Звъннаха На Илиана Раева По Телефона, Тя Рухна В Сълзи. Не И Това, Едно От Златните Момичета
Хриси, която през днешния ден е интернационален арбитър по художествена гимнастика, преди три години завоюва бронзов орден с ансамбъла на Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Два месеца по-рано животът ѝ беше разтресен от случай, който промени нея и съотборничките ѝ вечно. Историята с Цветелина Стоянова, която направи опит за самоубийство, не остави безразличен нито един почитател на спорта.
„ Цвети е една от нас, Цвети и в този момент е една от нас, постоянно е добре пристигнала, стига единствено да го пожелае. За първи път разбрахме за случилото се в автобусчето по пътя към Израел за Европейското състезание. В него имаше интернет. Тогава звъннаха по телефона първо на Илияна (Раева – бел. ред.) и тя се разплака. Дори не беше рев. Трудно е да се изясни. Придърпа останалите встрани и се разплака, сложиха си очилата. Знаехме, че нещо се е случило, само че не можехме даже и да си представим какво. И с цел да разберем видяхме в интернет. Не чакахме да е с Цвети. Много тежко беше. В България всички знаеха преди нас. Обадих се на майка ми, а тя тогава към този момент пътуваше към болничното заведение ”, показа Християна Тодорова пред Канал 3.
„ Не искахме да участваме на Европейското състезание, отидохме в стаята на Илияна и й казахме, че не желаеме да играем, а да се прибираме. Тя ни сподели, че Цвети е в реанимация, в доста тежко състояние, тя ни сподели, че даже и да се приберем, нямаше да можем да я забележим и да ѝ помогнем. Можехме единствено да играем за нея. ”
„ Много прочувствен човек съм и знам, че това е уязвимост. Научихме се да сме по-предпазливи, тъй като ни се случиха толкоз доста неща за тази невръстна възраст, може би по тази причина ни мислят за надути, а ние сме внимателни ”, добави още Хриси.
„ Много неща се случват в персоналния ми живот. Съдбата знае, че би трябвало да има многообразие и ми слага разнообразни цели и разнообразия. Ако ме питаш дали съм щастлива, да, щастлива съм. За мен любовта е смисълът на живота. ”
„ Най-изстраданият орден е този от Олимпиадата. Той тежи доста, не наподобява по този начин, само че тежи доста. Радвахме се като деца с Рени (Ренета Камберова – бел.ред.), слагахме си го под възглавницата и спахме с него в продължение на една седмица. Ценен спомен, някой ден, дай боже, ще описвам на децата и внуците си, ще остане диря от мен ”, приключи Християна Тодорова.
„ Цвети е една от нас, Цвети и в този момент е една от нас, постоянно е добре пристигнала, стига единствено да го пожелае. За първи път разбрахме за случилото се в автобусчето по пътя към Израел за Европейското състезание. В него имаше интернет. Тогава звъннаха по телефона първо на Илияна (Раева – бел. ред.) и тя се разплака. Дори не беше рев. Трудно е да се изясни. Придърпа останалите встрани и се разплака, сложиха си очилата. Знаехме, че нещо се е случило, само че не можехме даже и да си представим какво. И с цел да разберем видяхме в интернет. Не чакахме да е с Цвети. Много тежко беше. В България всички знаеха преди нас. Обадих се на майка ми, а тя тогава към този момент пътуваше към болничното заведение ”, показа Християна Тодорова пред Канал 3.
„ Не искахме да участваме на Европейското състезание, отидохме в стаята на Илияна и й казахме, че не желаеме да играем, а да се прибираме. Тя ни сподели, че Цвети е в реанимация, в доста тежко състояние, тя ни сподели, че даже и да се приберем, нямаше да можем да я забележим и да ѝ помогнем. Можехме единствено да играем за нея. ”
„ Много прочувствен човек съм и знам, че това е уязвимост. Научихме се да сме по-предпазливи, тъй като ни се случиха толкоз доста неща за тази невръстна възраст, може би по тази причина ни мислят за надути, а ние сме внимателни ”, добави още Хриси.
„ Много неща се случват в персоналния ми живот. Съдбата знае, че би трябвало да има многообразие и ми слага разнообразни цели и разнообразия. Ако ме питаш дали съм щастлива, да, щастлива съм. За мен любовта е смисълът на живота. ”
„ Най-изстраданият орден е този от Олимпиадата. Той тежи доста, не наподобява по този начин, само че тежи доста. Радвахме се като деца с Рени (Ренета Камберова – бел.ред.), слагахме си го под възглавницата и спахме с него в продължение на една седмица. Ценен спомен, някой ден, дай боже, ще описвам на децата и внуците си, ще остане диря от мен ”, приключи Християна Тодорова.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ