Християните в Турция все още се борят за правата си
Християните в Турция към момента се борят за правата си
Въпреки известния прогрес във възобновяване на правата им, християните в Турция към момента се борят с неравенството и възприятието за изключване, до момента в който папа Лъв XIV посещава страната тази седмица, оповестява Българска национална телевизия на уеб страницата си.
за своята публично световна страна с мюсюлманско болшинство от 86 млн. души. „ Всеки път, когато той споделя това, се усещам изключена, тъй като постоянно пропуща да спомене немюсюлманското болшинство “, споделя Юхана Акташ, ръководител на Асирийския съюз, който съставлява асирийските християни в Югоизточна Турция. „ На нас не се гледа като на пълноправни жители. “
до момента в който при започване на XX в. те са били близо 4 милиона, като броят им е намалял доста заради наложително изселване или кланета при разпадането на Османската империя и появяването на модерна Турция. При визитата си папа Лъв ще се срещне с локални християнски водачи в асирийската православна черква „ Мор Ефрем “ в Истанбул, която беше открита единствено преди две години. Въпреки че земята е предоставена от страната, това е единствената нова черква, издигната в Турция, откогато тя стана република през 1923 година Християнските малцинства също се борят за посланичество, като доста позиции в държавната администрация са затворени за тях, макар че няма законова възбрана за заемане на длъжности от немюсюлмански малцинства.
от арменската общественост “, споделя Етварт Данзикян, основен редактор на арменския седмичник „ Агос “. „ Този единствен образец обобщава обстановката с гражданските права. “
В продължение на десетилетия, откакто Турция става република, християните и евреите постоянно са описвани от някои държавни чиновници и медии като „ вътрешни врагове “ и са обект на дискриминация и принуждение – даже при започване на 2000 година А думата „ арменец “ и до през днешния ден от време на време се употребява като засегнатост. В отчета си за Турция за 2024 година основаната в Лондон Група за правата на малцинствата (MRG) твърди, че „ немюсюлманите са непрекъснато дискриминирани, тъй като пропагандаторите на турския шовинизъм ги считат за неспособни да станат турци заради религиозната им еднаквост “. Лаки Вингас, създател на група за поддръжка на гръцката общественост, наречена „ Румвадер “, съобщи, че държавното управление се е опитвало да се оправи с този проблем.
„ В продължение на 20 години както страната, по този начин и ние се стремим да изправим несправедливостите от предишното.
Този развой към момента не е завършил, само че най-малко не изпитваме усложнения да се срещаме с управляващите “, споделя той пред Агенция Франс Прес.
В същото време някои тревожни събития са предиздвикали общността да се усеща нащрек, като
да вземем за пример възходящото прекосяване към закостенял шовинизъм при държавното управление на Ердоган с ислямски корени, споделя Данзикян. Налице е принуждение:
а четири години по-късно млад арменец е погубен, до момента в който отбива военната си работа. През 2020 година арменците се сблъскват със закани по време на войната в Нагорни Карабах, а през 2024 година двама въоръжени мъже нахлуват в католическа черква в Истанбул, като убиват един човек и раняват различен.
Друго тревожно събитие е противоречивото решение за превръщането на емблематичната базилика от 4-ти век „ Хаджия София “ в Истанбул от музей в джамия през 2020 година, споделя Данзикян.
„ В същото време се приказва за повторното отваряне на гръцката православна семинария “, сподели той за
истанбулския богословски лицей, затворен през 1971 година, което лишава църквата от единственото й
оборудване за образование на духовници в Турция.
Блокиран в продължение на години, въпросът беше издигнат от Вселенския патриарх
Вартоломей в Белия дом през септември, като президентът на Съединени американски щати
че скоро той може да бъде отворен още веднъж.
Наблюдателите също по този начин споделят, че обществото последователно се е отворило през последните 20
години, като турското гражданско общество е по-склонно да отбелязва арменския геноцид – термин,
който Анкара изрично отхвърля – макар възбраната за сходни събирания на публични
места.
„ Все повече хора задават въпроси, вместо да се придържат към предразсъдъците си “, споделя Вингас и
приветства появяването на „ доста по-отворено общество, най-много в Истанбул “, където живеят множеството
християни в Турция.
Въпреки известния прогрес във възобновяване на правата им, християните в Турция към момента се борят с неравенството и възприятието за изключване, до момента в който папа Лъв XIV посещава страната тази седмица, оповестява Българска национална телевизия на уеб страницата си.
за своята публично световна страна с мюсюлманско болшинство от 86 млн. души. „ Всеки път, когато той споделя това, се усещам изключена, тъй като постоянно пропуща да спомене немюсюлманското болшинство “, споделя Юхана Акташ, ръководител на Асирийския съюз, който съставлява асирийските християни в Югоизточна Турция. „ На нас не се гледа като на пълноправни жители. “
до момента в който при започване на XX в. те са били близо 4 милиона, като броят им е намалял доста заради наложително изселване или кланета при разпадането на Османската империя и появяването на модерна Турция. При визитата си папа Лъв ще се срещне с локални християнски водачи в асирийската православна черква „ Мор Ефрем “ в Истанбул, която беше открита единствено преди две години. Въпреки че земята е предоставена от страната, това е единствената нова черква, издигната в Турция, откогато тя стана република през 1923 година Християнските малцинства също се борят за посланичество, като доста позиции в държавната администрация са затворени за тях, макар че няма законова възбрана за заемане на длъжности от немюсюлмански малцинства.
от арменската общественост “, споделя Етварт Данзикян, основен редактор на арменския седмичник „ Агос “. „ Този единствен образец обобщава обстановката с гражданските права. “
В продължение на десетилетия, откакто Турция става република, християните и евреите постоянно са описвани от някои държавни чиновници и медии като „ вътрешни врагове “ и са обект на дискриминация и принуждение – даже при започване на 2000 година А думата „ арменец “ и до през днешния ден от време на време се употребява като засегнатост. В отчета си за Турция за 2024 година основаната в Лондон Група за правата на малцинствата (MRG) твърди, че „ немюсюлманите са непрекъснато дискриминирани, тъй като пропагандаторите на турския шовинизъм ги считат за неспособни да станат турци заради религиозната им еднаквост “. Лаки Вингас, създател на група за поддръжка на гръцката общественост, наречена „ Румвадер “, съобщи, че държавното управление се е опитвало да се оправи с този проблем.
„ В продължение на 20 години както страната, по този начин и ние се стремим да изправим несправедливостите от предишното.
Този развой към момента не е завършил, само че най-малко не изпитваме усложнения да се срещаме с управляващите “, споделя той пред Агенция Франс Прес.
В същото време някои тревожни събития са предиздвикали общността да се усеща нащрек, като
да вземем за пример възходящото прекосяване към закостенял шовинизъм при държавното управление на Ердоган с ислямски корени, споделя Данзикян. Налице е принуждение:
а четири години по-късно млад арменец е погубен, до момента в който отбива военната си работа. През 2020 година арменците се сблъскват със закани по време на войната в Нагорни Карабах, а през 2024 година двама въоръжени мъже нахлуват в католическа черква в Истанбул, като убиват един човек и раняват различен.
Друго тревожно събитие е противоречивото решение за превръщането на емблематичната базилика от 4-ти век „ Хаджия София “ в Истанбул от музей в джамия през 2020 година, споделя Данзикян.
„ В същото време се приказва за повторното отваряне на гръцката православна семинария “, сподели той за
истанбулския богословски лицей, затворен през 1971 година, което лишава църквата от единственото й
оборудване за образование на духовници в Турция.
Блокиран в продължение на години, въпросът беше издигнат от Вселенския патриарх
Вартоломей в Белия дом през септември, като президентът на Съединени американски щати
че скоро той може да бъде отворен още веднъж.
Наблюдателите също по този начин споделят, че обществото последователно се е отворило през последните 20
години, като турското гражданско общество е по-склонно да отбелязва арменския геноцид – термин,
който Анкара изрично отхвърля – макар възбраната за сходни събирания на публични
места.
„ Все повече хора задават въпроси, вместо да се придържат към предразсъдъците си “, споделя Вингас и
приветства появяването на „ доста по-отворено общество, най-много в Истанбул “, където живеят множеството
християни в Турция.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ