Историк: Ботев е абсолютно непоколебим на тема Македония
Христо Ботев би трябвало да се преглежда като персона в развиване, който на 18 години, както го разказва Захари Стоянов, може да е бил избухлив и необуздан, само че той е и една персона, чиято учителска задача се губи в сянката на мощната му литературна заложба и на публицистичната му буря, а на 27-28 към този момент го виждаме като построен политически лидер с качества на общественик. Ботев е превръщан в знаме на анархистите, на комунистите, на кого ли не, а в действителност той е една фигура, която не може да бъде по този начин обикновено тълкувана – става дума в действителност за един народен бунтовник с планетарно звучене.Това сподели историкът проф. Пламен Павлов в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Образът на Христо Ботев в груповото всеобщо схващане не е напълно акуратен, за което заслуга имат първите му биографи и най-много Захари Стоянов, който написа една гениална книга – романизираната биография на Ботев. " Въздействието на тази книга е извънредно мощно и до през днешния ден, само че тя показва Ботев по един малко еднопластов метод, присъщ за други герои на Захари Стоянов и за самата ера – бунтовник, необуздан, негодяй. Всъщност истината за Ботев не е тъкмо такава. Той през целия си живот на процедура най-последователно работи като преподавател и явно фантазията му е да бъде на първо място преподавател, “ сподели той.
По въпроса за отбелязването на значимите исторически събития за България по остарял или нов жанр, проф. Павлов е на мнение, че би трябвало да се употребяват датите по остарелия жанр, по този начин, както са били възприемани от самите хора. " Преди време с Фондация " Васил Левски “ се опитахме да предложим да се разиска Априлското въстание да се отбелязва на 20 април, а не на 1-ви, 2-ри или някой различен ден от май. И тук нямаше никаква чуваемост. Виждаме, че това обърква нещата и в тази ситуация Ботев пък е може би най-голямата жертва, тъй като отбелязването на рождението му се губи тъкмо в хаоса на тези коледно-новогодишни празници, в Йордановден и какво ли не е. “
Христо Ботев е фигура от извънредно значение и за македонското освободително придвижване, защото и Даме Груев, и Гоце Делчев, и Яне Сандански, и доста други македонски дейци на Българската македоно-одринска революционна организация описват по какъв начин основават комитети, четейки записките на Захари Стоянов и какъв брой мощно им въздействат Ботев и Левски. " Ботев е безусловно хладнокръвен на тематика " Македония “. Той грубо и саркастично изобличава сръбските искания към Македония и изобщо сръбският мегаломански шовинизъм и национализъм. За Ботев Македония е част от българската земя, “ уточни историкът и добави, че Ботев доста цени историята, историческото познание и историческата истина освен за Македония, само че и за Бесарабия.
" Около Ботев могат да се създадат още доста нови открития, нови визии, които не са толкоз нови, колкото са забравени остарели свидетелства за същинския облик на Ботев и като бунтовник, и като идеолог, и като политик с качества на общественик. Ботев е един от хората, които имат извънредно заслуга за това да бъде възобновена българската страна и да имаме независимост, която през днешния ден явно не ценим, “ заключи историкът проф. Пламен Павлов.
Образът на Христо Ботев в груповото всеобщо схващане не е напълно акуратен, за което заслуга имат първите му биографи и най-много Захари Стоянов, който написа една гениална книга – романизираната биография на Ботев. " Въздействието на тази книга е извънредно мощно и до през днешния ден, само че тя показва Ботев по един малко еднопластов метод, присъщ за други герои на Захари Стоянов и за самата ера – бунтовник, необуздан, негодяй. Всъщност истината за Ботев не е тъкмо такава. Той през целия си живот на процедура най-последователно работи като преподавател и явно фантазията му е да бъде на първо място преподавател, “ сподели той.
По въпроса за отбелязването на значимите исторически събития за България по остарял или нов жанр, проф. Павлов е на мнение, че би трябвало да се употребяват датите по остарелия жанр, по този начин, както са били възприемани от самите хора. " Преди време с Фондация " Васил Левски “ се опитахме да предложим да се разиска Априлското въстание да се отбелязва на 20 април, а не на 1-ви, 2-ри или някой различен ден от май. И тук нямаше никаква чуваемост. Виждаме, че това обърква нещата и в тази ситуация Ботев пък е може би най-голямата жертва, тъй като отбелязването на рождението му се губи тъкмо в хаоса на тези коледно-новогодишни празници, в Йордановден и какво ли не е. “
Христо Ботев е фигура от извънредно значение и за македонското освободително придвижване, защото и Даме Груев, и Гоце Делчев, и Яне Сандански, и доста други македонски дейци на Българската македоно-одринска революционна организация описват по какъв начин основават комитети, четейки записките на Захари Стоянов и какъв брой мощно им въздействат Ботев и Левски. " Ботев е безусловно хладнокръвен на тематика " Македония “. Той грубо и саркастично изобличава сръбските искания към Македония и изобщо сръбският мегаломански шовинизъм и национализъм. За Ботев Македония е част от българската земя, “ уточни историкът и добави, че Ботев доста цени историята, историческото познание и историческата истина освен за Македония, само че и за Бесарабия.
" Около Ботев могат да се създадат още доста нови открития, нови визии, които не са толкоз нови, колкото са забравени остарели свидетелства за същинския облик на Ботев и като бунтовник, и като идеолог, и като политик с качества на общественик. Ботев е един от хората, които имат извънредно заслуга за това да бъде възобновена българската страна и да имаме независимост, която през днешния ден явно не ценим, “ заключи историкът проф. Пламен Павлов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ