Христо Кърпачев - 80 години безсмъртие
Христо Борисов, ръководител на Оценка за съвместимост на БАС-Ловеч
На 23 май 1943 година в местността Байовото на Сливешките ливади край Ловеч, в неравна борба на трима против 300, умира именитият пълководец на Народна бойна тайфа (НБД) " Чавдар " Христо Иванов Кърпачев. Командирът на ХI-та военно-оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия Борис Копчев, Христо Кърпачев и Дочо Шипков имат среща там с 14 войника-курсанти от самолетната фабрика в Ловеч, които дружно с оръжието си трябвало да се причислят към " Чавдар ". След няколко часа очакване и непредвидена среща с пастира Мехмед Ибов, който ги предава на полицията, тримата командири на зоната и НБД " Чавдар " са обградени от многочислена потеря, армия и полиция.
Бавно, изтегляйки се към гората, тримата се пробват да излязат от обръча. Почти на края на поляната Кърпачев е ранен на няколко места. " Ранен " е и правилният му картечен револвер " Шпагин ", с който държи на разстояние глутницата. Другарите му се пробват да го изтеглят до гората-закрилница, само че той, умирайки, им заповядва да го оставят и продължат битката.
Копчев и Шипков се подчиняват и извършват завета на бойния си приятел, като разпростират съпротивата против фашизма в Ловешко до победния 9 септември.
Христо Кърпачев отдава живота си за успеха на най-светлия човешки блян за независимост, тъждество и приятелство, както това вършат други двама велики мъже - Христос и Левски. Едно несъзнателно съпоставяне демонстрира един, по своему извървян път към великата Голгота, изминат с доста религия, себеотдаване и жертвоготовност, образец за хиляди техни следовници. Пътят на Христо Кърпачев стартира от село Юруклери, Ловешко, с цел да го преименуват по-късно на името на славния му наследник съселяните му след националната победа. И с цел да отстояват името му, макар неистовите напъни на новоизпечени демократи.
Христо е роден на 24 юли 1911 година, като трето дете на Иван и Вата Кърпачеви. Бащата изкарва шест години по бойните полета и в тежък плен и когато се връща в селото си, синът му Христо е към този момент воловарче. Така измежду болките и напъните съзрява дребният Христо, както доста сиромашки деца. Учи в родното си село, а от 1922 година в Крушунската прогимназия, където дружи с младежи и възпитаници комсомолци.
За довеждане докрай на цялостно приблизително обучение Кърпачев постъпва през 1926 година в Ловешкото смесено педагогическо учебно заведение. Интересува се от лирика, литература, философия, политика и музика- свири на цигулка-задължителен предмет и държавен изпит за учителска дееспособност. За него Христо Ботев е незабравим образец на стихотворец и бунтовник и под негова въздействие прави първите си стихотворни опити. В Ловеч попада под благотворното въздействие на Апостола и негови почитатели като ремсовия началник Марко Иванов.
През лятото на 1930 година Христо получава удостоверение за зряла възраст и дееспособност за начален преподавател. Назначен е за преподавател в софийското село Церецел, а децата бързо го обикват, тъй като се срещат с огромната му обич към самите тях. Избран е за член на читалищното настоятелство и общински консултант.
През пролетта на 1931 година е извикан в казармата - в ШЗО в Радомир, която приключва след седем месеца и е създаден в кандидат-подофицер. За добра и усърдна работа на 3 декември 1932 година е създаден в звание подофицер, а малко по-късно във фелдфебел и е изпратен да доизслужи периода на военната си работа в 8-ми пехотен полк във Варна.
Паметникът на поета-революционер в местността “сливнишки ливади ”
Там е назначен за пълководец на 3-ти взвод от 6-та рота. Придобива командирски умения и построява качества на боен, които ще прояви в бъдещата си революционна активност. Като ремсист получава предписание да притегля към младежката организация фрагменти с военно обучение и подготовка. Подслушан и публикуван е неговият диалог с офицер за левите хрумвания, за човешки права и свободи, за което получава несъразмерно огромно наказване - 12,5 години непоколебим тъмничен затвор, отнемане от политически права и санкция в размер 275 хиляди лв.. Уволнен е от войската на 30 август 1933 година и влиза в пандиза единствено на 22 години.
Затворът обаче ще се окаже неговият " Университет ", тъй като по секрети канали се внася литература и Кърпачев учи философия, история на Българска комунистическа партия и Комунистическа партия на Съветския съюз, публицистика, съветски, френски и есперанто. Жаждата да написа стихове, които отразяват душевния му мир, в затворническата действителност става насъщна нужда. Пише още публикации, ирония, художествена журналистика. Стихотворенията са към 40, а изнесените по незаконен канал се губят, по тази причина съкилийникът му Васил Босев от Троян, предлага и укриват в туби от паста за зъби и на двойното дъно на тоалетна кутия новите стихове, когато ги реалокират в Сливенския затвор.
Така те доближават до нас и Българският антифашистки съюз - Ловеч и Историческия музей от града на люляците, толкоз обичан от Христо Кърпачев, ги издадоха във фототипно издание във връзка 100-годишнината от рождението на поета.
Кърпачев е амнистиран и освободен от пандиза на 9 март 1940 година. Избран е за член на Околийското управление на БРП/к/, а скоро по-късно и за негов секретар. Заема се с организаторска активност измежду партийните и юношески организации в Ловешка околия. Като деятел обикаля, коментира, убеждава и съумява да възобнови, засилва и масовизира активността на доста от тях. Умело съчетава легалните с незаконните форми на работа. От юни 1940 година до април 1941 година е пропагандатор на книги към АД " Българска книжнина ", а от 12 юни 1941 година е контрольор в Ловеч при застрахователно сдружение " Български феникс " - София. За Кърпачев и делото му заслужава да се споделя доста и постоянно. Голямата любов към майка му го караше да страда. Това той блестящо показва в своето " Майчино писмо ":
Любимо чадо,
синко мой,
здравей!
От остаряла майка
приеми поздрав.
Години към този момент
благи синко,
от по какъв начин дома
не се завръщаш,
да те погали
майчина ръка.
Да те целуне
майчина уста.
Много от тезите и мислите на Христо Кърпачев и през днешния ден звучат настоящо: " Нашата мощ е в нашата организация ", " Искам да се боря за България. И да ме убият, аз ще пребивавам сред народа, който ме роди, той няма да почине ", " Бъдещето на страната, животът на нашите деца и на самите нас е в личните ни ръце ". Един същински наследник на своя народ. >
На 23 май 1943 година в местността Байовото на Сливешките ливади край Ловеч, в неравна борба на трима против 300, умира именитият пълководец на Народна бойна тайфа (НБД) " Чавдар " Христо Иванов Кърпачев. Командирът на ХI-та военно-оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия Борис Копчев, Христо Кърпачев и Дочо Шипков имат среща там с 14 войника-курсанти от самолетната фабрика в Ловеч, които дружно с оръжието си трябвало да се причислят към " Чавдар ". След няколко часа очакване и непредвидена среща с пастира Мехмед Ибов, който ги предава на полицията, тримата командири на зоната и НБД " Чавдар " са обградени от многочислена потеря, армия и полиция.
Бавно, изтегляйки се към гората, тримата се пробват да излязат от обръча. Почти на края на поляната Кърпачев е ранен на няколко места. " Ранен " е и правилният му картечен револвер " Шпагин ", с който държи на разстояние глутницата. Другарите му се пробват да го изтеглят до гората-закрилница, само че той, умирайки, им заповядва да го оставят и продължат битката.
Копчев и Шипков се подчиняват и извършват завета на бойния си приятел, като разпростират съпротивата против фашизма в Ловешко до победния 9 септември.
Христо Кърпачев отдава живота си за успеха на най-светлия човешки блян за независимост, тъждество и приятелство, както това вършат други двама велики мъже - Христос и Левски. Едно несъзнателно съпоставяне демонстрира един, по своему извървян път към великата Голгота, изминат с доста религия, себеотдаване и жертвоготовност, образец за хиляди техни следовници. Пътят на Христо Кърпачев стартира от село Юруклери, Ловешко, с цел да го преименуват по-късно на името на славния му наследник съселяните му след националната победа. И с цел да отстояват името му, макар неистовите напъни на новоизпечени демократи.
Христо е роден на 24 юли 1911 година, като трето дете на Иван и Вата Кърпачеви. Бащата изкарва шест години по бойните полета и в тежък плен и когато се връща в селото си, синът му Христо е към този момент воловарче. Така измежду болките и напъните съзрява дребният Христо, както доста сиромашки деца. Учи в родното си село, а от 1922 година в Крушунската прогимназия, където дружи с младежи и възпитаници комсомолци.
За довеждане докрай на цялостно приблизително обучение Кърпачев постъпва през 1926 година в Ловешкото смесено педагогическо учебно заведение. Интересува се от лирика, литература, философия, политика и музика- свири на цигулка-задължителен предмет и държавен изпит за учителска дееспособност. За него Христо Ботев е незабравим образец на стихотворец и бунтовник и под негова въздействие прави първите си стихотворни опити. В Ловеч попада под благотворното въздействие на Апостола и негови почитатели като ремсовия началник Марко Иванов.
През лятото на 1930 година Христо получава удостоверение за зряла възраст и дееспособност за начален преподавател. Назначен е за преподавател в софийското село Церецел, а децата бързо го обикват, тъй като се срещат с огромната му обич към самите тях. Избран е за член на читалищното настоятелство и общински консултант.
През пролетта на 1931 година е извикан в казармата - в ШЗО в Радомир, която приключва след седем месеца и е създаден в кандидат-подофицер. За добра и усърдна работа на 3 декември 1932 година е създаден в звание подофицер, а малко по-късно във фелдфебел и е изпратен да доизслужи периода на военната си работа в 8-ми пехотен полк във Варна.
Паметникът на поета-революционер в местността “сливнишки ливади ”
Там е назначен за пълководец на 3-ти взвод от 6-та рота. Придобива командирски умения и построява качества на боен, които ще прояви в бъдещата си революционна активност. Като ремсист получава предписание да притегля към младежката организация фрагменти с военно обучение и подготовка. Подслушан и публикуван е неговият диалог с офицер за левите хрумвания, за човешки права и свободи, за което получава несъразмерно огромно наказване - 12,5 години непоколебим тъмничен затвор, отнемане от политически права и санкция в размер 275 хиляди лв.. Уволнен е от войската на 30 август 1933 година и влиза в пандиза единствено на 22 години.
Затворът обаче ще се окаже неговият " Университет ", тъй като по секрети канали се внася литература и Кърпачев учи философия, история на Българска комунистическа партия и Комунистическа партия на Съветския съюз, публицистика, съветски, френски и есперанто. Жаждата да написа стихове, които отразяват душевния му мир, в затворническата действителност става насъщна нужда. Пише още публикации, ирония, художествена журналистика. Стихотворенията са към 40, а изнесените по незаконен канал се губят, по тази причина съкилийникът му Васил Босев от Троян, предлага и укриват в туби от паста за зъби и на двойното дъно на тоалетна кутия новите стихове, когато ги реалокират в Сливенския затвор.
Така те доближават до нас и Българският антифашистки съюз - Ловеч и Историческия музей от града на люляците, толкоз обичан от Христо Кърпачев, ги издадоха във фототипно издание във връзка 100-годишнината от рождението на поета.
Кърпачев е амнистиран и освободен от пандиза на 9 март 1940 година. Избран е за член на Околийското управление на БРП/к/, а скоро по-късно и за негов секретар. Заема се с организаторска активност измежду партийните и юношески организации в Ловешка околия. Като деятел обикаля, коментира, убеждава и съумява да възобнови, засилва и масовизира активността на доста от тях. Умело съчетава легалните с незаконните форми на работа. От юни 1940 година до април 1941 година е пропагандатор на книги към АД " Българска книжнина ", а от 12 юни 1941 година е контрольор в Ловеч при застрахователно сдружение " Български феникс " - София. За Кърпачев и делото му заслужава да се споделя доста и постоянно. Голямата любов към майка му го караше да страда. Това той блестящо показва в своето " Майчино писмо ":
Любимо чадо,
синко мой,
здравей!
От остаряла майка
приеми поздрав.
Години към този момент
благи синко,
от по какъв начин дома
не се завръщаш,
да те погали
майчина ръка.
Да те целуне
майчина уста.
Много от тезите и мислите на Христо Кърпачев и през днешния ден звучат настоящо: " Нашата мощ е в нашата организация ", " Искам да се боря за България. И да ме убият, аз ще пребивавам сред народа, който ме роди, той няма да почине ", " Бъдещето на страната, животът на нашите деца и на самите нас е в личните ни ръце ". Един същински наследник на своя народ. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ