Христо Христов пое Дарик радио в края на септември, след

Христо Христов пое " Дарик радио " в края на септември, откакто при започване на август умря ненадейно. Христов и Радев имаха взаимно присъединяване в няколко компании и медиийни планове, а Христов в този момент дава обещание да продължи и развива задачата и задачите, сложени от Радев.

Седмица, откакто публично зае поста на основен изпълнителен шеф, беше оповестено, че " Дарик " ще има стратегическо партньорство с две интернет платформи - " Медия Груп 24 ", притежател на Plovdiv24.bg, Varna24.bg, Burgas24.bg, Ruse24.bg, Blagoevgrad24.bg, и " Индипендънт Медия ", част от портфолиото на която са: сп. 9 месеца, dsport.bg, dnews.bg, maikomila.bg, out.bg.

Какъв за вас е най-големият проблем за медийната среда? Каква е диагнозата?

- Медийната среда е отражение в не дребна степен и на обществото, което сега е много разграничено. Това се придвижва и в Народното събрание. Добри и неприятни, умни и глупави, красиви, грозни. Доста се радикализира - или си с нас или срещу нас. Това го виждаме и в медиите. Когато имаш медии, които са от едната страна и които накланят везната с избрана политика, а пък медиите от другата страна стартират да се опълчват се получават конфронтационни линии, които и като посланичество раждат подобен парламент.

Когато приказваме за който и да е артикул на нашето общество не може да го преглеждаме в изолираност. Няма вид, в който медиите са едни, обществото е друго, политиците са трети. Всичките тези неща са част от една система.

Как се е стигнало до това разделяне?

- Процесите, които ни доведоха до тук са ясни - една не дребна част от медиите бяха изкупени от власт, или власт доближени и изгубиха своята самостоятелност. До не дребна степен роля играят и обществените мрежи, които ни слагат в балоните, в които си живеем и се получава един подхранващ и подсилващ механизъм. Ти имаш избрани визии, те се удостоверяват от хората към теб, фейсбук ти демонстрира нещата, с които си склонен и тези медии, с които си съпричастен. За всеки човек си има, съответната медия, съответната група хора, съответната група политици, които съставляват. И това някак си се оформя.

Какво е решението?

- Всичко потегля от хората. Не може да се реши подобен вид проблем извън. Аз го видях и в " Нова телевизия ". Редакцията имаше предпочитание да прави повече просветителни и повече интелектуални артикули. Но те нямаха рейтинг. А и в последна сметка медиите са търговски индивид. Водиш се от това, че би трябвало да си бизнес дружество и мъчно създаваш подобен вид артикули. Единственият метод да ги създадеш е да ги дотираш - т.е. да работят те на загуба.

Това ли е решението?

- Според мен това е решението, което всяка медийна компания би трябвало да вземе за себе си. В какво желаят медиите да влагат в бъдеще и какво е обществото, в което желаеме да живеем и какво би трябвало да се случи, с цел да живеем в него.

Но това не е работа единствено на медиите. Отдавна към този момент всеки стана медия, може би не всеки е публицист. Но всеки е медия - компанията, хората и оттук насетне отговорността е на всеки един.

Преди време се оплакахте от невиждана публицистична интервенция в групата на " Нова тв ", част от която бяхте. Тогава заявихте, че " страхът ражда компромис, а компромисът е краят на свободната публицистика ". Смятате ли, че тази интервенция продължава в " Нова телевизия? "

- Не мога да кажа. От над две години не съм там. Надявам се откровено, да не продължава.

Какви са формите на напън в българската медийна среда? И по какъв начин би трябвало да се реагира по отношение на тях?

- Натискът стартира с конкуренцията. Всяка медия търси да има посетители и да основава вести.

Започват с " този посетител няма да пристигна ". Ако искаш да пристигна, няма да задаваш най-тежките въпроси. Даже не ти споделят, че няма да задаваш въпросите, а че нещо не им харесва в това предаване.

Бил ли сте очевидец на подобен случай?

- Не, на подобен не съм бил. Аз съм бил в мениджмънта, до редакторско равнище не съм стигал. Но съм чувал от сътрудниците, че се е случвало.

Много огромен фактор е автоцензурата - при която публицистите и репортерите сами стопират да задават по-критични въпроси от боязън да не бъдат нахокани и упрекнати, че са прекомерно сериозни, прекомерно остри или че няма да бъдат поканени на дадена конференция. Това е доста сериозен фактор. Сигурно го има и говоренето в слушалката. На мениджмънт равнище тези неща не ги виждаш. Имаш екип, този екип има ръководители, има междинно звено. Някой постоянно, който желае да пробие с въздействие, той влиза най-ниското равнище - отива при кореспонденти и виновен редактор, заместник-главен редактор. Не оставам с усещането, че се пробива през върха. Започва се от ниското равнище - постепенно и славно да се обработва съответния кореспондент или публицист.

Как би трябвало да се реагира на тези форми на напън, които изброихте?

- Трудно е тъй като всеки кореспондент си има свое мнение и лична позиция. И имаш два метода.

Първият да му кажеш, че би трябвало да е безусловно справедлив и да не залита в една посока. Ако показа едната позиция, да предложения и другата. Тогава ти се губи журналистическия артикул. Твърдо обективно не съм сигурен, че е най-хубавото решение. Това, което виждам в " Дарик " е, че публицистите не крият своите пристрастия и си ги показват. Предпочитам публицистите да са с мнение, да избере страна, в сравнение с подобен, който да е справедлив. Защото няма такова нещо. Ти или харесваш зелено, или розово. Няма по какъв начин да кажеш, че и двата цвята ти харесват еднообразно. И по-опасни са тези, които харесват еднообразно всичко, в сравнение с някой, който харесва нещо по избрани аргументи. И тогава да излезе различен, който харесва нещо друго друго.

Според мен работата на медиите не е да са безпристрастни, а да имат задоволително от всички гледни точки, т.е. имай си репортера, който пази едната позиция, имай си и другия, който да пази и другата. И оттова нататъка оставаш на аудиторията да реши. Няма такава медия, която да каже коя е вярната позиция и това са верните хора. Няма такова нещо.

Но не би трябвало ли да има някакъв филтър? Ако има публицисти, които са анти -ваксъри бихте ли ги оставили да изкажат своята позиция, да водят предаване? Къде е границата?

- Много е сензитивно. Зависи от случая, характерно е. Специално с имунизациите. Не би трябвало да има разделяне по такива тематики като про и анти имунизациите. Това не е линия, която една медия би трябвало да има.

Трябва да има оптимално доста информация, само че тя да не е едностранна. И хората да преценят. Аз съм много демократичен човек, имам вяра, че всеки си има глава на раменете и носи личната си отговорност. И в този момент в случай че кажа, че би трябвало да скочим от балконите, значи ли, че всички ще скочим? Не. Всеки би трябвало самичък да реши кое за него е правилно.

От позицията да изпълнителен шеф на " Дарик ", смятате ли, че ще удържите на натиска, в случай че подобен се появи?

- Разбира се. Имал съм напън и преди и се видя, че това не работи доста. Отговорът е да.

Има ли граница на компромиса, който не бихте създали?

- Не. " Дарик " е извоювал своето място под слънцето на българския медиен пазар и първо никой не си разрешава да оказва напън върху " Дарик " по исторически аргументи. И второ - това не ни е тематика тук. Нямаме, не е имало, не чакаме.

Как се финансира " Дарик радио " и плануват ли се промени в метода на финансирането?

- " Дарик радио " се устоя напълно от комерсиална реклама. Нямаме нито грантове, нито друго. Изцяло на търговски начала. Промените, които предвиждаме са да се ускорява от ден на ден комерсиалната реклама и да се ускорява този бизнес модел.

Моето твърдо разбиране е, че колкото е по-силен бизнесът на една медия, колкова по-качествен артикул основава за аудиторията. И с нови артикули и с нови формати, които ще живеят както в броудкаст, по този начин и в цифрова среда, както в аудио, по този начин и във видео. Това е на този стадий. Очакваме го да се случи през януари 2022 и това е методът ни. Оттам натакък стъпваме на броудкаст продукта и го цифровизираме, само че с диджитъл схващане.

Когато сътворяваме един артикул сега, ние го мислим във всичките му проявления. Смятам да си партнираме доста с подкаст екосистемата. Радиото е естественият съдружник и дистрибуционен канал на подкаста. " Дарик " е радиото, което може да даде този достъп и желаеме да разширяваме. Смятаме да подадем ръка на подобен вид външни продуценти, които основават доста първокласен артикул.

Медиите сме като златотърсачи на наличие, които би трябвало да го намерят в света и да му дадат положителната форма, да му намерят бизнес модела и да го осъществят.

Получихте ли към този момент предложение за покупка на радиото?

- Добър въпрос. Не и не считам, че ще получа.

А има ли някакви артикули, към които " Дарик " има интерес?

- Там описът е огромен. Хвърлил съм око на много медийни компании и артикули, само че за в този момент не мога да кажа нищо. Апетитът ми е огромен, той не се появи внезапно за една нощ и няма причина да не последвам същия път.

За какви медиен артикул имате вкус?

- Диджитъл медийни компании. Това е нещо, което разбирам и в тази тенденция доста бързо мога да разраствам. Инвестициите, които ще създадем ще бъдат ориентирани към придобиването на подобен вид компании. Вътре в самия " Дарик " желаеме да придобием наличие и нови лица.

А на коя от платформите ще се развива цифровото " Дарик " наличие?

- Това е много добър въпрос. Ще забележим.

А какво става с " Дарик нюз "?

- " Дарик нюз " си е в " Нова телевизия ". Бих го нарекъл липса на зрялост, когато съм правил на 29 години тази договорка. Това е нещо, което обърква потребителите - малко като ЦСКА и ЦСКА1948, само че какво да се прави, това е животът. Ще има доста " Дарик " марки в интернет света и оттова нататък ще разчитаме потребителите да вършат разлика сред единия и другия. Но 99% от хората си мислят, че " Дарик нюз " е " Дарик радио ", в това число и публицисти.

Какво е бъдещето на радиожурналистиката?

- Бъдещето е да продължава да задава сложните въпроси, да е аналитично. Радиото като формат има място и в дома, и в колата. Аудио форматът пораства по целия свят и оттова нататък се разрушава на две елементи. Едната е броудкаст, другата е диджитъл. Единствено осведомително радио може да развие диджитъл частта.

Музикално радио мъчно може да я развие. Силата на радиожурналистиката е аудиоформата като подобен, тъй като марките купуват аудио и видео, нищо друго.

Кой слуша радио в България в този момент?

- Сигурно всеки слуша. Всеки, който употребява телефона и гледа телевизия. Нашата задача ще е да превлечем през цифровите канали младата публика и оттова нататък да им представяме разнообразни тематики като общество, политика, предприемачество. Важното за една медия е да доближи до по-широка публика. Като цело сме в много добра среда.

Възможността за медийни артикули оттук насетне е доста огромна тъкмо поради този поляритет на медийната среда. Ние желаеме да сме в центъра, да имаме и едни и другите гледни точки и да сме безпристрастен състезател. Има доста огромно пространство за подобен. Такива има в цифровата среда, само че в националнте медии няма. Ти или си малко неопределен и си по средата или си някъде в спектъра. Но с лице, с качества и публицистика, не виждам доста. Затова там ни е мястото.