Христо Кидиков: Всичко друго можем да си купим, но обичта и признанието - не!?
Христо има трима синове и четирима внуци. На 65 години се реши да мине за трети път под венчилото с юристката Снежана. Главният воин от крилатата фраза “Цъкни, майна, ВЕФ-а, да чуем Кидика” споделя, че последната му жена е най-голямата му обич.
- Продължава ли турнето “Звездите на България”, господин Кидиков?
- Продължава. Бяхме в Козлодуй, по-късно в Хасково, чакат ни Шумен, Русе, Велико Търново и ще приключим на 16 декември в София, в Зала 1 на НДК, където плюс хората, които в този момент пътуваме, ще вземат участие още сътрудници, като “Трамвай №5”, Стефка Берова, Панайот Панайотов. Сега сме 9 души, които пътуваме на това турне. Радваме се на посещаемост, на любовта на феновете, само че най-вече ни радва това, че идват младежи. Като споделям млади, има и деца.
В публиката са бабите със своите дъщери или синове, и те с техните деца. Това са три генерации, които идват и след концерта се снимат с нас, купуват дисковете ни. И по този начин най-малко един час сме заобиколени от любов, която за актьора е най-ценното. Всичко друго може да си го купим, само че обичта и признанието е доста вълнуващо и зареждащо.
- Навремето имахте доста почитателки освен на гения ви, само че и на чара ви. Гледат ли ви към момента дамите с мъждив взор?
- Случва се, идват, желаят да се снимат. Даже някои ми напомнят нещо претърпяно: “Спомняте ли си, че пяхте на моя абитуриентски бал и там се запознахме...”. Суетността е част от природата на индивида. Независимо на какъв брой години е, когато му обръщат внимание, се радва. След концерта в Габрово при мен пристигна една млада жена - на не повече от 24-25 години, да ми желае подпис.
“Е, бате Ице (така ми викат колегите) - споделям си - на тези години не си за изхвърляне, щом такава млада дама ти желае автограф”.
И я запитвам: “Как се казвате, с цел да напиша особено обръщение за вас?”. А тя: “Ама то не е за мен. За баба ми е, само че тя е доста болна и не можа да пристигна на концерта”. Нямаше по какъв начин, надписах го за баба й. Такива ми ти работи.
Нещата в този живот би трябвало да се одобряват с комизъм. Естествено е, че към този момент сме леко поотпуснати, побелели, понабръчкани, само че професионално сме в доста добра кондиция. Всички се раздаваме на сцената на 100 %. И публиката пее с нас, приветства ни, радва ни се. Това е толкоз зареждащо.
Вече четвърта година нашият продуцент Владислав Славов прави тези турнета всяко лято и хората ни се радват. Пък и да покажем, че още сме живи и здрави. Отидох за едни проучвания във Военна болница и една жена ме заприказва в коридора: “Г-н Кидиков, вие още веднъж сте пионери”. “Какви пък пионери сме, госпожо?”, запитвам. “Ами тръгвате на турне и още веднъж възраждате забравената хубава българска ария, с хубавия текст, с хубавите аранжименти, с положителното осъществяване, с положителната дикция”, прецизира дамата.
Хората чакаха такива неща. Време е да изкараме културата от тази сивота. Духовността е тази, която ще ни изкара от това тресавище, в което сме затънали, и това не е по никакъв начин елементарно - то е много мръсно, лепкащо и придърпващо надолу. А колкото един народ опростява, толкоз по-лесно се манипулира. Древните римляни са го споделили: “Дай на народа самун и зрелища”.
- На село имате ли доктор, чиято помощ да потърсите при потребност?
- Тук доктор нямаме, само че един от виладжиите е доктор и при потребност можеш да му поискаш съвет, стига да е на вилата си. Освен това близо до нас е балнеосанаториумът на Вонеща вода, където постоянно има доктор. А и Търново е на 35 км.
Е, в този момент не дай си Боже да стане нещо по-фатално, та да не можеш да мръднеш, само че има телефони за тази работа.
- Издадохте три автобиографични книги - “Хей, живот, здравей, здравей”, “Цъкни ВЕФ-а” и “Живот и песен”. Пишете ли нова книга?
- Да, пиша четвъртата - обобщителна, която до две години би трябвало да е подготвена. Скоро навършвам 73 години, а пък 2021 година, да съм жив и здрав, когато ще навърша 75, желая да направя и един концерт 50 години на сцената. Тогава ще издам една огромна книга с подбрани неща от първите три и разнообразни сценки, любопитни и смешни неща от живота.
- А може би и тъжни неща от живота?
- Аз съм оптимист човек и не обичам да приказвам за тъжните неща. Знаете ли коя е панацеята за здравословен живот? Това е усмивката. С усмивката човек предава едно обръщение: “Бъди по-добър!”, “Не се стресирай!”. Сутрин, когато се събудиш, благодари на всевишния или на тази мощ, която те управлява, че ти е дала още един ден живот. Забрави неприятностите от през вчерашния ден. Усмивката, драги читатели, лекува.
Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55 "/
- Продължава ли турнето “Звездите на България”, господин Кидиков?
- Продължава. Бяхме в Козлодуй, по-късно в Хасково, чакат ни Шумен, Русе, Велико Търново и ще приключим на 16 декември в София, в Зала 1 на НДК, където плюс хората, които в този момент пътуваме, ще вземат участие още сътрудници, като “Трамвай №5”, Стефка Берова, Панайот Панайотов. Сега сме 9 души, които пътуваме на това турне. Радваме се на посещаемост, на любовта на феновете, само че най-вече ни радва това, че идват младежи. Като споделям млади, има и деца.
В публиката са бабите със своите дъщери или синове, и те с техните деца. Това са три генерации, които идват и след концерта се снимат с нас, купуват дисковете ни. И по този начин най-малко един час сме заобиколени от любов, която за актьора е най-ценното. Всичко друго може да си го купим, само че обичта и признанието е доста вълнуващо и зареждащо.
- Навремето имахте доста почитателки освен на гения ви, само че и на чара ви. Гледат ли ви към момента дамите с мъждив взор?
- Случва се, идват, желаят да се снимат. Даже някои ми напомнят нещо претърпяно: “Спомняте ли си, че пяхте на моя абитуриентски бал и там се запознахме...”. Суетността е част от природата на индивида. Независимо на какъв брой години е, когато му обръщат внимание, се радва. След концерта в Габрово при мен пристигна една млада жена - на не повече от 24-25 години, да ми желае подпис.
“Е, бате Ице (така ми викат колегите) - споделям си - на тези години не си за изхвърляне, щом такава млада дама ти желае автограф”.
И я запитвам: “Как се казвате, с цел да напиша особено обръщение за вас?”. А тя: “Ама то не е за мен. За баба ми е, само че тя е доста болна и не можа да пристигна на концерта”. Нямаше по какъв начин, надписах го за баба й. Такива ми ти работи.
Нещата в този живот би трябвало да се одобряват с комизъм. Естествено е, че към този момент сме леко поотпуснати, побелели, понабръчкани, само че професионално сме в доста добра кондиция. Всички се раздаваме на сцената на 100 %. И публиката пее с нас, приветства ни, радва ни се. Това е толкоз зареждащо.
Вече четвърта година нашият продуцент Владислав Славов прави тези турнета всяко лято и хората ни се радват. Пък и да покажем, че още сме живи и здрави. Отидох за едни проучвания във Военна болница и една жена ме заприказва в коридора: “Г-н Кидиков, вие още веднъж сте пионери”. “Какви пък пионери сме, госпожо?”, запитвам. “Ами тръгвате на турне и още веднъж възраждате забравената хубава българска ария, с хубавия текст, с хубавите аранжименти, с положителното осъществяване, с положителната дикция”, прецизира дамата.
Хората чакаха такива неща. Време е да изкараме културата от тази сивота. Духовността е тази, която ще ни изкара от това тресавище, в което сме затънали, и това не е по никакъв начин елементарно - то е много мръсно, лепкащо и придърпващо надолу. А колкото един народ опростява, толкоз по-лесно се манипулира. Древните римляни са го споделили: “Дай на народа самун и зрелища”.
- На село имате ли доктор, чиято помощ да потърсите при потребност?
- Тук доктор нямаме, само че един от виладжиите е доктор и при потребност можеш да му поискаш съвет, стига да е на вилата си. Освен това близо до нас е балнеосанаториумът на Вонеща вода, където постоянно има доктор. А и Търново е на 35 км.
Е, в този момент не дай си Боже да стане нещо по-фатално, та да не можеш да мръднеш, само че има телефони за тази работа.
- Издадохте три автобиографични книги - “Хей, живот, здравей, здравей”, “Цъкни ВЕФ-а” и “Живот и песен”. Пишете ли нова книга?
- Да, пиша четвъртата - обобщителна, която до две години би трябвало да е подготвена. Скоро навършвам 73 години, а пък 2021 година, да съм жив и здрав, когато ще навърша 75, желая да направя и един концерт 50 години на сцената. Тогава ще издам една огромна книга с подбрани неща от първите три и разнообразни сценки, любопитни и смешни неща от живота.
- А може би и тъжни неща от живота?
- Аз съм оптимист човек и не обичам да приказвам за тъжните неща. Знаете ли коя е панацеята за здравословен живот? Това е усмивката. С усмивката човек предава едно обръщение: “Бъди по-добър!”, “Не се стресирай!”. Сутрин, когато се събудиш, благодари на всевишния или на тази мощ, която те управлява, че ти е дала още един ден живот. Забрави неприятностите от през вчерашния ден. Усмивката, драги читатели, лекува.
Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ