Eто го бъдещето на България - момчето, което не излиза от залата
Христо Христов е определян за бъдещето на един от най-българските спортове – повдигането на тежести. През тази година 17-годишният щангист стана европейски първенец за юноши до 17 години и приключи на второ място на Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес, написа Блиц. 
Това справедливо му отреди място в номинациите в взаимната анкета на Блиц и Министерството на младежта и спорта за Спортист на България до 18 години за 2018 г.
Освен многочислените си оценки от надпревари у нас, Христов има завоювани една международна и две европейски трофеи за кадети. През тази година младият щангист показва най-хубавата си форма, само че имаше късмет България да остане без надарения тежкоатлет. През пролетта татко му Димитър показа, че има възможност да потърси друга страна за сина си, в случай че Българската федерация по повдигане на тежести не заплати прословутата санкция, която заплашваше да ни лиши от право на присъединяване на интернационалните надпревари. Все отново до това не стигна, защото бяха събрани парите за глобата.
Именно бащата Димитър е първият преподавател и идол на Христо Христов във повдигането на тежести. По-малкият му брат Стефан също е щангист. Освен към спорта, двамата гении споделят и обща пристрастеност към игрите на плейстейшън. Майка му не гледа надпреварите от терзания. През предходната година е схванала, че Христо става международен първенец за кадети по реакцията на брачна половинка си, а тя по същото време е стояла на терасата.
Христо Христов признава, че с изключение на татко си има единствено още кумир в щангите. Това е починалият към този момент Величко Чолаков: „ Голяма персона и играч. Няма човек, от изявите на който да съм се амбицирал повече. Виждали сме се постоянно по надпревари и лагери, където идваше с негови състезатели. Говорили сме си много, беше доста добър човек. Неговата гибел е огромна загуба. Продължава да е кумир за мен. “
Младият щангист тренира по 7 часа дневно под управлението на персоналния си треньор Живко Николов. Признава, че даже и почивката сред тренировките прекарва в залата и се прибира вкъщи едвам вечерта. Вдигането на тежести е единственият спорт, към който демонстрира интерес. Предпочита да гледа национални танци, с които се занимава приятелката му.
Най-голямата горделивост на Христо Христов е оценката от Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес. По личните му думи медалът от Олимпиада е по-ценен от международна купа. В аржентинската столица младият варненец направи дуел от 379 кг и остана единствено на един кг след иранеца Алиреза Юсефи. В изхвърлянето Христов беше първи със 173 кг, само че иранецът изтласка 218 кг против 206 на българина. Това предреши разногласието за златното отличие.
Едно е ясно: бъдещето на българските щанги наподобява ще легне върху мускулите и плещите на Христо Христов. Талантът към този момент сподели, че може да се оправя с напрежението. Твърди, че го стимулира да вложи всичко от себе си. Пожелаваме му триумф и нека успее да разгърне още повече огромния си състезателен капацитет.
Това справедливо му отреди място в номинациите в взаимната анкета на Блиц и Министерството на младежта и спорта за Спортист на България до 18 години за 2018 г. Освен многочислените си оценки от надпревари у нас, Христов има завоювани една международна и две европейски трофеи за кадети. През тази година младият щангист показва най-хубавата си форма, само че имаше късмет България да остане без надарения тежкоатлет. През пролетта татко му Димитър показа, че има възможност да потърси друга страна за сина си, в случай че Българската федерация по повдигане на тежести не заплати прословутата санкция, която заплашваше да ни лиши от право на присъединяване на интернационалните надпревари. Все отново до това не стигна, защото бяха събрани парите за глобата.
Именно бащата Димитър е първият преподавател и идол на Христо Христов във повдигането на тежести. По-малкият му брат Стефан също е щангист. Освен към спорта, двамата гении споделят и обща пристрастеност към игрите на плейстейшън. Майка му не гледа надпреварите от терзания. През предходната година е схванала, че Христо става международен първенец за кадети по реакцията на брачна половинка си, а тя по същото време е стояла на терасата.
Христо Христов признава, че с изключение на татко си има единствено още кумир в щангите. Това е починалият към този момент Величко Чолаков: „ Голяма персона и играч. Няма човек, от изявите на който да съм се амбицирал повече. Виждали сме се постоянно по надпревари и лагери, където идваше с негови състезатели. Говорили сме си много, беше доста добър човек. Неговата гибел е огромна загуба. Продължава да е кумир за мен. “
Младият щангист тренира по 7 часа дневно под управлението на персоналния си треньор Живко Николов. Признава, че даже и почивката сред тренировките прекарва в залата и се прибира вкъщи едвам вечерта. Вдигането на тежести е единственият спорт, към който демонстрира интерес. Предпочита да гледа национални танци, с които се занимава приятелката му. Най-голямата горделивост на Христо Христов е оценката от Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес. По личните му думи медалът от Олимпиада е по-ценен от международна купа. В аржентинската столица младият варненец направи дуел от 379 кг и остана единствено на един кг след иранеца Алиреза Юсефи. В изхвърлянето Христов беше първи със 173 кг, само че иранецът изтласка 218 кг против 206 на българина. Това предреши разногласието за златното отличие.
Едно е ясно: бъдещето на българските щанги наподобява ще легне върху мускулите и плещите на Христо Христов. Талантът към този момент сподели, че може да се оправя с напрежението. Твърди, че го стимулира да вложи всичко от себе си. Пожелаваме му триумф и нека успее да разгърне още повече огромния си състезателен капацитет.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ