Как е построен Паметникът на Шипка: Неразказваните спомени на Христо Гъдев, чийто баща монтирал лъва СНИМКИ
Христо Гъдев е наследник на Христо Гъдев, майсторът майстор от с. Шипка, който взе участие в монтирането на 8-метровия бронзов лъв на Паметника на Свободата на връх Шипка.
Той посреща екип на Българска национална телевизия в дома си в град Шипка с необятна усмивка. Сложил си е вратовръзка - въпреки всичко ще ни споделя за градежа на Паметника на свободата, на паметника на паметниците - както го назовават.
Вълнува се. А домът му - събира мемоари и изкуство. Сам е нарисувал паметника, окачил го е на стената. И гипсови отливки прави, и значки. Подарява ги. Иска историята просто да се помни. Говори с години, имена, като че ли е бил там - на върха. Сякаш е видял, съпреживял слагането на всеки камък.
"От моя татко съм слушал доста разкази. Той е роден 1889 година и неговият живот е протекъл по този начин много бурно. Той е потомък на опълченец - неговият чичо Станьо Гъдев - е бил опълченец ", споделя Христо Гъдев.
Неговият татко пък е помагал на Станьо Гъдев като е правел калъчите, ножовете, патроните. И по-късно татко ми е взел участие и в Първата международна война. Дори е пленяван. След като се завръща тука, когато приключват паметника той печели търга за монтирането на лъва. И с това той става един от строителите на паметника.
Отбраната на Шипченския проход дава обрата на войната
Христо Гъдев приказва за връх Шипка като за място-светиня. Казва, че това е едно от кръстните места, свързани с историята на България, тъй като българският народ е схванал по кое време и къде е изгряла свободата на България и то с цената на хиляди жертви.
Как се идва до концепцията за строителството на паметника?
Христо Гъдев: На 13 април 1879г. по време на Учредително заседание в Търново - идва концепцията да се построи един паметник-монумент в памет на починалите войни, паднали за свободата на България. Предложението било признато единомислещо и 1921г. се основава комитет, който да може да управлява към този момент построяването на монумент.
Всеки дава своята милостиня - в пари или с труд
Започва събиране на средства, дори учениците от закуските си събират пари. Обявява се конкурс за построяването на паметника. Проектът го печелят Атанас Донков - проектант и склуптора Александър Андреев. Атанас Донков е родом от Габрово, той е приключил монументално изкуство в Италия и е бил доста високо квалифициран. Александър Андреев е склуптор, приключил в София.
Христо Гъдев: Започва стоителството през 1926г. След започването като строител се явява - Тодор Киров - той е бил опълченец. Строителят Илия Мъглов образува една бригада от служащи - дюлгери от Габровския край и стартират работа. Септември почват строителството, още през зимата виждат какъв брой сложни условия ще би трябвало да преодоляват. И идва миг, когато те построяват 2 метра височина от основата - тази част, която е в този момент гробницата и до там стопират, не могат повече. Илия Мъглов и той се отхвърля.
Пред организационния комитет остава една огромна задача - да намерят нов строител
Това е Пеньо Атанасов - Бомбето. Наложило се да го убеждават, с цел да се заеме с нелеката задача. Затова го водят на върха - на мястото, където би трябвало да се извиси паметника.
Христо Гъдев: С тях е бил и Тодор Киров - опълченеца. Тодор Киров ляга на един окоп до камъните и стартира да плаче и споделя:,,Слушай масторче, тука бях аз по време на най-ожесточената борба, два пъти съм раняван. Моля ти се, съгласи се да построиш паметника. С това иска ми се успокои душата.'' Пеньо толкоз мощно се разчувствал, че дал обет да подпише контракта и да стартира да го строи. Дават му картбланш - той да управлява изцяло целия градеж, даже и финансово.
Започва ново събиране на служащи
В градежа се включват служащи от Габровския край, от Шипка. Някои дават воловете си, с цел да се носят камъни и пясък. Включил се и 74-годишния ковач от Шипка - дядо Христо Михов Тъпанов, а жена му готвела чорбица горе на върха, с цел да имат мощ служащите. Изградили си навеси, където да може да се постоплят. Строи се в мраз и дъжд.
Христо Гъдев: Положението с атмосферните условия са били доста тежки, обаче те демонстрират огромен подвиг. Имало е случаи, когато по време на работа от ръцете им излизали искри . Обаче духът е бил доста огромен и не престават да работят. Една заран стават гледат магарето изяло чертежите на паметника. Останал единствено ликът на лъва на чертежа. Наложило се да създадат нови чертежи.
Дори Цар Борис желал да се включи в градежа.
Опитал да помогне и натоварил магарето дружно със своя водач. Царят е посещавал доста пъти строителството. А Христо Гъдев помни: като малко дете надникнал в раклата при документите и там се пазел портрета на цар Борис с една тънка оризова хартия и изпод с подписа на царя.
Христо Гъдев: Друг един случай има доста забавен, когато мечката атакува магарето, което е носело вода на служащите. Мечката почва да го гони, той влиза в къщичката, която те са създали в насипа. Добре, че вратата се е отваряла на открито, защото мечката е натискала да влезе, само че не е съумяла.
По план лъвът е трябвало да бъде на върха на паметника
Установяват, че нависоко неговата фигура ще се губи, а и нямало по какъв начин да се вдигне тая огромна тежест горе. Затова решавата: лъвът да бъде долу на една от площадките. Той е изработен от скулптора Кирил Шиваров, който е изработил и братята на входа на Софийския университет. Шиваров прави гипсов модел на лъва, с цел да може да се създаде по него същинският лъв във Военната фабрика.
Христо Гъдев: Обаче през нощта някаква вагонетка се откачва, потегля, удря се в модела и сутринта намират гипсовия модел на части. Налага се Кирил Шиваров да създаде втори модел, който става по-хубав от първия - с дължина 8 метра и височина 4 метра. Той цялостен не може да се отлее, по технологията се постанова - той да бъде разрязан с трион на 53 части и всяко късче се формова в леярска примес. Едно писание има, което споделя, че е отлято от гилзи, а на друго място съм срещал, че има заровени оръдия - бронзови оръдия в региона на военната фабрика в София и е направен от тях.
Отливат 12 тона в 53 части
Майсторът Христо Гъдев печели състезанието за монтажа на лъва. Той образува бригада. Вдигането са организирали с лебедка. Монтирали го за 1 година.
Вътре вършат доста устойчиво железно скеле, с което се свързват обособените елементи. Така лъвът остава кух. Има и люк отвътре, през който може да влязат хора. Когато сглобили частите, в самите фуги сред тях поставили вътре медна ламарина. Така се заравняват всички елементи и се получава една монолитна фигура.
Христо Гъдев: Освен това при първото осъществяване на вътрешния дизайн на паметника моя татко беше изработил полилеи, свещници. Даже той ми споделяше един от свещниците бил една змия, която си е захапала опашката. Така желал да каже, че злото се самоизяжда. Обаче при честването на 100-годишнината от Освободжението се прави реорганизация - на първия етаж плочата се пробива и се съединява долу с гробницата и се прави ново обзавеждане. Аз скърбя, че вътрешното обзавеждане бяха го донесли у нас - в Шипка, в остарялата къща. Обаче, къде е отишло не се знае - несъмнено е отишло в боклуци, а е можело да се резервира.
Майстор Христо Гъдев постоянно водел децата си на паметника
И през днешния ден Христо Гъдев приказва с обич за родината. Смята, че времето ражда своите герои, а България ще откри верния път. Бил оптимист. Казва го, до момента в който плевел вятър брули паметника, само че него студът не го лови. Гледа монумента с обич и си повтаря "ех,ех "...
На 78 години Христо върви из гората край Шипка съвсем всеки ден, чете, приказва по скайп и вайбър с децата си. Приема в дома си всеки, който желае да чуе за градежа на Паметника на свободата. И споделя. Не пие, не пуши, хапва си чесън и червен лучец. Не стопира и да майстори. Изпраща ни с по една значка на ревера с българския трибагреник. Стои до вратата и ни маха. Кани ни отново да отидем. Пак щял да ни почерпи със сладкиш и да опише още някоя история от предишното.
Снимки: Десислава Кулелиева; персонален архив
Той посреща екип на Българска национална телевизия в дома си в град Шипка с необятна усмивка. Сложил си е вратовръзка - въпреки всичко ще ни споделя за градежа на Паметника на свободата, на паметника на паметниците - както го назовават.
Вълнува се. А домът му - събира мемоари и изкуство. Сам е нарисувал паметника, окачил го е на стената. И гипсови отливки прави, и значки. Подарява ги. Иска историята просто да се помни. Говори с години, имена, като че ли е бил там - на върха. Сякаш е видял, съпреживял слагането на всеки камък.
"От моя татко съм слушал доста разкази. Той е роден 1889 година и неговият живот е протекъл по този начин много бурно. Той е потомък на опълченец - неговият чичо Станьо Гъдев - е бил опълченец ", споделя Христо Гъдев.
Неговият татко пък е помагал на Станьо Гъдев като е правел калъчите, ножовете, патроните. И по-късно татко ми е взел участие и в Първата международна война. Дори е пленяван. След като се завръща тука, когато приключват паметника той печели търга за монтирането на лъва. И с това той става един от строителите на паметника.
Отбраната на Шипченския проход дава обрата на войната
Христо Гъдев приказва за връх Шипка като за място-светиня. Казва, че това е едно от кръстните места, свързани с историята на България, тъй като българският народ е схванал по кое време и къде е изгряла свободата на България и то с цената на хиляди жертви.
Как се идва до концепцията за строителството на паметника?
Христо Гъдев: На 13 април 1879г. по време на Учредително заседание в Търново - идва концепцията да се построи един паметник-монумент в памет на починалите войни, паднали за свободата на България. Предложението било признато единомислещо и 1921г. се основава комитет, който да може да управлява към този момент построяването на монумент.
Всеки дава своята милостиня - в пари или с труд
Започва събиране на средства, дори учениците от закуските си събират пари. Обявява се конкурс за построяването на паметника. Проектът го печелят Атанас Донков - проектант и склуптора Александър Андреев. Атанас Донков е родом от Габрово, той е приключил монументално изкуство в Италия и е бил доста високо квалифициран. Александър Андреев е склуптор, приключил в София.
Христо Гъдев: Започва стоителството през 1926г. След започването като строител се явява - Тодор Киров - той е бил опълченец. Строителят Илия Мъглов образува една бригада от служащи - дюлгери от Габровския край и стартират работа. Септември почват строителството, още през зимата виждат какъв брой сложни условия ще би трябвало да преодоляват. И идва миг, когато те построяват 2 метра височина от основата - тази част, която е в този момент гробницата и до там стопират, не могат повече. Илия Мъглов и той се отхвърля.
Пред организационния комитет остава една огромна задача - да намерят нов строител
Това е Пеньо Атанасов - Бомбето. Наложило се да го убеждават, с цел да се заеме с нелеката задача. Затова го водят на върха - на мястото, където би трябвало да се извиси паметника.
Христо Гъдев: С тях е бил и Тодор Киров - опълченеца. Тодор Киров ляга на един окоп до камъните и стартира да плаче и споделя:,,Слушай масторче, тука бях аз по време на най-ожесточената борба, два пъти съм раняван. Моля ти се, съгласи се да построиш паметника. С това иска ми се успокои душата.'' Пеньо толкоз мощно се разчувствал, че дал обет да подпише контракта и да стартира да го строи. Дават му картбланш - той да управлява изцяло целия градеж, даже и финансово.
Започва ново събиране на служащи
В градежа се включват служащи от Габровския край, от Шипка. Някои дават воловете си, с цел да се носят камъни и пясък. Включил се и 74-годишния ковач от Шипка - дядо Христо Михов Тъпанов, а жена му готвела чорбица горе на върха, с цел да имат мощ служащите. Изградили си навеси, където да може да се постоплят. Строи се в мраз и дъжд.
Христо Гъдев: Положението с атмосферните условия са били доста тежки, обаче те демонстрират огромен подвиг. Имало е случаи, когато по време на работа от ръцете им излизали искри . Обаче духът е бил доста огромен и не престават да работят. Една заран стават гледат магарето изяло чертежите на паметника. Останал единствено ликът на лъва на чертежа. Наложило се да създадат нови чертежи.
Дори Цар Борис желал да се включи в градежа.
Опитал да помогне и натоварил магарето дружно със своя водач. Царят е посещавал доста пъти строителството. А Христо Гъдев помни: като малко дете надникнал в раклата при документите и там се пазел портрета на цар Борис с една тънка оризова хартия и изпод с подписа на царя.
Христо Гъдев: Друг един случай има доста забавен, когато мечката атакува магарето, което е носело вода на служащите. Мечката почва да го гони, той влиза в къщичката, която те са създали в насипа. Добре, че вратата се е отваряла на открито, защото мечката е натискала да влезе, само че не е съумяла.
По план лъвът е трябвало да бъде на върха на паметника
Установяват, че нависоко неговата фигура ще се губи, а и нямало по какъв начин да се вдигне тая огромна тежест горе. Затова решавата: лъвът да бъде долу на една от площадките. Той е изработен от скулптора Кирил Шиваров, който е изработил и братята на входа на Софийския университет. Шиваров прави гипсов модел на лъва, с цел да може да се създаде по него същинският лъв във Военната фабрика.
Христо Гъдев: Обаче през нощта някаква вагонетка се откачва, потегля, удря се в модела и сутринта намират гипсовия модел на части. Налага се Кирил Шиваров да създаде втори модел, който става по-хубав от първия - с дължина 8 метра и височина 4 метра. Той цялостен не може да се отлее, по технологията се постанова - той да бъде разрязан с трион на 53 части и всяко късче се формова в леярска примес. Едно писание има, което споделя, че е отлято от гилзи, а на друго място съм срещал, че има заровени оръдия - бронзови оръдия в региона на военната фабрика в София и е направен от тях.
Отливат 12 тона в 53 части
Майсторът Христо Гъдев печели състезанието за монтажа на лъва. Той образува бригада. Вдигането са организирали с лебедка. Монтирали го за 1 година.
Вътре вършат доста устойчиво железно скеле, с което се свързват обособените елементи. Така лъвът остава кух. Има и люк отвътре, през който може да влязат хора. Когато сглобили частите, в самите фуги сред тях поставили вътре медна ламарина. Така се заравняват всички елементи и се получава една монолитна фигура.
Христо Гъдев: Освен това при първото осъществяване на вътрешния дизайн на паметника моя татко беше изработил полилеи, свещници. Даже той ми споделяше един от свещниците бил една змия, която си е захапала опашката. Така желал да каже, че злото се самоизяжда. Обаче при честването на 100-годишнината от Освободжението се прави реорганизация - на първия етаж плочата се пробива и се съединява долу с гробницата и се прави ново обзавеждане. Аз скърбя, че вътрешното обзавеждане бяха го донесли у нас - в Шипка, в остарялата къща. Обаче, къде е отишло не се знае - несъмнено е отишло в боклуци, а е можело да се резервира.
Майстор Христо Гъдев постоянно водел децата си на паметника
И през днешния ден Христо Гъдев приказва с обич за родината. Смята, че времето ражда своите герои, а България ще откри верния път. Бил оптимист. Казва го, до момента в който плевел вятър брули паметника, само че него студът не го лови. Гледа монумента с обич и си повтаря "ех,ех "...
На 78 години Христо върви из гората край Шипка съвсем всеки ден, чете, приказва по скайп и вайбър с децата си. Приема в дома си всеки, който желае да чуе за градежа на Паметника на свободата. И споделя. Не пие, не пуши, хапва си чесън и червен лучец. Не стопира и да майстори. Изпраща ни с по една значка на ревера с българския трибагреник. Стои до вратата и ни маха. Кани ни отново да отидем. Пак щял да ни почерпи със сладкиш и да опише още някоя история от предишното.
Снимки: Десислава Кулелиева; персонален архив
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ