10 мига от есента, които очакваме с нетърпение
Христо Фотев е бил прав, казвайки, че „ лятото не искаше да си отиде “.
Именно септември е месецът, в който никой от нас не желае да изостави жаркото слънце, пикниците в парка и студената бира.
Но за положително или неприятно живеем на място, където имаме цели четири сезона и всеки от тях носи своето обаяние и ни учи на нещо. Ето късия лист за есента.
1. Красотата на падащите листа
Когато излезем на открито, загърнати (понякога) с шал и шапка, държейки чаша топъл чай в ръце. А пред погледа ни се отронват пожълтелите листа и падат на земята. Щом се обърнем обратно, ще забележим цяла улица, окъпана в златисто – цвета на есента. Символично увещание, че всичко е преходно и че от време на време е по-добре да забавим темпото.
2. Мирисът на печени чушки
Спомен от детството. Нали си спомняте по какъв начин, до момента в който тичахме на площадката зад блока, от ей оня етаж там се носеше аромат на печени чушки? И по какъв начин след играта се прибирахме и искахме да ядем филийка с лютеница… Мирисът на море е преместен от този на печени чушки и всякога като затворим очи се връщаме на онази площадка.
3. Спокойствието
То не е момент, само че в забързаното всекидневие имаме навика да го подминаваме. Докато лятото е живот на цялостни обороти, обикаляме другите плажове, пием студена бира и слънцето гали косите ни, то есента е еквивалентът на нашата лятна отпуска – тя дава отмора на душата, душeвността и ни дава знак, че от време на време е по-добре да я караме „ по-полека “.
4. Първото вървене в планината
След края на лятото. Да, планината има какво да ни предложи през всеки един сезон, само че когато усетим хладния есенен лъх върху бузите, до момента в който вървим по някоя екопътека – осъзнаваме, че към този момент е есен.
5. Печена тиква с мед и орехи
По стичане на събитията две от точките в този текст са обвързани с храната. Може би, тъй като и двете неща са прекомерно типични за есента. И сгряват душата, до момента в който на открито брули вятърът. 
6. Мирисът на влажен асфалт
Също като „ В търсене на изгубеното време “ от Пруст, когато героят отхапал от кифличката и се завърнал в детството, когато завали първият есенен дъжд, ние се завръщаме към някакъв спомен. Или асоциация. И попиваме аромата на мокрия асфалт и гледаме по какъв начин стъпките на хората, включително и нашите, отекват под следите от дъжд. И когато слънцето изгрее, може и да няма следи от тях, само че ние постоянно ще помним първия есенен дъжд.
7. Сутрешната подготовка
Дори и да не сте типичен ранобудник и утринната подготовка да се пада към 13 часа на обяд, е забавно да следим празния парк (ако е работен ден) и насядалите по пейките хора с дечица в скута (през уикенда). Докато същите жълти листа не престават да капят по земята и да ни припомнят за онази картинка с таралежа в гората от детския буквар.
8. Завръщането в обичания град
Лятото е времето, в което бягаме от някъде, с цел да се открием другаде. То е безконечното търсене. А в прочут смисъл есента е идване и преоткриване на нещо познато. Затова, в случай че през летните месеци сте забегнали към морето и в този момент унило пътувате към който и да е град (без море), не унивайте – сигурно есента ще ви помогне да го видите по различен метод.
9. Първият образователен ден
По някаква странна подигравка на ориста, от момента, в който приключим учебно заведение, ставаме по-нетърпеливи с настъпването на всеки 15-ти септември. Може би е носталгия по отминалото време, мемоари от най-безгрижните години или просто желаеме да дразним по-малките от нас, че би трябвало да вземат решение Питагоровата теорема. Което и от тези неща да е повода, на всеки 15-ти септември поглеждаме с усмивка към децата, носещи букети и стоящи безмълвно под звуците на „ Мила Родино “.
10. Краят на ноември
Вманиачените на тематика Коледа ще ме схванат. Рязко започваме да изпробваме предписания за коледни сладки, пием парещ шоколад и за следващ път гледаме „ Коледна ария “ и „ Скрудж “. Защото остават броени дни до Коледа, а тя не е единствено дума. Тя е метод на живот.
