Главният прокурор "респектира" президента
Христо Христев е юрист и учител по Право на Европейски Съюз в СУ " Св. Климент Охридски ". Коментарът е от профила му във " Facebook " и е във връзка питането на основния прокурор Иван Гешев до Конституционния съд, в което се желае пояснение дали президентът може да бъде разследван и проверяван, каква е разликата сред " държавна измяна " и " нарушаване на конституцията " и още няколко въпроса, свързани с имунитета на президента. В прокуратурата има подаден сигнал против него от публицисти от ПИК, заяви изданието.
Питането съответствува с консултациите на президента Румен Радев за смяна в конституцията за ограничение на безнаказаността на основния прокурор. Преди месец Радев съобщи че НСО не би трябвало да охранява почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, тъй като те имат задоволително средства да заплащат за сигурността си. Президентът не се възползва от опцията да попита Конституционния съд за процедурата за избор на основен прокурор, а единствено върна пълвоначалния избор на Висшия правосъден съвет за наново гласоподаване. След това подписа указа за назначение на Гешев.
Сезирането на Конституционния съд с запитване по отношение на това по какъв начин следва да се пояснява " държавна измяна " за задачите на използването на член 103 от Конституцията е открита и груба форма на политически напън.
Няма никаква друга забележима причина, заради която това запитване се насочва тъкмо сега,
с изключение на с цел да се " респектира " президента Радев за това, че си разреши да не одобри покорно и безгласно единствената кандидатура за основен прокурор и да очертае минусите на извършената от Висшия правосъден съвет процедура, като върне кандидатурата, гласувана под строй от правосъдната номенклатура.
Това е и следващият намерено политически ход на прокуратурата, който е
несъответстващ с конституционно избраното ѝ място като част от правосъдната власт.
Когато наказателното право и инструментариум се трансформира в средство за политически игри, спекулации и кавга, няма правова страна, няма народна власт, няма и наказателно право и правосъдие в действителност. Има безвластие, битуващо като случайна и противоправна репресивна власт.
Питането съответствува с консултациите на президента Румен Радев за смяна в конституцията за ограничение на безнаказаността на основния прокурор. Преди месец Радев съобщи че НСО не би трябвало да охранява почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, тъй като те имат задоволително средства да заплащат за сигурността си. Президентът не се възползва от опцията да попита Конституционния съд за процедурата за избор на основен прокурор, а единствено върна пълвоначалния избор на Висшия правосъден съвет за наново гласоподаване. След това подписа указа за назначение на Гешев.
Сезирането на Конституционния съд с запитване по отношение на това по какъв начин следва да се пояснява " държавна измяна " за задачите на използването на член 103 от Конституцията е открита и груба форма на политически напън.
Няма никаква друга забележима причина, заради която това запитване се насочва тъкмо сега,
с изключение на с цел да се " респектира " президента Радев за това, че си разреши да не одобри покорно и безгласно единствената кандидатура за основен прокурор и да очертае минусите на извършената от Висшия правосъден съвет процедура, като върне кандидатурата, гласувана под строй от правосъдната номенклатура.
Това е и следващият намерено политически ход на прокуратурата, който е
несъответстващ с конституционно избраното ѝ място като част от правосъдната власт.
Когато наказателното право и инструментариум се трансформира в средство за политически игри, спекулации и кавга, няма правова страна, няма народна власт, няма и наказателно право и правосъдие в действителност. Има безвластие, битуващо като случайна и противоправна репресивна власт.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ