Да остарееш в самота
Христина Коемджиева
Членувам в няколко фейсбук групи, в които хората разискват взаимоотношенията си с колегата. Нещата са напряко фрапантни. Човек е изцяло кадърен да се откаже от този свят, до момента в който ги чете, в случай че по някакви необясними аргументи към този момент не се е отказал. И не дръзвам да обвинявам никого, че сме затънали в толкоз противен бълвоч, тъй като " буламачът " ни беше обещан и редом показан като " Прекрасният нов свят ".
Напълно сигурна съм, че заболяването на новото време ще е психическа, а нейното проявяване ще е в всеобщи самоубийства от самотност. Ние сме първите генерации от Новото време, които в този момент в младежките си и зрели години се кефим на живота на макс - пътувайки, работейки за огромните пари, употребявайки живота като си споделяме, че не е толкоз зле това да не може да създадем партньорство, крепко семейство. Нали имаме всичко останало?
Но още не сме претърпели нашите петдесет, шестдесет, когато ще сме се напътували, ще сме се нафлиртували, ще сме се наживели и ще ни се вършат напълно разнообразни неща, които няма по какъв начин да вършим сами, тъй като душата е към този момент задоволително зряла, с цел да е схванала, че единственото свястно е споделеното. Тогава в тая самотност ще настъпят всеобщите психози. В тази некадърност да се основат здрави връзки, постоянни фамилии ще дойдат самоубийствата от самотност.
Лошото е, че ще ни пристигна като гръм от ясно небе, тъй като нашите родители не са минали през това. Както и техните родители. Те са учили да се борят за смисленото в живота и са знаели кое е то. Те са отучени от нарцисизъм и знаят, че с цел да имаш каквото и да е устойчиво в този живот, би трябвало неистови старания и всеотдайност. И те са имали фамилии.
Ние на собствен ред - капризни, егоцентрични и обичащи единствено лесното, капитулираме пред всяка компликация в живота, казвайки си че зад ъгъла ни чака нещо по-добро, до момента в който най-после не издъхнем от циркулиране на директните в самотност.
Ние не знаем какво ни чака, тъй като сме първите генерации от Новия свят, които ще остареят всеобщо в самотност. И това е цената, която ще платим, с цел да могат децата ни да живеят в един свят, в който да имаш семейство е висша полезност. Защото те за нищо на света няма да желаят да бъдат като нас. Де да имахме очи и ние да се погледнем и единствено да желаяме да не бъдем като нас...
Членувам в няколко фейсбук групи, в които хората разискват взаимоотношенията си с колегата. Нещата са напряко фрапантни. Човек е изцяло кадърен да се откаже от този свят, до момента в който ги чете, в случай че по някакви необясними аргументи към този момент не се е отказал. И не дръзвам да обвинявам никого, че сме затънали в толкоз противен бълвоч, тъй като " буламачът " ни беше обещан и редом показан като " Прекрасният нов свят ".
Напълно сигурна съм, че заболяването на новото време ще е психическа, а нейното проявяване ще е в всеобщи самоубийства от самотност. Ние сме първите генерации от Новото време, които в този момент в младежките си и зрели години се кефим на живота на макс - пътувайки, работейки за огромните пари, употребявайки живота като си споделяме, че не е толкоз зле това да не може да създадем партньорство, крепко семейство. Нали имаме всичко останало?
Но още не сме претърпели нашите петдесет, шестдесет, когато ще сме се напътували, ще сме се нафлиртували, ще сме се наживели и ще ни се вършат напълно разнообразни неща, които няма по какъв начин да вършим сами, тъй като душата е към този момент задоволително зряла, с цел да е схванала, че единственото свястно е споделеното. Тогава в тая самотност ще настъпят всеобщите психози. В тази некадърност да се основат здрави връзки, постоянни фамилии ще дойдат самоубийствата от самотност.
Лошото е, че ще ни пристигна като гръм от ясно небе, тъй като нашите родители не са минали през това. Както и техните родители. Те са учили да се борят за смисленото в живота и са знаели кое е то. Те са отучени от нарцисизъм и знаят, че с цел да имаш каквото и да е устойчиво в този живот, би трябвало неистови старания и всеотдайност. И те са имали фамилии.
Ние на собствен ред - капризни, егоцентрични и обичащи единствено лесното, капитулираме пред всяка компликация в живота, казвайки си че зад ъгъла ни чака нещо по-добро, до момента в който най-после не издъхнем от циркулиране на директните в самотност.
Ние не знаем какво ни чака, тъй като сме първите генерации от Новия свят, които ще остареят всеобщо в самотност. И това е цената, която ще платим, с цел да могат децата ни да живеят в един свят, в който да имаш семейство е висша полезност. Защото те за нищо на света няма да желаят да бъдат като нас. Де да имахме очи и ние да се погледнем и единствено да желаяме да не бъдем като нас...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ