Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в

6 януари 1848 г. Роден е геният Христо Ботев

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер в фамилията на Ботьо Петков и Иванка Ботева. От 1854 до 1858 година той учи в Карлово, където татко му е преподавател. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си при своя татко и през юни 1863 година приключва калоферското трикласно учебно заведение. През октомври същата година благодарение на Найден Геров отпътува за Русия и се записва като частен възпитаник във Втора Одеска гимназия.

Това напомня районна библиотека " Любен Каравелов " - Русе.

Там се среща с съветската литература и попада под мощното въздействие на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 година е изключен от гимназията, заради липса на интерес към образователната стратегия, само че в това време чете доста книги и натрупва познания. По това време се свързва с съветските революционни среди. През октомври и декември 1866 година е преподавател в бесарабското село Задунаевка.

Поради заболяване на татко му, през януари 1867 година му се постанова да се завърне в Калофер.

По това време на 15 април във вестник „ Гайда “, редактиран от Петко Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Христо Ботев — „ Майце си “. Заради произнесената от него пламенна тирада на 11 май в чест на славянските просветители, братята Кирил и Методий, той е заставен да напусне Калофер и през октомври 1867 година идва в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „ Дунавска зора “.

Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През лятото на 1868 година Ботев се записва в четата на Жельо Войвода.

Тогава написва стихотворението си „ На сбогуване “. По разнообразни аргументи четата се разпада и не минава Дунава. През септември същата година той постъпва в букурещкото здравно учебно заведение, само че заради липса на средства e заставен скоро да се раздели и с него.

Изпаднал в извънредно тежко състояние, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града.

Тук живее дружно с Васил Левски

и остава очарован от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той. През февруари 1869 година постъпва като преподавател в Александрия, а през август същата година отпътува като преподавател в Измаил, където преподава до май 1871. През идващите години се мести и живее в разнообразни градове. В Галац открива контакт с съветския бунтовник Н. Ф. Меледин и посредством него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 година Ботев е арестуван в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с откриване активността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на независимост се открива още веднъж в Букурещ.

На 10 юни 1871 година издава първия си вестник „ Дума на българските емигранти “. През октомври същата година взе участие в годишното заседание на Българското книжовно сдружение. През април 1872 година е задържан за тайна революционна активност и още веднъж е изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Любен Каравелов.

Публикува свои материали във в. „ Свобода “, който си сменя името на „ Независимост “, а по-късно Ботев работи като помощник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 година издава сатиричния вестник „ Будилник “. Следващата година става преподавател в българското учебно заведение в Букурещ. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новият орган на революционната партия — в. „ Знаме “ (8 декември 1874 г.). През 1875 година издава преводите „ За славянското потекло на дунавските българи “ от Д. Иловайски и „ Кремуций Корд “ от Н. Костомаров.

През септември същата година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „ Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова “ и „ Стенен календар за 1876 година “ със стихотворението „ Обесването на Васил Левски “. На 5 май издава вестник „ Нова България “, а след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на Васил Левски и съмненията на Каравелов, отпред на БРЦК застава Христо Ботев.

Малко след експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година

БРЦК под управлението на Ботев стартира подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия, с цел да събира средства и оръжие за въстанието и да докара оттова войводата Филип Тотю. Преждевременното експлоадиране на въстанието и неговият крах довеждат до съществени различия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка, само че не се отхвърля от революционната си активност. След основаването на Гюргевския революционен комитет, Ботев открива контакт и с неговите членове.

През май 1876 година той стартира редактирането на последния собствен вестник „ Нова България “, от който съумява да издаде единствено един брой.

През май 1876 година, вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета и става неин челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „ Радецки “ на 16 май и един ден по-късно принуждават капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се насочва към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се причисляват към четниците, макар предварителните упования. Четата води няколко багра с преследващите я османски потери.

На 2 юни 1876 година е последният тежък пердах — по здрач след сражението патрон пронизва Ботев.

МОЯТА МОЛИТВА

Христо Ботев

„ Благословен Бог наш... “

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от тиня мъжът и дамата,
а индивидът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в злочестина си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със очаквания голи;

не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, кумир на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разсъдъкът,
защитниче на робите,
на който щат честват
денят скоро народите!

Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за независимост -
да се бори кой по какъв начин може
с душманите на народа.