Хрисимир Димитров: Освен голяма баскетболна звезда, Везенков е и най-добрият посланик на България по света
Хрисимир Димитров е един от най-успешните български баскетболисти. Спортната му кариера стартира в родния град Плевен. Дългогодишен народен играч, първенец на България с тимовете на Плама Плевен и Левски.
Има 22 сезона с екипите на плевенския Спартак, столичните Левски и ЦСКА, Фикосота /Шумен/, съветския Локомотив /Ростов на Дон/ и Черно море /Варна/.
Спечелил е четири шампионски трофеи – две с отбора на Спартак /Плевен/ през 1995 и 1996 година, когато отборът носи името Плама и две с Левски през 2000 и 2001 година. Три пъти е победител в шампионата за Купата на България, с тима на ЦСКА през 1994 година, с Плама през 1996 година и с Левски през 2001 година
Приключва спортната си кариера с екипа на " сините " през 2013 година След това играе в аматьорската баскетболна лига. Остава правилен до завършек на екипа с номер 14.
Разговаряме с Хрисимир Димитров за предишното на българския баскетбол, за сегашното и напълно разумно и за бъдещето му. Смята, че Везенков е най-хубавият ни дипломат по света. Според някогашният ни народен играч, България има шансове да си класира за Евробаскет 2025. Споделя, че е благополучен и откакто съблича спортния екип, само че не крие, че му липсва най-великата игра. И да, в случай че можеше, Хрисимир Димитров щеше да се състезава в обичания спорт до 100 години, тъй като за него...., баскетболът е магия.
- Хриси, последното ми изявление с теб беше през 2013 година, когато към този момент беше решил, че спираш с баскетбола, какво се промени за тези 10 години?
- Всичко се промени. Двуразовите всекидневни тренировки в този момент са едноразови, през два-три дни, основно за здраве. Сега съм повече време със фамилията и е доста готино.
- Колко близо и какъв брой надалеч си от баскетбола?
- Следя всички тимове и мачовете от шампионата, тъй че съм в течение какво става, само че не се занимавам с баскетбол.
- С какво се занимаваш в този момент?
- От няколко години съм в областта на застраховането.
- Не те ли сърбят ръцете за топката?
- Няма по какъв начин да не те сърбят в случай, че 2/3 от живота ми са минали в залата.
- Спомняш ли си датата 19 ноември 1996 година? И с какво?
- Да, доста добре. Това е датата и годината в която с тима на Плама Плевен победихме в Плевен тима на Реал Мадрид за КЕШ. Това беше извънреден триумф за тима, а и за България. Ние оставаме единственият български тим победил Реал Мадрид единствено с български играчи.
- Кой е клубът на сърцето ти?
- Те са два. Спартак Плевен, тима от който потеглих и ми даде късмет да покажа, че има самун в мен и Левски, с който спечелихме няколко трофеи и купи, бях към този момент с доста повече опит и главен състезател измежду огромна конкуренция. Играх в Левски 7-8 години и на 3 юни 2013 година с екипа на Левски беше последният ми мач. Левски остава втори мой дом.
- Кой мач с националния тим няма да забравиш в никакъв случай?
- С националния тим имам доста запаметяващи се мачове. Играл съм 13 години в представителния тим, играл съм доста мачове против мощни тимове.
- Какво не ти харесва в днешния баскетбол у нас?
- Много неща, в случай че би трябвало да съм почтен. Основно това, че играчи и тимове са непостянни. Изоставаме доста най-много от към скорост и физика. Критиката е градивна, дано да не звучи като хейт.
- Все отново не откриваш ли позитивни неща?
- Положителните неща са свързани със Сашо Везенков. За страдание е единствено той. Дано това, което реализира той, да стимулира доста подрастващи да го гонят.
- Променил ли се е баскетболът за последните 10 години откогато не играеш?
- Не бих споделил че има някаква осезаема разлика в нашето състезание.
- Можеш ли да направиш паралел с ирачите по твое време и с тези в този момент?
- Това което ми прави впечетление в този момент е, че не всички тимове имат изявен водач, който да дърпа тима когато мачът се клати. Докато играх не си припомням да е имало играчи и то от ядрото на националния тим, които да са отказвали да играят. Мился, че това е задоволително за картинката.
- Следиш допускам националния ни тим, в който в последните мачове видяхме добра игра и от по-младите, какъв е твоя разбор на мачовете от предквалификациите за европейското състезание, които завършиха преди дни?
- Да, проследявам националния тим. Има наколко млади играчи които имат качества и ги демонстрират с помощта на това, че им се дава късмет. Дано имат мотивация да не престават да играят на високо равнище. Относно мачовете, считам, че напълно резонно се класирахме за квалификациите за европейското състезание. Ние бяхме най-хубавият тим в групата, само че не би трябвало да позволяваме повече да изпадаме до предквалификации. Това бие по името и самочувствието на България.
- Вчера беше изтеглен жребия за европейските квалификации., ще успеем ли да се класираме за Евробаскет 2025?
- Относно жребия, мисля, че групата е преодолима. Много зависи от това с какъв състав ще бъдем, имам поради дали някои от тези играчи, които отхвърлиха да играят за националния ни тим в предквалификациите или бяха контузени, дали Росен Барчовски ще повика някой от тях или ще останем в този състав. На 98% Везенков няма да може да вземе присъединяване, само че резонно в случай че приемем, че Германия са любимец за първото място в групата, напълно обикновено е ние да бъдем втори или най-много трети. Силите ни с Черна гора са изравнени, мисля, че сме по-добри от тима на Швеция. Трябва да си сложиме за цел да спечелим групата.
-, играем с Украйна, Турция и Исландия? Какви са възможностите ни за триумф? Как бихме могли да се опълчим на тези тимове?
- Щом ще участваме значи имаме шансове. С оглед моментния състав на тима ни, считам, че с това с което може да се противопоставим на тимовете е мотивация и предпочитание. Играта на тима върви към този момент във възходяща линия от предквалификациите. Дано продължим и там по този начин. Силно се надявам, да не сме си отдъхнали за това, че сме се класирали за квалификациите за европейския шампионат и в Турция да не берем позор.
- Кой от младите в националния отбор харесваш и за какво?
- Всички от младите желаят да играят и да се изявят. Видно е, че Константин Костадинов е израснал и се надявам да продължава. Харесва ми Иван Алипиев, доста по-уверено играе, има и самочувствие.
- Последните години Балкан направи мощен тим, Черноморец игра край, ЦСКА се завърна на баскетболната карта, задоволително мощна ли е конкуренцията сред тези тимове, по какъв начин ти се коства цялостната картина?
- Да. Вече има повече тимове, които са равностойни и стават вързани мачове, има конспирация и конкуренцията е по-сериозна. Просто равнището е по-ниско.
- Следиш допускам НБА и Евролигата, кое състезание е по-интересно за теб?
- Гледам Евролига най-вече. НБА единствено финалите проследявам. Евролигата ми подхожда тъй като е цялост от физика, скорост и тактичност, всичко на доста високо равнище. НБА е единствено физика и шоу.
- Спомена към този момент Везенков, какво значи за Бълария да има състезател като Везенков?
- Той е като червен елмаз за нас. Изключителен триумф и за него и за страната ни. От край време спортистите са тези, които популяризират България. Стефка Костадинова, Станка Златева, Христо Стоичков, Йордан Йовчев, огромна част от света знае за нас с помощта на тях, не на някой политик. Затова Везенков с изключение на огромна баскетболна звезда е и най-хубавият дипломат на България по света. Желая му здраве и да успее да направи кариера в НБА.
- Как ще се впише той в тима на Сакраменто, имайки поради качествата, с които разполага?
- Можем единствено да се надяваме бързо да се приспособява и да няма терзания и прекомерно огромен почит към лигата и играчите. Той е паказал какво може, единствено би трябвало да го покаже там. Стискаме му палци.
- Може ли Везенков да възпламени повече деца да упражняват баскетбол?
- Със сигурност ще има деца които ще стартират да играят баскетбол с цел да станат като него. Той за момента е най положителният образец.
- В какво се крие смисълът на играта баскетбол?
- Смисълът на играта е да ти носи наслаждение. А когато баскетбола ти е специалност, няма нищо по- хубаво от това да работиш това, което най-вече обичаш да правиш.
- Най-важното нещо, което би трябвало да има един баскетболист, с цел да успее?
- Постоянство. Често следя играчи и то с опит на които се разчита доста в тима да вкарат 25 точки. На идващия мач имат 7-8. Това е неприемливо за играчи с искания, че са на топ равнище. Най-скъпите играчи са тези на които не им варира статистиката. Трябва да имаш и шанс, само че не да разчиташ на него.
- Пак ще те попитам, баскетболът за теб е....
- До момента 2/3 от живота ми. Магия. Най-великата игра на света.
- Когато се връщаш обратно, какво възприятие е оставал у теб баскетболът?
- Жалко, че баскетболът е игра, която би трябвало да спреш, тъй като по този начин ти споделя тялото в даден миг. Ако беше примерно като дартс, несъмнено щях да играя до 100 години.
- Давал си доста, очаквал ли си в подмяна нещо?
- Когато съм давал не съм го правел, с цел да чакам. Така съм организиран, че постоянно съм бил старателен в тренировките и в мачовете и за това съм достигнал обичайно равнище.
- Има ли носталгия или гледаш единствено напред?
- В началото откакто стопирах беше тежко ситуацията. Не имах вяра, че това се случва. Но нямам по какъв начин, животът е подобен, че имам отговорности към семейство, родственици и битката продължава.
- Ако срещнеш на улицата момче, което нищо не прави, което виждаш, че си губи времето, какво би му споделил, по какъв начин би го стимулирал да спортува или пък да играе баскетбол?
- Бих му споделил, че в случай че желае да бъде благополучен през живота си,трябва да спортува.Какъвто и да е спорт.
- Кое е нещото, което те прави благополучен в този момент?
Двете ми деца и брачната половинка ми. Не знам дали човек може да обича повече или по-малко, само че в този момент имам повече време да сме дружно,виждам децата по какъв начин порастват и ги обичам още повече.
Автор Вяра Илиева
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Има 22 сезона с екипите на плевенския Спартак, столичните Левски и ЦСКА, Фикосота /Шумен/, съветския Локомотив /Ростов на Дон/ и Черно море /Варна/.
Спечелил е четири шампионски трофеи – две с отбора на Спартак /Плевен/ през 1995 и 1996 година, когато отборът носи името Плама и две с Левски през 2000 и 2001 година. Три пъти е победител в шампионата за Купата на България, с тима на ЦСКА през 1994 година, с Плама през 1996 година и с Левски през 2001 година
Приключва спортната си кариера с екипа на " сините " през 2013 година След това играе в аматьорската баскетболна лига. Остава правилен до завършек на екипа с номер 14.
Разговаряме с Хрисимир Димитров за предишното на българския баскетбол, за сегашното и напълно разумно и за бъдещето му. Смята, че Везенков е най-хубавият ни дипломат по света. Според някогашният ни народен играч, България има шансове да си класира за Евробаскет 2025. Споделя, че е благополучен и откакто съблича спортния екип, само че не крие, че му липсва най-великата игра. И да, в случай че можеше, Хрисимир Димитров щеше да се състезава в обичания спорт до 100 години, тъй като за него...., баскетболът е магия.
- Хриси, последното ми изявление с теб беше през 2013 година, когато към този момент беше решил, че спираш с баскетбола, какво се промени за тези 10 години?
- Всичко се промени. Двуразовите всекидневни тренировки в този момент са едноразови, през два-три дни, основно за здраве. Сега съм повече време със фамилията и е доста готино.
- Колко близо и какъв брой надалеч си от баскетбола?
- Следя всички тимове и мачовете от шампионата, тъй че съм в течение какво става, само че не се занимавам с баскетбол.
- С какво се занимаваш в този момент?
- От няколко години съм в областта на застраховането.
- Не те ли сърбят ръцете за топката?
- Няма по какъв начин да не те сърбят в случай, че 2/3 от живота ми са минали в залата.
- Спомняш ли си датата 19 ноември 1996 година? И с какво?
- Да, доста добре. Това е датата и годината в която с тима на Плама Плевен победихме в Плевен тима на Реал Мадрид за КЕШ. Това беше извънреден триумф за тима, а и за България. Ние оставаме единственият български тим победил Реал Мадрид единствено с български играчи.
- Кой е клубът на сърцето ти?
- Те са два. Спартак Плевен, тима от който потеглих и ми даде късмет да покажа, че има самун в мен и Левски, с който спечелихме няколко трофеи и купи, бях към този момент с доста повече опит и главен състезател измежду огромна конкуренция. Играх в Левски 7-8 години и на 3 юни 2013 година с екипа на Левски беше последният ми мач. Левски остава втори мой дом.
- Кой мач с националния тим няма да забравиш в никакъв случай?
- С националния тим имам доста запаметяващи се мачове. Играл съм 13 години в представителния тим, играл съм доста мачове против мощни тимове.
- Какво не ти харесва в днешния баскетбол у нас?
- Много неща, в случай че би трябвало да съм почтен. Основно това, че играчи и тимове са непостянни. Изоставаме доста най-много от към скорост и физика. Критиката е градивна, дано да не звучи като хейт.
- Все отново не откриваш ли позитивни неща?
- Положителните неща са свързани със Сашо Везенков. За страдание е единствено той. Дано това, което реализира той, да стимулира доста подрастващи да го гонят.
- Променил ли се е баскетболът за последните 10 години откогато не играеш?
- Не бих споделил че има някаква осезаема разлика в нашето състезание.
- Можеш ли да направиш паралел с ирачите по твое време и с тези в този момент?
- Това което ми прави впечетление в този момент е, че не всички тимове имат изявен водач, който да дърпа тима когато мачът се клати. Докато играх не си припомням да е имало играчи и то от ядрото на националния тим, които да са отказвали да играят. Мился, че това е задоволително за картинката.
- Следиш допускам националния ни тим, в който в последните мачове видяхме добра игра и от по-младите, какъв е твоя разбор на мачовете от предквалификациите за европейското състезание, които завършиха преди дни?
- Да, проследявам националния тим. Има наколко млади играчи които имат качества и ги демонстрират с помощта на това, че им се дава късмет. Дано имат мотивация да не престават да играят на високо равнище. Относно мачовете, считам, че напълно резонно се класирахме за квалификациите за европейското състезание. Ние бяхме най-хубавият тим в групата, само че не би трябвало да позволяваме повече да изпадаме до предквалификации. Това бие по името и самочувствието на България.
- Вчера беше изтеглен жребия за европейските квалификации., ще успеем ли да се класираме за Евробаскет 2025?
- Относно жребия, мисля, че групата е преодолима. Много зависи от това с какъв състав ще бъдем, имам поради дали някои от тези играчи, които отхвърлиха да играят за националния ни тим в предквалификациите или бяха контузени, дали Росен Барчовски ще повика някой от тях или ще останем в този състав. На 98% Везенков няма да може да вземе присъединяване, само че резонно в случай че приемем, че Германия са любимец за първото място в групата, напълно обикновено е ние да бъдем втори или най-много трети. Силите ни с Черна гора са изравнени, мисля, че сме по-добри от тима на Швеция. Трябва да си сложиме за цел да спечелим групата.
-, играем с Украйна, Турция и Исландия? Какви са възможностите ни за триумф? Как бихме могли да се опълчим на тези тимове?
- Щом ще участваме значи имаме шансове. С оглед моментния състав на тима ни, считам, че с това с което може да се противопоставим на тимовете е мотивация и предпочитание. Играта на тима върви към този момент във възходяща линия от предквалификациите. Дано продължим и там по този начин. Силно се надявам, да не сме си отдъхнали за това, че сме се класирали за квалификациите за европейския шампионат и в Турция да не берем позор.
- Кой от младите в националния отбор харесваш и за какво?
- Всички от младите желаят да играят и да се изявят. Видно е, че Константин Костадинов е израснал и се надявам да продължава. Харесва ми Иван Алипиев, доста по-уверено играе, има и самочувствие.
- Последните години Балкан направи мощен тим, Черноморец игра край, ЦСКА се завърна на баскетболната карта, задоволително мощна ли е конкуренцията сред тези тимове, по какъв начин ти се коства цялостната картина?
- Да. Вече има повече тимове, които са равностойни и стават вързани мачове, има конспирация и конкуренцията е по-сериозна. Просто равнището е по-ниско.
- Следиш допускам НБА и Евролигата, кое състезание е по-интересно за теб?
- Гледам Евролига най-вече. НБА единствено финалите проследявам. Евролигата ми подхожда тъй като е цялост от физика, скорост и тактичност, всичко на доста високо равнище. НБА е единствено физика и шоу.
- Спомена към този момент Везенков, какво значи за Бълария да има състезател като Везенков?
- Той е като червен елмаз за нас. Изключителен триумф и за него и за страната ни. От край време спортистите са тези, които популяризират България. Стефка Костадинова, Станка Златева, Христо Стоичков, Йордан Йовчев, огромна част от света знае за нас с помощта на тях, не на някой политик. Затова Везенков с изключение на огромна баскетболна звезда е и най-хубавият дипломат на България по света. Желая му здраве и да успее да направи кариера в НБА.
- Как ще се впише той в тима на Сакраменто, имайки поради качествата, с които разполага?
- Можем единствено да се надяваме бързо да се приспособява и да няма терзания и прекомерно огромен почит към лигата и играчите. Той е паказал какво може, единствено би трябвало да го покаже там. Стискаме му палци.
- Може ли Везенков да възпламени повече деца да упражняват баскетбол?
- Със сигурност ще има деца които ще стартират да играят баскетбол с цел да станат като него. Той за момента е най положителният образец.
- В какво се крие смисълът на играта баскетбол?
- Смисълът на играта е да ти носи наслаждение. А когато баскетбола ти е специалност, няма нищо по- хубаво от това да работиш това, което най-вече обичаш да правиш.
- Най-важното нещо, което би трябвало да има един баскетболист, с цел да успее?
- Постоянство. Често следя играчи и то с опит на които се разчита доста в тима да вкарат 25 точки. На идващия мач имат 7-8. Това е неприемливо за играчи с искания, че са на топ равнище. Най-скъпите играчи са тези на които не им варира статистиката. Трябва да имаш и шанс, само че не да разчиташ на него.
- Пак ще те попитам, баскетболът за теб е....
- До момента 2/3 от живота ми. Магия. Най-великата игра на света.
- Когато се връщаш обратно, какво възприятие е оставал у теб баскетболът?
- Жалко, че баскетболът е игра, която би трябвало да спреш, тъй като по този начин ти споделя тялото в даден миг. Ако беше примерно като дартс, несъмнено щях да играя до 100 години.
- Давал си доста, очаквал ли си в подмяна нещо?
- Когато съм давал не съм го правел, с цел да чакам. Така съм организиран, че постоянно съм бил старателен в тренировките и в мачовете и за това съм достигнал обичайно равнище.
- Има ли носталгия или гледаш единствено напред?
- В началото откакто стопирах беше тежко ситуацията. Не имах вяра, че това се случва. Но нямам по какъв начин, животът е подобен, че имам отговорности към семейство, родственици и битката продължава.
- Ако срещнеш на улицата момче, което нищо не прави, което виждаш, че си губи времето, какво би му споделил, по какъв начин би го стимулирал да спортува или пък да играе баскетбол?
- Бих му споделил, че в случай че желае да бъде благополучен през живота си,трябва да спортува.Какъвто и да е спорт.
- Кое е нещото, което те прави благополучен в този момент?
Двете ми деца и брачната половинка ми. Не знам дали човек може да обича повече или по-малко, само че в този момент имам повече време да сме дружно,виждам децата по какъв начин порастват и ги обичам още повече.
Автор Вяра Илиева
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ