Смутен, съблазнен и оскърбен, и Синодът охули откриването на Олимпийските игри
Християнският свят е бил " обезпокоен, прелъстен и засегнат " от елементи от откриването на Олимпийските игри в Париж.
Това афишира Светият синод на Българската православна черква в позиция, публикувана пет дни след церемонията на 26 юли.
В нея се показва, че показаните художествени облици - без значение от заявените от уредниците претекстове - " опонират и са изцяло несъвместими с християнската добродетелност ".
Според митрополитите спектакълът влизал в несъгласие и " със здравия човешки разсъдък, с естественото човешко право, с вековните европейски естетически критерии, както и с класическия блян за красиво -- здрав дух в крепко тяло, заложен в концепцията на Олимпийските игри. "
От Светия Синод упрекват уредниците в " долнопробност и идейна безсъдържателност ", които били единствено част от казуса.
" Много по-важният въпрос обаче остава за предизвикателното, дискриминационно и оскърбяващо религиозните усеща на вярващите християни отношение, което ние не можем да приемем и да премълчим. Тук Христос е безапелационен: " Който съблазни едного от тия дребните, които имат вяра в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните, тъй като съблазни би трябвало да дойдат; обаче горко на оногова индивида, посредством който сексапил дохожда» (Мат. 18: 6-7), " написа в позицията.
В нея се приканва за запазване на " непреходните християнски полезности ", като се споделя, че " пътят на нашия народ е европейският път, само че ние сме за християнска Европа; за Европа, която почита и уважава своята история и корени. "
Нетрадиционната гала по откриването на Олимпийските игри на брега на Сена на 26 юли си навлече рецензия най-вече от крайнодесни политици, консерватори, както и на френската католическа черква.
Най-много несъгласия провокира частта, наречена " Празник ", при която танцьори и драг-кралици стоят едни до други пред дълъг подиум с червен килим в кадър, а на напред във времето се появява френският актьор Филип Кристин, гол и оцветен в синьо, в плато с храна.
Организаторите към този момент се извиниха на всички, които са се почувствали наранени от сцената. Артистичният шеф на церемонията Тома Жoли изясни, че тя и изобразява езически празник, обвързван с боговете на Олимп.
През юни Българската православна черква излезе с, в която се посочваше, че архиереите се отнасят с " пастирска угриженост, отговорност и отеческа обич към всички ", само че се " опълчват на опитите прегрешението да се постанова като норма и полезност в българското общество ".
През 2009 година пък Св. Синод осъди концерта на Мадона в София, защото нейните изпълненния показвали " неуважително отношение към събитията и мненията на вярващите християни ".
Това афишира Светият синод на Българската православна черква в позиция, публикувана пет дни след церемонията на 26 юли.
В нея се показва, че показаните художествени облици - без значение от заявените от уредниците претекстове - " опонират и са изцяло несъвместими с християнската добродетелност ".
Според митрополитите спектакълът влизал в несъгласие и " със здравия човешки разсъдък, с естественото човешко право, с вековните европейски естетически критерии, както и с класическия блян за красиво -- здрав дух в крепко тяло, заложен в концепцията на Олимпийските игри. "
От Светия Синод упрекват уредниците в " долнопробност и идейна безсъдържателност ", които били единствено част от казуса.
" Много по-важният въпрос обаче остава за предизвикателното, дискриминационно и оскърбяващо религиозните усеща на вярващите християни отношение, което ние не можем да приемем и да премълчим. Тук Христос е безапелационен: " Който съблазни едного от тия дребните, които имат вяра в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните, тъй като съблазни би трябвало да дойдат; обаче горко на оногова индивида, посредством който сексапил дохожда» (Мат. 18: 6-7), " написа в позицията.
В нея се приканва за запазване на " непреходните християнски полезности ", като се споделя, че " пътят на нашия народ е европейският път, само че ние сме за християнска Европа; за Европа, която почита и уважава своята история и корени. "
Нетрадиционната гала по откриването на Олимпийските игри на брега на Сена на 26 юли си навлече рецензия най-вече от крайнодесни политици, консерватори, както и на френската католическа черква.
Най-много несъгласия провокира частта, наречена " Празник ", при която танцьори и драг-кралици стоят едни до други пред дълъг подиум с червен килим в кадър, а на напред във времето се появява френският актьор Филип Кристин, гол и оцветен в синьо, в плато с храна.
Организаторите към този момент се извиниха на всички, които са се почувствали наранени от сцената. Артистичният шеф на церемонията Тома Жoли изясни, че тя и изобразява езически празник, обвързван с боговете на Олимп.
През юни Българската православна черква излезе с, в която се посочваше, че архиереите се отнасят с " пастирска угриженост, отговорност и отеческа обич към всички ", само че се " опълчват на опитите прегрешението да се постанова като норма и полезност в българското общество ".
През 2009 година пък Св. Синод осъди концерта на Мадона в София, защото нейните изпълненния показвали " неуважително отношение към събитията и мненията на вярващите християни ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




