Нищо не съм променял с Борисов, подадох си оставката
Христо Иванов е водач на " Да България " и съпредседател само че Обединение " Демократична България ". Той беше министър на правораздаването във второто държавно управление с министър председател Бойко Борисов, в което ГЕРБ управляваше в коалиция с Реформаторския блок и АБВ. Иванов подаде оставка, откакто ГЕРБ и част от Реформаторския блок неодобряваха правосъдната промяна. Коментарът е от профила му във " Facebook ".
Очаквано, лъжите, операциите и бягството от отговорност не престават. Бойко Борисов още веднъж се е скрил зад опорката, че " с Христо Иванов по този начин променихме закона, че прокурорите да си избират прокурори, съдиите - съдии ".
Да му опресним паметта:
Целта на промяната, за която работих, беше въвеждането на СЪДИЙСКО самоуправление и най-малко някаква форма на демократична отчетност за прокуратурата. Тази промяна беше опит за някакво разлюляване на перверзната идея за " единна магистратура ", въведена с конституцията от 1991 година от бащите на дълбоката страна у нас, при която статута на съдии и прокурори е подравнен. Това е структурната причина за комбинацията от свръховластеност и безконтролност на основния прокурор, който има ролята на главен поръчител за фактическата безнаказаност на олигархичните кланове в днешна България. През 2003 година Филчев в допълнение циментира това състояние като прокара през подвластния Конституционен съд (КС) тълкувателно решение No. 3, с което на практика всички основни промени бяха оповестени за подготвеност на великото национално заседание.
Борбата ни за вероятната при решение 3/2003 година диференциация в състава на двете колегии, при която парламентарната квота в съдийската гилдия е по-малка по отношение на професионалната, а при прокурорите – назад, беше ориентирана тъкмо в тази посока: да се подсигурява, че съдиите ще могат да се самоуправляват, а за прокурорите ще бъде очебийно задължението на Народното събрание да упражнява нужната доза
либерален и обществен надзор върху значимите решения по отношение на държавното обвиняване.
Независимостта на съда е фундаментална полезност на западната цивилизация и съдийското самоуправление е структурна гаранция за нея. Професионалната автономност на прокурора по съответните каузи съществува единствено, доколкото обслужва справедливия развой и независимостта на съда. По смисъла си тя е корелат на адвокатската автономност. Това я прави значима, само че подчинена и лимитирана. Тя не е независима полезност и по никой метод не може да бъде изравнявана (ценностно, нормативно или политически) с независимостта на съда. По две елементарни аргументи: първо, крайният акт на правораздаването постоянно принадлежи на съда (ако бъде сезиран) и в една страна има толкоз правораздаване, колкото може да " създаде " съда (с равнищата си на подготвеност, самостоятелност и ефективност). И, второ , прокуратурата има две форми на голяма власт: едната е да има извънредното право да задвижи държавната принуда против жителите, а втората, и по-голяма, да не го направи и по този начин да обезпечи някому цялостна безконтролност с всичките произлизащи зависимости и форми на криминализация на страната. При централизирания модел на прокуратурата у нас, тези две управляващи се концентрират в ръцете на основния прокурор, който не предстои на пропорционална степен на демократична, което значи политическа, отчетност.
Точно тази промяна беше атакувана и осмивана от същите, които в този момент изясняват, че надали не изборът на Гешев е автоматизирано и неотвратимо разследване от " моята промяна ".
Тя беше предадена от Борисов и провалена от ГЕРБ съгласно Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, АБВ (и половината РБ).
И тъкмо поради това изменничество споделих в Народното събрание, че у нас има прокурорска република, и си хвърлих оставката. Така че, не, нищо не сме променяли дружно, господин Борисов!
И втората неистина: министърът на правораздаването не бивало да номинира претендент. Министърът следваше да направи номинация, тъкмо с цел да откри процедура на законен обществен надзор върху процеса. Разбира се, персонална номинация на Данаил Кирилов от ГЕРБ не би се употребила с никакво публично доверие. Точно по тази причина, както съм призовавал, министърът трябваше да дефинира комисия от уважавани адвокати, пред която според обществен правилник да бъдат подавани оферти от съответни законни професионални и публични организации и която да предложи една или няколко кандидатури, които да бъдат механически импортирани от министъра във Висш съдебен съвет. Така щеше да има и състезателност, и качество!
Проблемът на Борисов е, че въпреки да е мобилизирал целия си агитационен и политически запас
да брани номинацията на Гешев (а скоро и на Цацаров за КПКОНПИ), знае прелестно, че това не се харесва въобще на естествените хора в ГЕРБ. Знае че и те, като всички останали, виждат, че всичко това е закононарушение против българската държавност и вярата на българите за правда и независимост. Знае, че и те, като всички останали, схващат, че всичко това се случва поради все по-отчаяната му взаимозависимост от Сараите на Доган и дълбоката страна. Знае, и по тази причина са тези неистини и измислици, театралните офанзиви против " Демократична България " и оперетните целувки и обятия с " американските приятели "...
И нищо от това няма да свърши работа. В момента, в който Гешев стане дефинитивно основен, ще се полеят изявленията, акции и шегички и цялата грубост на ситуацията ще лъсне. И тогава, рано или късно, същинската радикална промяна на прокуратурата ще стане неизбежна.
Впрочем да употребявам мотива да отбележа и още нещо: жителите на републиката не трябва да коленичат пред овластените от себе си държавни чиновници. Не бива даже да наподобява, че го вършат. Така мисля аз, с цялото ми почитание. Въпрос на базова структура на държавността, в която сме подготвени да живеем.
Очаквано, лъжите, операциите и бягството от отговорност не престават. Бойко Борисов още веднъж се е скрил зад опорката, че " с Христо Иванов по този начин променихме закона, че прокурорите да си избират прокурори, съдиите - съдии ".
Да му опресним паметта:
Целта на промяната, за която работих, беше въвеждането на СЪДИЙСКО самоуправление и най-малко някаква форма на демократична отчетност за прокуратурата. Тази промяна беше опит за някакво разлюляване на перверзната идея за " единна магистратура ", въведена с конституцията от 1991 година от бащите на дълбоката страна у нас, при която статута на съдии и прокурори е подравнен. Това е структурната причина за комбинацията от свръховластеност и безконтролност на основния прокурор, който има ролята на главен поръчител за фактическата безнаказаност на олигархичните кланове в днешна България. През 2003 година Филчев в допълнение циментира това състояние като прокара през подвластния Конституционен съд (КС) тълкувателно решение No. 3, с което на практика всички основни промени бяха оповестени за подготвеност на великото национално заседание.
Борбата ни за вероятната при решение 3/2003 година диференциация в състава на двете колегии, при която парламентарната квота в съдийската гилдия е по-малка по отношение на професионалната, а при прокурорите – назад, беше ориентирана тъкмо в тази посока: да се подсигурява, че съдиите ще могат да се самоуправляват, а за прокурорите ще бъде очебийно задължението на Народното събрание да упражнява нужната доза
либерален и обществен надзор върху значимите решения по отношение на държавното обвиняване.
Независимостта на съда е фундаментална полезност на западната цивилизация и съдийското самоуправление е структурна гаранция за нея. Професионалната автономност на прокурора по съответните каузи съществува единствено, доколкото обслужва справедливия развой и независимостта на съда. По смисъла си тя е корелат на адвокатската автономност. Това я прави значима, само че подчинена и лимитирана. Тя не е независима полезност и по никой метод не може да бъде изравнявана (ценностно, нормативно или политически) с независимостта на съда. По две елементарни аргументи: първо, крайният акт на правораздаването постоянно принадлежи на съда (ако бъде сезиран) и в една страна има толкоз правораздаване, колкото може да " създаде " съда (с равнищата си на подготвеност, самостоятелност и ефективност). И, второ , прокуратурата има две форми на голяма власт: едната е да има извънредното право да задвижи държавната принуда против жителите, а втората, и по-голяма, да не го направи и по този начин да обезпечи някому цялостна безконтролност с всичките произлизащи зависимости и форми на криминализация на страната. При централизирания модел на прокуратурата у нас, тези две управляващи се концентрират в ръцете на основния прокурор, който не предстои на пропорционална степен на демократична, което значи политическа, отчетност.
Точно тази промяна беше атакувана и осмивана от същите, които в този момент изясняват, че надали не изборът на Гешев е автоматизирано и неотвратимо разследване от " моята промяна ".
Тя беше предадена от Борисов и провалена от ГЕРБ съгласно Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, АБВ (и половината РБ).
И тъкмо поради това изменничество споделих в Народното събрание, че у нас има прокурорска република, и си хвърлих оставката. Така че, не, нищо не сме променяли дружно, господин Борисов!
И втората неистина: министърът на правораздаването не бивало да номинира претендент. Министърът следваше да направи номинация, тъкмо с цел да откри процедура на законен обществен надзор върху процеса. Разбира се, персонална номинация на Данаил Кирилов от ГЕРБ не би се употребила с никакво публично доверие. Точно по тази причина, както съм призовавал, министърът трябваше да дефинира комисия от уважавани адвокати, пред която според обществен правилник да бъдат подавани оферти от съответни законни професионални и публични организации и която да предложи една или няколко кандидатури, които да бъдат механически импортирани от министъра във Висш съдебен съвет. Така щеше да има и състезателност, и качество!
Проблемът на Борисов е, че въпреки да е мобилизирал целия си агитационен и политически запас
да брани номинацията на Гешев (а скоро и на Цацаров за КПКОНПИ), знае прелестно, че това не се харесва въобще на естествените хора в ГЕРБ. Знае че и те, като всички останали, виждат, че всичко това е закононарушение против българската държавност и вярата на българите за правда и независимост. Знае, че и те, като всички останали, схващат, че всичко това се случва поради все по-отчаяната му взаимозависимост от Сараите на Доган и дълбоката страна. Знае, и по тази причина са тези неистини и измислици, театралните офанзиви против " Демократична България " и оперетните целувки и обятия с " американските приятели "...
И нищо от това няма да свърши работа. В момента, в който Гешев стане дефинитивно основен, ще се полеят изявленията, акции и шегички и цялата грубост на ситуацията ще лъсне. И тогава, рано или късно, същинската радикална промяна на прокуратурата ще стане неизбежна.
Впрочем да употребявам мотива да отбележа и още нещо: жителите на републиката не трябва да коленичат пред овластените от себе си държавни чиновници. Не бива даже да наподобява, че го вършат. Така мисля аз, с цялото ми почитание. Въпрос на базова структура на държавността, в която сме подготвени да живеем.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ