Илинден — поверия, традиции и обичаи
Християнската черква го назовава още от древността " Пророк и предсказател на великите Божи каузи ", " Ангел в плът " и " Предтеча на Второто Христово Пришествие ". Старозаветният оракул Илия живял към 900 години преди Рождество Христово и бил родом от град Тесвия в Палестина.
Когато се родил, татко му получил привидение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: " Не пердах се, твоят наследник ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч ". Това изяснява и името на оракул Илия, което значи Сила Господня. Хората от всички времена са оказвали респект към неговата нравствена извисеност и духовна непосредственост с Бога. И до през днешния ден стъпките му в Палестина се считат за осветени от силата му.
Илинден — поверия, обичаи и традиции
Св. Илия е единственият от всички светии, чийто живот на земята не свършва със гибел. Според преданието от небето се спуснала каляска с впрегнати огнени коне и го отнесла на небето. Оттогава св. Илия ръководи гръмотевиците и трескавиците на лятото и в националните ни вярвания се уважава като заповедник на небесните стихии - стопанин на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. Затова в другите крища на страната ни го назовават още Гръмовник, Гръмоломник или Гръмодол.
Една остаряла легенда споделя, че свети Илия имал две сестри – Мария и Магда. Веднъж той им споделил, че в деня, в който се чества името му, той ще погуби света, като изсипе над него гръмотевиците, които владее. Но защото не знаел кой тъкмо е този ден, все питал сестрите си. Те пък, знаейки за неговата закана, все го лъжели - " Отмина към този момент ".
Старите хора споделят, че когато гърми, св. Илия се разхожда по небето с колесницата си. Гръмотевиците са знаци, че ще има изобилие. През зимата гръмотевици няма. Тогава свети Илия кара грешниците да строят градове от сняг.
Едно от преданията споделя, че св. Илия е настойник на змейовете, с които се борил против халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели против тях, конфликтът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Те палели огньове, с цел да открият халата, която можела да се скрие на всички места - в дърво, животно или човек. За да се избави, халата пръскала вода с уста, а капките падали като дъжд на земята.
Според националните поверия, когато загърми, майките би трябвало да приберат у дома своите дъщери, с цел да не ги види дракон и да ги обикне.
Друго поверие споделя, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на свети Илия, излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса. Светкавиците са огнените стремена, които той хвърля по ламята, с цел да не " пасе " житата.
По остарял български бит на Илинден се готви най-старият петел, изключително в случай че в дома има именик. За да се умилостиви господарят на мълниите, се замесват и обредни хлябове, наречени " боговица " и " колач за св. Илия ". Семейството се събира към празничната софра, а най-възрастният я прикадява.
За да предпазят реколтата си от гнева на свети Илия, градушка или суша, стопаните вършат курбан от бик, овен или вол. Ако трапезата е общоселска, се подрежда на високо място под сянката на дъбови дървета.
В някои елементи на България в деня против Илинден се прави обредното преследване на змея, символизиращ сушата. Стопаните вършат молебени за дъжд и се съблюдават обичаите " Пеперуда " и " Герман ".
Според националните поверия набраните билки на Илинден са изключително лековити и оказват помощ при болки в очите, висока температура и гнойни рани.
Счита се още, че в случай че човек се изкъпе на празника, няма да го лови гръмотевица.
Вярва се, че на Илинден морето взема жертви, по тази причина и се предлага да сме изключително деликатни.
На този ден не би трябвало да се работи както на полето, по този начин и вкъщи. Не би трябвало да се чисти, пере, тъче, шие. Подстригването също е неразрешено. Позволено е само да се подготвя храна.
На Илинден честват всички кожари, грънчари и пивовари, тъй като свети Илия е техен настойник.
Имен ден имат: Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илина, Илко и сродни на тях имена.
Когато се родил, татко му получил привидение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: " Не пердах се, твоят наследник ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч ". Това изяснява и името на оракул Илия, което значи Сила Господня. Хората от всички времена са оказвали респект към неговата нравствена извисеност и духовна непосредственост с Бога. И до през днешния ден стъпките му в Палестина се считат за осветени от силата му.
Илинден — поверия, обичаи и традиции
Св. Илия е единственият от всички светии, чийто живот на земята не свършва със гибел. Според преданието от небето се спуснала каляска с впрегнати огнени коне и го отнесла на небето. Оттогава св. Илия ръководи гръмотевиците и трескавиците на лятото и в националните ни вярвания се уважава като заповедник на небесните стихии - стопанин на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. Затова в другите крища на страната ни го назовават още Гръмовник, Гръмоломник или Гръмодол.
Една остаряла легенда споделя, че свети Илия имал две сестри – Мария и Магда. Веднъж той им споделил, че в деня, в който се чества името му, той ще погуби света, като изсипе над него гръмотевиците, които владее. Но защото не знаел кой тъкмо е този ден, все питал сестрите си. Те пък, знаейки за неговата закана, все го лъжели - " Отмина към този момент ".
Старите хора споделят, че когато гърми, св. Илия се разхожда по небето с колесницата си. Гръмотевиците са знаци, че ще има изобилие. През зимата гръмотевици няма. Тогава свети Илия кара грешниците да строят градове от сняг.
Едно от преданията споделя, че св. Илия е настойник на змейовете, с които се борил против халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели против тях, конфликтът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Те палели огньове, с цел да открият халата, която можела да се скрие на всички места - в дърво, животно или човек. За да се избави, халата пръскала вода с уста, а капките падали като дъжд на земята.
Според националните поверия, когато загърми, майките би трябвало да приберат у дома своите дъщери, с цел да не ги види дракон и да ги обикне.
Друго поверие споделя, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на свети Илия, излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса. Светкавиците са огнените стремена, които той хвърля по ламята, с цел да не " пасе " житата.
По остарял български бит на Илинден се готви най-старият петел, изключително в случай че в дома има именик. За да се умилостиви господарят на мълниите, се замесват и обредни хлябове, наречени " боговица " и " колач за св. Илия ". Семейството се събира към празничната софра, а най-възрастният я прикадява.
За да предпазят реколтата си от гнева на свети Илия, градушка или суша, стопаните вършат курбан от бик, овен или вол. Ако трапезата е общоселска, се подрежда на високо място под сянката на дъбови дървета.
В някои елементи на България в деня против Илинден се прави обредното преследване на змея, символизиращ сушата. Стопаните вършат молебени за дъжд и се съблюдават обичаите " Пеперуда " и " Герман ".
Според националните поверия набраните билки на Илинден са изключително лековити и оказват помощ при болки в очите, висока температура и гнойни рани.
Счита се още, че в случай че човек се изкъпе на празника, няма да го лови гръмотевица.
Вярва се, че на Илинден морето взема жертви, по тази причина и се предлага да сме изключително деликатни.
На този ден не би трябвало да се работи както на полето, по този начин и вкъщи. Не би трябвало да се чисти, пере, тъче, шие. Подстригването също е неразрешено. Позволено е само да се подготвя храна.
На Илинден честват всички кожари, грънчари и пивовари, тъй като свети Илия е техен настойник.
Имен ден имат: Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илина, Илко и сродни на тях имена.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ