институциите и да преглъща всеки ден " новото " значение на думата " цирк ".
Не единствено използването на думата " Цирк " е мотивът за отвращение на българската циркова общественост, само че и отношението на общините и институциите към изкуството. Все повече градове разпродават общинските терени или ги застрояват, от ден на ден общини подвигат ръце и декларират, че нямат място за цирк, без и за момент да помислят от какво лишават цели генерации. Поколения, които ще слушат за политическия " цирк " по малкия екран и в никакъв случай няма да изпитат тази наслада онлайн. Все повече се приказва за смяна, само че смяна към какво? Към непрестанно опростачване, презастрояване и загуба на човечност? А те, децата на България и техните фамилии в действителност имат потребност от вълшебството на цирка, потвърждава го актуалният игрален сезон на пътуващите циркове, всички билети за представленията се разпродават, публиката копнее да се откъсне от политическия и медиен " цирк " и да се потопи в същинския, тъй като там се усеща щастлива и предпазена, там в детството и надалеч от всекидневието.
Източник:
Вие сте работили доста години в чужбина, с какво е по-различно отношението към цирка там?
В цивилизованите европейски страни всяка община има избрана циркова площадка - място, предпазено от продажба или застрояване, място нормално в паркове или площади, (дори във Ватикана), налично за феновете, налично и за цирковете, и пътуващите спектакли и концерти, срамно е, че градове като Благоевград, Хасково или Монтана - регионални градове с доста поданици - нямат такива места. Дори Столична община няма никакви условия или места да посрещне пътуващите циркове, принуждавайки ги да търсят частни имоти. Има единствено една площадка, проектирана и годна единствено за един цирк, останалите 10 български цирка няма къде да гостуваме в София. За страдание в общините, които имат места за цирк се постанова персонално да се оправдавам на публиката за кривите и кални поляни, на които строим цирка, за неприятните условия, а общинарите даже не се замислят, че не дават площадка за наше улеснение, а за жителите и гостите на техният град... Грозната истина за цирка е в действителност истината, в която живеем... Тези над нас не ги интересува от какво имаме потребност като хора и като жители, ние сме единствено данъкоплатци и гласоподаватели, живеем в една пластмасова среда на консуматорство...
Благодарни сме само на Министерство на културата, че обезпечи поддръжка на цирковете посредством Национален фонд " Култура ", тъпо че трябваше да настъпи пандемия, с цел да се случи това, в другите страни циркът се поддържа от страната от десетилетия, само че се радваме на тази стъпка в вярната посока.
Какво бихте споделили на тези, които употребяват думата " цирк " в отрицателен смисъл?
Да вървят по-често на същински цирк, на спектакъл, на опера, на кино, да се обогатяват културно и да стартират да виждат света в по-добра светлина, да стартират да мислят за духовните потребности на хората към тях, освен за материалните. Тогава ще пристигна салдото, хармонията и развиването. Когато стартират да ни ръководят едни хора по индивиди, по-истински и с повече обич към бъдещето и децата.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ