Христина Морфова е българска оперна певица, сопрано, чийто глас обхваща

Христина Морфова е българска оперна певица, сопрано, чийто глас обгръща диапазон от 3 октави.

Родена е в Стара Загора на 24 април 1887 година в многодетното семейство на Кина и Васил Морфови, което преди нея се снабдява с 9 момчета. Майка ѝ е от известния търновски жанр Терзиеви. Самата певица споделя:

„ Още 4-годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска мимика. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше надълбоко да се врязват в сърцето ми!… “

Ранното ѝ детство е тежко, изпълнено с апетит и ограничения.

По-късно живее във Велико Търново и в София. За благополучие, в столицата попада под въздействието на най-големия си брат – композиторът Александър Морфов (1880 – 1934), който открива неповторимата ѝ естествена заложба и я насочва към музиката. Учи в една от столичните девически гимназии.

Често гостува на своите лели във Велико Търново. През 1898 – 1899 е записана в III поделение в града. Там за първи път посещава театрално зрелище в салона на читалище „ Надежда “.

От този миг я превзема огромната магия на сцената и тя се отдава на изкуството за цялостен живот. Продължава да посещава Велико Търново и откакто към този момент учи в чужбина.

През 1906 година отпътува за Европа, с цел да учи икономически науки в Прага. Там се среща с чешката пианистка Людмила Прокопова , с която работи през годините до края на житейския си път. Те стават приятелки и се посвещават на музиката, като изнасят концерти из цяла Европа.

По-късно Морфова се отхвърля от стопанските науки и влиза в частната академия на Мария Пивода (Прага), където учи пеене и получава солидна музикална и вокална подготовка. Още до момента в който учи, изнася първия си независим концерт, дружно с Прокопова , в нейния роден град Храдец Кралове.

Въпреки национализма си чехите я оценят високо и я обикват. През 1910 година двете вършат турне из цяла България, след което Морфова продължава образованието си в Париж при Жак Иснардон . До своята гибел тя продължава дейната си концертна активност, изпълнявайки както оперни арии, по този начин и известни песни и обработени български национални песни.

През 1912 година Христина Морфова се включва в Българската оперна дружба в София, през днешния ден Национална опера и балет, като извършва основната роля и режисира режисура на „ Продадена булка “ от Бедржих Сметана , само че година по-късно напуща и продължава да изнася концерти с Прокопова .

През Първата международна война изнася концерти в Австро-Унгария, поставяйки началото на интернационалната си популярност.

От 1917 до 1931 година е непрекъснат член на Пражката опера. Концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове.

Прави известни функции в опери на Бедржих Сметана (Маженка в „ Продадена булка “, Милада в „ Далибор “, както и в „ Двете вдовици “), ролята на Аида в едноименната опера на Верди , на Дона Анна („ Дон Жуан “), Леонора („ Фиделио “), Маргарита („ Фауст “ на Гуно), Виолета в „ Травиата “ на Верди , Мими в „ Бохеми “, Тоска в „ Тоска “ на Пучини , Сантуца в „ Кавалерия Рустикана “ на Маскани , Кралицата на нощта във „ Вълшебната флейта “ на Моцарт . Творчеството ѝ покрива от колоратурни до мецосопранови партии.

Чуждата преса не пропуща да написа за изявите на Христина Морфова и да оцени по достолепие нейния гений.

Пеенето ѝ е извънредно свободно, естествено и доста красиво, лишено от каквото и да било напрежение. Регистрите на гласа ѝ са пределно изравнени, закръглени, техниката ѝ гъвкава, позволяваща ѝ да преодолява със забележителна лекост и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията ѝ са съвършени. Тя умее да прави музика с гласа си.

Нейните съвременници споделят, че пеенето ѝ е основано, с цел да радва ухото, а за самата нея то е било „ радостна нужда “. Често срещаните похвали звучат по този начин: „ гласов феномен “, „ удивително дарование “.

През 1931 година се връща в Софийската опера, където остава до края на живота си. През 1935 година стартира огромно турне в Съветския съюз, което обаче е прекъснато след няколко концерта по политически аргументи. Въпреки любовта и признанието на публиката, измежду сътрудниците си среща повече злоба и зложелателство.

Наред с певческата си кариера Морфова работи и като вокален възпитател и режисьор. Помага освен професионално, само че и материално на десетки надарени студенти. Първа стартира да прави концерти със своите възпитаници, да ги показва на сцената, да им шие сама костюмите, да извършва фрагменти от опери и цели арии.

Христина Морфова не е единствено измежду най-видните представители на художественото пеене, само че и въодушевена изпълнителка на български национални песни, които ревниво разпространява в страната и в чужбина. Обича българските национални шевици и бродерии.

Живее натоварен нравствен живот, поддържа будно отношение към литературата и изобразителните изкуства. В нейния дом има скъпи творби на изкуството от изтъкнати български и непознати художници и статуи.

Сред околните ѝ другари художникът Недялко Каранешев , който е ръководител на Дома на изкуството и културата във Велико Търново и я кани на 13 април 1934 година да изнесе огромен благотворителен концерт в интерес на Туристическо сдружение „ Трапезица “. Концертът жъне необикновен триумф. Развълнуваните търновци я приветстват бурно, считайки я за своя съгражданка.

Общинският вестник „ Велико Търново “ от 31 октомври 1935 година в хрониката оповестява: „ На 19 т.м., събота, 9 часа вечерта в салона на читалище „ Надежда “, госпожица Морфова и госпожица Прокопиева изнесоха концерт в интерес на бедните търновски пощенци. Концертът бе изнесен превъзходно и публиката награди нашите артистки с бурни ръкопляскания. “

Морфова и Прокопова, ок. 1911 – 1912 година

Христина Морфова умира при автомобилна злополука край Пирдоп, до момента в който пътува от село Баня към София, на 1 юни 1936 година

Сутринта на съдбовната дата, когато потегля с приятелите си, им споделя чудноват сън, в който татко ѝ я вика от Отвъдното.

Изпраща записка до Людмила Прокопова в София:

„ Имам неприятно предусещане. Повече в никакъв случай няма да пътувам без теб. “

И интуицията не я излъгва – това е нейното последно и за жалост пагубно пътешестване.

Има улици, наречени на нейното име в София, във Варна и в родния ѝ град Стара Загора. Неин бюст, направен от скулптора М. Миладинов през 1941 година, е подложен на изхода от Пирдоп към Карлово.

Нейното име носи и Националното учебно заведение за музикални и театрални изкуства в Стара Загора.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ